МОТИВИ
към Присъда ***4/27.11.2019г. по НОХД №2413/2018г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу И.М.И. ЕГН: ********** – за това, че „през периода 09.05.2016г. - 25.05.2016г. в
гр.Плевен,от жилищен имот находящ се на адрес ул. „***” ***,при условията на
продължавано престъпление,отнел чужди движими вещи – 3 бр. живописни творби с
автор ***на обща стойност 10 950 лева, от владението на Г.Л.К. ***, собственост
на Л.А.К. ***,без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,както
следва:
на 09.05.2016г. в гр.Плевен,от жилищен имот находящ се на адрес ул. „***”
***отнел чужди движими вещи – 1 бр. живописна творба „***” с автор ***на
стойност 2650 лева и 1 бр. живописна творба „***” с автор ***на стойност 2800
лева,от владението на Г.Л.К. ***, собственост на Л.А.К. ***,без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои
на 25.05.2016г. в гр.Плевен,от жилищен имот находящ се на адрес ул. „***”
***отнел чужда движима вещ – 1 бр. живописна творба „***” с автор ***на
стойност 5550 лева,от владението на Г.Л.К.,собственост на Л.А.К. ***,без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по смисъла на
чл.194 ал.І вр. с чл.26 ал.І от НК.“
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа
повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин, пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено справедливо
наказание при условията на чл.54 НК.
Подсъдимият И.И.
не се явява; съдебното производство е проведено при условията на чл.269, ал. 3,
т.1, т.2 и т.4, буква „а“ НПК. За подсъдимия се явява упълномощен от
досъдебното производство защитник, който счита, че обвинението не е доказано по
безспорен начин, пледира И.И. да бъде признат за
невинен и да бъде оправдан.
След като задълбочено обсъди
събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за
установено следното:
И.М.И. е роден на *** ***, настоящ
адрес ***, ***, български гражданин, със
средно образование, без данни за месторабота, без данни за семейно положение,
неосъждан ЕГН: **********.
Към началото на месец май 2016г.,
свидетелката Г.Л.К. и подсъдимият И.И. се намирали
във фактическо съжителство. Обитавали апартамент на адрес гр.ПЛЕВЕН, ул. „***” ***.
Жилището било собственост на бащата на св.К. – Л.А.К.; на неустановен ден преди
началото на месец май 2016г., св.К. бил предоставил на дъщеря си посочения
апартамент - за безвъзмездно ползване, ведно с находящите се в него вещи, сред
които и 1 бр. живописна творба „***”, с автор ***- на стойност 2650 лева, 1 бр.
живописна творба „***”, с автор ***- на стойност 2800 лева и 1 бр. живописна
творба „***”, с автор ***- на стойност 5500 лева, всичките собственост на самия
Л.К..
Към началото на м.май 2016г.,
подсъдимият И.И. изпитвал финансови трудности. Решил
да си набави парични средства по непозволен начин. На 09.05.2016 г., без
съгласието на св.К. или св.К. /в чиято фактическа власт се намирали споменатите
три броя живописни творби/, взел от апартамента 1 бр. живописна творба „***” и
1 бр. живописна творба „***” и ги занесъл в заложна къща в гр.ПЛЕВЕН, УЛ. „***“
***, стопанисвана от свидетеля А.Г.Ц.. Подсъдимият сключил два договора за
паричен заем, всеки от които в размер на по 250 лева, като в обезпечение към
всеки от договорите предоставил по една от споменатите две живописни творби; по
случая били издадени заложни билети №259 и №264. Тъй като паричните затруднения
на подсъдимия продължавали, на 25.05.2016г., отново без съгласието на св.К. или
св.К., същият взел от апартамента на ул. „***“ ***и 1 бр. живописна творба „***”,
занесъл я в споменатата заложна къща и сключил договор за паричен заем в размер
на 250 лева, като в обезпечение към договора, предоставил същата живописна
творба; по случая бил издаден заложен билет №335.
Падежите на отбелязаните договори
за паричен заем настъпили съответно на 08.06.2016г. и на 24.06.2016г., без
обаче подсъдимият И. да е издължил необходимите парични средства.
Междувременно, при посещение в апартамента на ул. „***“ ***, св.Л.К. забелязал,
че гореизброените живописни творби липсват, попитал за причините и подсъдимият
му отговорил, че са свалени от стените, защото предстои ремонт на жилището.
През месец юли 2016г. отношенията
между св.К. и подсъдимият И. се влошили и двамата се разделили. От своя страна,
св.К., която вече била научила за това, че подсъдимият е заложил трите
живописни творби в заложната къща на св.А.Ц., споделила за това на баща си и му
предоставила споменатите вече заложни билети. Л.К. посетил коментираната
заложна къща, изплатил дължимите от подсъдимия парични средства, заедно с
лихвите и получил обратно и трите живописни творби; известно време след това, И.И. възстановил на св.К., така заплатената от негова страна,
парична сума.
Междувременно, след извършена
предварителна проверка по сигнал на св.К., с Постановление от 17.10.2016г. било
образувано досъдебно производство №Д – 2045/2016г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, в
хода на което, към наказателна отговорност бил привлечен И.М.И. ЕГН: **********
– за престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК.
Възприетата по – горе фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите: Л.А.К. -
дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.1, т.2 НПК; А.Г.Ц. - дадени в съдебното следствие и
прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2
НПК; Г.Л.К. – прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т.4 НПК. Показанията на
тези свидетели допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по
залагане от страна на подсъдимия на инкриминираните движими вещи, собствеността
и владението върху тях преди това, както и във връзка с връщането им във
владение на правоимащото лице. Съдът не намира основание да прецени като
недостоверни показанията на тези свидетели – напротив, същите са относително
подробни както в съдебната, така и в досъдебната фаза на наказателния процес и
се отличават с убедителност. Доколкото прочетените по реда на чл.281 НПК
показания на К. и Ц. са по-подробни и дадени скоро след събитията, подлежащи на
изясняване, както и доколкото двамата свидетели се солидаризират с дадените в
хода на досъдебното производство показания, Съдът отдава известно предпочитание
на същите, пред дадените показания в хода на съдебното следствие;
- заверени преписи на заложни билети
*** /л.10 – 12 от ДП/;
- преписи на разписки и
приемо-предавателни протоколи от 02.08.2016г. /л.14 – 19 от ДП/;
- заключение по изготвена съдебно-стокова
експертиза /л.29 – 41 от ДП/, от което се установява стойността на посочените
по-горе три броя живописни творби, както и ощата им стойност - 10 950 лв.
/десет хиляди деветстотин и петдесет/ лева; Съдът преценява експертното
заключение като обективно, пълно и непораждащо съмнение в неговата правилност,
поради което му отдава вяра;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, изискани от ***, ***–
ПЛЕВЕН /л.21 – 23 от делото/
- характеристична справка /л.17 - 18
от делото/;
- справка за съдимост /л. 25 - 27 от
делото/.
Съдът намира, че в доказателствената
съвкупност са налице противоречия, които налагат обсъждане в съответствие с
чл.305 ал.3 изр.2 НПК. От показанията на свидетелите Л.К., Г.К. и А.Ц. се
установява фактическата обстановка, изложена по-горе. От друга страна, според обясненията
на подсъдимия И.М.И., прочетени и приобщени към материалите по делото по реда
на чл. 279, ал. 1, т. 2 НПК, както решението за залагане на живописните творби,
така и разпореждането с тях, е било взето между подсъдимия и св.Г.К., тъй като
са им били необходими парични средства - във връзка взети назаем от страна на
св.К., парични средства от св.Л.К.. Тази версия, следваща от обясненията на
подсъдимия, заема изолирано място в доказателствената съвкупност, тъй като
липсват други доказателствени източници, които да са в нейно потвърждение;
наред с това, същата не се ползва с достатъчна убедителност. При съобразяване
на обстоятелството, че от друга страна, версията, изводима от показанията на
свидетелите Л.К., Г.К. и А.Ц. е доказана по безпротиворечив, убедителен и
небудещ съмнения начин, Съдът преценява, че именно тази версия следва да бъде
кредитирана. Поради това, отдава вяра на показанията на свидетелите Л.К., Г.К.
и А.Ц., а обясненията на подсъдимия И.И. преценява
като недостатъчно достоверни и проявление единствено на правото му на защита –
и не ги кредитира.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият И.М.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл.26
ал.1 НК - периода 09.05.2016 г. - 25.05.2016 г. в гр.Плевен, при условията на
продължавано престъпление, извършил кражба на вещи на обща стойност 10 950 лв.
/десет хиляди деветстотин и петдесет/ лева, както следва:
1. на
09.05.2016 г. в гр.***отнел чужди движими вещи – 1 бр. живописна творба „***” с
автор ***на стойност 2650 лева и 1 бр. живописна творба „***” с автор ***на
стойност 2800 лева, собственост на Л.А.К. ***, от владението на Г.Л.К. ***, без
нейно съгласие;
2. на
25.05.2016 г. в гр.***отнел чужда движима вещ – 1 бр. живописна творба „***” с
автор ***на стойност 5500 лева, собственост на Л.А.К. ***, от владението на Г.Л.К.
***, без нейно съгласие.
Налице са две деяния, всяко от
които се е изразило в прекъсване от страна на подсъдимия на фактическата власт на
св.Г.Л.К. (без нейно съгласие) върху предмета на
престъплението – три броя живописни творби, индивидуализирани по-горе,
собственост на св.Л.К.. След всяко от прекъсванията на фактическата власт на
владелеца, подсъдимият установявал собствена трайна фактическа власт върху отнетата
вещ, като впоследствие – се разпореждал с нея, като я залагал. Изпълнителните
деяния, техния механизъм и престъпен резултат се доказват пряко посредством
показанията на св.Г.К., а косвено - от показанията на свидетелите Л.К., А.Ц.,
заверени преписи на заложни билети ***, преписи на разписки и
приемо-предавателни протоколи от 02.08.2016г., заключението по съдебно-стокова
експертиза. Съдът намира, че посочените доказателствени материали се намират в
синхрон помежду си и по несъмнен начин установяват обстоятелствата от
разглежданата група.
Авторството на престъплението се
установява пряко от показанията на св.Г.К., а косвено - от показанията на
свидетелите Л.К., А.Ц., заверени преписи на заложни билети ***. Посочените
доказателствени материали взаимно се потвърждават и способстват за установяване
по категоричен начин, че именно И.М.И. е извършител на престъплението, предмет
на разглеждане по настоящото наказателно производство.
От субективна страна, при всяко от
двете деяния, подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и
неговите обективни признаци, предвиждал е неговите общественоопасните последици
(прекъсване на чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и
установяване на собствена такава) и е имал за цел тяхното настъпване. Налице е
и характерното за чл.194 ал.1 НК намерение за своене на отнетите вещи, което
ясно проличава от действията на подсъдимия по последващо разпореждане с
откраднатото. Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин
посредством доказателствата и доказателствените средства, коментирани по –
горе, от които се доказва и неговата обективна страна.
На следващо място, налице са две
деяния, които поотделно осъществяват състав на престъпление по чл.194 ал.1 НК,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна, продължение на предшестващите деяния. Ето защо извършените
от страна на подсъдимия две деяния по чл. 194 ал.1 НК, съставляват едно
продължавано престъпление по смисъла на чл. 194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
Въз основа на тези доводи Съдът намира,
че повдигнатото спрямо подсъдимия И.М.И. обвинение за престъпление по 194 ал.1
вр.чл.26 ал.1 НК се явява доказано по несъмнен начин както от обективна, така и
от субективна страна – с изключение на частта от обвинението, съгласно която
стойността на 1 бр. живописна творба „***” с автор ***е на стойност 5550 лева,
вместо – установената посредством заключението по съдебно-стокова експертиза
нейна стойност в размер на 5500 лева. В коментираната част обвинението не е доказано,
тъй като влиза в противоречие с приетата по делото съдебно-стокова експертиза, ето
защо – в същата част, подсъдимият следва да бъде оправдан.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.194 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока:
предвидено е наказание лишаване от свобода до осем години, т.е престъплението е
„тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК, без специален минимум, но с висок специален
максимум.
Личната обществена опасност на
подсъдимия И.И., следваща от представената справка за
съдимост, е относително ниска - към датата на извършване на престъплението по
настоящото дело, същият е неосъждан, но чистата съдимост не е резултат от
липсата на престъпни прояви въобще, а на настъпила реабилитация по чл.86 НК. Характеристичните
данни, приобщени по делото, са негативни по своето съдържание – налице са
криминалистически регистрации, данни за употреба на наркотични вещества в
миналото, както и данни за контакти с лица от активния криминален контингент.
Ето защо, съвкупно преценено, обществената опасност на подсъдимия И. следва да
се прецени като относително ниска.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
Съдът взе предвид възстановяването на паричните средства на св.Л.К., използвани
за възстановяване владението върху вещите, предмет на престъплението, както и
затрудненото материално положение /документално установени липса на трудова
заетост, както и липса на известно движимо и недвижимо имущество на името на И.И. през инкриминирания период/.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
Съдът взе предвид негативните по съдържание характеристични данни.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянията и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е формален превес на смекчаващите
обстоятелства, при висока обществена опасност на деянието и относително ниска -
на дееца. С висока относителна тежест – макар и не с характера на изключително
смекчаващо отговорността – е обстоятелството, че подсъдимият е положил необходимите
усилия за уреждане на възникналите имуществените отношения с пострадалия,
резултат от престъпната му дейност. В този смисъл и при отчитане обсъдената
обществена опасност на извършителя, макар да не са налице условията за
определяне на наказанието на основание чл.55 НК Съдът преценява, че размерът на
наказанието лишаване от свобода, следва да клони към минимума, предвиден в чл.39
ал.1 НК, без обаче да бъде в самия минимум или да го доближава – предвид
високата обществена опасност на деянията и обстоятелството, че се касае за
продължавано престъпление.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия И.М.И. ЕГН: ********** за виновен в това, че през
периода 09.05.2016 г. - 25.05.2016 г. в гр.Плевен, при условията на
продължавано престъпление, извършил кражба на вещи на обща стойност 10 950 лв.
/десет хиляди деветстотин и петдесет/ лева, както следва:
1. на 09.05.2016 г. в гр.***отнел
чужди движими вещи – 1 бр. живописна творба „***” с автор ***на стойност 2650
лева и 1 бр. живописна творба „***” с автор ***на стойност 2800 лева,
собственост на Л.А.К. ***, от владението на Г.Л.К. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои;
2. на 25.05.2016 г. в гр.***отнел
чужда движима вещ – 1 бр. живописна творба „***” с автор ***на стойност 5500
лева, собственост на Л.А.К. ***, от владението на Г.Л.К. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои
-
престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, поради което и на
основание чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.304 НПК го оправда в частта на
обвинението съгласно която стойността на 1 бр. живописна творба „***” с автор ***е
на стойност 5550 лева.
Като взе предвид обстоятелството,
че за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително същият да изтърпи
наложеното наказание лишаване от свобода ефективно, а че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати и с приложение на института на условното осъждане, на
основание чл.66 ал.1 НК Съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
Така наложеното наказание Съдът
приема за съответстващо на целите на индивидуалната и генералната превенция,
както и за достатъчно по своя вид и размер, щото да способства за поправянето и
превъзпитанието на извършителя. Наред с това, изпълнени се явяват и принципните
изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо, както и да бъде съответно
на извършеното престъпление.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК И.М.И. ЕГН: **********
беше осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: 135,24 лв.
(сто тридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) - по сметка на ОДМВР –
ПЛЕВЕН и 30лв. (тридесет лева) - по сметка на РС – ПЛЕВЕН, всичките във връзка
с изготвянето и доклада на експертното заключение по делото.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: