Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 143 /25.03.2021г.
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
март , през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПPEДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря
Димитрана Д. ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА ,административно
дело№508/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Делото
е образувано по жалба на ПГСС „М*** М***
“ ,с. Г*** Д*** ,общ.Георги Д*** ,обл.Монтана,ул. „Извънрегулационна“ №* с ЕИК *
,представлявано от директора А.С.Р. против Експертно решение на НЕЛК №2689 от
заседание №189 от 06.10.2020г. на специализиран състав по
хирургични,ортопедични и ССЗ болести ,с
което е потвърдено ЕР на ТЕЛК №2299 от
заседание №098 от 17.06.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р С*** И.“*** и болничен
лист№Е20197426446/03.06.2019г. ,издаден от
специализирана ортопедична ЛКК „А***
А*** “ООД, гр.Монтана.
В жалбата са наведени доводи,че при издаване
на обжалваното решение на НЕЛК са нарушени процесуалните правила и приложимите
материално-правни норми във връзка с експертизата на неработо-способността,
НЕЛК е постановила незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.Жалбоподателят
твърди нарушение на процедурата,доколкото болничен лист №Е20197426446/03.06.2019г.,
издаден от специализирана ортопедична ЛКК
„А*** А*** “ООД, гр.Монтана е отразен като „продължение“ на предходен болничен
лист,който е за друго заболяване „увреждане на седалищния нерв“,не и за „счупване
на друг пръст на ръката“,при което оспорения болничен лист следва да е отразен
като“първичен“,не като „продължение“.Твърди се също неяснота в мотивите на обжалваното
решение и в болничния лист ,изразяващо се в липса на конкретизация досежно кой
точно пръст е счупен на ръката ,пораждащо съмнение у осигурителя имало ли е
изобщо счупване или се касае за старо такова. Иска отмяна на обжалваното решение ,претендира присъждане на деловодни
разноски .
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител адв.Д. поддържа жалбата и иска отмяна на оспорения акт,като незаконосъобразен
и връщане на преписката на НЕЛК за ново произнасяне.Претендира разноски,съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК.Представя и писмена защита.
Ответникът- Националната
експертна лекарска комисия /НЕЛК/- специализиран състав по хирургични,ортопедични и
ССЗ болести, не изпраща представител в
съдебно заседание ,но в писмено становище /л.52-л.55,л.158,т.І/,чрез
юрк.Александров иска да се отхвърли
жалбата ,като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение , като
правилно и законосъобразно.
Заинтересованите страни:Б.И.И.,ТЕЛК към
МБАЛ“Д-р „С*** И.“***, ЛКК „А*** А*** “ООД, гр.Монтана,ТП на НОИ-Монтана,Агенция за хората с
увреждания гр.София ,РДСП-Монтана , не се
явяват и не изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено и прието като
доказателство медицинското експертно досие /МЕД/ на Б.И.И./т.ІІ от делото/.
От фактическа страна е установено следното:
Издаден е болничен лист/БЛ/ №Е20197426446/03.06.2019г.от
специализирана ортопедична ЛКК “А*** А*** “-специализирана ортопедична ЛКК по
отношение на лицето Б.И.И./л.95,т.ІІ/.Не се оспорва по делото ,че същият е на
трудов договор с работодателя и осигурител П ГСС“М***
М*** “с.Г*** Д*** ,представлявано от директора А.С.Р..
По жалба ,вх.№5001-11-33 от 06.06.2019г./л.94,т.ІІ/на
осигурителя и жалбоподател ПГСС „М*** М*** “ ,с. Г*** Д*** срещу БЛ№ Е20197426446/ 03.06.2019г. ,е издадено ЕР
на ТЕЛК№2833 от заседание
№110/29.08.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р „С*** И.“ АД/л.56-57,т.І/ ,с което е
потвърден БЛ№Е20197426446/ 03.06.2019г. Решението е обжалвано от жалбоподателя пред НЕЛК с жалба,вх.№12983/ 22.10.2019г./л.69,т.ІІ/,който
с Решение№2532 от зас.№219/19.11.2019г. /л.58,т.І/ го е отменил и върнал на
ТЕЛК за ново освидетелстване. В резултат е издадено ЕР на ТЕЛК №0442 от зас.№016/29.01.2020г.на ТЕЛК
към МБАЛ Д-р „С*** И.“ АД ./л.60-61,т.І/.Лицето се е явило /без посочена дата
на преглед/,приложило е амбулаторен лист,в който са отразени оплакванията
,обективната находка и ТЕЛК е потвърдил БЛ.С жалба ,вх.№3514/24.03.2020г. по
описа на НЕЛК /л.135,т.І/ е обжалвано ЕР на ТЕЛК №0442 от зас.№016/29.01.2020г.,по
което НЕЛК се е произнесъл с Решение№0915 от зас.№081/30.04.2020г./л.62-63,т.І/,с
което отново е отменил решението на ТЕЛК и върнал преписката за ново освидетелстване,с
указания ,че следва при новото произнасяне да се приложи амбулаторен лист
,който липсва в МЕД ,не е описано кой пръст на ръката е счупен ,а в следващото
ЕР е записано, че е счупен трети пръст ,няма описана и приложена ренгенография
на пръста ,документираща счупването ,не е аргументирано решението и следва да
се приложи цялата медицинска документация и цялото МЕД.С Решение№2299 от
зас.№098 от 17.06.2020г. ТЕЛК към МБАЛ Д-р „С*** И.“АД /л.64-65,т.І/ отново е
призовано лицето ,същото се е явило ,и БЛ е потвърден.С жалба ,вх.№8719/30.07.2020г./л.11,т.ІІ/това
решение е обжалвано от жалбоподателя
пред НЕЛК ,който с Решение№2689 от зас.№189/ 06.10.2020г. /л.4,т.ІІ/е
потвърдил ЕР на ТЕЛК№2299/17.06.2020г. и БЛ №Е20197426446/03.06.2019г.на ЛКК“А***
А*** “-специализирана ортопедична ЛКК по отношение на лицето Б.И.И..Последното
решение №2689 от зас.№189/06.10.2020г.на НЕЛК ,с което се потвърждава ЕР на
ТЕЛК№2299/17.06.2020г и БЛ. №Е20197426446/03.06.2019г.на ЛКК“А*** А*** “е предмет
на настоящето съдебно административно производство.
Жалбата е допустима ,като подадена в 14-дневния
срок по чл.149 ,ал.1 АПК във вр.с чл.112,ал.1,т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ и
от легитимирано лице.Оспореното решение е връчено на осигурителя и настоящ
жалбоподателя на 22.10.2020г./видно от обратна разписка на л.11,т.І/, а жалбата
е подадена чрез НЕЛК до Административен съд - Монтана по пощата на 27.10.2020г.
За изясняване на
делото от фактическа страна по делото е изслушана и приета съдебно-медицинска
експертиза. От експертното заключение изготвено от вещо лице ортопед д-р И.И. ,
въз основа на приетата по делото медицинска документация и направените в
съдебно заседание уточнения се установява, че е спазена процедурата по издаване
на БЛ,лицето е прегледано и освидетелствано.Касае се за състояние след фрактура
на проксималната
фаланга на трети пръст на лява ръка ( коса фрактура ), която след диагностицирането е била
репозирана и поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни. След изтичането на този период гипсовата
имобилизация е свалена и е назначена рехабилитация до възстановяване обема на движение на
пръста. Според вещото лице ,подобен тип счупвания зарастват за срок от 30-40 дни, в зависимост
от типа и конфигурацията
на счупването, като след посочения период се назначава рехабилитация за
възстановяване на движенията на сухожилния апарат и имобилизираните стави . Пациентът
е с паретична дясна страна
( ръка и крак ) след прекаран инсулт, като лявата ръка е опорна при носенето на помощно средство. В този смисъл ,счита
,че срока за временна
неработоспособност е оправдан. На 27.01.2021 г пациентът е прегледан в кабинета му, назначена му е контролна ро-графия,
на която е видно , че се касае за състояние след фрактура на проксималната фаланга на трети пръст
на лява ръка ,зараснала.
Към датата на прегледа е възстановена функцията на пръста. Пациентът се намира в инвалидна количка с
паретична дясна ръка
и крак и невъзможно самостоятелно обслужване.Не счита, че има нарушение на
процедурата по издаване на БЛ .
Съдът
кредитира заключението на експертизата като обективно, безпристрастно и
компетентно. Същото изчерпателно дава отговор на поставените от страните
въпроси и кореспондира с останалите доказателства по делото.
В хода на делото е оспорен амбулаторен
лист№062781/ 03.06.2019г./л.99,т.ІІ/,като по искане на процесуалния
представител на жалбоподателя ,адв.Д. е открито производство по оспорване на
документ,по реда на чл.193,ал.1-3 ГПК във вр. с чл.144 АПК,като е указана и тежестта
на доказване ,съгласно чл.193,ал.3 ГПК ,във вр. с чл.144 АПК. В мнозинството си
съдебната практика признава амбулаторния лист за
официален удостоверителен
документ ,който се ползва с материална доказателствена
сила до доказване на противното по отношение на отразените в него факти/чл.179
от ГПК/.Твърдението на адв.Д. ,че се касае за частен документ и тежестта на
доказване е на ответника, не се споделя от настоящия състав.По разбиране на
съда,след като амбулаторния лист е издаден от лекар, той представлява официален
удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му
,като при оспорване истинността на подписа на осигурения Б.И.И. от адв. Д.,тежестта
на доказване на неговата неистинност тежи върху страната, която го оспорва,т.е.
тя е тази ,която трябва да докаже, че подписа на Б.И. е неавтентичен/арг.чл.193,ал.3 ГПК/.Не е поискана съдебно-графологична експертиза от адв.Д. във връзка с
проверката на истинността на документа ,при което съдът приема същия за истински
официален удостоверителен документ и е длъжен да се съобрази с фактите,които
той установява.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подписана, насочена е срещу
подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна с правен интерес от оспорването и
пред местно компетентния да я разгледа административен съд, в преклузивния 14
дневен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на
чл.
21, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата
на чл.
112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. По силата на общата разпоредба
на чл.
21, ал. 1 на АПК, и на чл.
112, ал. 1, т. 4 от специалният ЗЗ, приложими в настоящото производство са
разпоредбите на АПК, уреждащи оспорването пред съд на индивидуални
административни актове.Посочените обстоятелства обуславят процесуалната
допустимост на жалбата за разглеждане по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, АС-Монтана –ІІІ
състав ,счита жалбата за основателна ,по следните съображения:
При служебна проверка на основание чл.
168, ал. 1 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона. Съгласно ал.
2 на чл. 168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори и да липсва
искане за това.
От изложената по-горе фактическа обстановка,
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в нарушение
специалните правила на чл.
106, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето и чл.
15, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи.
Съгласно текста на чл.
106, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето, в приложимата за случая редакция
/Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г., бр. 40 от 2012 г., бр.
18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г. / при извършване на медицинска
експертиза не може да участва лекар, който е участвал в изготвянето на
обжалваното експертно решение. А, според чл.
15, ал. 1,т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, в относимата към случая редакция /изм. – ДВ, бр.
55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г. / при извършване на
медицинска експертиза не може да участва лекар, който е участвал в издаването
на обжалваното експертно решение. Алинея
2 на чл. 15 от ПУОРОМЕРКМЕ сочи, че в случаите по ал. 1 лекарят от състава
на ТЕЛК или НЕЛК е длъжен писмено да заяви, че иска да бъде отстранен от участие
в заседанието на съответната комисия. Искането се подава до ръководителя на
лечебното заведение, съответно до директора на НЕЛК, по образец съгласно
приложение № 6.
В процесния случай НЕЛК не е съобразила фактът,
че Експертно решение №0915 от зас.№081/30.04.2020г./л.62,т.І/ на Национална експертна лекарска комисия-специализиран
състав по хирургични, ортопедични и ССЗ болести, постановено по повод обжалвано
от осигурителя ЕР № 0442 от 29.01.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ Монтана, което е
отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване, е постановено от същият
състав, произнесъл се с оспореното в настоящото производство решение№2689 от
зас.189/06.10.2020г./л.8,т.І/-председател:д-р Н.П*** -хирург и членове :д-р Е.М***
–ортопед и д-р Б.К*** -ортопед.С връщането на акта, административното
производството не е приключило. Следователно при постановяване на експертно
решение № 2689 от зас.189/06.10.2020г.,Националната експертна лекарска комисия
е действала в нарушение на разпоредбите на чл.
106, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето и чл.
15, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съдържащи изрична забрана в извършването на
медицинската експертиза да участват лекари, които вече са участвали в
издаването на обжалваното експертно решение, поради което е взето от незаконен
състав. Това обосновава правният извод, че оспореното решение е нищожно, тъй
като е издадено и прието от некомпетентен състав.
Предвиденото в разпоредбата на чл.
51, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, че Националната експертна лекарска комисия може да
потвърди ЕР на ТЕЛК следва да се разглежда в съответствие с тази на чл.
45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, в приложимата към момента на произнасянето
редакция- изм. ДВ, бр. 55 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от
27.07.2018 г. доп., бр. 84 от 2019 г. , в сила от 1.01.2020 г.), съгласно която при
обжалване на експертни решения на ТЕЛК НЕЛК се произнася само по поводите,
посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл.
101, ал. 7 от Закона за здравето. При обжалване на процесното ЕР на ТЕЛК,
НЕЛК е потвърдила решението, в съответствие с правомощията си по чл.
51, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, но в нарушение на чл.
45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, тъй като не се е произнесла по поводите, посочени
в жалбата и предвидени в наредбата по чл.
101, ал. 7 от Закона за здравето.
В проведеното производство НЕЛК не е
съобразила и обстоятелството, че потвърденото от нея решение на ТЕЛК № 2299/17.06.2020г.
е издадено от абсолютно същия състав, който е постановил предходното решение на
ТЕЛК № 0442/29.01.2020г., което е било отменено и върнато за ново
освидетелстване от НЕЛК с решение № 0915/30.04.2020г. В този смисъл и при
постановяване на експертно решение № 2299/17.06.2020г. ТЕЛК, също е действала в
нарушение на изричната забрана в извършването на медицинската експертиза да
участват лекари, които вече са участвали в издаването на обжалваното експертно
решение, визирана в чл.
106, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето и чл.
15, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, и е взето от незаконен състав.И по двете
решения на ТЕЛК председател е д-р Н.П*** -нервни болести и членове:д-р И.И*** и
д-р К*** Т*** ./л.60 ,т.І и л.64,т.І/
Експертното решение е писмено, в съответствие
с чл.
59, ал. 2 от АПК, формално е спазена изискуемата форма и са изложени мотиви
,като в самото решение е вписано ,че
решението на ТЕЛК отново не е достатъчно аргументирано ,а в противовес на този
извод е потвърдено ЕР на ТЕЛК и БЛ. Противоречието
между мотиви и диспозитив е разно на липса на мотиви.
Според чл.
142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал. 2,
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на устните състезания.
Обжалваното решение е постановено в
несъответствие с относимите материалноправни разпоредби при допуснати
съществени административнопроизводствени правила.
Извършването на повторен преглед и
произнасянето по работоспособността на Б.И.И. от един и същи състав на ТЕЛК на
практика обезсмисля повторната експертиза на неговата работоспособност.
Доколкото действията по новото освидетелстване са предприети от един и същ
състав на ТЕЛК е невъзможно принципите на обективност и безпристрастност да
бъдат гарантирани, още по-малко да се осигури второ мнение, каквато безспорно е
целта на повторното освидетелстване. Основание за това, че чрез повторното
решение не са гарантирани посочените принципи и не е постигната целта за осигуряване
на второ мнение дават идентичните мотиви на двете решения на ТЕЛК, постановени
от един и същ състав - отмененото решение № 0442/29.01.2020 г. и решение № 2299/17.06.2020
г., което е било потвърдено с обжалваното решение на НЕЛК. При съпоставянето им
няма разлика в констатациите ,освен ,че очевидно прегледа е извършен на
различна дата ,която при това не е и посочена в решенията.Съставът на ТЕЛК към
МБАЛ -Монтана е идентичен-председател:д-р Н.П*** -нервни болести и членове:д-р И.
И*** и д-р К.Т*** ,което е недопустимо.Недоумение буди и фактът ,защо в
обжалваното решение на НЕЛК ,решението на ТЕЛК
и БЛ са потвърдени ,след като е
прието ,че решението на ТЕЛК отново не е
достатъчно аргументирано ,т.е. мотивите са същите ,а резултата е различен. При
съобразяване пълното съвпадение на мотивите в решение № 0915/30.04.2020г. с
тези в решение № 2689/06.10.2020г., не
може да се приеме, че липсата на достатъчна мотивираност на решение № 0442/29.01.2020г.,
установена от НЕЛК, е преодоляна с новото експертно решение № 2299/06.10.2020
г., което НЕЛК е потвърдила и с което на практика НЕЛК необосновано е приела,
че същото е достатъчно мотивирано.
Съгласно разписаната в чл.
45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ /в относимата редакция изм. - ДВ, бр. 55 от 2014
г., изм. ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г. бр. 84 от 2019 г. , в сила от 1.01.2020 г.) / процедура, която се
явява специална при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася
само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл.
101, ал. 7 от Закона за здравето /ал. 1/,
което в случая не е изпълнено, както се посочи по-горе в мотивите, тъй като в
постановеното решение не е взето отношение по изтъкнатите в жалбата оплаквания.
Според разпоредбата на чл.
101, ал. 7 от ЗЗ, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът
за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане,
степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална
болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл.
103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. В случая приложима е Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/, /Приета с ПМС № 120 от 23.06.2017
г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г. /, съгласно
чийто чл. 3, ал. 1, експертизата на временната неработоспособност се извършва
от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни
комисии /ЛКК/, от териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и от
Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, като относимите
материалноправни разпоредби и административно-производствени правила са
регламентирани в глава втора, наименована "Експертиза на временната
неработоспособност", раздел първи "Общи правила за издаване на
болнични листове. Условия и ред за установяване на временна
неработоспособност".
С разпоредбите на чл.
6, ал. 4 и ал.
6 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ е предвидено че при
временна неработоспособност, продължаваща повече от 6 месеца без прекъсване или
12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването,
какъвто е процесният случай ,отпуск се разрешава само след контролен преглед на
ТЕЛК на всеки два месеца, при условие, че са налице обективни признаци за
възстановяване на работоспособността през следващите шест месеца.
Според горецитираните разпоредби на НМЕ
разрешаването на временна наработоспособност за всеки следващ период след
първите 6 месеца е допустимо в порядъка на изключенията при провеждани
регулярни прегледи на всеки 2 месеца, като във всеки случай на такова
продължаване на временната неработоспособност се изисква излагане на мотиви в
решението на ТЕЛК относно това дали са налице обективни признаци за
възстановяване на работоспособността през следващите 6 месеца, следващи
периода, за който е констатирана временната неработоспособност. Съответно, ако
такива признаци не са налице, следва да се установи трайно намалена
неработоспособност, при което не е налице основание за издаване на решение на
ТЕЛК, с което се констатира временна неработоспособност. В случая липсват
мотиви относно развитието на неработоспособността през следващите 6 месеца в
потвърденото ЕР № 2299/17.06.2020г. на ТЕЛК по оценка на работоспособността, а
тя се явява съществена част от съдържанието на решението, тъй като е
необходима, за да се прецени доколко с оглед очакваното развитие на
работоспособността ТЕЛК законосъобразно е постановил продължаване на временната
неработоспособност. Липсата на мотиви осуетяват тази проверка.
Безспорно актовете на органите на
медицинската експертиза съдържат експертното заключение относно здравословното
състояние и работоспособността на лицето и освен това са индивидуални
административни актове, с които се установяват субективни права отпуск, поради
неработоспособност и на съответните обезщетения. Това налага стриктно спазване
на правилата за издаване на болнични листове от органите на медицинската
експертиза в случаите, когато с актовете си установяват временна
неработоспособност.
Основното възражение в жалбата ,че БЛ е
отразен като „продължение“, а не като „първичен“ с оглед различната диагноза от
предходните болнични листа,съдът намира същото за неоснователно. Съдът споделя
становището в тази насока на вещото лице ,че формално БЛ е „първичен“ по
отношение на диагнозата „счупване на друг пръст на ръката“ ,но от гледна точка
на неработоспособността, същия е
продължение на предходния ,макар и с различна диагноза,което е в рамките на компетентността на ЛКК,т.е. независимо от
диагнозата,имаме продължение на БЛ за повече от 14 дни ,което е в компетентността
на ЛКК и не би могло и чисто технически да се отрази като първичен в
електронния регистър.
По изложените съображения, оспореното ЕР на
НЕЛК е постановено от некомпетентен орган, поради което следва да бъде
прогласено за нищожно и делото като преписка да бъде изпратено за разглеждане
от състав на НЕЛК, отговарящ на изискването на чл.
106, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето и чл.
15, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройствоно и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. Освен това обжалваното ЕР на НЕЛК е необосновано и немотивирано,издадено
при допуснато съществено процесуално нарушение, в противоречие с
материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 174 АПК, съдът следва да определи срок за това произнасяне, като настоящият
състав определя 1 месечен срок за произнасяне ,който тече от влизане в сила на
настоящето съдебно решение.
При този изход на процеса и с оглед
своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл.
143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на оспорващият
направените и доказани съдебно деловодни разноски в размер на общо 700 лева, от които адвокатско възнаграждение ,на основание
чл.8,ал.3 от Наредбата№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 500лв. ,и 200лв. внесен депозит за съдебно-
медицинска експертиза.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 1 и ал.
2, предложение второ във вр. с чл.
173, ал. 2 и чл.
143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, АС-Монтана ІІІ състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожно Експертно решение № 2689
от заседание № 189 /06.10.2020 година на Националната експертна лекарска
комисия- Специализиран
състав по хирургични,ортопедични и ССЗ болести.
ВРЪЩА делото като преписка на Националната
експертна лекарска комисия - Специализиран състав по хирургични ,ортопедични и
ССЗ болести , за произнасяне по жалбата на ПГСС „М*** М*** “ ,с. Г*** Д*** ,общ.Георги Д*** ,обл.Монтана,ул.
„Извън-регулационна“ №1 с ЕИК * ,представлявано
от директора А.С.Р., срещу Експертно
решение № 2299/17.06.2020г година на ТЕЛК при МБАЛ Д-р „С*** И.“*** АД,
съобразно мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от влизане в сила
на настоящето съдебно решение.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска
комисия, да заплати на ПГСС „М*** М*** “ ,с. Г*** Д*** ,общ.Георги Д*** ,обл.Монтана,ул.
„Извънрегулационна“ №* с ЕИК * ,представлявано от директора А.С.Р. сумата от общо 700/седемстотин/лева, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/лв. и 200/двеста/ лв.
депозит за експертиза.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните
по делото по реда на чл.138 АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: