Решение по дело №267/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20207260700267
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

342

 

22.06.2020г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО

в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Ива Байнова 

                                                                                     Членове: Павлина Господинова

                                                                                                   Антоанета Митрушева  

 

при секретаря Дорета Атанасова

и в присъствието на прокурора Елеонора Иванова,

като разгледа докладваното от  съдия А.Митрушева

АНД (К) № 267 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Ф.И.Ф. *** против Решение № 12 от 20.01.2020г., постановено по АНД № 1406/2019г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

В касационната жалба жалбоподателят сочи, че решението е постановено при липса на каквито и да е мотиви и липса на посочване на база на кои доказателства съдът приема изложената в четири кратки изречения фактическа обстановка. Освен това като свидетели при установяване на нарушението, били посочени трима свидетели, но само един от тях бил разпитан в това си качество, а именно – актосъставителят М. Д., като дори той не бил допуснат като свидетел от съда. Останалите двама свидетели изобщо не били призовани и допуснати в това им качество, въпреки че съдът явно кредитирал техните показания, посочвайки ги в решението си. Тоест решението, освен при липса на мотиви, било постановено на база несъбрани гласни доказателства. Сочи се, че съдът не обсъдил доказателствените искания на жалбоподателя, направени в становище, депозирано преди съдебно заседание, което нарушавало правото му на защита и го лишавало на практика от правосъдие. Направените от жалбоподателя доказателствени искания били от изключително важно значение за изясняването на фактическата обстановка по делото и за преценката за наличие на процесуални нарушения. Затова жалбоподателят счита, че решението е постановено и при превратно тълкуване от съда на установената фактическа обстановка. С оглед на така изложеното моли да бъде обезсилено обжалваното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Навежда алтернативно искане атакуваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени. Третото му алтернативно искане е, като се приеме наличието на маловажен случай, отново да бъде отменено обжалваното решение и съответно потвърденото с него наказателно постановление.

 

Ответникът – ОТДЕЛ „МИТНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ И РАЗСЛЕДВАНЕ ТРАКИЙСКА“ гр.Пловдив към АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, в депозирано по делото писмено становище оспорва касационната жалба и заявява, че същата е неоснователна. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – Хасково.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

 

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, съответно същата е процесуално допустима.

 

С Наказателно постановление № 4153 от 19.11.2019г. на Началник на отдел „МРР-Тракийска“ гр.Пловдив към Агенция „Митници“ за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 124 от ЗАДС на Ф.И.Ф. е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 6 кутии цигари „Marlboro touch“ и 8 кутии цигари „Muratti rosso“, без български бандерол.

С обжалваното Решение № 12 от 20.01.2020г., постановено по АНД № 1406/2019г. по описа на Районен съд – Хасково, това наказателно постановление е потвърдено като правилно и законосъобразно.

За да постанови решението си, съдът е приел, че на 28.08.2019г., в жилище на ул***в гр.Х., обитавано от Ф.И.Ф. и С. С. Д., била извършена проверка от св.Недко Николов, св.М. Д. и св.Г. Х., като в апартамента била открита черна найлонова чанта с 6 кутии цигари „Marlboro touch“ и 8 кутии цигари „Muratti rosso“, с турски бандерол. Тези цигари били закупени в Република Турция, преди преминаване на границата с Република България и били за лична употреба. Бил издаден АУАН № 16/28.08.2019г. в присъствие на жалбоподателя и връчен лично. След това преписката била изпратена на Районна прокуратура – гр.Хасково. Последните констатирали, че няма престъпление, отказали да образуват ДП и изпратили преписката на митническите органи, след което било издадено и атакуваното НП.

От правна страна съдът е приел, че по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е държал тютюневи изделия – 6 кутии цигари „Marlboro touch“ и 8 кутии цигари „Muratti rosso“, без български бандерол, съответно е направил извода, че жалбоподателят е държал акцизни стоки – цигари, без български акцизен бандерол, което представлява административно нарушение по чл.123 ал.1 от ЗАДС.

Изложил е доводи за преценката си, че не се касае за маловажен случай. Посочил е, че наказанието е правилно определено от АНО, както квалификационно, така и по размер, като са отнети в полза на държавата и цигарите, с оглед чл. 124, ал. 1 от ЗАДС.

 

Така постановеното решение касационната инстанция намира за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

 

Съгласно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН, въззивният съд следва да се произнесе по всички релевирани в жалбата пред него доводи, а липсата на такова произнасяне опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Тоест въззивният съд дължи произнасяне по доводите на страните, независимо дали ги възприема като основателни или не.

В случая с подадената пред районния съд жалба срещу санкционния акт са направени множество оплаквания, касаещи субекта на вмененото нарушение, мястото на извършване на нарушението и като цяло относно доказаността на вмененото административнонаказателно обвинение. На тези доводи на жалбоподателя във въззивното производство изобщо не е даден отговор от районния съд, нито са изложени мотиви дали и защо те се приемат за неоснователни. С оспореното решение съдът съвсем общо и бланкетно е посочил, че безспорно се установява извършването на вмененото нарушение и че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение. Не е направен изобщо анализ и не е обсъдено нито едно конкретно възражение на касатора, релевирани в жалбата против НП и поддържани в депозираното преди съдебно заседание  становище. В това становище е направено и доказателствено искане за допускане до разпит в качеството на свидетели на три лица, както и искане за изискване на допълнително писмено доказателство – справка от Община Хасково. По така направените искания районният съдия изобщо не се е произнесъл, а в протокола от проведеното на 09.01.2020г. съдебно заседание, в което е докладвал горепосоченото становище, дори е посочил, че други доказателствени искания не се правят. В тази връзка съдът намира за основателни оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на Ф.Ф. и наведените от него доказателствени искания, като по този начин е ограничил правото му на защита.

Настоящият състав счита, че с оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът следва да събере всички посочени от страните доказателствени средства по предвидените в кодекса способи с цел разкриване на обективната истина. В случай, че съдът е преценил, че соченото доказателствено средство няма да допринесе за изясняване на относими към казуса факти и обстоятелства, последният следва да откаже мотивирано така заявеното искане. При всички случаи обаче съдът дължи произнасяне по направените доказателствени искания на страните.

Последното съставлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на решението и връщането му на районния съд за ново разглеждане от друг състав, още повече, предвид горепосочената липса на мотиви по наведените в жалбата оплаквания. Това обосновава отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да даде обоснован отговор на всички поставени в първоначалната жалба против наказателното постановление оплаквания и наведени доказателствени искания.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 12 от 20.01.2020г., постановено по АНД № 1406/2019г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                        Членове:  1.                               

 

 

 

                                                                                             2.