Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр. Трявна, 26.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА

 

при участието на секретар В. Драгановска и в присъствието на прокурор …………., като разгледа докладваното от съдията Петракиева АНД № 8 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят Д.С.П. е обжалвал наказателно постановление № **********/16.01.2020г. на Директора на РДГ – Велико Търново, с което му е наложена глоба по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите в размер на 300,00 лв. – за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.29 ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

В жалбата се твърди, че като лесовъд на частна практика жалбоподателят следил стриктно за спазване изискването за наличие на обозначителна табела по образец при провеждане на добив в имота, като още преди започване на сечта в него поставил такава табела, в присъствието на свидетели. Тъй като забелязал, че табелите се късат многократно, жалбоподателят направил нови от хартия, но те отново били унищожавани. Сутрин в обекта ги намирал накъсани и листите им разхвърляни. Не се оспорва в жалбата, че към датата на проверката в имота липсвала обозначителна табела. Твърди се, че не съществували законови изисквания за материала на изработване на обозначителната табела и начина на закрепването й, което допускало унищожаването или повреждането й от природни явления или човешка намеса. Поставяните от жалбоподателя били от хартия, като той не можел да осигурява 24 часово наблюдение над имота, за да го предпази от посегателства. Според жалбоподателя, констатираното нарушение разкривало изключително ниска степен на обществена опасност и следвало да се квалифицира като маловажен случай, поради което да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Претендира се в жалбата отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалните си представители адв.Х. и адв.М., поддържа подадената жалба, с изнесените в нея доводи. В дадените пред съда обяснения жалбоподателят твърди, че преди започване на сечта в имот №123007 е поставил обозначителна табела. Впоследствие, на три-четири пъти констатирал, че табелата липсва и поставял нова, но тя отново изчезвала. Не оспорва, че в деня на проверката 08.07.2019г. тази табела отново липсвала, поради което на следващ ден поставил нова. Табелите, които поставял били от хартия, формат А4.

Ответникът по жалба РДГ – Велико Търново, чрез пълномощник юрисконсултМ., оспорва жалбата, като неоснователна и моли за потвърждаване на издаденото наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №005199/01.08.2019г. от свидетеля И.Ц.Н. – на длъжност „горски инспектор“ при РДГ – Велико Търново, в присъствието на свидетелите П.П.П. и Т.Г.Г., за нарушение по 257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.29 ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, изразяващо се в това, че: На 08.07.2019г., като лесовъд на частна практика, в землището на с. Радевци, отдел 20, подотдел „я“, имот №123007, ЧГТ, не изпълнява задълженията си за поставяне на табела – обозначителна по образец в имот №123007, отдел 20, подотдел „я“ в землището на с. Радевци, Община Трявна, частна горска територия, в който се извършва добив на дървесина по позволително за сеч №0474359/05.01.2019г.

Актът за установяване на административно нарушение е връчен лично на жалбоподателя на 16.01.2020г., който е направил възражение, че не е съгласен с констатациите в акта.

Въз основа на горния АУАН е издадено наказателно постановление /НП/ №**********/16.01.2020г. на Директора на РДГ – Велико Търново, с което на жалбоподателя е наложена глоба по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, за следното извършено нарушение: На 08.07.2019г., като лесовъд на частна практика, не изпълнява задълженията си за поставяне на обозначителна табела по образец в имот №123007, отдел 20, подотдел „Я“, землище с. Радевци, Община Трявна - частна горска територия, в който се извършва добив на дървесина по позволително за сеч №0474359/05.01.2019г. Според НП, нарушението е извършено на територията на РДГ – Велико Търново, Община Трявна, землище Радевци, отдел 20, подотдел „Я“, имот №123007 – частна горска територия.

Констатираните в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства: констативен протокол Серия Р014 №003980 от 08.07.2019г. и позволително за сеч №0474359/05.01.2019г., както и от показанията на разпитаните като свидетели по делото актосъставител  И.Ц.Н. и свидетел по съставянето на АУАН П.П.П..

С представеното позволително за сеч №0474359/05.01.2019г., на Д.П., като представител на „Стил МС“ООД, е разрешено извършване на сеч в отдел 20, подотдел „я“, имот №123007 в землището на с. Радевци, Община Трявна.

По искане на процесуалните представители на жалбоподателя, по делото е разпитан като свидетел Д.Г. В. – лесовъд, който заявява, че преди започване на сечта в имот №123007 жалбоподателят, заедно със свидетеля, поставил табела с информация за извършване на сечта, на хартия формат А4. Впоследствие, на няколко пъти установявали, че табелата липсва и слагали нови табели. Табелите забивали на дървета в имота.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, съобразно представената по делото заповед №РД-49-199/16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните, оправомощаваща директорите на регионалните дирекции по горите да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.

При съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него НП не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да водят до незаконосъобразност на последното.

С НП жалбоподателят Д.С.П. е санкциониран за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.29 ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/. Съгласно чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или не изпълни своевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Чл.29 ал.1 от Наредбата гласи: Извън случаите по чл.52 ал.5 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с МПС №316 от 2011г., обозначаването на горски територии, в които се провежда добив на дървесина и на горските разсадници се осъществява с табели, които се поставят от лицата по чл.108 ал.2 ЗГ, съответно от лицата, стопанисващи горските разсадници. Табелите по ал.1 се поставят преди започване на сечта, съответно след регистриране на разсадника в РДГ и се премахват след подписване на констативния протокол за освидетелстване на сечището и отстраняване на предписанията, дадени с него, съответно след прекратяване дейността на разсадника, сочат разпоредбите на ал.2 и ал.3 от чл.29 на Наредбата.

В настоящия случай се установява, че жалбоподателят Д.С.П. е лесовъд на частна практика и като такъв лице по чл.108 ал.2 ЗГ, което е задължено да поставя табели по чл.29 ал.1 от Наредбата, с които да обозначи горската територия, в която ще се извърши сеч, преди започването й. С позволително за сеч №0474359/05.01.2019г., на жалбоподателя е било разрешено извършване на сеч – групово постепенна, в имот №123007 в землището на с. Радевци, Община Трявна, отдел №20, подотдел „я“, която сеч да бъде извършена през периода 08.01.2019г. – 30.12.2019г. На 08.07.2019г., при извършена проверка от служители на ИАГ – София в имота, в който се извършва сечта, е констатирано, че табелата по чл.29 ал.1 от Наредбата липсва. Тези обстоятелства не са спорни и се установяват по безспорен начин по делото, но съдът счита, че те на са достатъчни да обосноват извод за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.29 ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. За да е съставомерно деянието на жалбоподателя е необходимо да се установи, че същият е бездействал и не е поставил табела за обозначаване на горската територия, в която ще се проведе добив на дървесина, преди започването й. По делото са събрани доказателства чрез показанията на свидетеля Д. В., които потвърждават изявленията на жалбоподателя, че такава обозначителна табела е била поставена в имота преди започване на сечта – на хартия формат А4, но впоследствие е било установено, че липсва, поради което е поставена нова обозначителна табела, като това се е случило повече от един път - около два-три пъти според свидетеля. Показанията на този свидетел не се опровергават по никакъв начин от останалия събран по делото доказателствен материал и няма основания, поради които да се считат те за недостоверни или предубедени. Въз основа на тях следва да се приеме, че жалбоподателят е спазил разпоредбата на чл.29 ал.1 и ал.2 от Наредбата, като е поставил обозначителна табела преди започване на сечта. Тя е била изработена от хартия, което предполага възможността да бъде лесно унищожена или повредена, както от злоумишлени действия, така и от природни явления. Същевременно с това, няма законово изискване относно вида и материала, от който да е направена обозначителната табела по чл.29 ал.1 от Наредбата. Липсва и изискването лицето, имащо задължение за поставянето й, да осигури 24 часово ежедневно наблюдение над имота, за да го предпази от посегателства, а упражняваният контрол от страна на това лице може да се осъществи само, когато то е на място в имота и може да следи дали дейността се осъществява в съответствие със законовите предвиждания за извършването на тази дейност. Обстоятелството, че в един конкретен ден обозначителната табела е липсвала не може да се приравни с пълно бездействие от негова страна. С оглед на всичко това следва да се приеме, че жалбоподателят Д.П. е изпълнил задължението си по чл.29 ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, поради което не е извършил вмененото му нарушение.

Предвид изложеното по-горе съдът намери, че обжалваното наказателно постановление № **********/16.01.2020г. на Директора на РДГ – Велико Търново, с което на жалбоподателя е наложена глоба по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите в размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.29 ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, следва да бъде отменено като неправилно.

Относно разноските:

С оглед отмяната на обжалваното наказателно постановление, както и на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които включват адвокатското възнаграждение на един адвокат в размер на 300,00 лв. Тази сума следва да бъде заплатена от РДГ – Велико Търново, като орган издал отмененото наказателното постановление.

Водим от горното, съдът

      

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **********/16.01.2020г. на Директора на РДГ – Велико Търново, с което на Д.С.П., с ЕГН **********,***, е наложена глоба по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите в размер на 300,00 лв. /триста лева/ – за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.29 ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като неправилно.

ОСЪЖДА РДГ – Велико Търново да заплати на Д.С.П., с ЕГН **********,***, сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски по делото, на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: