Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар
Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело №
14148 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата
М.Б.Г. е предявила срещу ответника С.О.осъдителен иск с правно основание чл.49 във
вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили във връзка с осъществил се инцидент с
ищцата на 08.08.2019 г. в гр. София, от виновно противоправно поведение, изразяващо
се в неподдържането и неизправността на пътен участък, част от общинска пътна
мрежа. Претендира разноски.
Ищцата твърди,
че на 08.08.2019 г., преди обяд, в гр. София, ж.к. „Красно село“, на южния
тротоар на ул. „Тодор Каблешков“, след №61 и преди №63, с посока на движение към
бул. „България“ разхождала двумесечното си бебе, когато се спънала в неизправна
повърхност на шахта на тротоара, в която пропаднали и задните колела на
бебешката количка, в резултат на което ищцата загубила равновесие и паднала.
Сочи, че изпитала силна болка в дясната раменна става и десния крак, както и
силен страх, тъй като по случайност успяла да предотврати изпадането на бебето
от бебешката количка. Сочи, че успяла да телефонира на съпруга си, който
веднага дошъл на мястото на инцидента и я закарал за преглед в болница
„Лозенец“.
Твърди, че изпитвала
продължителни болки и дискомфорт, тъй като не могла да са се обслужва сама и да
полага адекватни грижи за новороденото си дете. Травмата я принудила да
преустанови всякакъв вид активни физически занимания, които преди това били
част от ежедневието й, както й създавала пречки за извършване на обичайните
домакински задължения. Освен това ищцата преживяла силен страх от случилото се
и уплах от внезапността на инцидента, тъй като при инцидента имало възможност
да пострада и новороденото й бебе. Ищцата счита, че за претърпените от нея
вреди отговорност следва да носи С.О., чието е задължението да поддържа
участъка от пътя, където настъпил инцидента, а такива грижи не били положени.
Претендира разноски.
Ответникът С.О., в законоустановения
едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва вида и размера на
вредите, както и причинната им връзка с твърдяното противоправно деяние.
Навежда подробни доводи, че в посочения в исковата молба участък от бул. „Тодор
Каблешков“ за разположени преносни мрежи за електроенергия и съобщителни мрежи,
като съответните дружества са собственици на физическата инфраструктура,
включително и на капаците на кабелните шахти, поради което на съответното
дружество било вменено задължението за поддържането им в изправно състояние.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени относимите доказателства
и доводите на страните, приема за установено следното:
Установява
се от показанията на разпитания по делото свидетел В.М.М., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и
подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че в деня на
посочения от ищцата инцидент, тя му се обадила по телефона и той отишъл на
мястото на инцидента, където я заварил да плаче и да се държи с ръка за дясното
рамо. Свидетелства, че ищцата му разказала какво се е случило и му показала
мястото на инцидента, където свидетелят видял около 3 бр. бетонни шахти, от
които стърчали нещо като железа. Свидетелства, че шахтите били неравни и
оронени.
От заключението
на изслушаната и приета по делото СМЕ, неоспорена от страните, което заключение
съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че в следствие на
процесния инцидент ищцата е получила следните увреждания – счупване на дясната
раменна кост в горния й край, контузия на дясно ходило. Механизмът на
полученото увреждане на дясната раменна става е падане и удар в областта на
дясната ръка, при изнесена ръка настрани и е възможно да бъде получен по
описания от ищцата начин. Установява се и, че медикобиологичният характер на
счупването на дясната раменна кост е трайно затруднение на движенията на десен
горен крайник за срок повече от 30 дни, а контузията на дясното ходило е
причинила на ищцата болка. Вещото лице е извършило на 22.10.2020 г. преглед на
ищцата, при който е установен ограничен обем на движение в дясна раменна става
при повдигане на ръката настрани от 150 градуса, при норма от 180 градуса и при
въртене на ръката навън от 45 градуса при норма от 90 градуса. Вещото лице е
посочило, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
периодът на възстановяване при такъв вид увреждане е около три месеца, като е
възможно ищцата да изпитва болки в областта на счупването, при промяна на
времето и при физическо натоварване. С оглед давността на травмата и вида на
увреждането, вещото лице счита, че установеният ограничен обем на движение в
дясната раменна става ще остане за постоянно.
От заключението
на изслушаната и приета по делото СТЕ, неоспорена от страните, което заключение
съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че в деня на извършения
оглед вещото лице е констатирало наличието на повреди и неравности на
тротоарната настилка по южния тротоар на бул. „Тодор Каблешков“, подробно
посочени в заключението, както и оголване и обрушване на арматурата на
бетоновите правоъгълни капаци от подземната инфраструктура.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на
ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на
гражданския деликт (виновно
и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на
вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС
вменява в тежест на собственика (ответника) задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. По
делото не се спори, че по отношение на мястото, на което е реализиран процесния
инцидент, не се касае за прилежаща площ към сграда, определена като такава със
заповед на кмета на общината. Не са представени и доказателства в тази насока.
Ето защо съдът приема, че по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП се
касае за тротоар като част от земното платно, по отношение на който на
основание чл. 31 ЗП
във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"а" ППЗП задължението за поддръжка е в тежест на
ответника.
Ответникът не спори, че има задължение
да поддържа пътя в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър
стопанин, установява се събитието да е настъпило на територията на С.О.;
доколкото собственикът-ответник е юридическо лице, то винаги извършва правни и
фактически действия чрез други физически лица, поради това задължението следва
да се изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение
на това задължение за поддържане в безопасно състояние на улиците, където са
настъпили процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие. С
оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е изпълнил
задължението си за поддръжка на тротоара, където е настъпил инцидента. Без
значение за отговорността на ответника е дали изобщо не са предприемани
действия за изпълнение на това негово задължение или е налице бездействие от
страна на лицата, на които изпълнението му е възложено.
Установява се, че на мястото на инцидента е имало неравни и оронени
бетонови правоъгълни капаци със стърчащи от тях железа, което сочи проявено от страна на ответната община
бездействие по отношение изпълнение на вменените й със закон задължения за
поддръжка. Индиция за бездействието от страна на общината при изпълнение на вменените
й задължения за поддръжка е и липсата на конкретна информация, за това каква физическата
инфраструктура от разположените преносни мрежи за електроенергия и съобщителни
мрежи, е налице в конкретния участък, в който е настъпил процесния инцидент и
ако такава е налича, от кои конкретни дружества се експлоатират.
Съдът намира, че не може да се вмени в тежест на
ищцата неизбягването на този участък от тротоара. За да достигне до този извод
съдът съобрази приетите гласни доказателства, установяващи ищцата да се е
спънала в стърчащото парче желязо и това да е причинило последващото й падане.
Следва да се отчете, че задължението за поддръжка на тротоарите предполага
изправност на същите, която да позволи безпрепятственото им използване и по
отношение на уязвими групи – възрастни хора или деца, които обичайно се
придвижват с намалено внимание.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените й неимуществени
вреди. По отношение на последните съдът съобразява изводите на вещото лице по
изслушаната СМЕ.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения,
възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в
периода, на настъпване на вредите.
Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки
първите 30 дни от деликта. като възстановяването и е траело около три месеца.
През първите месеци изпълнението на дейности от ежедневието е зависело от
оказваната на ищцата помощ от трети лица. Преживеният страх и изпитваните болки
са променили ежедневието на пострадалата и тя е ограничила активността си в
периода на възстановяването й. Вещото лице е извършило на 22.10.2020 г. преглед на
ищцата, при който е установен ограничен обем на движение в дясна раменна става
при повдигане на ръката настрани от 150 градуса, при норма от 180 градуса и при
въртене на ръката навън от 45 градуса при норма от 90 градуса. С оглед
давността на травмата и вида на увреждането, вещото лице счита, че установеният
ограничен обем на движение в дясната раменна става ще остане за постоянно. Съдът
отчита и изпитаните от ищцата силен страх и притеснения от възможността при
инцидента да пострада и новороденото й дете.
Поради това отговорността на ответната
страна следва да бъде ангажирана.
Като се вземе предвид всички горепосочени
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би била сумата от 20 000.00
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Като законна последица от това в полза
на ищеца следва де се присъди и законна лихва върху главницата от подаването на
исковата молба – 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по
производството
С оглед искането на пълномощника на ищцата – адв. М.И.Т., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38,
ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението
на пълномощника в размер на 1 130.00 лв., което възлага в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски по делото в
размер на 888.00 лв., представляващи сбор от заплатен депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи
заплащане на сумата от 700.00 лв. – държавна такса и възнаграждение за вещо
лице.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА С.О.,
гр. София, ул. „*****, да заплати на М.Б.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 49
във връзка с чл. 45 от ЗЗД
сумата от 20 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от травматично увреждане настъпило
на 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000.00
лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул.
„*****, да заплати на адв. М.И.Т. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1 130.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул.
„*****, да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 700.00 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото.
ОСЪЖДА М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.О., гр. София, ул. „*****, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 888.00 лв., представляваща разноски по
делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: