РЕШЕНИЕ
№ 1217
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501966 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез адв.В. Г., против решение № 2195/18.05.2023г., постановено по гр.д.
№ 10884/2022г. по описа на Районен съд Пловдив. Жалбоподателят
обжалва решението изцяло, като твърди, че същото е постановено в
нарушение на разпоредбата на чл. 239, ал. 3 от ГПК. Твърди, че в
първоинстанционното производство са били налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, но съдът неправилно не е
постановил такова, нито мотивирано е отхвърлил искането с определение, а
вместо това е постановил решение по съществото на спора. Ето защо моли
настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, като
уважи в пълен размер предявените искове. В условията на евентуалност,
въззивникът счита атакувания акт за неправилен поради нарушение на
процесуалните и материалния закон и моли съда да го отмени и да постанови
съдебен акт, с който да бъде уважен предявеният иск. Претендира
1
присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна С. М. Г., ЕГН ********** не взема становище
по въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалвания съдебен
акт съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно
посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната
инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни
материалноправни норми.
Производството е образувано по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2
ГПК по искова молба на "Йеттел България" ЕАД против С. М. Г., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 130,71 лева - главница за
незаплатени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за периода
25.02.2020 г. – 24.04.2020 г. по Допълнително споразумение от 27.03.2019 г.,
за номер ****** и 265,59 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора;
82,77 лева - главница за незаплатени абонаментни такси и ползвани
съобщителни услуги за периода 25.02.2020г. – 24.04.2020г. по Допълнително
споразумение от 30.03.2019 г., за номер **** и 267,06 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора.
За вземанията е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19670/2021г. по
описа на ПРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В предоставения срок за отговор ответникът не заявява становище.
2
С обжалваното решение № 2195/18.05.2023г. по г. д. № 10884/2022г.
по описа на РС Пловдив е прието за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
по исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД
по отношение на С. Г., че "Йеттел" ЕАД е носител на паричните притезания:
сумата в размер на 130.71 лева - главница за незаплатени абонаментни такси
и ползвани съобщителни услуги, за периода 25.02.2020 г. – 24.04.2020 г. по
Допълнително споразумение от 27.03.2019 г., за номер **** и 82.77 лева -
главница за незаплатени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги
за периода 25.02.2020 г. – 24.04.2020 г. по Допълнително споразумение от
30.03.2019 г., за номер 08 79844287, за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19670/2021г. по описа на ПРС. Мотивите в тази
насока са за неоспорване на сключените процесни договори и дължимостта на
претендираните суми. Отхвърлени са предявените положителни
установителни искове за признаване за установено, че С. М. Г. дължи на
„Йеттел България“ ЕАД сумата в размер на 265.59 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от 27.03.2019 г., за
номер **** и 267.06 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
Допълнително споразумение от 30.03.2019г., за номер ****.
Първоинстанционният съд приема, че ищецът не доказва, че процесните
договори са прекратени по вина/инициатива на потребителя. Счита, че
ищецът не доказва да е изпратил уведомление до ответника, с което да е
настъпило прекратяване на договора преди изтичане на срока на същия. На
следващо място, прави се извод за противоречие на уговорената неустойка с
разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП.
По делото са приложени ч.гр.д. № 19670/2021 г. по описа на ПРС,
договори за мобилни услуги, сключени между страните в настоящото
производство, фактури, общи условия и покана за изпълнение.
При така установените факти от значение за спора настоящата
съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
3
решение срещу ответника. В чл. 239 от ГПК са уредени предпоставките за
постановяване на такова решение, като е предвидено, че на страните следва да
бъдат указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание, като искът следва да бъде вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Когато съдът приеме искането за основателно,
той постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, а
в случаите, когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за
постановяване на такова решение, той отхвърля искането с определение и
продължава разглеждането на делото - чл. 239, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Настоящата инстанция приема, че районният съд не е допуснал
съществено процесуално нарушение. Същият се е произнесъл с протоколно
определение, обективирано в протокол № 3849 от 20.04.2023г. (лист 60 –
гръб) по направеното от ищеца искане с мотиви, че не са налице
предпоставките по чл. 238 от ГПК. В компетентността на
първоинстанционния съд е да откаже да постанови неприсъствено решение,
когато не са налице предвидените в закона предпоставки за това.
С оглед приложените по делото писмени доказателства,
настоящата инстанция възприема изводите на районния съд. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес, в
тежест на ищеца е да установи фактите, от които произтича неговото вземане
и съответно да ангажира доказателства за неговия размер, а в тежест на
ответника е да установи възникването на правопогасяващи и
правоизключващи факти. В тази връзка ответникът не е оспорил сключването
на процесните договори, които носят неговия подпис, както й дължимостта на
претендираните по тях суми. Не са и ангажирани доказателства за плащане на
претендираните суми. Ето защо искът с правна квалификация по чл.79, ал.1
ЗЗД следва да бъде уважен.
Първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите за неустойка за
сумите, както следва: сумата в размер на 265.59 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от 27.03.2019 г., за
номер ***** и 267.06 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
Допълнително споразумение от 30.03.2019г., за номер ****. В тази насока
настоящата инстанция приема следното:
4
Съгласно чл. 19б т. "в " от ОУ операторът може да прекрати
индивидуален договор / срочен или безсрочен /, в случай че потребителят не
заплати дължимите суми за ползваните мобилни услуги след изтичането на
сроковете за плащане. Индивидуалните договори и Общите Условия не
съдържат регламентация относно: в каква форма следва да е изявлението на
оператора за прекратяване/ разваляне на облигацията на основание чл. 19б б.
"в " от ОУ; начина, по който то да достигне до абоната. Поради което, следва
да се приложат общите правила /чл. 87, ал. 1 ЗЗД /. Тъй като в случая се касае
за писмен договор, то и изявлението следва да е в писмена форма и да е
връчено на насрещната страна.
Настоящата инстанция счита, че е макар да e представена покана за
доброволно изпълнение, с която ищецът е упражнил потестативното си право
да прекрати договора поради неизпълнение, не са налице доказателства за
начина на изпращането и получаването й от въззиваемата страна.
На следващо място, настоящата инстанция счита процесните
неустоечни клаузи за неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 вр. ал. 2, т.5
и т.15 от ЗЗП. Предвидената неустойка противоречи на закона и добрите
нрави поради това, че така уговорена, тя не носи присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а се явява средство за неоснователно
обогатяване на оператора, който получава правото да претендира три месечни
абонаментни такси по техния т. нар. " стандартен" размер. Същият е по-висок
от уговорения с облигацията, без същевременно да предоставя насрещната
услуга за тях. Чрез тях мобилният оператор би реализирал част от уговорена
печалба без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на
услугата до изтичането на срока на договора. Предвидената неустойка при
прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е
необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните
вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се
съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като
получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на
договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след
прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е
налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. В тази
връзка следва да се има предвид и това, че претендираната неустойка от
5
265,59 лева и 267,06 лева надхвърля повече от два пъти неплатените
абонаментни такси от 130,07 лева и 82,77 лева.
На следващо място, неустойката в частта за разликата между
заплатената преференциална сума за мобилен апарат и дължимата съгласно
ценовата листа се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави. В
сключения между страните договор за лизинг е отразена една цена на
мобилното устройство, а не две - стандартна и преференциална. Неустойката
в размер на разликата между стандартната и преференциалната цена на
предоставените устройства е предвидена в договорите за мобилни услуги, но
и там също тя не е посочена в конкретен размер, а препраща към актуална
ценова листа, която не е приобщена към договорите. По отношение на тази
неустойка съществува пълна несигурност относно начина на определяне на
размера й, поради което същата се явява нищожна като противоречаща на
добрите нрави.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, разноски не следва да се присъдят на
въззивника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2195/18.05.2023г., постановено по г. д.
№ 10884/2022г. по описа на РС Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6