№ 558
гр. Стара Загора, 19.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501661 по описа за 2021 година
Обжалвано е определение от 27.08.2021 г., постановено по гр.д. №
2967/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което по реда на
чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на Ц. Г. Ц. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частният жалбоподателят Ц. Г. Ц. (ищец в първоинстанционното
производство) счита, че определението е неправилно. Счита, че при
първоначалното определяне на присъдените суми за разноски не било взето
предвид, че при завеждането на исковата молба в съда сумата от 520,74 лв.,
представляваща дължимото трудово възнаграждение за м. юни 2020 г., не му
е била изплатена. Сумата е била заплатена по-късно, в хода на
производството, след като той е направил разноските във връзка с
предявяване на иска. Счита, че разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК не може да
намери приложение, тъй като ответникът е дал повод за завеждането на
делото, а плащането е станало в хода му. Моли, съдът да отмени
обжалваното определение и да преизчисли дължимите разноски.
Частният въззиваем „Е.“ ООД не взема становище по жалбата.
Първоинстанционният съд е приел, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е
неоснователна, тъй като, макар плащането на трудовото възнаграждение за м.
юни 2020 г. да е извършено в хода на исковото производство, това е станало
преди полуаване на исковата молба от ответника. Приел е, че в случая
ищецът е имал възможност да се откаже от тази част от исковата претенция,
но той не е сторил това. При положение, че претендираните суми са частично
погасени, съдът има единствена възможност да отхвърли частично
предявените искове. В този случай и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК
разноските на ищеца не могат да бъдат възложени в цялост, а съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
1
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе
предвид приложимото право, намери за установено следното:
Частната жалба е основателна.
Производството по гр.д. № 1307/2021 г. по описа на Старозагорския
районен съд е било образувано по искова молба от Ц. Г. Ц. за присъждане на
сумата от 820 лв., представляваща трудово възнаграждение за м. юни 2020 г.,
и сумата от 3000 лв. за заплащане на извънреден труд. С протоколно
определение от 24.02.2021 г. предявените искове са изменени по размер:
искът за трудово правоотношение е намален на 520,74 лв., искът за
присъждане на възнаграждение за извънреден труд – на 2192,52 лв., а искът
за мораторно обезщетение – увеличен на 254,26 лв. Производството пред
районния съд е приключило с решение № 260249 от 18.03.2021 г., с което
искът за присъждане на трудово възнаграждение за м. юни е отхвърлен;
исковете за присъждане на възнаграждение за извънреден труд – уважени
частично – общо за 1228,02 лв., а искът за мораторно обезщетение – общо за
49,21 лв. В мотивите на решението е посочено, че искът за присъждане на
тудово възнаграждение е отхвърлен поради плащане. Присъдени са разноски
– в полза на ищеца в размер на 260 лв. съразмерно с уважената част от
исковете, и в полза на ответника – в размер на 340 лв. съразмерно с
отхвърлената част.
С молба от 05.04.2021 г. ищецът е поискал съдът да измени решението в
частта му за разноските, като присъдената му сума бъде увеличена. С
атакуваното определение съдът е оставил тази молба без уважение.
Видно от договора за правна защита и съдействие ищецът е заплатил
сумата от общо 600 лв. за възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, които се
присъждат съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно ал.2 на
посочения текст, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Ако
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и този повод
отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски. Те се
дължат дори и когато ищецът е направил отказ или е оттеглил предявеният
иск и поради това производството по делото е прекратено. Този извод се
налага от тълкуването на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК с оглед на
обстоятелството, че извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за
завеждането на делото. Законът не задължава ищеца в случай като този да
оттегли или да се откаже от предявеното право, респ. това не е необходимо
основание за присъждане на разноски. Нещо повече, ВКС приема, че такива
се дължат дори и когато ищецът е направил отказ или се е отказал от
предявения иск по независещи от него обстоятелства. С други думи, при
настъпване на обстоятелства, които не зависят от волята на ищеца, но
погасяват заявеното от него за защита спорно право, той има право на
разноски, независимо дали искът му е отхвърлен или производството по
делото е прекратено.
2
В конкретния случай искът за присъждане на трудово възнаграждение
за м. юни 2020 г. е отхвърлен поради плащане, макар това да не е посочено в
диспозитива на решението, но следва от мотивите му. Плащането е
извършено в хода на процеса. Без значение е, че то е станало преди
ответникът да получи препис от исковата молба за отговор. В тази случаи е
релевантен моментът на предявяване на иска, а това е станало през м. август
2020 г., т.е. след като срокът за изплащане на трудовото възнаграждение е
изтекъл – арг. чл.270, ал.1 КТ. Неплащането на трудовото възнаграждение в
срок е незаконосъобразно развитие на трудовото правоотношение, чиято
проявна форма е правният спор, който е основание за предявяване на иска.
Затова релевантността на поведението на ответника не следва да отрича
изобщо, защото отговорността му за разноските е изградена върху идеята за
основателно предизвикване на правния спор и е право на ищеца да иска той
да понесе отговорността за сторените разноски във връзка с воденето на
делото. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от
страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска.
Съразмерно с отхвърлената поради неснователност част от исковете за
възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за забавено плащане,
разноските на ищеца за един адвокат възлизат на 363,53 лв.
Предвид на тези съображения съдът намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено, а вместо него – да се постанови друго,
с което искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде
уважено и в полза на ищеца да бъдат присъдени още 103,53 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 27.08.2021 г., постановено по гр.д. №
2967/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което молбата на
ищеца Ц. Г. Ц. за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските е оставена без уважение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260249 от 18.03.2021 г., постановено по гр.д. №
2967/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, в частта му за разноските,
като ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Е.“ ООД със седалище и адрес
на управление в ***, представляващо от Д.П.Д., ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Ц. Г. Ц. от ***, ЕГН **********, още 103,53 лв. (сто и три лева и 53
стотинки) за направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат
пред първоинстанционния съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4