№ 2318
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110212033 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Л. П. срещу Наказателно постановление № 22-4332-
013849/10.07.2023г., издадено от Началник група в СДВР, ОПП-СДВР, с което:
на основание чл. 175, ал. 1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушение на
чл.91, ал.3от ЗДвП,
на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
20 лева, за нарушение на чл.138, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
Недоволен от наказателното постановление останал М. Л. П., който го обжалва в срок, като
посочва, че не е доволен от така определеното му наказание. Моли да се присъдят направени
разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален
представител- адв.М. / с пълномощно по делото/. Намира, че е доказана основателността на
жалбата и отразените в нея факти, както от събран доказателствен материал, така и от
приложени писмени доказателства.Моли да се присъдят направени по делото разноски.
1
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Представят се писмени бележки в които сочи, че нарушенията намерели отражение в
обжалваното НП са доказани по безспорен начин, както и техния автор. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административно наказателното
производство, намира за установено от фактическа страна следното: Въз основа на
възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл.
334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед на което е допустима, като разгледана по същество е
неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, които разполагат с необходимата
компетентност да съставят съответните документи. Спазени са сроковете за съставяне както
на АУАН, така и на НП. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на АУАН или на НП. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по
отношение на задължителните реквизити, които следва да съдържат АУАН и НП. Правилно
и пълно е описано извършеното нарушение от жалбоподателя и обстоятелствата, при които
това е станало, както в АУАН, така и в НП. Посочени са датата и мястото на извършване на
нарушението, както и нарушените разпоредби по ЗДвП.
На 16.06.2023 г. около 12: 50 часа в гр. София на бул. Цариградско шосе се движел товарен
автомобил Форд Транзит с peг. № ********, собственост на СЛС ООД, с посока на
движение от бул. Александър Малинов към бул.А. Йорданов. По време на движение на т.а.
е използван светлинен и звуков сигнал предвиден за автомобили със специален режим на
движение. Автомобилът бил управляван от жалбоподател М. Л. П., който се движел рисково
по пътното платно принуждавайки останалите участници в движението да отбиват в ляво и
дясно, за което е бил подаден сигнал и изпратени полицейски служители св. Ч. и св.К.-
мотопатрул, който спрели жалбоподателя в близост до Окръжна болница. В автомобила са
установени две лица, жалбоподател и неговия родител. Свидетелите установили, че водачът
е поставил и използва включено устройство за подаване на светлинен и звуков сигнал
предвиден за автомобил със специален режим на движение без да има това право. В хода на
проверка е установено, че автомобила е регистриран като товарен, а не като специален
режим на движение, както и че водачът управлява МПС без КТ към СУМПС. В хода на
извършена проверка в товарния отсек на автомобила е имало превозвани автомобилни гуми.
В хода на проверка е установено, че жалбоподател не е представил на контролните органи
контролен талон към СУМПС за управляваното МПС.
За констатираните нарушения св.Ч. на длъжност мл. автоконтрольор към СДВР, отдел
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР съставила АУАН GA 56986/16.06.2023г., в който били посочени
установените от водача нарушения по ЗДвП. Жалбоподателя е бил запознат със
2
съдържанието на съставен АУАН, в който е посочил, че има възражения, но такива не
постъпили в законоустановения срок.
Въз основа на така издадения АУАН при същата фактическа обстановка и правна
квалификация било издадено и атакуваното наказателно постановление № 23-4332-013849.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по
реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства - наказателно постановление (НП), заповед
за компетентност на административно наказващия орган, молба и приложен към нея
снимков материал, докладна записка, справка картон на водача, свидетелство за регистрация
на специален автомобил, както и показанията на разпитаните свидетели Ч., К. и допуснат по
искане на жалбоподател св.П..
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите
са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на
който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно
наказателното производство и съдебното следствие.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните свидетели св. Ч. и св.К., които са
еднопосочни, логични, взаимодопълващи се и добросъвестно депозирани. Настоящият
състав не намери причина да не им се довери, като изгради фактическите си изводи на тяхна
база. Св.Ч. заявява , че проверявания от тях автомобил е бил товарен, а не със специален
режим на движение с оглед представения талон за регистрация на МПС. Като това
обстоятелства намира подкрепа както в съставен АУАН, така и от приложени към делото с
молба от страна на жалбоподател доказателства/ свидетелство за регистрация част1 и
снимков материал/. Като от последните се установява, че автомобила е регистриран като
специален на дата 22.06.2023г., а установеното нарушение е от дата 16.06.2023г.
Жалбоподателя е санкциониран за нарушение на т.1- чл. 91, ал. 3 от ЗДвП, т.2- чл.138, ал.1
от ЗДвП, както и по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.91, ал.3 от ЗДвП са
изброени МПС на отделни администрации, които ползват специален режим на движение.
Поради безспорно установения факт, че жалбоподател управлява товарен автомобил, не е
възможно по отношение на него да се разреши използване на светлинен и/ или звуков
сигнал. От показанията на актосъставител и свидетел по съставяне на АУАН и приложена
докладна от датата на нарушението на полицейски служител, извършил проверката на
нарушението се установява използването на светлинен сигнал, разрешен за автомобили със
специален режим на движение. Съдът не споделя изложеното от страна жалбоподател
обстоятелство, че имал знанието, че автомобила е бил регистриран /към момента на
проверка/ като линейка, след като баща му останал с автомобила в КАТ на канали и взел
номера на автомобила, като намира това за защитна теза, както и че поради влошено
здравословно състояние на своя родител се отправил към Пирогов с използване на
светлинен и звуков сигнал. Житейски нелогични се явяват тези твърдения, тъй като ако е
била налице такава необходимост, то най-близкото лечебно заведение където би могла да се
3
потърси адекватна медицинска помощ относно влошено здравословно състояние на неговия
възходящ то това е Окръжна болница, отстояваща далеч по-близо от МБАЛ Пирогов. И не
на последно място, в това свое становище/ молба л.19/ жалбоподателя не отрича, че е
използвал светлинен и звуков сигнал по време на движение, като сочи, че е целял да се
придвижва по-бързо от останалите участници в движението. Категорични данни, за
използване на звуков и светлинен сигнал се съдържат и в показания на св.П./ баща на
жалбоподател/, който заявява, че сина му му е казал, че е бил използвал звуков и светлинен
сигнал на автомобила. Съдът не кредитира показанията на свидетел П. в частта в която
описва влошеното си здравословно състояние като повод за използване на звуков и
светлинен сигнал по време на движение, тъй като сам описва, че след като са напуснали
КАТ, му е прилошало, но въпреки това се отправили към Горубляне за да товарят гуми в
автомобила. И не на последно място, ако този свидетел е бил в такова влошено
здравословно състояние, то наистина по време на извършване на проверката която е
продължила над 2 часа е следвало да се извика епик на Спешна помощ или лицето да се
транспортира до близката Окръжна болница. Полицейските служители в своите показания
не описват поведението на двете лица установени в товарния автомобил като влошено, още
повече такова касаещо извършване на спешен преглед в лечебно заведение.
Съдът приема, че за да е доказано нарушение по чл. 91, ал. 3 от ЗДвП е достатъчно да се
установи, че се използва светлинен сигнал от автомобил, различен от изброените в
разпоредбата, както и светлинният сигнал да може да се възприеме от контролните органи
на пътна полиция. В настоящия случай са доказани съставомерните елементи, поради което
правилно наказващ орган е приел, че жалбоподател е извършил нарушението по чл. 91, ал. 3
от ЗДвП. С административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
законодателят е регламентирал, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който е поставил
или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за
автомобил със специален режим на движение, без да има това право. Според разпоредбата
на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни
животни или стада по пътищата, а съгласно т. 28 от същия параграф "участник в
движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие
оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците,
както и лицата, работещи на пътя.
С оглед изложеното за ангажиране на административно наказателната отговорност на
основание санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП субектът на тази
отговорност следва да има качеството на водач, който управлява пътно превозно средство и
като участник в движението да оказва влияние на движението по пътя. Водачът, какъвто е
установен жалбоподателя, на превозното средство се явява административно наказателно
отговорно лице според изричната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е от значение
дали процесното устройство в автомобила, е било включено, а това се установява от АУАН,
4
ценен при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и показания на разпитани свидетели. След
като определено лице управлява дадено МПС, то това лице се явява водач, който следва да
съблюдава изискванията на ЗДвП и в частност - да бездейства и да не поставя устройства за
светлинен сигнал, предвидени за автомобили със специален режим на движение, без
управляваният от водача автомобил да е със специален режим на движение, както и да не
управлява автомобил, с поставено такова устройство. В такива случаи следва да се приема,
че е налице осъществен съставът на административното нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. При индивидуализацията на санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.
27 от ЗАНН - глобата е определена към минимален предвиден в закона размер.
Относно второто установено нарушение, разпоредбата на чл. 138, ал.1 от ЗДвП е бланкетна,
като в случая е посочено на кое от изискванията на ЗДвП или на подзаконовите актове
автомобилът не отговаря. Налице ясно описание на нарушението. Правилно наказващият
орган е наложил наказание по общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Цитираната норма
определя, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Противното би означавало безнаказаност и злоупотреба за водачите на технически
неизправни ППС по пътищата, които не са собственици. Индивидуализацията на
наказанието "глоба" в размер на 20 лева е извършено при стриктното спазване на законовите
изисквания, доколкото същото е абсолютно определено и съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН е
недопустимо неговото редуциране.
По отношение на третото нарушение, разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
установява задължение за водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. Неизпълнението на това задължение законодателят е обвързал със съответната
санкция, предвидена в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Управлението на МПС без водачът да
носи, който и да е от изчерпателно посочените в чл. 100, ал. 1 от ЗДвП документи съставлява
нарушение на разпоредбата. При извършената му проверка жалбоподател не е представил на
контролните органи контролен талон към СУМПС за управляваното МПС, за което
правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Индивидуализацията на наказанието "глоба" в размер на 10 лева е
извършено при стриктното спазване на законовите изисквания, доколкото същото е
абсолютно определено и съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН е недопустимо неговото
редуциране.
Предвид на изложеното издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище
от процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете,
че следва да осъди жалбоподателя М. Л. П. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ЗАНН, СРС, НО, 130 ти състав
5
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 22-4332-013849 /10.07.2023г., издадено от
Началник група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на жалбоподател М. Л. П. :
на основание чл. 175, ал. 1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушение на
чл.91, ал.3от ЗДвП,
на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
20 лева, за нарушение на чл.138, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Осъжда М. Л. П. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на АПК в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6