Решение по дело №220/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 72
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20201630200220
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

№ 72 / 4.3.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Монтана, 04.03.2020г.

 

В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание н. двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

 при участието н. секретаря Пепа Илиева и в присъствието н.   прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 220 по описа н. съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда н. чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от М.М.М. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 – 0996 – 004153/17.01.2020г. н. Н. с. ,,П. П.” при ОДМВР - гр. Монтана, с което н. жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер н. 400.00 лева за административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

В аргументирана и мотивирана жалба до съда санкционираното лице оспорва вмененото му административно нарушение с твърдението, че към момента н. извършената проверка, управляваният от него лек автомобил е имал сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност н. автомобилистите”. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което уважи жалбата, ведно с произтичащите законови последици.  

 

 В съдебно заседание жалбоподателят М.М., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощения му защитник се завявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като прилага и писмени доказателства. Претендира и за присъждане н. адвокатско възнаграждение.   

 

Административно – наказващият орган Н. с. ,,П. П.” при ОДМВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните в хода н. административното производство гласни и писмени доказателства, приема следното:

 

Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта н. жалбата констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Събраните в хода н. съдебното производство доказателства  установяват следната фактическа обстановка:

Н. 13.02.2019г., в 21:55ч. в гр.Монтана, н. ул.,,С. К. О.” била извършена проверка от служители в с. ,,П. П.” при ОДМВР – гр.Монтана К.Д. и И.И. н. лек автомобил О. А. с рег.№  XXXX  , управляван от жалбоподателя М.М.. Двамата установили, че автомобилът не е бил собственост н. управляващия го и същият е бил без действащ договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност н. автомобилистите”. Съставен е АУАН, който бил връчен лично н. жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въз основа н. него  било издадено и обжалваното наказателно постановление.        

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа н. събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Предмет н. преценка н. настоящето производство е съответствието н. санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Видно от показанията актосъставителя и свидетеля по акта е, че и двамта са били непосредствени очевидци н. управлението н. лекия автомобил от страна н. жалбоподателя, както и н. обстоятелството, че същият не е бил негова собственост. Проверката била извършена въз основа н. таблет за установяване н. наличе н. сключена застраховка ,,Гражданска отговорност”. Съдът кредитира показанията н. разпитаните свидетели досежно времето и мястото н. извършеното деяние, както и н. твърденията им, относно водача н. спряното МПС и неговия собственик. Показанията им в тази част не се оспорват от жалбоподателя и неговия упълномощен защитник, а и се потвърждават от приобщените по реда н. чл.283 от НПК писмени доказателства.

Не следва да бъдат приети за правдоподобни показанията н. свидетелите относно направената констатация, че водачът н. спения автомобил, не е имал сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност н. автомобилистите”. Изводите н. двамата служители се изграждат единствено н. информация, получена при извършена служебна проверка в техните технически средства.

Същата била направена н. 13.09.2019г. в 21:55ч., а видно от приложена справка за сключена застраховка ,,Гражданска отговорност” е, че е била сключена по отношение н. спрения автомобил н. същата дата в 13:37ч. Следователно към момента н. извършената проверка автомобилът е имал изискуемата застраховка, независимо че това обстоятелство очевидно все още не е било отразено навсякъде в полицейските масиви.         

При извършената служебна проверка н. законосъобразността н. обжалваното наказателно постановление съдът намира същото за  незаконосъобразно.

С оглед н. така възприетата фактическа обстановка и извършения съвкупен анализ н. събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая не е налице извършено изпълнително деяние. Жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, н. когото не е бил собственик, със сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност н. автомобилистите”, което обстоятелство, очевидно не е било изцяло изяснено от страна н. полицейските служители. Поледните са му съставили АУАН, тъй като лицето не им е представило застрахователната полица. Предвид обстоятелството, че застраховката очевидно е била сключена от друго лице (по твърдения н. самия жалбоподател) и същият не е имало и как да я приложи при поискване от тяхна страна. В случая жалбоподателят не е бил подведен под административна отговорност за нарушение по чл.100, ал.1 т.3 от ЗДвП, а за липсата н. сключена застраховка.         

С оглед гореизложените съображения обжалваният санкциониращ акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По отношение н. претенцията за разноски и н. основание чл.63, ал.3 от ЗАНН съдът намира, че с оглед изхода н. делото и доколкото към същото е приложено адвокатско пълномощно, удостоверяващо заплащане н. сумата от 350.00 лева, същата следва да бъде възложена в тежест н. административно наказващия орган.  

Воден от горното и н. основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 – 0996 – 004153 издадено н. 17.01.2020г. от Н. с. ,,П. П.” при ОДМВР - гр. Монтана, с което н. М.М.М. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер н. 400.00  (четиристотин) лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

 

 

ОСЪЖДА О. Д. н. МВР – гр.Монтана с адрес: гр. Монтана, бул. ,,Александър Стамболйски” № 2 да заплати н. М.М.М. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx сумата в размер н. 350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща заплатено в настоящето производство адвокатско възнаграждение.       

 

РЕШЕНИЕТО подлежи н. касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му н. страните пред Административен съд – гр. Монтана.

 

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: