№ 10533
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.ОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110126365 по описа за 2022 година
Ищецът „К. С. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., представлявано от управителя Красимир И.ов К., със
седалище и адрес на управление гр. София, ТЕЦ ....., твърди, че въз основа на трайни
търговски отношения с ответника „РН-Т.“ ООД, ЕИК ....., представлявано от управителя Р.
П. П., със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. „Бузлуджа“ № 60, извършил по
негово възлагане ремонтни услуги на използвани от него хладилни ремаркета, в периода
1.12.2020 г.-2.4.2022 г. За дължимото възнаграждение в общ размер на 6538.40 лева с ДДС,
издал фактура № .... от 04.12.2020 г. – 5441.26 лв., фактура № .... от 15.02.2021 г. – 716.34 лв.
и фактура № .... от 25.02.2021 г. – за 380.80 лв., които ответникът не платил. С оглед липсата
на плащане, дължима е и мораторна лихва, начислена върху сумата по всяка фактура, както
следва: в размер на 801.14 лв. по първата фактура за периода от 5.12.2020 г. до 18.5.2022
г., в размер на 90.94 лв. по втората фактура за периода от 16.2.2021 г. до 18.5.2022 г., в
размер на 47.29 лв. по третата фактура за периода от 26.2.2021 г. до 18.5.2022 г., и в общ
размер на 884.87 лв. Ищецът моли да се осъди ответникът да плати дължимите
възнаграждение и лихвата за забава, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба до изплащането й. Претендира разноските в исковото
производство и по обезпечението на исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание
изразява съгласие за сключване на спораз.ие и разсрочено плащане на задълженията, но
такова не е представено от страните.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД /приложим съгласно чл. 288 ТЗ/ и
1
чл. чл. 294, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД. Уважаването им предпоставя наличието на валидно
облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключен договор за
изработка, извършване от ищеца на възложените му ремонтни дейности и приемането им от
ответника в качеството му на възложител, с което да възникне задължението на последния
за заплащане на уговореното възнаграждение за извършената работа.
Не е спорно между страните, че между тях съществували трайни търговски отношения, по
силата на които ищецът извършвал по възлагане от ответника ремонтни услуги на
използвани от него хладилни ремаркета, включително в периода 1.12.2020 г.-2.4.2022 г.
Безспорно е и че ищецът извършил възложените му ремонтни дейности, а ответникът ги
приел. В тази насока са приложените по делото фактури, изпратени на ел.поща на
ответника, който ги приел без възражения. В тях са обективирани всички съществени
уговорки, пораждащи облигаторно правоотношение по договор за изработка – страни,
предмет и цена. Макар и да не се установи да са подписани от ответника, с приемането им
той е признал съществуването на обективираните в тях дейности, което не оспорва и в
съдебно заседание.
Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което същият се счита
сключен с постигане на съгласие между страните относно съществените му елементи –
предмет /стока/ и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.
Поради това и доказването на възникването на облигационна връзка с източник такъв
договор поначало може да се извърши с всички допустими по ГПК доказателствени
средства.
С оглед събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че са установени
елементите на договорната връзка между страните, и че предметът на възлагане е изработен
от ищеца и приет от ответника.
С това за ответника е възникнало задължението да плати уговореното възнаграждение,
установено в издадените фактури № .... от 04.12.2020 г. – 5441.26 лв., № .... от 15.02.2021 г. –
716.34 лв. и № .... от 25.02.2021 г. –380.80 лв.
Искът за главница следва да се уважи в цялост ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
По делото се установи, че в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на
главницата, което не е изпълнено и което обуславя възникването на задължението за
заплащане на обезщетение за забава. Съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ между търговци лихви се
дължат, освен ако е уговорено друго. Доколкото не се установиха други уговорки,
претенцията за заплащане на лихва върху главницата до подаване на исковата молба се
явява доказана по основание. С получаване на фактурите, е настъпила изискуемостта на
обективираните в тях вземания. Считано от следващия ден ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва. Размерът на мораторната лихва, изчислен
върху всяко задължение за периода от падежа до 18.5.2022 г., е както следва: 801.14 лв.,
90.94 лв. и 47.29 лв. Исковете следва да се уважат в цялост.
Относно разноските:
2
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на
направените разноски в цялост - 299.11 лв. държавна такса, както и на разноските в
обезпечителното производство за такси и адвокатско възнаграждение – общо 1727 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РН-Т.“ ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул.
„Бузлуджа“ № 60, ДА ЗАПЛАТИ НА „К. С. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, ТЕЦ ....., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ и чл. 86 ЗЗД,
сумата от 6538.40 лева с ДДС, възнаграждение за извършени ремонтни услуги на хладилни
ремаркета, обективирано във фактура № .... от 04.12.2020 г. – 5441.26 лв., фактура № .... от
15.02.2021 г. – 716.34 лв. и фактура № .... от 25.02.2021 г. – 380.80 лв., ведно със законната
лихва от 19.05.2022 г. до окончателното плащане, и сумата от 884.87 лв. мораторна лихва,
начислена върху сумата по всяка фактура, както следва: в размер на 801.14 лв. по първата
фактура за периода от 5.12.2020 г. до 18.5.2022 г., в размер на 90.94 лв. по втората
фактура за периода от 16.2.2021 г. до 18.5.2022 г., и в размер на 47.29 лв. по третата
фактура за периода от 26.2.2021 г. до 18.5.2022 г., и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
299.11 лв. разноски по делото и сумата от 1727 лв. разноски в обезпечителното
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3