Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на първи ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова гр. дело № 3415 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 528109 от 07.11.2018г., постановено по
гр. д. № 70146/2017г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав, е отхвърлен
иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от К.М.М. срещу М.Й.Г., за
признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния имот – таванско
помещение с площ от 2,04 кв. м. (120/170 см.), при съседи: коридор, стълбище,
тавански апартамент, таванско помещение, графично обозначено с жълт цвят на
скица на л. 47 от делото, с адрес: гр. София, ул. „Граф *******, въз основа на
договор за покупко – проджба, обективиран в нотариален акт № 130/22.07.2009г.,
том III, рег. № 15754, дело № 498/2009г. по описа на
нотариус Ц.С. и за осъждането на ответника да предаде владението в полза на
ищеца на описания недвижим имот. С решението ищецът е осъден да заплати на М.Й.Г. на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 350 лв., представляваща разноски по производството.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца
К.М.М., чрез адв. Д.Б., като във въззивната жалба са изложени твърдения за
неправилност, необоснованост, незаконосъобразност на решението, което било
постановено в противоречие на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е отчел, че не е налице пречка
границите на недвижимия имот да се определят със свидетелски показания. Сочи се
още, че неправилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Ю.Х.,
тъй като тя е единственият свидетел, който е пребивавал в имота от раждането си
и е получила апартамента от родителите си по наследство през 1992г., като не е
отчетено и обстоятелството, че тя е собственик на две тавански помещения срещу
процесния таван. Поддържа се още, че св. Х. е единствената, която е посочила
точните граници на таванското помещение с посочване на имената на съседите,
така както са описани в нотариалния акт, представен от ищеца по делото. Излагат
се съображения, че следва да се вземат предвид и свидетелските показания на Х.
по отношение на времето, през което ответникът твърди да е завладял процесното
таванско помещение. Поддържа се, че не следва да бъдат кредитирани показанията
на другите свидетели по делото, тъй като те не са подкрепени от останалия по
делото доказателствен материал и по – скоро са базирани на приятелските
отношения между ответника и последните. Навеждат се твърдение, че процесното
таванско помещение е било завладяно през 2015г. от ответника по делото, в каквато
насока са свидетелските показания на Х. и С..
Излагат се съображения освен това, че неправилно районният съд е
интерпретирал и допълнителното заключение по експертизата, както и направеното уточнение от вещото лице в
съдебно заседание, колко квадратни метра е площта на терасата, която е част от
ателието на ответника и не включена в квадратурата по това заключение.
Въззиваемата страна М.Й.Г., чрез адв. В.Б.изразява становище
по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Поддържа се, че ответникът е собственик на
имота от 26.01.2004г., като от тогава същият владее процесното таванско
помещение необезпокояван с пълното съзнание, че то е негова собственост.
Навеждат се твърдения, че е налице повече от пет и десет години необезпокоявано
владение, поради което ответникът е придобил владението и на това основание.
Сочи се, че не е налице идентичност между претендираното от ищеца и владяното
от ответника таванско помещение.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 43 състав, решение за валидно, допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, доколкото дължи произнасяне по направените в жалбата възражения, въззивният съд намира за необходимо да добави следното:
Предявен е осъдителн иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се цели ищецът да бъде признат за собственик на таванско
помещение с площ от 5 кв.м., при съседи
на това таванско помещение: коридор, С.Б., И.Г., стълбище, отгоре – покривна тераса,
отдолу – Т.З.Т./по нотариален акт № 130/22.07.2009г., том III, рег. № 15754, дело № 498/2009г. по описа на нотариус Ц.С., с район ан
действие – СГС и рег. № 030 /, както и да се осъди ответника да предаде
владението ѝ.
По делото е представен нотариален акт № 130, том III, рег. № 15754, дело № 498 от 2009г. за покупко – продажба на недвижим имот,
от който се установява, че на 22.07.2009г. Е.К.К.и съпругата му Г.Д.К.продават
на К.М.М. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака и
представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент, без посочен
номер по доказателствен нотариален акт, записан под № 10 в удостоверение за
данъчна оценка и находящ се в гр. София, Столична община, район „Средец”, в
етажна собственост на ул „**********състоящ се от; една стая, кухня с балкон,
вестибюл и клозет, със застроена площ от 37 кв.м., заедно с избено помещение,
без посочен номер по доказателствен нотариален акт, с площ от 12 кв.м., при
границисъседи: коридор, „Софжилфонд”, ул. „Граф Игнатиев”, „Софжилфонд”, а горе
– пасаж, заедно с таванско помещение,
без посочен номер по доказателствен
нотариален акт, с площ от 5 кв.м., при граници/ съседи: коридор, С.Б., И.Г.,
стълбище, отгоре покривна тераса, отдолу – Т.З.Т., заедно с 655/100 000
иделни части от общите части на сградата и от дворното място, върху която е
построена къщата, съставляващо поземлен имот
с планоснимачен номер № 5, от вкартал 471 по плана на гр. София,
местност „Центъра”.
Към горепосочения нотариален акт е приложено и
удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, от което е видно, че
за имот с партида № ********, находящ се в гр. София, р- н Триадица – Средец,
ул. „**********с одобрен идентификатор на поземлен имот 68134.101.48 и
представляващ таванско помещение на ет. 6 , с
5 кв.м.
По делото е представена и схема №
15-335836-14.07.2017г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.101.48.8.68, с адрес на имота: гр. София, район Средец, ул. „**********с
площ по документи – 37 кв.м. и прилежащи части – мазае – 12 кв.м., таван – 5
кв.м., 655/100000 ид. части от общите части на сградата. Като собственик на
имота е отбелязано името на К.М.М..
По делото са представени още и нотариална покана
от К.М.М. до М.Й.Г., с която ищецът отправя искане до ответника да освободи
процесното таванско помещение, като твърди,
че е негова собственост и което е придобил през 2009г. Нотариланта покана е
връчена на ответника на 19.09.2017г. , което е удостоверено от нотариус Р.Р., с
район на действие – РС София, с рег. № 203.
От своя страна ответникът М.Й.Г. също е предприел
връчването на нотариална покана с рег. № 6959/2017, том 4, № 154 на К.М.М.,
станало на 25.09.2017г. чрез от нотариус В.В., с район на действие – РС София,
с рег. № 268, с която уведомява ищеца, че претендираното от него таванско
помещение ответникът владее законосъобразно , тъй като го е закупил
26.01.2004г. от Столична община с договор за покупко- продажба на недвижи имот
по реда на ЗОС, вписан в АВ, гр. София.
От договор за покупко- продажба на недвижи имот по
реда на ЗОС, вписан в АВ, гр. София, вписан в книгите за вписване от 2004г.,
том 1, № 200 и вх. № 1216, се
установява, че на 26.01.2004г. Столична община е прехвърлила собствеността
на М.Й.Г. на следния недвижим имот –
частна общинска собственост, находящ се в
гр. София, Столична община, район Средец, ул. *********представляващ
таванско помещение , с проекти за преустройство в ателие /кабинет/, състоящо се
от стая, тераса, бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 26,34 кв.м.
, заедно със съответното му право на строеж върху дворното място, съставляващо
УПИ – парцел II, от квартал 471, местност „Центъра” с площ от
930,30 кв. м.
От
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 140, том LLXXXXVIII, дело № 28002/93 се установява, че на
03.11.1993г. Т.Н.З., чрез пълномощника си А.Н.К.е продала на Е.К.К.следния
недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, в етажна
собственост на ул „**********състоящ се от; една стая, кухня с балкон, вестибюл
и клозет, със застроена площ от 37 кв.м., заедно с избено помещение, без
посочен номер по доказателствен нотариален акт, с площ от 12 кв.м., при граници/съседи:
коридор, „С.”, ул. „Граф Игнатиев”, „Софжилфонд”, а горе – пасаж, заедно с таванско помещение, без посочен номер по доказателствен
нотариален акт, с площ от 5 кв.м., при граници/ съседи: коридор, С.Б., И.Г.,
стълбище, отгоре покривна тераса, отдолу – Т.З.Т., заедно с 655/100 000 идеални
части от общите части на сградата и от дворното място, върху която е построена
къщата, съставляващо поземлен имот с
планоснимачен номер № 5, от квартал 471 по плана на гр. София, местност
„Центъра”.
По
делото е представен и приет като доказателство пред въззивната инстанция и
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 149, том V, дело № 849/54г., от който се установява,
че на 10.05.1954г. П.Т.В.продава на Т.Т.З.1/10 ид. част от собствения си
апартамент, състоящ се от три стаи, хл, кухня и баня, при съседи на
апартамента: ул. „Алекдасандър” I /сега ул. *****/, застрахователно дружество „Юнион” /сега Държавен застрахователен
институт/, двор, стълбище и апартамент, собственост на държавата, а отгоре
апартамент на И.Г. и тавански помещение
и отдолу П.Ц.и избено помещение при съседи: коридор, Ж.В., стълбище,
инж. Д.С.., отгоре пасаж и М. К..
По делото е представен и приет като доказателство
пред въззивната инстанция и нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 158, том XI, дело № 1972/96г.,
от който се установява, че на 19.06.1961г. Т.Т.З.В.В.О.,
последният представляван от пълномощника си Х.Д.Ф., продават на С.И.К.д-рЛ.А.М.,
по мъж К.и Ц.В.И.собствения си апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*********състоящ
се от три стаи, хол без директно осветлени, кухня и баня, при съседи: ул.
Софийска комуна, Държавен застрахователен институт, двор, стълбище и апартамент
на държавата, отгоре апартамент И.Г. и тавански помещения, отдолу апартамент наП.Ц..
По делото са представени и приети като
доказателства и шест броя копия от бележки за платени от ищеца данъци за
таванското помещение през годините – 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и
2018г.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза,
която настоящият състав намира за компетентно изготвена, и от която се
установява, че двете тавански помещения, посочени в нотариален акт №
130, том III, рег. № 15754, дело № 498 от 2009г. за покупко –
продажба на недвижим имот и договор за покупко- продажба на недвижи имот по
реда на ЗОС, вписан в АВ, гр. София, вписан в книгите за вписване от 2004г.,
том 1, № 200 и вх. № 1216, не са
идентични, като според документите и двете тавански помещения се
намират на шести етаж, но ателието /кабинет/ е с площ от 26,34 кв.м. и се
състои от стая, тераса, бокс и обслужващи помещения и няма посочени граници
/съседи/, докато другото таванско помещение е с площ 5,00 кв.м. и представлява
едно помещение с описани граници – коридор, С.Б., И.Г., стълбище, отгоре
покривна тераса, отдолу – Т. Т.. Посочено е, че описаното в нотариалния акт
таванско помещение не отговаря по площ, няма
таванско помещение с площ от 5,00 кв.м. в тази част на таванския етаж. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че е отишла на място, където е
процесното таванско помещение и е описала съществуващите граници: стълбищна
клетка, коридор, от едната страна – апартамент, от другата страна – таван. При
оглед ищецът е показал на вещото лице, което е предмет на спора, без да осигури
достъп до него, а по – късно при повторното връщане на адреса достъп е осигурен от страна на ответника. Вещото
лице е посочило също, че огледаното от него таванско помещение съвпада по две
граници с таванското помещение, описано в акта за собственост на ищеца, но по
площ не съвпада, както и че таванът, описан в акта за собственост на ищеца, не
е част от ателието, както и квадратурата на таванското помещение не съвпада с
тази посочена в нотариалния акт. Освен това в заключението вещото лице е
отбелязало, че от измерване на място процесното таванско помещение, за което се
спори, е с размери – 120/170 см. Или
2,04 кв.м., при съседи констатирани на място: коридор, стълбище, тавански
апартамент, таванско помещение.
По делото е приета и допълнителна съдебно –
техническа експертиза, която настоящият състав намира за компетентно изготвена,
и от която се установява, че след извършен оглед на ателието /кабинета/ на
ответника се констатира следната фактическа обстановка: бивша таванска стая е
преустроена в ателие и е с размер от 20,16 кв.м., като към нея има и кухненска
ниша с размери 3,50 кв.м., т.е. общата площ на ателието с кухненската ниша е
23,66 кв.м. По документите за собственост на ателието, същото е описано като
състоящо се от стая, тераса, бокс и обслужващи помещения с площ от 26,34 кв.м.,
но при огледа на място се установява, че
няма обслужващи помещения към ателието. Посочва се още, че площта на използваната площ на ателеито от 23,66 кв.м.
е по – малка от тази по документа за собственост. В съдебно заседание вещото
лице прави уточнение, че не е измервало площта на терасата към ателието, тъй
като става въпрос за складово помещение таван, който е направен на ателие и
дори когато е правено преустройство, терасите не са включени в площта на
помещението, като „на око” площта е 3,60/1,30-40 см.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите А.Г.А., Г.Л.С., Ю.В.Х. и Г.С.В..
От показанията на св. А. /домоуправител на
кооперацията/ се установява, че е собственик на апартамент в същата сграда във
вх. Б и познава ответника Г., откакто последният си е закупил апартамент в
сградата, а по – късно и таванско помещение и ателие на шестия етаж. Сочи, че ответникът
е придобил таванското помещение и ателието заедно, малко след като е придобил
апартамента около 2000г. Свидетелства, че знае, че ищеца има апартамент във вх.
Б и го е виждал, както и че спорният таван се намира много далече от таваните
във вх. Б, при таваните във вх. А. Изяснява,
че разстоянието между вход А и вход Б е много отдалечено и помежду им има много
дълъг коридор, като там се намират много тавани, но не може да даде информация
кои са собствениците на същите.
От показанията на свидетеля С. се изяснява, че познава
ищеца отдавна и знае за закупения от него апартамент с прилежащи към него части
– мазе и таванско помещение, като през 2009г. е посетил както апартамента, така
и таванското помещение, които са му били показани от ищеца и стария собственик
на имота. Таванското помещение било около 4 кв.м. и се стигало до него през
едно общо помещение през желязна врата, която се отключва и то се намирало
отдясно. Изяснява, че не е влизал вътре в помещението и се интересувал
единствено дали има някакви стари мебели, които да му се дадат и да помогне
евентуално с почистването му. Свидетелства, че не е влизал в таванското
помещение, тъй като ищецът му е казал, че не владее същото и е имала някакъв
проблем със собственика заради желязна врата, през която се минава за цялото
таванско помещение.
Свидетелката Х. дава показания, че притежава
наследствен имот - апартамент, прехвърлен от родителите й през 1992 г. в същата
сграда в гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № ******,а както и две тавански
помещение на шестия етаж. Свидетелката
изяснява, че таванските помещения се намират, като се минат стълбите и се преминава през коридор, като на вход А
таванските помещения са в дясната част. Твърди, че първото таванско помещение
след желязната врата е на ищеца, като съседните граници на процесното таванско
помещение са; отдолу под таванското помещение е Т. Т., чийто апартамент е
отдавна препродаден; в гръб на таванското помещение е И.Г., който е починал
отдавна, като се застане срещу таванското помещение отляво помещението е
собственост на семейство Б., които са имали апартамент във вход Б, впоследствие
го е закупило „Апис”, а до „Апис” има друго малко помещение, за което знае, че
е нещо като баня на ответника.
Свидетелката сочи още, че срещу нейните две тавански помещения се намира
процесното такова, за което се твърди да е собственост на ищеца. Свидетелските
показания на Х. не се кредитират от настоящия съдебен състав, тъй като същата
твърди, че е имала конфликт с ответника и поради това обстоятелство показанията
не могат да бъдат възприети като достоверни и може да се предположи, че същата е възможно да е заинтересована от
изхода на делото.
Свидетелят В. изяснява, че работи като адвокат в
САК в сградата, намираща се в гр. София,
ул. „*********ет. 4, като се е запознал с ответника, тъй като през 2000г. или
2001г. е наел помещение за кантората си в сградата. През 2004г. – 2005г.
свидетелят твърди, да е разбрал за таванското помещение на ответника, което се
намирало на същия етаж до неговото ателие. Изяснява, че тогава му е било
необходимо помещение, където да съхранява закупени от него плочки за къщата му
в гр. Банкя и през посочения период ответникът му е предоставил таванското
помещение за тази цел. Твърди, че таванското помещение, собственост на
ответника се намира във вход А, в същата сграда, зад една врата, вдясно.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на
свидетелите, с изключение на тези на
свидетелката Х., за достоверни, тъй като, преценени по
правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не
се доказа останалите свидетели да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет
на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на
показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време
свидетелите, да си спомнят детайлите по-общо, допускайки неточности в някои от
тях, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет.
Същественото е, че субективните им възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи
се. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин,
според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от
субективни фактори.
За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: 1) ищецът да е собственик на процесното таванско помещение, предмет на иска на
твърдяното от него придобивно право на собственост – нотариален акт № 130, том III, рег. № 15754, дело № 498 от 2009г. за покупко – продажба на недвижим имот; 2) процесното таванско
помещение да се намира във владение или държане на
ответника и 3) ответникът да владее или държи вещта без основание /т.е. за това
фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/.
Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две от
горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца - арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК. В тежест на ответника е да
докаже, че има правно основание, въз основа на което да владее имота, т.е. че е
собственик на имота на посоченото от него основание - договор за покупко- продажба на недвижи имот
по реда на ЗОС, вписан в АВ, гр. София, вписан в книгите за вписване от 2004г.,
том 1, № 200 и вх. № 1216 /сключен на
26.01.2004г. между ответника и Столична община/, а по отношение на възражението за давност да
докаже началната дата, от която е започната да упражнява фактическата власт
върху имота с намерение да го свои, като е владял имота явно, спокойно и
непрекъснато за срок от десет години от началната дата на установяване на
владението.
Въззивният съд на първо място намира, че следва да изследва въпроса дали процесното таванско помещение е идентично на
таванското помещение, което е описано в акта за собственост, представен от
ищеца по делото. В кредитираните от съда заключения по съдебно – техническата
експертиза, както и по допълнителната такава, се посочва, че двете тавански
помещения са с различна площ, като процесното таванско помещение е с площ от
2,04 кв.м., докато това в акта за собственост е с площ – 5 кв.м. Освен това от
същите се установява, че двете тавански помещение съвпадат само по две граници,
при изискване за наличност на три такива, за да може да се направи извод за
идентичност между тях. На следващо място от съдебно – техническите експертизи е
видно, че реалната ползвана площ на ателието на ответника е 23,66 кв.м. и
същата е по – малка от площта на имота, посочена в документа за собственост на ответника – 26,
23 кв.м., като таванското помещение с площ от 2,04 кв.м. е и част от
обслужващото помещение към имота на ответника - ателието, което Г. е придобил с
договора за покупко – продажба от дата 26.01.2004г.
От значение е и това, което споменахме по – горе,
че съдът не кредитира свидетелските показания на Ю.В.Х., тъй като не намира
същите за достоверни поради наличието на конфликт между нея и ответника, поради
което счита, че свидетелката е предубедена.
Поради тази причина наведеното от въззивника възражение, че именно тези
показания следва да бъдат взети предвид, не може да бъде споделено от настоящия
въззивен състав и се явява неоснователно. Това е така, тъй показания на
останалите свидетели по делото се явяват логични, житейски издържани и
еднопосочни, както и кореспондиращи с останалия по делото доказателствен
материал.
Наведеното от ищеца възражение, че се доказвало от
свидетелските показания на Х. и С., че ответникът е започнала да владее
процесния имот едва през 2015г., настоящият въззивен състав също не може да
намери за основателно. Както казахме и
по – горе съдът не кредитира изцяло свидетелските показания на Х., тъй като
намира, че същата е предубедена, поради наличието на конфликт между нея и
ответника по делото. Следователно същите не могат да бъдат ползвани в подкрепа
на направеното възражение от ответника. От друга страна показанията на
свидетеля С. са кредитирани изцяло от въззивния съд, но от същите не може да се
направи извод, че ответникът е започнал да владее имота през 2015г., тъй като
свидетелят не посочва никакъв период в тази връзка. Отделно от това, в останала
си част показанията на С. са относно това, че не е влизал в таванското
помещение, тъй като ищецът му е казал, че не владее същото и е имало някакъв
проблем със собственика, заради желязна врата, през която се минава за цялото
таванско помещение. От последните посочени показания, не може да се изведе
съждение, че Г. е започнал да владее процесното таванско помещение през 2015г.
Предвид гореизложеното не може да се заключи, че е
налице идентичност между процесното таванско помещение и таванското помещение,
което е описано в акта за собственост, представен от ищеца по делото.
По делото се установи освен това, че съобразно
посоченото в кредитираното заключение по съдебно – техническата експертиза
таванско помещение с площ от 5.00 кв. м. на същия етаж не съществува. С оглед
на гореизложеното остава недоказано по делото, че такова таванско помещение,
което е прилежаща част към апартамент, находящ се в същата сграда, е
съществувало към момента на покупко – продажбата на недвижимия имот
/апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*********, на III етаж, заедно с избено помещение с площ от 12 кв.м. и таванско помещение с
площ от 5, 00 кв.м./ от дата 22.07.2009г., както и че такова таванско помещение
съществува и към настоящия момент.
По делото не са ангажирани други
доказателства, от които да се обоснове
обратния извод за идентичността на двете тавански помещения, нито за наличието
на таванско помещение с площ от 5,00 кв.м. на същия етаж на сградата, поради което искът с правно основание чл. 108
ЗС се явява неоснователен и първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Като уточнение следва да се спомене, че дори и да
се беше достигнал до извода, че двата
имота са идентични, то направеното възражение от ответника за придобиването на
таванското помещение по давност би се явило основателно. Същото е подкрепено от
свидетелските показния на В. и А., от
които се установява, че ответникът е владял процесния имот от закупуването на ателието му, което е станало през 2004г. ,
като до сега владее имота необезпокоявано.
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания за нарушения на материалния закон, неправилност и незаконосъобразност, като според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд относно проверката на правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Тъй като жалбата е подадена срещу решение, което се явява валидно, допустимо и при постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, респ. постановеното от СРС решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на въззиваемата страна се полагатразноски, но тъй като същата не е
направила искане и не е представила доказателства в тази насока, то такива не
следва да й бъдат присъждани.
Въззивният съд констатира, че в диспозитивите на обжалваното решение е допусната техническа грешка, която се явява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК при посочване площта на процесния имот – таванско помещение, като е посочено 2,04 кв.м. вместо 5,00 кв.м. Ето защо, след връщане на делото първоинстанционният съд следва да извърши преценка дали не са налице предпоставките на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка при изписване площта на процесното таванско помещение.
С оглед предмета на делото, решението подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 528109 от 07.11.2018г., постановено по гр. д. № 70146/2017г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от К.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу М.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния имот – таванско помещение с площ от 5,00 кв.м., при съседи: кородор, стълбище, тавански апартамент, таванско помещение, графично обозначено с жълт цвят на скица на л. 47 от делото, с адрес: гр. София, ул. „*********ет. , въз основа на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 130/22.07.2009г., том III, рег. № 15754, дело № 498/2009г. по описа на нотариус Ц.С., и за осъждането на ответника да предаде владението в полза на ищеца на описания недвижим имот.
СЛЕД ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО първоинстанционният съд следва да извърши преценка дали не са налице предпоставките на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението при изписване площта на процесното таванско помещение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС, по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.