РЕШЕНИЕ
№................/18.07.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Нели Катрикова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 14 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Н.Ж., действаща чрез своята майка и законен представител Ю.С.М., чрез
процесуален представител, с която е предявен иск по чл. 432 ал.1 от КЗ против
ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве” за осъждане на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева за неимуществени вреди –
болки и страдания следствие ПТП на 01.08.2017 г., допуснато по вина на А.М.,
признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД № 909/2018 г. на ВРС,
ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба ищцата, чрез законен
представител и чрез процесуален твърди, че на 01.08.2017 г. в гр. Варна е
допуснато ПТП между детето Н.Ж. и л.а. „*******” с ДК№ ******, управлявано от А.И.М..
Следствие на ПТП на детето са причинени телесни увреждания които по съществото
си представляват средни телесни повреди. За деянието А.М. е признат за виновен
с влязло в сила споразумение между него и ВРП, одобрено в производството по
НОХД № 909/2018 г. на ВРС, влязло в законна сила на 19.03.2018 г. Твърди се, че
следствие получените травматични увреждания и крехката възраст на пострадалата,
негативните последици ще бъдат изпитвани през целия живот.
Заявява, че към застрахователя е
отправено искане за обезщетение, но такова не е изплатено. Твърди, че за МПС,
управлявано от виновния водач, към датата на ПТП е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника по спора,
на което и основание се претендира отговорността на застрахователя по прекия
иск за изплащане на обезщетение. Настоява, че при деликт лихвата от датата на
увреждането /в противовес на твърденията на застрахователя в отговора/.
Правна
квалификация на правата: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 84 ал.3 от ЗЗД.
Ответникът оспорва основателността на
исковете. Заявява съпричиняване предвид поведението на детето към момента на
ПТП както и завишеност на размера на търсеното обезщетение и недоказаност на
претърпените болки и страдания, включително техния интензитет и
продължителност. Счита, че лихва се дължи с оглед датата, на която е входирано
при застрахователя искането за обезщетение и представянето на специална банкова
сметка ***, именно от последния момент – представянето на банковата сметка.
В съдебно заседание всяка от страните
поддържа собствените си аргументи, чрез процесуален представител. Ответната
страна депозира допълнително писмена защита.
Дирекция „Социално подпомагане“ Варна
не изразява становище.
Съдът, след съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От изисканото за послужване НОХД №
909/2018 г. по описа на РС Варна, е видно, че с влязло в сила споразумение №
147/19.03.2018 г. подсъдимият А.И.М. е признат за виновен в това, че на
01.08.2017 г. в гр. Варна, при управление на МПС, л.а. „*******“ с рег. № ******,
нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 21 ал.1 от Закона, т.е. допустимата
в населено място максимална скорост на движение от 50 км/ч, както и чл. 117 от ЗДвП, регламентираща задължението водачът да намали скоростта и при
необходимост да спре при приближаване към място, където в близост има деца и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на детето Н.Ж., изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота и средна телесна повреда на
друго лице, като настъпилите телесни повреди са по отношение на повече от едно
лице.
На осн. чл. 300 от ГПК съдът е указал
на страните, че влязлото в сила споразумение по НОХД № 909/2018 г. на РС Варна
е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се
пререшават.
За безспорно и ненуждаещо се от
доказване съдът е приел, че л.а. „*******” с ДК№ ****** е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика и
ответника по спора с валидност към датата на ПТП – 01.08.2017 г. Не е спорно,
че ищецът е отправил покана за изплащане на обезщетение към застрахователя по
реда на чл. 380 от КЗ.
Въпросът, на който съдът следва да
даде разрешение е досежно справедливия размер на обезщетението, което се
претендира за неимуществени вреди.
При горното и съобразно разпределената
доказателствена тежест на ищеца е указано да установи вида, характера и
интензитета на претърпените болки и страдания, а на ответника - да установи
факта на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
Към момента на инцидента ищцата е била
на две години.
От заключението по СМЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните се
установява, че в резултат на процесното ПТП Н.Ж. е получила счупване на черепа,
подкожен хематом в тилна област, ожулвания по главата и крайниците. Описаните
травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети
и преценени в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Непосредствено след получаване на травматичните увреждания
пострадалата е била в състояние, което по своите клинични и морфологични белези
съответства на т.нар. безсъзнателно състояние, като същото обуславя
разстройство на здравето, временно опасно за живота. В съдебно заседание
експертът посочва, че преглед на детето не е извършван, тъй като процесуалният
представител на ищеца му е съобщил, че детето е в чужбина, но обичайно при
счупването на черепа при малки деца след двадесетия ден започва срастване на
костните структури и в рамките на около месец, месец и половина завършва
пълното срастване. Що се отнася до оплакванията във връзка с главоболие,
отпадналост, според експерта те могат да продължат и месеци след такава травма.
Доколкото на експерта не са дадени сведения за здравословното състояние на
ищцата към датата на СМЕ, същият заявява, че отсъстват данни за ексцес.
От събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Х.М., чичо на пострадалото дете, които съдът цени
доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал се установява,
че детето е изпаднало в безсъзнание следствие удара с автомобила, престояло е в
болнично заведение 4-5 дни. След изписването домашното лечение е продължило
около 2 месеца като е водена на прегледи във Франция основно заради травмите в
главата. Твърди, че в момента, тъй като детето е в България, Варна и живеят
/роднините/ до мястото на инцидента, не желае да излиза навън.
При
горното съдът по размера намира следното: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се
прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията,
съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания, в случая една средна
телесна повреда и няколко леки такива и последиците от тях за пострадалото
лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и съответните
нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията,
момент. След определяне размера на обезщетението следва да се даде отговор на
въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е.
съпричиняването/.
С оглед доказаните факти по делото,
съдът приема, че малолетното дете – 2 годишно към момента на инцидента, преди
ПТП, при отсъствие на различно доказано, е било здраво и жизнено. Инцидентът е
довел до изпадане на детето в безсъзнание, което е състояние опасно за живота,
а травмите са наложили лечение, което с оглед заключението по СМЕ и гласните
доказателства е приключило в рамките на около 2 месеца без данни за ексцес,
т.е. при нормално протичане на оздравителния процес. С оглед обективно
възможното, съдът приема и че детето е имало като последица от ПТП болки в
главата, като заключението по СМЕ заявява, че могат да продължат с месеци. При
отсъствие на проведено доказване за състоянието на детето към момента по
причини, стоящи у ищцовата страна, съдът приема, че е тези болки, ако и да са
били по-продължителни, са отшумели. В заключение касае се за приключил
оздравителен процес. Що се отнася до нараняванията на психиката, такива
безспорно е имало непосредствено след ПТП, а възможно е и към момента, предвид
възприятията на свидетеля, че детето не желае да излиза навън, но не е
установено, че тази отражения върху психиката са с интензитет по-голям от
обичайния за този вид увреждания и претърпян стрес. Поради това и съдът не
отчита в конкретния случай претърпените болки и страдания да са по-дълготрайни
и силни от обичайните. Като се има предвид и завишените размери на
застрахователни лимити в обезщетенията, настоящата инстанция приема за
справедлив размер на обезщетението този от 40 000 лева.
По
въпроса за съпричиняването.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на деликвента както и е изслушана
единична и тричленна САТЕ като съдът ще даде вяра на заключението по
тричленната САТЕ, което не се различава съществено от тази на първоначалната
експертиза.
Съгласно тези доказателства, на първо
място: водачът е имал добра видимост към мястото на ПТП с оглед ширината в
процесния участък – 8 метра и отсъствието на много автомобили като САТЕ е дала
отговор на въпроса за видимост при шест метра ширина на пътя, отчитайки всички
налични препятствия. САТЕ сочи, че с оглед разстоянието, което пострадалата е
изминала на пътното платно до мястото на ПТП, очевидно се касае не за непрекъснато
движение, а за движение, спиране и пак тръгване. От друга страна ако водачът се
е движил със скорост в рамките на допустимата от 50 км/ч за населеното място,
категорично детето е извън опасната зона за спиране и инцидентът е бил напълно
предотвратим. Експертите заявяват, че
единствения фактор за ПТП е скоростта на водача.
От друга страна детето е било на
пътното платно само. Очевидно, че задължителният постоянен и непрекъснат
родителски контрол по отношение на малолетното дете, съгласно чл. 125 ал.3 от СК, не е осигурен. Освен това детето е на пътното платно в нарушение на чл.114
ал.1 от ЗДвП – предприело е внезапно навлизане при несъобразяване с цитираната
разпоредба.
Практиката на ВКС и на съдилищата е
константна в смисъл, че причинно следствената връзка е обективен факт и за
приложението на чл. 51 ал.2 от ЗЗД субективното отношение на пострадалия,
вината му както и дали е могъл да разбира свойството и значение на извършеното
и да прецени постъпката, са ирелевантни. В този смисъл съпричиняване може да
има и от малолетно лице, а в случая с оглед възприетото в горния абзац, съдът
приема, че е налице съпричиняване.
В какъв размер следва да се
определи: В споразумението по НОХД, сключено между ВРП и деликвента е прието,
че последният е нарушил и правилата за движение по чл. 117 от ЗДвП, т.е. не е
съобразил поведението си при приближаване на място, където се намират деца.
Затова тази разпоредба съдът също я съобразява в тежест на деликвента при
отчитане неговия дял причиняване. Настоящата инстанция приема съпричиняване от
страна на пострадалата 1/5 при принос на деликвента – 4/5 . В контекста на
казаното, размерът на справедливото обезщетение съдът изчислява на 32 000
лева.
За горницата до претендираните
80 000 лева съдът намира иска недоказан по размер.
Законна лихва се присъжда от датата на
ПТП, а аргументите на застрахователя за изпадане в забава от датата, на която е
представена банкова сметка ***, инициирана с поканата по чл. 380 от КЗ до
застрахователя, не се споделят доколкото касаят единствено собствената забава
на застрахователя в производството пред него по изплащане на обезщетение, но
чл. 429 от КЗ е категоричен, че застрахователното обезщетение покрива и
лихвите, които деликвента дължи, в рамките на застрахователната стойност, а
лихви деликвента дължи, съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД, от датата на ПТП.
По
разноските:
Такива се следват на двете страни.
База за изчисляване размера на разноските за ищеца 32 000 лева, а за
ответника 48 000 лева.
В полза на процесуалния предствител на
ищцата не се присъждат разноски, тъй като в списъка по чл. 80 от ГПК
възнаграждението се заявява по реда на чл. 38 ал.2 вр. чл. 38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата, а данни за уговаряне на възнаграждението по този начин
не могат да се изведат от пълномощното. Липсва и договор за защита и съдействие
с уговорено възнаграждение по този начин.
На ответната страна: общо извършени са
разходи в размер на 800 лева за експертизи и депозит за свидетел. Доколкото
свидетелят се отказа от изплащане на възнаграждение за явяване, сумата от 50
лева подлежи на възстановяване на ответника, но не се включва в общата при
формиране размера на разноските. Доказателства са представени за заплатени в
брой 600 лева уговорено възнаграждение за адвокатска защита. На база упоменатия
материален интерес от общо извършените разходи се присъждат 810 лева.
С оглед изхода от спора,
застрахователят ще бъде осъден да заплати по сметка на ВОС държавна такса върху
уважения иск в размер на 1280 лева и,
разходите за експертизи – 300 лева за СМЕ, които са платени от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве”, ЕИК
**********, гр. София да заплати на Н.Ж., ЕГН **********, гр. Варна, чрез
законен представител Ю.С.М., ЕГН **********, гр. Варна, сумата от 32 000 /тридесет и две хиляди/ лева застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания следствие ПТП на
01.08.2017 г., допуснато по вина на А.М., признат за виновен с влязло в сила
споразумение по НОХД № 909/2018 г. на ВРС, ведно със законната лихва от датата
на ПТП – 01.08.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал.1
от КЗ и чл. 84 ал.3 от ЗЗД. като отхвърля предявеният иск за горницата до
80 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве”, ЕИК
**********, гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС Варна сумата от 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева държавна
такса и 300
лева за разноски в производството, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ж., ЕГН **********, гр. Варна, чрез
законен представител Ю.С.М., ЕГН **********, гр. Варна, да заплати на ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве”,
ЕИК **********, гр. София сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева разноски в
производството, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: