№ 418
гр. Габрово, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214210102157 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК,
предявен от „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска" № 19 срещу М. ХР. К., с ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 9 за установяване на
дължимостта на присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК суми.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че с Договор за кредит за текущо потребление от 29.02.2008 година
"Банка ДСК" АД предоставила на М. ХР. К. сума в размер на 15200,00 лева със срок за
издължаване 120 месеца считано датата на неговото усвояване. Ответникът се
задължил да погасява кредита на равни месечни вноски на 10-то число от месеца.
С договора било уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент от 7,45% годишно, формиран от базов лихвен процент в размер на 5,19 % и
стандартна надбавка в размер на 2,26 %.
Уговорената с договора за кредит сума била усвоена на 29.02.2008 г., като
била преведена по разплащателната сметка на ответника М.К.. Договорът бил сключен
в писмена форма, с което била спазена формата за действителност и съдържал
необходимите реквизити предвидени от Закона за потребителския кредит.
На 18.10.2012 г. към договора било сключено Допълнително споразумение
съгласно което между ищеца и ответника било уговорено, че остатъкът на
задължението е в размер на 11130,00 лв.
С допълнителното споразумение било предвидено, че срокът за погасяването
1
на кредита се удължава на 120 месеца от датата на подписване на споразумението.
Новият лихвен процент бил в размер на 14,95 %.
С договора за кредит ответникът поел задължението да заплаща годишна такса
за управление на кредита. Съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които
Банка ДСК АД прилагала по извършваните услуги за кредити за текущо потребление
сключени по условията на Програма ДСК Престиж Плюс ответника дължал 50,00 лв.
годишно такса управление на кредит. Към датата на подписване на допълнителното
споразумение от 18.02.2012 г. банката се отказала да събира сумата 197,18 лв. - такса
годишно управление на кредита (част от общата сума на отказаните дължими заемни
такси в споразумението в размер на 257,18 лв.). След 18.02.2012 г. се натрупали
незаплатени суми представляващи годишна такса управление на кредита в размер на
266,36 лв.
Другото незаплатено задължение на ответник представлявало разхода на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Същата била дължима на
основание Тарифата на банката към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
и възлизала в размер на 120,00 лв.
В срока за издължаване на кредита била допусната забава при изпълнението на
основното задължение на кредитополучателя да връща в определените срокове и
размер съгласно погасителния план месечни вноски. Съгласно извлечението от
счетоводни книги до датата на изпращане на покана-уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита не бил платени 5 броя месечни вноски за периода 10.10.2020 г.
– 10.02.2021г.
На основание чл. 19.1. от Общите условия при забавяне на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата определена в договора (10-то число)
частта от вноската, представляващо главница се олихвявала с договорения лихвен
процент 14,95%, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Неизпълнението продължило до датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 19.05.2021 г.
Съгласно текста на чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит при
допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от
главницата ставал предсрочно изискуем след изпращане на уведомление до клиента на
последния посочен от него адрес за кореспонденция. Поради допуснато забавяне над
90 дни „Банка ДСК” като кредитор изпратила Уведомление изх.№ 0050-20-
00673/11.02.2020 г. до кредитополучателя М. ХР. К..
Банката обявила кредита за предсрочно изискуем на 19.05/2021 г. и на същата
дата било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 417 ГПК срещу ответника. По този начин било изпълнено изискването на
чл. 60 от Закона за кредитните институции правото на кредитора за предсрочна
изискуемост на кредита да бъде упражнено преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът предварително уведомил
длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
След подаване на заявление по чл. 417 ГПК на 25.05.2021 г. РС Габрово
постановил по ч.гр.д. № 879/2021 г. да бъдат издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. По образуваното изпълнително дело № 791/2021г. при ЧСИ
Звезделина Василева, рег.№ 734 ОС Габрово издадената заповед за изпълнение по и
поканата за доброволно изпълнение били връчени по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и от
заповедния съд била указана възможността за предявяване на установителен иск срещу
2
ответника М.К..
Искането на ищеца е съдът да постанови съдебно решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи следните суми:
- сумата 3821,81 лв. - главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва за времето от 19.05.2021г. до окончателното й изплащане;
- сумата 352,84 лв. - договорна лихва за периода от 11.10.2020 г. до 18.05.2021
г.;
- сумата 56,02 лв. - лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за
периода от 11.10.2020г. до 18.05.2021 г.;
- сумата 386,36 лв. - заемни такси и разходи представляващи: 266,36 -
незаплатена такса годишно управление на кредита и 120,00 лв. - разходи за предсрочна
изискуемост на вземането,
за които е издадена Заповед № 426/25.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 879/2021 г. по описа на РС – Габрово,
както и да му бъдат присъдени направените в заповедното и в исковото
производство разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
2. От страна на ответника:
Назначеният особен представител на ответника оспорва предявения иск за
главница и лихви по основание и размер.
Твърдяната за настъпила „обявена предсрочна изискуемост” на Договор за
кредит за текущо потребление от 29.02.2008 година не била настъпила, ответникът не
бил валидно уведомен за предсрочното прекратяване на договора си за кредит с
банката - ищец, поради което спрямо него не следвало да се търсят нито задължения
като „разход за обявяване на кредита като предсрочно изискуем", нито разходи за
проведеното заповедно производство. Съгласно текста на чл.19.2 от Общите условия
към Договора за кредит непогасеният остатък от главницата ставал предсрочно
изискуем след изпращане на уведомление до клиента на последния посочено от него
адрес за кореспонденция.
Ответникът не бил получил въпросното уведомление за предсрочна
изискуемост, поради което не дължал претендираните в исковата молба суми, нито пък
дължал сумите, резултат на допълнителното олихвяване на главницата при настъпване
на така наречената предсрочна изискуемост на вземането на банката - ищец, а именно
допълнителна надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта над договореният
лихвен процент от 14.95 %. Посочената клауза била неравноправна и в съответствие с
установената съдебна практика служебно следвало да я разгледа като такава.
Процесният договор за кредит и свързаните с него общи условия съдържали
поредица от примери за неравноправни, съответно недействителни спрямо
кредитополучателя клаузи. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части
не влечала нищожност на договора, когато те били заместени по право от
повелителните правила на закона или когато можело да се предположи, че сделката
щяла да бъде сключена и без недействителните й части. От друга страна, с оглед
3
възмездния характер на договора включването на клаузи за договаряне на лихвен
процент по кредита и ГПР по него било въведено като изрично изискване в чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК. В случая не била приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността
на посочените клаузи па процесния договор обуславяла недействителността му изцяло.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите чл. 79 ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/.
2. От фактическа страна:
Не се спори, че с договор за кредит за текущо потребление от 29.02.2008
година "Банка ДСК" АД предоставила на ответника М. ХР. К. сума в размер на
15200,00 лева, която била усвоена на същата дата. Срокът за издължаване бил 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Ответникът се задължил да погасява
кредита на равни месечни вноски на 10-то число от месеца. С договора било
уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент от 7,45% годишно,
формиран от базов лихвен процент в размер на 5,19 % и стандартна надбавка в размер
на 2,26 %. Годишният процент на разходите бил в размер на 8,36 %.
На 18.10.2012 г. към договора било сключено Допълнително споразумение,
съгласно което между ищеца и ответника било уговорено, че остатъкът на
задължението е в размер на 11 130,00 лв.
С допълнителното споразумение било предвидено, че срокът за погасяването
на кредита се удължава на 120 месеца от датата на подписване на споразумението.
Новият лихвен процент бил в размер на 14,95 %, като годишният процент на разходите
бил в размер на 16,02 %.
В договора за кредит за ответника било предвидено задължението да заплаща
годишна такса за управление на кредита съгласно Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка ДСК АД прилага по извършваните услуги за кредити за
текущо потребление, сключени по условията на Програма ДСК Престиж Плюс.
Съгласно текста на чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, при
допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем след изпращане на уведомление до клиента на
последния посочен от него адрес за кореспонденция.
Поради забава в плащанията Банка ДСК, като кредитор, изпратила
Уведомление изх. № 0050-20-00673/11.02.2020 г. до кредитополучателя М. ХР. К.,
което било връчено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, видно от приложеното
уведомление и констативен протокол на ЧСИ Звезделина Василева След подаване на
заявление по чл. 417 ГПК, на 25.05.2021 г. в РС Габрово било образувано ч.гр.д. .№
879/2021 г., по което били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за сумите, предмет на настоящия установителен иск.
4
Съгласно заключението на вещото лице, извършило съдебно-счетоводната
експертиза, плащанията са отразени от ответното дружество съгласно договорените
условия. Установено е наличието на две просрочени вноски за месеците януари 2020 г.
и февруари 2020 г. в размер на 295,61 лв., състоящи се от 61,92 просрочена лихва и
233.61 просрочена главница.
3. От правна страна:
3.1. Налице ли е обявена предсрочна изискуемост на кредита:
По делото са представени доказателства, че уведомлението на кредитора за
предсрочна изискуемост е връчено на длъжника съгласно чл. 19.2 от Общите условия
към договора за кредит. Към момента на изготвяне на уведомлението е налице забава в
плащанията от ответника по главницата и лихвата над 90 дни. С връчването на
уведомлението съгласно чл. 47 от ГПК съдът намира, че са изпълнени договорните
условия съгласно чл. 19.2 от Общите условия към договора за кредит. Възприемането
на обратната хипотеза /а именно, че уведомлението следва да бъде връчено лично/ би
означавало, че по отношение на длъжник, който е напуснал посочения в договора
адрес, предсрочна измискуемост на кредита не би могла да бъде обявена, което
противоречи на изискването за добросъвестно поведение на страните при изпълнение
на договрните им задължения. Поради това съдът счита, че съгласно договорените
между страните условия банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
3.2. Относно дължимостта сумите:
Видно от заключението на вещото лице непогасената главница към датата на
подаване на заявлението по ч. гр. д. 879/2021 г. на РС Габрово е в размер на 3821,81
лева, непогасената договорна лихва е в размер на 352,84 лева, а непогасената лихвена
надбавка за забава върху просрочена главница е в размер на 51,67 лева.
Съдът не отчита клаузите в договора и общите условия относно дължимостта
на тези суми да са неравноправни или недействителни.
Пореди това искът за признаване дължимостта на главница и договорна лихва
следва да бъде уважен изцяло, а относно лихвената надбавка за забава върху
просрочена главница - до размера от 51,67 лева. За разликата над нея до претендирания
размер от 56,02 лева искът следа да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Относно иска за установяване на дължимостта на сумата 386,36 лв. - заемни
такси и разходи представляващи: 266,36 лева - незаплатена такса годишно управление
на кредита и 120,00 лв. - разходи за предсрочна изискуемост на вземането, съдът
намира, че посочените суми са начислени в противоречие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а именно с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в която
е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно ал. 1 на същия член
е възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора. Таксата годишно управление на кредита се претендира не поради
предоставени услуги на ответника, а поради управление на кредита, каквото е и
наименованието й. Разходите за предсрочна изискуемост на вземането също не се
претендират поради предоставени допълнителни услуги по договора, а поради
действие по управлението на кредита, каквото е извънсъдебното събиране на
вземането. Поради изложеното искът за установяване на дължимостта на тези суми
5
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
4. Относно претенциите за разноски:
От страна на ищеца се претендират разноски:
- направени в исковото производство: държавна такса в размер на 92,34 лева,
за особен представител на ответника в размер на 350 лева и за вещо лице в размер на
240 лева. Претендира се да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
относно която претенция съдът намира следното:
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100 до 300 лева. С оглед
материалния интерес и сложността на делото следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Общият размер на разноските, сторени от ищеца в исковото производство е
832,34 лева.
- направени в заповедното производство: държавна такса в размер на 92,34
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или разноски в общ размер
на 142,34 лева, които са присъдени със заповедта.
От страна на ответника не се претендират разноски.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
Пропорционално на уважения материален интерес по исковете, общо
разноските на ищеца за исковото производство, които следва да му бъдат присъдени,
са в размер на 761,90 лева /за държавна такса, вещо лице, юрисконсултско
възнаграждение и за особен представител/.
Пропорционално на установената дължимост на сумите присъдени със
заповедта /която съвпада с уважения установителен иск/ следва да бъдат присъдени
разноските за заповедното производство, а именно в размер на 130,24 лева, относно
които съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. ХР. К., с ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес: гр. Габрово, ул. ********* № 9 ДЪЛЖИ на „БАНКА
6
ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска" № 19:
- сумата 3821,81 лева - главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва за времето от 19.05.2021г. до окончателното й изплащане;
- сумата 352,84 лева - договорна лихва за периода от 11.10.2020 г. до
18.05.2021 г.;
- сумата 51,67 лева - лихвена надбавка за забава върху просрочената главница
за периода от 11.10.2020г. до 18.05.2021 г.,
за които е издадена Заповед № 426/25.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 879/2021 г. по описа на РС – Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.9, ал. 1 от ЗПК.
Отхвърля предявения иск за установяване на дължимостта на лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 11.10.2020г. до
18.05.2021 г. за разликата над присъдената сума 51,67 лева до претендирания размер от
56,02 лева, като неоснователен и недоказан.
2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „БАНКА ДСК”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска" № 19 в ЧАСТТА, с която се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че М. ХР. К., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. ********* № 9 ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********:
- сумата 386,36 лв. - заемни такси и разходи, представляващи: 266,36 лева -
незаплатена такса годишно управление на кредита и 120,00 лева - разходи за
предсрочна изискуемост на вземането,
за която е издадена Заповед № 426/25.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 879/2021 г. по описа на РС – Габрово,
като неоснователен и недоказан.
3. ОСЪЖДА М. ХР. К., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. ********* № 9 да ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19 сумата 761,90
лева – разноски по делото по воденето на исковото производство, на осн чл. 78 ал. 1 и
ал. 8 от ГПК.
4. ОСЪЖДА М. ХР. К., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. ********* № 9 да ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19
сумата 130,24 лева – разноски по делото по воденето на заповедното производство, на
7
осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението препис от него да се връчи на ЧСИ
Звезделина Василева.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8