№ 34158
гр. София, 16.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110175083 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 86864/06.08.2024г. на СГС, подадена
от Р. И. И. срещу „Юробанк България“ АД и „Сова Пропъртис“ ЕООД. С Определение №
16991/25.10.2024г. по гр.д. № 9052/2024г. на СГС е допуснато намаление на предявения иск,
като делото прекратено изцяло по отношение на „Сова Пропъртис“ ЕООД, а срещу
„Юробанк България“ АД и в намаления по размер иск делото е прекратено и изпратено за
разглеждане по подсъдност от Софийския районен съд. Исковата молба е уточнена с Молба,
вх. № 2712/06.01.2025г. на СРС, Молба, вх. № 28570/28.01.2025г. на СРС, и Молба, вх. №
254901/24.07.2025г. на СРС.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 04 ноември 2025г.
Час: 14:10
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника Молба, вх. № 254901/24.07.2025г. на СРС.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Р. И. И. чрез адв. С. П. – АК-София, е предявил срещу ответника „Юробанк
България“ АД иск с правно основание по чл. 258 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24848,00 лева,
представляваща стойността на извършените строително-монтажни работи в обект – магазин
№К 105, находящ се в затворен комплекс, построен в УПИ І-414,415,416, кв. 64 по плана на
град София, м. „Манастирски ливади – изток“, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба /06.08.2024г./ до окончателното изплащане на сумата. При условията на
евентуалност сумата се претендира на основата на водене на чужда работа без пълномощие
/чл. 61 ЗЗД/, съответно на основание неоснователно обогатяване – чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на искането си ищецът обосновава с обстоятелството, че „Крит“
ЕООД получило през 2007г. разрешение за строеж на обект: многофункционален затворен
комплекс, състоящ се от жилищни сгради с подземни паркоместа, магазини, офиси и
ателиета, находящ се в град София, УПИ І-414, 415, 416, кв. 64 по плана на град София, м.
„Малинова долина – изток“. Поради настъпилата през 2007г. криза строителството се
забавило, като Акт 14 /за завършен груб строеж/ бил издаден на 14.07.2016г., а разрешение
за ползване на сградата било издадено на 02.10.2017г. Един от обектите в комплекса бил и
Магазин № К105 с площ от 20,91 кв.м. Част от обектите в комплекса били ипотекирани като
обезпечение на отпуснат заем през 2008г. в полза на „Банка Пиреос /България/“ АД.
Допълнителна ипотека била учредена и през 2012г. Поради необслужване на кредита
заемодателят предприел действия за събиране на вземанията си, било образувано изп.д. №
1
20147900400021 на ЧСИ № 790 – Ренета Милчева, по което посоченият магазин бил описан
и изнесен на публична продан, като бил придобит от банката-заемодател с постановление за
възлагане от 07.04.2016г. На 07.11.2016г. бил осъществен и въвод във владение. На
03.10.2016г. между „Крит“ ЕООД и „Банка Пиреос /България/“ ЕАД било подписано
споразумение, по силата на което банката предоставяла на дружеството фактическата власт
върху процесния имот за извършване на строително-монтажните работи, необходими за
завършване на обекта до степен на въвеждане на обект в експлоатация. Банката считала това
споразумение за автоматично прекратено на 01.02.2017г. Дори и то да било развалено, то
възложителят дължал плащане на възнаграждение за извършената работа. Ако съдът не
приемел, че възнаграждението се дължало на базата на посоченото споразумение, то,
доколкото извършването на съответните СМР било необходимо за снабдяване на сградата, а
оттам и на обекта с разрешение за ползване, то това се явявало извършване на чужда работа
без пълномощие, поради което се дължало заплащане на процесната сума, като приложима
била хипотезата на извършена чужда работа и в свой интерес. Ако съдът приемел, че не е
налице и водене на чужда работа без пълномощие, то сумата се претендира на базата на
неоснователно обогатяване, тъй като ответникът се бил обогатил със стойността на
изработеното за сметка на дружеството. Вземанията на дружеството били цедирани на
ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД чрез юрк.
Десислава Костадинова е подал Отговор на исковата молба, вх. № 185424/28.05.2025г. на
СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че
извършената цесия е недействителна, тъй като „Крит“ ЕООД нямало вземане спрямо
ответника, като прехвърлянето на вземането било направено единствено с цел да се избегне
заплащането на държавна такса и за да се увредят многобройните кредитори на
дружеството. Оспорва качеството си на правоприемник на „Банка Пиреос /България/“ ЕАД:
на 02.09.2019г. чрез отделяне от „Банка Пиреос /България/“ ЕАД било образувано „Пиреос
Недвижими Имоти“ ЕООД, понастоящем с наименование „Сова Пропъртис“ ЕООД.
Съгласно плана за преобразуване магазин К105 бил преминал към посоченото дружество.
Правоприемството между „Банка Пиреос /България/“ ЕАД и „Юробанк България“ АД
настъпило след това отделяне, като не включвало правата и задълженията, вече преминали
към „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД, като имотът бил част от изключените активи при
прехвърлянето на акциите. „Юробанк България“ ЕАД никога не е било собственик на
магазина. Оспорва се от „Крит“ ЕООД да са извършени каквито и да било СМР в имота.
Изтъква се, че твърдението на ищеца за подписано приложение № 4 към споразумението от
03.10.2016г. е лъжа и такова споразумение няма. Дори и в имота да били извършени СМР, те
не били извършени от „Крит“ ЕООД. Никога това дружество, ако изобщо е имало физически
достъп до имота, не било негов владелец. Оспорва се въз основа на споразумението от
03.10.2016г. да е възникнала договорна отговорност. В същото било уговорено всички СМР
за всички имоти да бъдат извършени до 31.01.2017г., като следвало да се представят
ежемесечни доклади за дейността, фактури и доказателства за внасяне на ДДС. При
неизпълнение на което и да било задължение споразумението се прекратявало автоматично.
Доказателства за изпълнение на тези задължения нямало, като ищецът дори не твърдял
какви точно СМР е извършил. Подчертава, че споразумението не предвижда заплащане на
сума, а единствено намаляване на размера на задължението по договора за кредит.
Доколкото не съществува вземане, то цесия на такова не може да има. Наред с това
договорът за цесия нямал достоверна дата преди 29.11.2022г. Не били налице предпоставки
за ангажиране на отговорност за водене на чужда работа без натоварване, съответно за
неоснователно обогатяване. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 258 вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД е за ищеца, който следва
при условията на пълно и главно доказване да установи, че с ответника е сключено соченото
от него споразумение, изпълнение на предвидените в това споразумение СМР и тяхната
стойност, наличието на задължение за ответника /негов праводател/ да заплати
претендираната по делото сума в конкретния размер и настъпването на падежа за плащане.
В тежест на ответника е да установи плащане или обстоятелства, които го освобождават от
това. Доказателствената тежест по евентуално предявения иск по чл. 61 ЗЗД е за ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е управлявал чужда
работа без натоварване, че е извършил съответните действия, в които тя се изразява, че е
положил грижата на добрия стопанин, че в тази връзка е направил съответните разходи и
техния размер, както и размера на обогатяването на ответника. Ответникът от своя страна
следва да докаже сочените от него възражения, включително плащане на сумата.
Доказателствената тежест по евентуално предявения иск за неоснователно обогатяване по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва да установи че е извършил СМР в процесния
магазин и тяхната стойност, с която е настъпило обедняване на „Крит“ ЕООД, че в тази
връзка в патримониума на ответника или негов праводател е настъпило обедняване за
сметка на праводателя на ищеца, както и наличието на връзка между обедняването и
обогатяването. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото не са налице безспорни обстоятелства.
2
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. № 38466/2020г. на СРС, 169 състав.
ДОПУСКА по инициатива на ищеца разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в т.3 от исковата молба.
ДОПУСКА по инициатива на ответника и с оглед равнопоставеност разпит на един
свидетел за същите обстоятелства. УКАЗВА на страните, че ангажиментът за осигуряване
на свидетелите за разпит за съдебното заседание е техен. При недовеждане на свидетеля без
основателна и обективна причина е възможно определението за допускането на разпита му
да бъде отменено.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в седмодневен срок от
съобщението да представи по делото заверен препис от Приложение № 4 към
споразумението от 03.10.2016г., сключено между „Крит“ ЕООД и „Банка Пиреос /България/“
ЕАД /стр. 4 от Молба, вх. № 28570/28.01.2025г. на СРС, л. 77 от делото/. Неизпълнението
ще се преценява по реда на чл. 161 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника копие от Уведомление за прихващане, вх. № 10-01-
4483/25.09.2018г. на „Банка Пиреос /България/“ ЕАД, ведно с приложените към него КСС /л.
66-л.92 от гр.д. № 9052/2024г. на СГС/ за становище в седмодневен срок от съобщението.
По въпросите, свързани с допускане изслушването на вещо лице, съдът ще се
произнесе в първото по делото публично съдебно заседание.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Eлектронна поща: ********@***.*******. Заедно с настоящото определение на
3
страните да се връчи и заявление за започване на процедура по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор
на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4