РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Благоевград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101833 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от В. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б. против "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к.1784,район „Младост", бул.„Цариградско шосе" 7-11
километър, № 7-11, представлявано от управителите Ф. К. Ан. -държава България, Д. Н. Б. -
държава Германия, Н. Л. Йо. Г.-държава Франция, с начин на представляване двамата от
управителите заедно.
Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, въз основа на
трудов договор, по силата на който е заемал длъжността "Ръководител отдел Оперативна
работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“. Сочи, че със заповед на законните
представители на ответника-работодател, издадена на 19.05.2021г., трудовото му
правоотношение е било прекратено, считано от 20.05.2021г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ и
Решение от 30.03.2021г., на едноличния собственик "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД,
и сключен договор за управление на ответника с Н. Л. Йо. Г.. Поддържа, че уволнението е
незаконосъобразно. В подкрепа на тази си позиция излага твърдения, че: в сочения нов
договор за управление липсвала бизнес задача с конкретни и ясни очертани икономически
цели; не бил служител от „ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т. 3 КТ; не
било налице отправено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото му
правоотношение; заповедта за прекратяване на трудовия договор била индивидуален
административен акт, в който бил липсвал съществен реквизит, а именно бил липсвал
подписът на един от управителите на ответното дружество – Ф. К. Ан.. Ищецът изтъква още,
че след уволнението бил останал без работа, поради което му се дължало обезщетение за 6-
месечен период, считано от 20.05.2021г., в размер на 14 379,38 лв. (съобразно допуснато
изменение на размера на този иск).
Ответникът намира уволнението за законосъобразно. Не оспорва факта, че ищецът е
работил при него по безсрочен трудов договор на длъжността "Ръководител отдел
Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“ до 20.05.2021г., когато със
1
Заповед № 18/19.05.2021г. на законните представители на ответника, трудовото му
правоотношение било прекратено. Счита, че е налице основанието по чл. 328, ал. 2 КТ за
прекратяване на процесното трудово правоотношение. В подкрепа на тази си процесуална
позиция излага подробни доводи, че бил налице фактическият състав за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за претенцията, имаща за предмет признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност "Ръководител отдел
Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“, извършено със Заповед №
18/19.05.2021г. на законните представители на ответника.
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за претенцията, касаеща възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност.
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 14 379,38 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението, за периода 20.05.2021г. – 20.11.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.07.2021г., до
окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда от 18.02.2022г., с което
по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на
претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ).
1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В принципен план фактическият състав на прекратяването на едно трудово
правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ включва кумулативно следните елементи:
1/ компетентен орган на работодателска власт е прекратил трудовото правоотношение; 2/
ищецът е служител на ответника, който да е бил от „ръководство на предприятието“ по
смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3/ преди прекратяването на процесното трудово правоотношение е
бил сключен договор за управление на предприятието, в който се съдържа конкретна бизнес
задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва
да постигне; 4/ е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е
извършено в 9-месечен срок от този момент.
Доказателствената тежест за изпълнението на посочените изисквания се носи от
работодателя. Ищецът следва да установи единствено, че с ответника се е намирал в трудово
правоотношение, което е прекратено.
Последните две обстоятелства не са спорни между страните в настоящото производство.
Освен това те се доказват и от представените по делото лично трудово досие на ищеца,
включващо и процесната уволнителна заповед с № 18/19.05.2021г., издадена от законните
представители на ответника работодател. От тези писмени доказателства се установява, че
ищецът Д. е работил в ответното дружество на длъжността "Ръководител отдел Оперативна
работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“ до 20.05.2021г., когато е било прекратено
трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. В заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение като причини са посочени Решение от 30.03.2021 година на
едноличния собственик “Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, както и на основание чл.
141 , ал. 7 от Търговския закон се е сключил договор за управление на “Метро Кеш енд Кери
България” ЕООД с управителя Н. Л. Йо. Г., френски гражданин, роден на 24.04.1966 г.
Според приетата по делото като доказателство и неоспорена от страните съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице В.С., е категорично, че подписът, положен над текста
Ф. Ан. - Управител на „Метро Кеш и Кери България“ ЕООС върху Заповед № 18 от
19.05.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, е изписан и положен
от Ф. Ан., ЕГН **********. Лицето Ф. Ан. е един от законните представители на ответника
заедно с управителя Н. Л. Йо. Г., който също е подписал процесната заповед. При това
положение възражението на ищеца за липса на представителна власт и респективно на
подпис на работодателя върху заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
неоснователно.
Не може да се сподели и тезата на ищеца, че процесната заповед за прекратяване на
2
трудовия договор била индивидуален административен акт. В тази връзка следва изрично да
се подчертае, че заповедта, с която се прекратява трудов договор, няма характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 и сл. АПК. По смисъла на
цитирания текст от Административнопроцесуалния кодекс - индивидуален административен
акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на
административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация,
лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се
издаде такъв акт. Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се
декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението
е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и
волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или
погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, отказът
на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Не са
индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията на
страните, в случаите когато са страни по частно гражданско правоотношение, в случаите,
когато липсва публични или обществен елемент. Следователно заповедите за прекратяване
на трудово правоотношение не са индивидуален административен акт, а волеизявление, с
което работодателят като страна по трудовото правоотношение упражнява преобразуващато
си право да прекрати трудовоправната връзка с работника или служителя.
От това следва, че компетентен орган на работодателска власт е прекратил трудовото
правоотношение, като е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
Настоящият съдебен състав смята, че ищецът е бил и служител на ответника, който е бил
от „ръководство на предприятието“ на ответника работодател по смисъла на § 1, т. 3 КТ.
Аргументите за този извод са следните:
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 3 КТ, „Ръководство
на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на
които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет,
управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Според
практиката на ВКС преценката дали определена трудова функция е ръководна е фактически
въпрос. Данни за това могат да се направят с ползването на всички допустими по ГПК
доказателства, като не е достатъчно само да се изхожда от наименованието на длъжността
по длъжностна характеристика, както е без значение и структурата на длъжността и
определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите /вж. Решение №
442 от 08.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1621/2009г., 3 г.о., ГК/, а от значение е действителната
трудова функция, която се осъществява от лицето, както и от конкретната йерархическа
подчиненост в структурата на предприятието и по-специално определящо е дали лицето
ръководи и контролира цялостния трудов процес в предприятието или в негово обособено
структурно звено. Следователно от съществено значение са възложените на служителя
трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на
предприятието. В този смисъл, основанието по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение
независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е
подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е
приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия
процес във всяко едно отделно звено на предприятието. В настоящия случай от приетата по
делото длъжностна характеристика на ищеца, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели П.Е. Динчев и Никола Рангелов Т. следва изводът, че ищецът е бил част от
ръководството на предприятието на ответника работодател, както и че заеманата от
последния длъжност "Ръководител отдел Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с
клиенти“ е била с ръководна функция. Видно е от длъжността характеристика и в
посочените в нея конкретни основни задължения и отговорности, че ищецът на
горепосочената длъжност е носил отговорност за цялостната дейност на отдела, отговарял е
за планирането и организирането на дейността на отдела, както и за контролирането и
мотивирането на служителите в него. Възложено му е също така да управлява целия отдел
„Работа с клиенти” в един или повече магазини в зависимост от нуждите и структурата на
компанията; да увеличава продажбите, оборота и честотата на посещение на всички клиенти
в клиентските групи на мениджърите клиенти в определените магазин/и, за които отговаря.
Следва също така да осъществява връзката между отдела, магазина и Централния офис. С
други думи, в структурно обособено звено на работодателя – магазина му в гр. Благоевград
3
ищецът е контролирал и осъществявал дейността на целия отдел „Работа с клиенти”,
работно време, почивки, отпуски, реализиране на поставените задачи и контрола за това.
Установи се от свидетелските показания на свидетеля Т., че ищецът е ръководил екип от 10
души, както и че ищецът сам е подбирал целия екип и е отговарял за резултати на същия.
Става ясно също така от показанията на свидетеля Т., че ръководеният от ищеца екип е
осигурявал повече от 80 % от оборота на магазина в гр. Благоевград. Следователно
задълженията, които са били вменени на ищеца, и той е изпълнявал като екип с останалите
търговски управители и управителя на магазина, структурно са определяли политиката и са
организирали целия ръководен процес на структурно обособеното звено на работодателя -
магазина му в Благоевград, която дейност на ищеца пряко е имала отношение към
формиране на стопански резултат. В подкрепа на извода, че ищецът е бил част от
ръководството на предприятието е заключението на вещото лице Д.Д. по допуснатата и
назначена съдебно-икономическа и кадрова експертиза. Става ясно от това заключение на
вещото лице, че в йерархичната структура на ответника заеманата от ищеца длъжност (ниво
2) е ръководна. При това положение, независимо че ищецът не е на пряко подчинение на
лицето, с което е сключен договор за управление - Н. Л. Йо. Г., същият следва да се счете, че
е част от ръководството по смисъла, вложен в легалната дефиниция на § 1, т. 3 КТ.
В конкретния казус не налице третата задължителна предпоставка за законосъобразно
упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 2 ГКТ, а именно преди прекратяването
на процесното трудово правоотношение е бил сключен договор за управление на
предприятието, в който се съдържа конкретна бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Съображенията за този
извод са следните:
По делото представен договор за управление, сключен на 23.04.2021г. с нов управител на
дружеството - Н. Л. Йо. Г., в който обаче липса конкретна уговорена поставена бизнес
задача или план за изпълнение. Доказателства за това не се представени от ответника
работодател. В чл. 3 от договора за управление се съдържа само изявление, че новият
управител Никола Готрон има задължение да подкрепя, ръководи и надзирава служителите с
оглед постигане на бизнес целите на дружеството предвид на плана за създаване на стойност
и всички други бизнес цели и активности. Новият управител може да ползва бизнес плана на
стария, стига за това да има изрично приемане. С позоваване от страна на новия управител в
чл. 3 от договора за управление с изпълнение на вече действащи в дружеството бизнес цели
и планове и по-специално на т.нар. план за създаване на стойност следва да се счете, че е
налице приемане от новия управител на плана за изпълнение от старото ръководство на
дружеството. Този твърдян план за създаване на стойност не бе представен по делото. Няма
данни такъв да е писмено съставен. В показанията си свидетелят Т. заявява, че в
дружеството има такъв план за създаване на стойност, в който имало конкретни
икономически цели и задачи, които трябва да се постигат от структурите на ответника във
всичките му 11-те магазина в България. Както текста на чл. 3 от договора за управление,
така и показанията на свидетеля Т., обаче, не са достатъчни, да се приеме, че при условията
на пълно и главно доказване, при наличие на изрично оспорване от ищеца - е установен
фактът, че със сключването на договора за управление новия управител е разработил нов
бизнес план, респективно бизнес задача за постигане, чрез приемане на вече
съществуващите такива планове в дружеството от предходно ръководство. От показанията
на свидетеля Т. единствено се потвърждава, че такъв план за създаване на стойност е
разработен, но не е представен по делото нито като писмено доказателство, нито са събрани
данни и доказателства за съществуването му под формата на електронен документ.
Според практиката на ВКС работодателят носи тежестта да установи, не само че такъв
план е създаден и съществува изобщо, а че със сключването на договора за управление се
създава нов такъв или се приема изрично вече разработен, като между бизнес плана и
договора за управление да има връзка, т.е. договора за управление да е с предмет възлагане
изпълнение на именно този план, който е с конкретни икономически показатели. Във всички
решения на ВКС изрично и безпротиворечиво се приема, че във всички случаи договорът за
управление следва да съдържа в документа или в друг отделен такъв бизнес задача с
конкретни икономически показатели /вж. Решение № 76 от 27.03.2012г. по гр.д.№
93782011г. на ВКС, 3г.о.; Решение № 215 от 03.07.2014г. на ВКС по гр.д.№ 7007/2013г., 4
г.о. , ГК; Решение № 718/21.12.2010г. по гр.д.№ б7/2010г., 3 г.о.; Решение №
249/04.07.2013г. по гр.д.№ 1358/2012г., 4 г.о. ; Решение № 481/13.12.2011г. на ВКС по гр.д.
№ 168/2011г., 4 г.о., ГК; Решение № 117 от 30.04.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5537/2014г., 4 го.,
ГК; решение № 230 от 08.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 346/2015г., 4 г.о., ГК/. Не е достатъчно
само да е налице договор за управление, но в него или друг документ следва да има
4
разработена конкретен бизнес план и бизнес задача, с конкретни икономически показатели.
Това е така, защото уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ дава право на новия
управителя да сформира екипа си, с цел постигане на тази бизнес цел или респективно
бизнес задача, т.е. законността на уволнението включва преценка дали такава конкретно има
поставена за изпълнение пред новия ръководен екип на предприятието, за да е налице
обективност, а не субективизъм на уволнението.
Не е достатъчно ответната страна да се позове за наличие на такъв план и при оспорване
да не установи съдържанието ме с всички допустими по ГПК доказателства и
доказателствени средства. Не е достатъчно само да се твърди, че такъв съществува, а следва
да се установят конкретните икономически показатели и конкретни задачи и програми,
които следва да се изпълнят от новото ръководство на предприятието. В този смисъл не е
достатъчно само да се установи формално, че такъв съществува при изричен спор относно
съществуването му и относно това дали се съдържат конкретни икономически и бизнес цели
за постигане. Тези конкретни икономически показатели не подлежат на съдебен контрол, но
необходимостта от установяване на съдържанието на конкретен, а не абстрактен и общ план
за развитие на дружеството при изричен спор за това, е от значение за преценка наличието
на обективното обстоятелство, наличие на договор за управление.
С оглед горните съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, което налага
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
2. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 KT:
Между страните не е спорно, че съществувалото помежду им трудово правоотношение е
имало безсрочен характер. Фактът на неговото незаконосъобразно прекратяване дава
основание за уважаване и на конститутивната искова претенция за възстановяване на ищеца
В.Д. на длъжността, от която е бил незаконно освободен.
3. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде счетена за основателна претенцията на работник или служител с посочената
правна квалификация, е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните
предпоставки: 1/ прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя да
бъде незаконно; 2/ уволненото лице да е останало без работа и/или да е работило на по-
нископлатена работа; 3/ оставането без работа, респ. започването на по-нископлатената
работа да се дължи на незаконното уволнение и 4/ да са настъпили вреди за работника или
служителя, чийто размер се изчислява съобразно брутното му трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до квалифициране на процесното
уволнение като незаконосъобразно.
Липсва спор по делото, че ищецът В.Д. не е започвал друга работа след прекратяването на
процесното трудово правоотношение. В подкрепа на този извод са и представената от
ищцовата страна и приета като писмено доказателство по делото служебна бележка от
Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Благоевград.
Несъмнено е, че оставането на ищеца без работа се дължи на незаконното уволнение, като
за работника от това са настъпили и вреди в размер на загубеното брутно трудово
възнаграждение, което е щял да получи.
Базата за изчисляване на дължимото обезщетение е визирана в чл. 228, ал. 1 КТ – брутното
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец на ищеца. От заключението на
вещото лице С.Т. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец при ответника
/април 2021г./ възлиза на сумата от 2284,56 лв.
Що се касае до времето, за което може да бъде присъдено коментираното обезщетение,
трябва да се има предвид, че максималният период, съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, е шест
месеца, считано от датата на уволнението. С исковата си молба, с която оспорва законността
на уволнението, работникът или служителят има право да предяви претенцията си за
обезщетение за оставане без работа за целия шестмесечен срок. Когато обаче този срок не е
изтекъл до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, може да се присъди
обезщетение само до този момент.
5
В обобщение се налага изводът, че в конкретния казус трябва да се присъди обезщетение
по чл. 225 КТ в общ размер на 14 379,38 лв. за периода 20.05.2021г. – 20.11.2021г.
Необходимо е да бъде уважено и искането за законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на исковата молба до окончателното погасяване (вж. по този
въпрос Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г., ОСГК на ВС).
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора ищцовата страна има право да получи от ответника съдебните
разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаването на
ищцовите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ. Сборът на държавните
такси по трите претенции възлиза общо на сумата от 735,18 лв. Ответната страна следва да
заплати и платените от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица В.С. и Д.Д. за
изготвените експертни заключения в размер на общо 680 лв.
При това положение общият размер на дължимите се от ответника държавна такса и
разноски възлиза на сумата от 1415,18 лв.
Относно предварителното изпълнение на решението в частта му, касаеща
обезщетението по чл. 225 КТ:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът служебно допуска предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Обезщетението по чл. 225 КТ също представлява вид „обезщетение за работа“ по смисъла на
цитираната разпоредба от гражданския процесуален закон (вж. изрично в тази насока
Определение № 473 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 425/2012 г., IV г. о. на ВКС). Ето защо и
трябва да бъде допуснато предварително изпълнение на настоящото решение в частта, с
която в полза на ищеца е присъдено такова обезщетение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на В. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. от длъжността "Ръководител
отдел Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“, заемана при "Метро
Кеш енд Кери България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к.1784,район „Младост", бул.„Цариградско шосе" 7-11 километър, № 7-11,
представлявано от управителите Ф. К. Ан. -държава България, Д. Н. Б. -държава Германия,
Н. Л. Йо. Г.-държава Франция, с начин на представляване двамата от управителите заедно,
извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ и със Заповед № 18/19.05.2021г. на законните
представители на ответника.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност – „Ръководител отдел
Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“ при "Метро Кеш енд Кери
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к.1784,район „Младост", бул.„Цариградско шосе" 7-11 километър, № 7-11, представлявано
от управителите Ф. К. Ан. -държава България, Д. Н. Б. -държава Германия, Н. Л. Йо. Г.-
държава Франция, с начин на представляване двамата от управителите заедно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, "Метро Кеш енд Кери
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1784,
район „Младост", бул.„Цариградско шосе" 7-11 километър, № 7-11, представлявано от
управителите Ф. К. Ан. -държава България, Д. Н. Б. -държава Германия, Н. Л. Йо. Г.-
6
държава Франция, с начин на представляване двамата от управителите заедно, да заплати
на В. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., сумата от 14 379,38 лв. /четиринадесет
хиляди триста седемдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ за периода
20.05.2021 г. – 20.11.2021 г. поради незаконно уволнение от длъжността „Ръководител отдел
Оперативна работа с клиенти/Организатор работа с клиенти“, заемана при "Метро Кеш енд
Кери България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к.1784,район „Младост", бул.„Цариградско шосе" 7-11 километър, № 7-11, представлявано
от управителите Ф. К. Ан. -държава България, Д. Н. Б. -държава Германия, Н. Л. Йо. Г.-
държава Франция, с начин на представляване двамата от управителите заедно, извършено на
основание чл. 328, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на исковата молба – 16.07.2021 г., до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1784,район „Младост", бул.
„Цариградско шосе" 7-11 километър, № 7-11, представлявано от управителите Ф. К. Ан. -
държава България, Д. Н. Б. -държава Германия, Н. Л. Йо. Г.-държава Франция да заплати на
В. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по гр.
д. № 1833/2021г. на РС – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1784,район „Младост", бул.
„Цариградско шосе" 7-11 километър, № 7-11, представлявано от управителите Ф. К. Ан. -
държава България, Д. Н. Б. -държава Германия, Н. Л. Йо. Г.-държава Франция да заплати
по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 1415,18 лв. /хиляда четиристотин и
петнадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща, държавна такса, дължима за
производството по гр. д. № 1833/2021г. на РС – гр. Благоевград и разноски за изготвените
съдебно-икономическа и кадрова експертиза и съдебно-почеркова експертиза.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 3 ГПК, предварително изпълнение на
настоящото решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225 КТ, имащ за предмет присъдено в полза на ищеца обезщетение поради незаконно
уволнение в размер на 14 379,38 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 04.03.2022г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред в Окръжен съд – гр. Благоевград
в едноседмичен срок от 04.03.2022г.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7