Р Е Ш Е Н И Е
Номер 972/20.5.2019г. Година 2019 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ
На двадесет и пети април Година
две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:КАЛИНА
КАРАДЖОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1737 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ С.5.” ООД-Варна, представлявано от С.К.С.,
депозирана чрез адв.П., против НП № 03-009404/ 16.03.2018г. на И.И.- Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което на дружеството, за нарушение на чл.152 от КТ на основание чл.414 ал.1 от КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1800/ хиляда и осемстотин/ лева
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, некореспондиращо с действителната правна и
фактическа обстановка и отношенията между страните, като освен горното се
твърди, че НП е немотивирано, издадено без съобразяване с действащите правни
норми, включително и с нормата на чл.28 от ЗАНН.Акцентира се върху вида и
характерът на заеманата от посоченото в НП лице длъжност „сервитьор”, изискваща
допълнителна извънредна готовност за възмездно полагане на труд извън границите
на договореното работно време.Сочи се, че процесният
период е около коледните и новогодишните празници, поради което е било
невъзможно лицето, изпълняващо горепосочената длъжност да спази работното си
време, поради фактори, които не зависят от него и работодателя, визират се
материални облаги за работника извън договорените, като допълнителни
възнаграждения за извънреден труд, „бакшиши” и др., приема се, че се касае за
формално изпълнение на задълженията по чл.125 от КТ и че именно по тази причина
работникът не е потърсил защита на накърненото си право.В условията на
евентуалност се излагат аргументи относно приложимостта на чл.415 В от КТ и се
оспорва размерът на наложеното административно наказание.Излагат се и аргументи
относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, тъй като се приема, че нарушението
покрива състава на „маловажен случай”, тъй като е нарушена почивката само между
два дни и са засегнати трудовите права на един служител, както и дружеството не
е било санкционирано за идентични нарушения.Предвид горното се иска отмяна на
НП, а в условията на евентуалност се иска налагане на минимално наказание
съгласно нормата на чл.415 в от КТ.
В съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, не се
представлява, не се ангажират доказателства в подкрепа на жалбата и не се
изразява становище в хода на делото по същество.
В съдебно
заседание въззиваемата страна се представлява от Ю.к. О., която оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП, като
аргументира съставомерност и доказаност на
нарушението и справедливост на наложеното административно наказание.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
През месец февруари 2018г.
св.Д.-***, извършила проверка на дейността на „Спайс
52” ЕООД-гр.Варна.В хода на проверката
на представените документи в Д”ИТ”-Варна, св.Д. установила, че Б.С.К.е
заемала длъжността „сервитьор” в обект –
ресторант „Ростел”, находящ се в гр.Варна, на
ул.”Братя Миладинови” №102, стопанисван от санкционираното дружество и в
определен момент не й е била осигурена 12 часова междудневна
почивка, тъй като на 30.11.2017г. е работила до 22,00ч., а на 01.12.2017г. е
започнала изпълнение на трудовите задължения в 08,00ч..Установени били и други
нарушения на трудовото законодателство, включително и неспазване на законно определените
почивки на работниците за дружеството и в проверения обект, като резултатите от
проверката били отразени в Протокол от 06.03.2018г.
Предвид горното на 06.03.2018г. св.Д. съставила АУАН срещу „Спайс 52”
ЕООД-гр.Варна в качеството му на работодател, в който описала констатираното
нарушение на чл.152 от КТ.АУАН бил съставен в присъствието на представляващата
дружеството, като след връчването му същият бил подписан без възражения.
В законоустановения
срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което
въз основа на материалите в АНП, на 16.03.2018г., АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., дадени в
с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с
писмените доказателства по делото, като не се ангажираха доказателства за
фактическа обстановка, различна от приетата за установена, а и фактът, че междудневната почивка не е била спазена и че посоченият в
АУАН и НП работник не е в ТПО с наказаното дружество, не е оспорен в нито един
момент от наказателното производство.
Съдът
изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната
фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН
и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на
св.Д., дадени в с.з., протокол за извършена проверка, отчетни форми, АУАН и от
останалите писмени доказателства по делото.
Съдът,
както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
Съгласно
разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и
приетата в с.з. заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Съдържат формално реквизитите,
изискуеми съгласно чл.42 и 57 ЗАНН, като нарушението е описано достатъчно
пълно, точно и ясно, посочени са обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават.Срещу АУАН не са били депозирани
възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи разследване,
поради което не е била нарушена разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Обстоятелствената част на НП отговаря на разпоредителната. Нарушението е
индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се
изразява то и срещу какво се защитава.
При
провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и правилно е приложен материалния закон.Правилно са отнесени фактите към нарушената
правна норма и правилно е приложена нормата, определяща санкцията.
В
жалбата не се визират конкретни процесуални нарушения, поради което съдът е
лишен от възможност да изложи конкретни аргументи.
Правилно
АНО е приел, че „Спайс 52” ЕООД-гр.Варна, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата
на чл.152 от КТ, тъй като не е осигурил задължителната 12 часова междудневна почивка на работника Б.С.К.за времето от
30.11.2017г. до 01.12.2017г., като правилно е посочена датата на извършване на
нарушението.
Съдът не
споделя възражението, че в конкретния случай АНО не се е съобразил с времето на
извършване на нарушението и със спецификата на изпълняваните служебни
задължения на първо място, тъй като дата 01.12.2017г. е далеч преди
новогодишните празници, на второ място, тъй като КТ не предвижда в чл.152
никакви изключения за видовете длъжност или професии и на трето място, тъй като
съгласно отчетните форми/ които безспорно е следвало да кореспондират и с
изготвените графици/, на 30.11.2017г. К.е следвало да бъде на работа втора
смяна ,т.е. до 22,00ч. и е следвало на 01.12.2017г. да е на работа първа смяна,
т.е. от 08.00ч. и в този смисъл не се касае за някаква преценка от работника,
дали да остане след работното си време или да започне изпълнение на трудовите
си задължения преди работното си време, а за работно време, определено от
работодателя й и възраженията в тази насока не се споделят.Работникът не е
проявил лична самоинициатива, а се е съобразил с определеното работно време от
работодателя на смени.Друг е въпросът, че няма доказателства дали работникът е
приключил изпълнението на трудовите си задължения в 22,00ч., съгласно
определените работни смени и реално в какъв диапазон е било ограничено
законоустановеното му право на почивка/ като се имат в предвид разсъжденията на
представляващия дружеството и процесуалният му представител относно професията
„сервитьор”/.
Нарушението не се отличава
със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид,
същото не визира настъпването на съставомерни вреди,
поради което съдът не счита, че в конкретният случай следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, още повече, че видно от протокола за
проверка, дружеството е нарушило правилата за почивка и на други работници и в
никакъв случай не се касае за инцидентна проява на противоправно поведение.
В конкретния случай по отношение на искането за приложението на чл. 415в от КТ,
съдът намира, че тази норма не може да намери приложение, тъй като нарушението
е от категорията на тези, които няма как да бъдат отстранени. С нарушението са засегнати
конкретни права на работниците и служителите, които им гарантират императивно
необходимия времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от
осъществяваната трудова функция и тези
нарушения биха могли да се
отразят неблагоприятно върху здравето на същите. В тази хипотеза настъпват вредни последици, които няма как да бъдат
отстранени, тъй като лицето вече е било лишено от полагаща му се междудневна почивка. Дали на по-късен етап ще му
бъде осигурена такава, дали след
проверката е преустановена практиката да се нарушава правото на почивка е ирелевантен
въпрос, тъй като вредните последици вече
са настъпили и няма как да бъдат поправени. В горната насока е съдебната
практика на Адм. съд Варна – Решение № 177/02.02.2015год. по к.н.а.х.д. № 11/2015год.; Решение от
14.04.2014год. по к.н.а.х.д. № 487/2014год.; Решение от 25.03.2014год. по
к.н.а.х.д. № 538/2014год. и ред други.
Предвид
горното правилно АНО е наложил наказание „Имуществена санкция”” на „Спайс 52” ЕООД-гр.Варна, , на основание
чл.414ал.1 от КТ, тъй като тази норма предвижда ангажирането на административнонаказателната отговорност на работодателя
при неизпълнение на съответното задължение.
По
отношение размера на наложената глоба, следва да се отбележи, че макар да липсват
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, в НП АНО не е визирал наличието на каквито и да било
отегчаващи отговорността обстоятелства,
не са посочени други идентични
нарушения, за които работодателят вече да е бил санкциониран, очевидно
икономическата обстановка в страната ни е усложнена , изразява се желание за
изпълнение на задълженията, като безспорно след установяването на нарушението
съгласно свидетелките показания други идентични не са били извършени, поради
което съдът намира, че налагане на наказание в размер над минимално предвидения
от санкционната норма по-скоро би имало негативно въздействие върху
дружеството, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо такова и би
затруднило възможността работодателят да изпълнява задълженията си към
работниците и служителите си.Предвид горното, в конкретният случай съдът
намира, че целите на чл.12 от ЗАНН биха се постигнали, ако на дружеството бъде
наложено минималното предвиденото от санкционната норма наказание-„Имуществена
санкция” в размер на 1500лв., което би било съответно на извършеното нарушение.
Предвид
горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде изменено, като
бъде намален размера на наложеното административно наказание, поради което и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
НП № 03-009404/ 16.03.2018г. на ИИ.-
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „ С.5.” ООД-Варна,
представлявано от С.К.С., за нарушение на чл.152 от КТ на основание чл.414 ал.1 от КТ е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1800/ хиляда и осемстотин/ лева,
като НАМАЛЯВА размера на
„Имуществената санкция” на 1500/
хиляда и петстотин/ лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд –Варна в 14-дневен срок от
уведомлението.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: