Решение по дело №3001/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 420
Дата: 4 юли 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Тони Гетов
Дело: 20241100203001
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Гетов
Членове:Вилислава Янч. А.

Цветина Костадинова
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
в присъствието на прокурора Н. С. А.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело №
20241100203001 по описа за 2024 година
Производството е по преда на чл. 44 от Закон за екстрадицията и
европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) и е инициирано по искане на прокурор
от СГП за разглеждане и допускане на изпълнението европейска заповед за
арест (ЕЗА), издадена на 30.04.2024г. от съдия в Районен съд-Бамберг,
Федерална Република Германия, с която се иска предаване на българския
гражданин Г. С. В., роден на *******. в гр. Д.град, ЕГН **********,
българин, български гражданин, с постоянен адрес гр. София, ул.“******* на
съдебните власти на ФР Германия за провеждане на наказателно
производство по дело № 3 Gs 664/24. по обвинение за измама /мошеничество/,
организирана престъпна група, компютърни престъпления – престъпления по
§§263 ал.1, ал.3 изр.2 №1, ал.5, §25 ал.2, §53 Германския наказателен кодекс.
В с.з.прокурорът поддържа направеното искане, като по същество моли
да бъде допуснато изпълнение на посочената по-горе европейски заповед за
арест.
В с.з адв. К. Д. - защитник на исканото лице В. моли да бъде отказано
изпълнението на ЕЗА, независимо, че същата е редовно от формална страна.
Изтъква, че е налице хипотезата факултативното основание за отказ,
1
визирано в разпоредбата на чл.40 ал.1 т.5 ЗЕЕЗА вр. чл.4 т.7 от Рамково
решение на Съвета от 13.06.2002г., тъй като престъпленията , за които се иска
предаването на В. на компетентните съдебни власти във ФРГ, са извършени
изцяло или частично на територията на Р България. В тази връзка се позовава
и на разпоредбите на чл. 3 ал.1 от НК и чл.4 ал.1 НПК.
Исканото лице Г. В. поддържа становището на защитника си и моли да
не бъде изпълнявана ЕЗА.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
становищата на страните приема, че е компетентният за разглеждането на
искането съд / доколкото исканото лице е задържан в гр. София /, то се явява
и допустимо, тъй като е направено от предвидения в закона компетентен
орган за това.
Издадена е ЕЗА / в надлежно изготвен превод на български език /, на
30.04.2024г. от съдия в Районен съд-Бамберг, Федерална Република
Германия, с която се иска предаване на българския гражданин Г. С. В., на
съдебните власти на ФР Германия за провеждане на наказателно
производство по дело № 3 Gs 664/24. по обвинение за измама /мошеничество/,
организирана престъпна група, ковпютърни престъпления – престъпления по
§§263 ал.1, ал.3 изр.2 №1, ал.5, §25 ал.2, §53 Германския наказателен кодекс.
Съдът приема, че от формална страна издадената ЕЗА отговаря на
изискванията за нейната форма и съдържание. Същите са предписани в чл. 37
ал.1 т.1-7 от ЗЕЕЗА, е посочено кои реквизити следва задължително да
присъстват в съдържанието на писмената заповед. Всички те, видно от
заповедта, са налице . Така предвиденият инструмент за осъществяване на
бърза и ефективна правна помощ между държавите-членки на Европейския
съюз (ЕС) предпоставя наличието на доверие между страните-членки и
необходимостта от посочване на минимални обстоятелства, които да оставят
извън съмнение това, че определено лице с установена самоличност се иска
за предаване във връзка провеждане на наказателно производство. В случая
такива обстоятелства са посочени в ЕЗА - за провеждане на наказателно
производство дело № 3 Gs 664/24. по обвинение за измама /мошеничество/,
организирана престъпна група, ковпютърни престъпления – престъпления по
§§263 ал.1, ал.3 изр.2 №1, ал.5, §25 ал.2, §53 Германския наказателен кодекс.
В ЕЗА са посочени и фактите и фактическите обстоятелства, при които
2
исканото лице е извършило престъпленията, за които е обвинено.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА в самата заповед
трябва да се съдържат определени данни, без да има изискване те да бъдат
обезпечени със съответните източници (например извадки от закони, копия от
присъди или заповеди за задържане и др.). Това е така, тъй като самият
институт на ЕЗА се основава на взаимното доверие между заинтересованите
държави - членки на ЕС и взаимното признаване на актове (в случая на ЕЗА),
издадени от техни компетентни съдебни органи. При това положение
описаното в ЕЗА, която представлява формуляр, еднакъв за всички държави-
членки на ЕС, прилагащи ЕЗА, е напълно достатъчна информация,
позволяваща тази заповед да бъде разгледана и да бъде решен въпросът за
нейното изпълнение или не. По искане на съда от съдебните власти във ФРГ
са представени и текстовете от Германския наказателен кодекс, по които са
повдигнати обвинения на исканото лице.
В ЕЗА е посочено, че за всяко отделно деяние се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1-10 години, или общо наказание , което не
може да надвишава 15 години.
От издаващата страна е получена и гаранция по чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА, че
след евентуално осъждане исканото лице ще бъде върнато на българските
власти за изтърпяване на наложеното му наказание.
Предвид гореизложеното съдът приема, че от формална страна ЕЗА е
напълно редовна поради което пристъпва към обсъждане на същата по
същество.
Съдът счита, че са изпълнени условията и на чл. 36 от ЗЕЕЗА, тъй като
деянията, за които е издадена ЕЗА, осъществяват престъпни състави, за които
обаче не се изисква проверка за двойна наказуемост съгласно разпоредбата на
чл.36 ал.3 т.14 от ЗЕЕЗА.
Съдът счита, че не е налице никое от визираните в чл.39 от ЗЕЕЗА
задължителни основания за отказ да се изпълни ЕЗА, а именно :
престъпленията, за които е искано лицето да е амнистирано в Р България и
попада под нейната юрисдикция; исканото лице е осъдено за същите
престъпления, за които е издадена заповедта в Р България или в трета
държава членка или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение
според законодателството на държавата, в която е издадена; исканото лице е
3
малолетно според българското законодателство. Същите са изчерпателно
изброени в чл. 39 от ЗЕЕЗА и те дословно цитират отразените такива в
Рамковото решение за ЕЗА, въз основа на което е приет и законът.
Съдът обаче намира, че е налице факултативното основание за отказ от
изпълнение на ЕЗА, посочено в разпоредбата на чл. 40 ал.1 т. 5 от ЗЕЕЗА по
следните съображения:
Участието на исканото лице е посочено на стр. 5 от ЕЗА – „Факти и
обстоятелства по делото“. Там е посочено / относно обвинението за участие в
ОПГ /, че Г. В. най-късно от м. декември 2018г. е бил част от престъпна
групировка, обединила се да извършва съзнателно, умишлено и съвместно
измами с продължителен характер под формата на т. нар. „кибертрейдинг“.
Сочи се, че исканото лице под различни псевдоними е участвало в 47
случая на измама на различни лица с местожителство във ФРГ на обща
стойност 195 696,14 евро / посочени в ЕЗА в табличен вид /.
В ЕЗА е посочено, че престъпленията, за които е обвинено исканото
лице са извършени в периода 07.12.2018г. – 01.07.2020г., като
местоизвършване на деянията са посочени гр. София и гр. Варна в Р
България.
Разпоредбата на чл.40 ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА / припокриваща се с чл.4 т.7
б.“а“ от Рамково решение на Съвета от 13.06.2002г. / предвижда възможност
за отказ да се изпълни ЕЗА, ако престъплението е извършено изцяло или
частично на територията на Република България.
Така престъплението „измама“, според ЕЗА, е извършено на територия
на Р България – в колцентрове в гр. София и гр. Варна, а е довършено на
територията на ФРГ, доколкото според обвинението, имотната вреда е
настъпила там за пострадалите, които са немски граждани. С други думи това
престъпление е извършено частично на територията на Р България.
Престъплението „компютърна измама“ по чл. 212а от НК на Р България
предполага извършителят да повлияе върху резултата от процес на обработка
на данни, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни. Въпреки,
че това престъпление е посочено в графата за престъпленията в ЕЗА, никъде
не е посочено как, къде и по какъв начин исканото лице е осъществило
състава на това престъпление. Дори да се приеме, че В. е осъществил състава
4
на това престъпление, тъй като същото евентуално е свързано с
престъплението „измама“, то безспорно това е станало само на територията на
Р България, доколкото в ЕЗА не е посочено противното.
По отношение на обвинението, повдигнато на В. - „участие в ОПГ“ /
престъпление по чл.321 от НК на Р България /, то в самата ЕЗА отново е
посочено, че това ОПГ е действало отново само на територията Р България.
В обобщение следва да се посочи, че две от престъпленията, за които е
повдигнато обвинение на исканото лице са извършени изцяло на територията
на Р България, а едно / измама / е извършено частично в Р България. Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 от НК предвижда, че НК се прилага за всички
престъпления, извършени на територията на Р България, а съгласно чл.4 а.1 от
НПК разпоредбата на чл.3 ал.1 от НК се прилага и по отношение на
българските граждани и за извършени от тях престъпления в чужбина.
По изложените съображения СЪДЪТ на основание чл. 44, ал. 6 вр. чл.40
ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ
издадена на 30.04.2024г. от съдия в Районен съд-Бамберг, Федерална
Република Германия, с която се иска предаване на българския гражданин Г.
С. В., роден на *******. в гр. Д.град, ЕГН **********, българин, български
гражданин, на съдебните власти на ФР Германия за провеждане на
наказателно производство по дело № 3 Gs 664/24. по обвинение за измама
/мошеничество/, организирана престъпна група, компютърни престъпления –
престъпления по §§263 ал.1, ал.3 изр.2 №1, ал.5, §25 ал.2, §53 Германския
наказателен кодекс.
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „домашен арест, контролиран
чрез електронно средство“ по отношение на Г. С. В., ЕГН **********,
както и мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на
пределите на страната“.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен
съд в 5-дневен срок, считано от днес.
Решението в частта му относно мярката за неотклонение и мярката за
процесуална принуда подлежи на незабавно изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6