М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N
332/2020 год.
по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс. И.К.С. ЕГН ********** *** в това, че:
На 10.10.2014 г. в гр. Русе, отнел чужди движими вещи – 1 брой дамски златен пръстен – халка, 14
карата, 2,46 гр.; 1 бр.
златен ланец – 14 карата, 4 гр.; 1 бр. златен ланец в усукана форма - 14
карата, 1,50 гр.; 1 бр.
висулка на зодия „дева“ - 14 карата, 0,90 гр.; 1 брой висулка във форма на слънце - 14 карата, 1,19 грама, 1 брой висулка във форма
на „сърчице“ с повредена халкичка – 14 карата,1 грам, всичко на обща стойност
386.75 лв., от владението на А.А.И., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл.194, ал.1 от НК.
При наличие предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК делото било разгледано и решено в отсъствието на подс. И.К.С. и с участието на негов
защитник.
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съдът да признае
подсъдимия за виновен в извършването на престъплението и му наложи предвиденото
за него наказание.
Защитникът на подс. С. моли за снизхождение при
определяне размера на наказанието.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното::
Подсъдимият И.К.С. е роден на ***г. в гр.Сливен, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан, без данни за трудова заетост, с ЕГН **********.
Свид.А.И. и свид.Г.Г.
съжителствали на съпружески начела, като живеели в апартамент намиращ се в гр. Русе, ул.“Н.Й.Вапцаров“ № 11, вх.4, ет.4. Заедно с тях живеели двете им деца и майката на Г. – Г. Н.
През м.октомври И. и Г.
започнали ремонт на детската стая в жилището, като решили да извършат и външно
саниране на апартамента. Поради това на 07.10.2014г. свид.Г. се свързал със
свид. Т.Д., който имал бригада за строителни ремонти. Д. се съгласил да извърши
санирането, като за целта изпратил на мястото свид. С.Н. и подс. И.С.. Двамата
започнали работа, като по издигнато от тях скеле достигнали до терасата на жилището
на пострадалата И.. Свид. Н. основно работел отвън по фасадата, а подсъдимият С.
му помагал като му подготвял материалите за санирането. За вода подсъдимият
влизал в жилището на И., като достъпвал или през терасата или през входната му
врата. През тези дни в жилището постоянно била майката на свид. Г., която се
грижела за домакинството и за голямото дете на И. и Г.. На 10.10.2014г. свид. Н.
и подс. И.С. продължили работа по същият начин. При едно от влизанията си в
жилището, подсъдимият видял бижутерни кутийки, една от които била в хола, а
другата в спалнята на жилището. Възползвал се от отсъствието на Гинка Николова,
отворил кутийките и взел съхраняваните там златните накити на свид. А.И.: 1
брой дамски златен пръстен – халка, 14 карата, 2,46гр.; 1 бр. златен ланец – 14
карата, 4 гр.; 1 бр. златен ланец в усукана форма - 14 карата, 1,50гр.; 1 бр.
висулка на зодия „дева“ - 14 карата, 0,90гр.; 1 брой висулка във форма на
слънце - 14 карата, 1,19грама, 1 брой висулка във форма на „сърчице“ с
повредена халкичка – 14 карата,1 грам. В края на работния ден, подсъдимият
заявил на свид.Н., че няма възможност да дойде на следващият ден тъй като му
предложили друга работа, а именно да реже дърва.
Впоследствие подс. С. продал
бижутата в магазин за злато и сребро намиращ се в гр.Русе, бул.“Цар
Освободител“ № 50, стопанисван „Ванеголд“ ЕООД и в Заложна къща „Корект – БГ“
стопанисвана от свид. И.Т.. Получените пари подсъдимият използвал за свои
нужди.
На 23.10.2014 г. свид. И.
установила, че накитите ѝ липсват и подала жалба в полицията. Проверката
по случая била възложена на свид. А.И. – мл.криминален разузнавач в Първо РУ
при ОД на МВР-Русе. В хода на извършените оперативно-издирвателни мероприятия
свид. И. установил, че единствените външни лица, влизали в жилището на свид.А.И.
са лицата извършвали санирането на апартамента. Провел беседи с тях, при които
подс. И.С. дал обяснения, в които доброволно признал, че той е извършил
кражбата, като описал вида на отнетите от него бижута, а след това посочил и в
кои магазини е продал златото. През м.декември свид. И. разговарял със
собствениците на магазините – свид. И.А. и И.Т., но поради изминалото време те
нямали конкретен спомен за случая и златните бижута не били установени.
Въз основа на събраните в хода на
предварителна полицейска проверка материали било образувано настоящото
наказателно производство.
По досъдебното производство
била назначена и ценова-икономическа експертиза, от заключение на която се
установява, че стойността на отнетите бижута, по средно пазарни цени за региона
възлизала на 441.00 лв.
Авторството на подсъдимия в извършването на деянието и начина му на извършване Съдът намира за безспорно
установени. В тази насока са обясненията му дадени в хода на досъдебното
производство /приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/,
представляващи по своята същност самопризнание, показанията
на свидетелите А.И., Г.Г., Т.Д., С.Н., А.И., И.А. и Н.К., както и от приложените и приобщени от Съда по делото заключение на
ценово-икономическата експертиза, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, автобиография.
Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подс. И.С. е извършил
кражба на процесните вещи от жилището на свидетелите А.И. и Г.Г..
В тази насока Съдът възприема за достоверни обясненията на подсъдимия,
който в присъствието на защитника си, признал стореното от него, като описал
начина на извършване на деянието, мотиви, които го подтикнали към кражбата,
както и последващите разпоредителни действия с отнетите златни бижута.
В тези им част обясненията на
подсъдимия се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, а
именно показанията на свид. С.Н., който еднозначно заявява, че съобразно
създадената между тях организация на работата по санирането на жилището,
единствено подс. С. влизал в апартамента за да пълни вода. Споделя и
нелогичното обяснение на подсъдимия да откаже да идва на работа след
приключване на процесният работен ден – 10.10.2014 г., което е индиция, че
подсъдимият явно не желаел да е на обекта, в случай, че междувременно кражбата
бъде разкрита. В унисон с показанията на свид. Н., са и показанията на
свидетелите А.И. и Г.Г., от които става ясно, че действително Н. и С. са имали
достъп до жилището, за да си вземат вода, както и, че през това време майката
на Г. била в дома, но се занимавала с домакинство и нямала възможност постоянно
да наблюдава поведението им. И двамата сочат, че в последният работен ден по
санирането, подс. С. по необяснима причина не се явил. Установява се също така
от показанията на свид. А.И., че още в хода на полицейската проверка, подс. С.
доброволно признал извършването на кражбата и начина на разпореждане със
златните бижута.
Така установените факти, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
налагат единственият възможен извод, че подс. И.С. е извършил кражбата на
процесните вещи от владението на свид. А.И..
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената
и неоспорена фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият И.К.С. е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 10.10.2014 г. в гр. Русе, отнел
чужди движими вещи – 1 брой дамски златен пръстен – халка, 14 карата, 2,46 гр.;
1 бр. златен ланец – 14 карата, 4 гр.; 1 бр. златен ланец в усукана форма - 14
карата, 1,50 гр.; 1 бр. висулка на зодия „дева“ - 14 карата, 0,90 гр.; 1 брой
висулка във форма на слънце - 14 карата, 1,19 грама, 1 брой висулка във форма
на „сърчице“ с повредена халкичка – 14 карата,1 грам, всичко на обща стойност
386.75 лв., от владението на А.А.И., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Безспорно е установено, че инкриминираните
вещи били чужди за подсъдимия И.С.. Те били собственост на свид. А.И. и били в нейно владение,
съхранявани в две бижутерни кутийки, в жилището ѝ.
Подс. И.С. участвал в самото
извършване на престъплението, както във фаза на отнемането на вещите, като
прекъсвали фактическата власт на пострадалото лице над предмета на
престъплението, а така също и във втората фаза - установяването на трайната фактическа
власт над отнетите вещи, като ги вземал от местата, където били съхранявани,
изнесъл ги от жилището, а в последствие се отдалечил с тях от местопрестъплението,
с което си осигурил възможност за безпрепятствено разпореждане с вещите.
От субективна страна е налице
пряк умисъл у подсъдимия С.. Той действал с ясното съзнание за
противоправността на извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер
на деянието и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването
на противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по
неправомерен начин.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, поради което подсъдимият И.К.С. следва да бъде признат
за виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на
наказанието за това престъпление, Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства изминалият значителен период от време, от датата на
деянието да понасянето на отговорността
за него, признанието на вината, изразеното съжаление и оказаното съдействие за
разкриване обективната истина по делото още във фазата на предварителната
полицейска проверка, потвърдени и в хода на досъдебното производство, както и
чистото му съдебно минало.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е невъзстановяване предмета на
престъплението.
Предвид това Съдът
приема, че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в закона и
ориентирано към минимума.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4/четири/ месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК,
и изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да се
отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би въздействал
предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за в бъдеще да
не допуска свое противоправно поведение.
Подсъдимият следва да
заплати в полза на Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 30.00 лв., за разноски
на досъдебното производство, както и да заплати по сметка на Районен съд Русе
сумата от 25.00 лв. за разноски на съдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: