Р Е Ш Е
Н И Е № 27
гр.Пловдив,
08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2339/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О.З.Ц.
***, чрез адв.Д.К. срещу решение № 3137/23.07.2019г. по гр.д. № 481/2019г. по
описа на РС Пловдив, ХІІ гр.с., с което е осъден О.З.Ц. да заплати на
„Мелон България„ ЕАД гр.София следните суми по договор за заем за
оборотни средства „Бизнес револвираща
линия„ № BL23504 от дата 25.09.2008г.: 14 830.71лв. главница,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата молба (11.01.2019г.) до
окончателното изплащане на вземането, 3087.27 лв. - възнаградителна лихва за
периода 21.11.2008 год. – 21.05.2010 год., 109.40 лв. неустойка за забава ( „наказателна“ лихва ) за периода
21.11.2008г. до 21.05.2010г., законна лихва за забава в размер на 2 048.65
лв. за периода от 25.03.2016 год. до 03.08.2017 год., и 5.71 лв. разноски за обслужване на договора
за кредит за периода 30.11.2008 г. до 21.05.2010 г.
Решението се обжалва изцяло.
Предявени са обективно съединени искове
от въззиваемия „Мелон България„ ЕАД гр.София, с правна
квалификация чл.79 във вр. с чл.86 във вр. с чл.92 и чл.99 от ЗЗД и по чл.430
от ТЗ срещу жалбоподателя О.З.Ц..
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твръди, че договорът за прехвърляне на вземания не е влязъл
в сила, тъй като това става след плащане на цялата покупна цена, което не е
доказано по настоящото дело. Сочи се, че не е доказано конкретното вземане да е
предмет на горния договор за прехвърляне на вземания. Осен това се твърди, че
договорът за банков кредит е нищожен, тъй като не съдържа необходимата
информация, срок на погасителния план и информация, която трябва да се съдържа
в него. Сочи се, че всяка една вноска по договора е с изтекла както 3-годишна,
така и 5-годишна давност. Твърди се, че е налице признание от страна на
кредитора за погасяване на вземането по давност, поради което се иска отмяната
на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират
се разноските по делото.
Подаден е отговор на въззивната
жалба от „Мелон България„ ЕАД, с който въззивната жалба се
оспорва, иска се оставянето й без уважение и потвърждаване на решението,
претендират се направените разноски в това производство.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията
на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
По делото
пред РС Пловдив е доказано, че между „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* от една страна, и от друга –
„Оги и Оги“ ЕООД, БУЛСТАТ/ *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, ул. Брезовско шосе № 4 ет. 16
ап. 77, бил сключен на дата 25.09.2008г договор за заем „Бизнес револвираща
линия„ № BL23504, а на
дата 29.09.2008г. - и допълнително
приложение към него. С договора банката отпуснала на „Оги и Оги“ ЕООД
кредитна линия с максимален размер от 15 000 лева. Като „съдлъжник„ в договора
фигурирал ответника О.Ц., който поел задължение да отговаря с цялото си имущество
за изпълнение на задължението на кредитополучателя, солидарно с
дружеството. Сумата от 15 00 лева била
изцяло усвоена от последното дружество, което се задължило да я върне на
банката, ведно със възнаградителна лихва и срок за погасяване на кредита от 120
месеца. В чл.3 ал.1 от договора бил
уговорен начина на погасяване -
на 21-во число на всеки един месец, след месеца на откриване на вземането,
кредитополучателят следвало да внася в
размер на 2% от главницата и изтеклата лихва , но не по-малко от дължимата
лихва, в зависимост от това какво е усвоено в конкретния месец. Лихвата по
договора се изчислявала като сбор на базовия лихвен процент за малки фирми ,
обявен от банката (11.6 % към датата на
сключването на договора ) и 2.95 стотни пункта лихвена надбавка , или 14.55 %
на годишна база върху използваната част на главницата. При просрочие се
начислявала и наказателна лихва ( неустойка )
в размер на 10 пункта. Кредитът не бил върнат – липсвали какви и да било
постъпления за погасяване на вземането на банката. Междувременно дружеството –
кредитополучател било заличено, без да има приемник на правата и задълженията в
патримониума му. На дата 29.09.2018г.
срокът на договора изтекъл.
Видно от приетата
ССЕ - в счетоводството на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* е открита
счетоводна партида на името на „Оги и
Оги“ ЕООД , в която има следните записвания: дата на усвояване – 29.09.2008г.,
(еднократно), крайна дата 29.09.2018г.,
дата на отписване ( задбалансово) - 21.05.2010г., структура на дълга към
11.01.2019г.: 14830.71 лева главница, 3087.27 лева възнаградителна лихва,
109.40 лева мораторна лихва и 2048.74 лева обезщетение за забава за периода от
25.03.2016г до 03.08.2017г.
Платени са от длъжника общо 318.36 лева – 169.29 лева от главницата,
147.50 лева от кредиторовото възнаграждение
и 1.80 от лихвата за забава.
На дата 03.08.2017г между „Мелон
България“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Мария Луиза“ №100 ет.3, от една страна, и „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, от друга, бил сключен договор за цесия, по силата на който,
вземането на банката против О.Ц. било прехвърлено на ищеца, ведно със всички
привилегии и обезпечения. Ц. бил уведомен за прехвърлянето на вземането по реда
на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите , което станало с връчването
на препис от уведомление с настоящата
искова молба.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя Ц., че договорът за прехвърляне на вземания не е влязъл в сила, тъй като това
става след плащане на цялата покупна цена, което не е доказано по настоящото
дело. С получаване на съобщението по чл.99 ал.4 от ЗЗД за длъжника на когото е
съобщена цесията вече кредитор се явява не първоначалния му кредитор-цедента, а
купувача на неговото вземане – цесионера по този договор, в казуса „Мелон
България“ ЕАД. На този кредитор се дължи валидно изпълнение на задължението по
първоначалния договор. Това, че не е платена цената по договора за цесия не
води до нищожност на този договор, ето защо длъжникът не може с това възражение
да откаже плащане на цесионера с възражение, че договорът не е породил
действие, като нищожен.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя Ц., че не е доказано конкретното вземане да е предмет на горния договор за
прехвърляне на вземания. Видно от списъка приложение №1 към договора за цесия
под фигурира именно процесния договор за кредит, ясно идентифициран по страни и
предмет на договора за кредит, номера на договора е ясно обозначен в графа № 5
- BL 23504, така че няма никаква неяснота относно
договора за кредит, чието вземане се прехвърля.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя Ц., че договорът за банков кредит е нищожен, тъй като не съдържа необходимата
информация, срок на погасителния план и друга информация, която трябва да се
съдържа в него. Вярно е че договорът няма погасителен план, но това е така,
защото става дума за договор „овърдрафт“ /името на договора е бизнес
револвираща линия/, при който може да се усвоява и връща многократно определена
сума на заема без предварително да се определя колко и кога ще се усвои и с
какви вноски сумата ще се върне. По силата на чл.20 от Договора дължимите суми
по кредита се събират служебно от банката от всички банкови сметки на длъжника
открити в тази банка, за което той дава своето съгласие. Това че става дума за
овърдрафт е ясно видно и от чл.6 ал.3 от Договора. В чл.6 ал.2 от договора е
записано условието при осъществяването, на което страните ще преминат от
погасяване на заема като овърдрафт в погасителен план, но няма данни такъв погасителен
план да е бил подписван между страните. Годишната лихва за кредита е уточнена в
чл.4 от Договора, същото важи за другите лихви и такси по договора. Ето защо
договора за кредит не е нищожен или неясен.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя Ц., че всяка една вноска по договора е с изтекла както 3-годишна, така и
5-годишна давност. Както вече се посочи по този договор за овърдрафт кредит
погасителни вноски определени от закона няма. А дори и да имаше, то пак
изискуемостта на вземането по договора започва да тече от датата на последната
вноска по договора в казуса през 2018 година, което е изрично посочено като
краен срок за ползване и погасяване на кредита в чл.1 ал.2 от Договора, така че
никаква погасителна давност на вноските - 3 или 5 годишна не е изтекла, към
момента предявяване на иска през 2019 година пред РС Пловдив.
Ето защо решението е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на
разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Същата е представлявана
по делото от юрисконсулт, видно от пълномощно на л.14. От съда се определят 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция по реда на чл.25 ал.1
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ
и чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран
така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3137/23.07.2019г. по гр.д. № 481/2019г.
по описа на РС Пловдив, ХІІ гр.с.
ОСЪЖДА О.З.Ц. с ЕГН **********,*** да
заплати на „Мелон България „ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. Мария Луиза № 100 сумата от 100 лева за разноски по
делото пред настоящата инстанция за юрисконсултски хонорар.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.