№ 250
гр. Ловеч, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500488 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 115 от 16.06.2022 година, постановено по гр.дело № 1055 по описа за 2021
година, Троянският районен съд е признал за установено , че М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.Т., **** не дължи на „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ****, партер, представлявано от управителя Б. Н., сумата 599.70 (петстотин
деветдесет и девет лв. и 70 ст.) лв., представляваща начислена неустойка по договор за заем
от разстояние № 348033, сключен между страните на 26.07.2021 г., поради противоречие на
клаузата със закона и с добрите нрави. Осъдил е ответника да заплати на ищцата разноски
по делото в размер на 50 лева, а на адвокат Д. М.- сумата 300 лева за оказана безплатна
помощ.
С Решение № 165/13.09.2022 г. съдът е оставил без уважение, като неоснователна,
молбата на „Изи Финанс" ЕООД за тълкуване на решението.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Изи Финанс" ЕООД, чрез
пълномощника Александър Гюров- юрисконсулт, който обжалва решението като
неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения.
1
На първо място счита, че съдът неправилно не е уважил възражението за подсъдност,
редовност и допустимост на исковата молба.
На следващо място въззивникът излага, че съдът не е уважил искането на страната по
чл.190 от ГПК ищецът да бъде задължен да предостави в оригинал договора за кредит, за
който твърди, че е сключен. В резултат на това е разпределил неправилно доказателствената
тежест по делото, допускайки нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно е изискал от ответника да представи
този договор и че е нарушил чл.8 и 14 от ЗЗД, като е приел, че съобщения без съдържащи се
в тях волеизявления за сключване на договор означават, че има сключен договор за кредит.
Като процесуално нарушение изтъква приетото от съда, че страната, която оспорва трябва
да представя доказателства.
Не е съгласен с извода на съда, който прилагайки чл.161 ГПК е приел, че страните са
сключили договор за кредит. Твърди, че съдът неправилно е приложил чл.10 от ЗПК, като не
е отчел, че при твърдение, че има сключен договор, то и двете страни са длъжни да
разполагат с такъв. Поддържа становище, че за да се приложи чл.161 от ГПК трябва да има
поне индиции, че има сключен договор за кредит, в противен случай излиза, че съдът
допуска симулативни процеси. Категорично е мнението на въззивника, че наличните имейли
не са документи- не съдържат подпис и по този начин не се доказва, че „Изи финанс" ЕООД
въобще е изпращало или получавало такива имейли, а фиктивна кореспонденция може да се
създаде относително лесно в 21 век. Наред с това, тези имейли не съдържат дори индикации,
че между страните има наличен договор за кредит.
Страната твърди, че липсват доказателства за наличие на договор за кредит и че
съдът, без да се е запознал с клаузи на договор, е приел, че те са във вида, твърдян от ищеца,
който също не разполага с този договор, поради което решението за прогласяване на
нищожност е необосновано.
Счита, че искът е и недоказан и че уважаването на такъв иск противоречи на
правните принципи, на теорията и на съдебната практика, а мотивите на съда определя като
незадоволителни.
Моли да бъде отменено решението на Троянския районен съд и вместо него-
постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Подадена е и въззивна жалба от „Изи финанс" ЕООД срещу Решение №
165/13.09.2022 г., с което Троянският районен съд е оставил без уважение молбата за
тълкуване на решение № № 115/16.06.2022 г.
Счита, че съдът не е разбрал въпроса, по който е направено искането за тълкуване, а
той е: след като е разгледал нищожността на целия договор, то тя прогласена ли е или не е?
Твърди, че съдът неправилно е приел, че поради принципа на диспозитивното начало, не
трябва да мотивира решението си. Твърди, че съдът неправилно е приел, че нищожност
може да се прогласи с мотивите, каквито той сам признава, че няма в тази насока, с което са
нарушени съдопроизводствените правила.
2
Моли да бъде отменено и това решение на Троянския районен съд и вместо него-
постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Моли въззивният съд да се произнесе какви са последствията от решението на РС-
Троян- само клаузата е нищожна или целият договор.
Моли да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Д.
М.- пълномощник на М. Н. Г., в който мотивира съображения за неоснователност на
жалбата. Излага доводи, че между страните е сключен Договор за заем от разстояние с №
348033, по правилата на ЗПФУР.Описва подробно етапите на постигане на съгласие за
сключване на договора и се позовава на съдържащата се в текста на чл.6, ал.1 от ЗПФУР
дефиниция относно договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Като се
позовава на чл.10,ал.3 от закона, който предвижда, че потребителят има право през цялото
време на действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител, когато
изрично заяви това, твърди, че това заявяване е направено от ищцата още с исковата молба и
съдът е задължил ответника да представи договора, сключен от разстояние, като му е указал
и последиците от непредставяне на документа по чл.161 от ГПК. Въпреки това, ответникът е
отказал да представи договора с твърдения, че договорите, сключени от разстояние, не се
сключват на хартиен носител и не се доказват с прилагане на такъв договор.Затова счита, че
правилно PC Троян е приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК и след подробен анализ на
всички предоставени доказателства, е приел, че Договор за заем от разстояние с № 348033 е
сключен. Подчертава, че от представените разпечатки на изпратените съобщение на
електронната поща на ищцата е видно, че същите съдържат волеизявления от името на
екипа на „Изи Финанс", с които тя е уведомена на 26.07.2021г. в 16.14 часа, че е одобрена за
заем в размер на 1550.00 лв. С това съобщение е насочена как да потвърди договора, както и
че ще бъде уведомена чрез SMS или e-mail за извършения превод. Посочена е общата сума,
която следва да върне - 2 188.97 лв., както и сумата, дължима при непредставяне на
обезпечение - 2 788.67 лв. Посочен е и падежът на последната вноска - 16.07.2023г. На
същият ден - 26.07.2021г., в 16.46 часа е изпратено ново съобщение от ответното дружество
до ищцата, с което е информирана, че кредитодателят е привел сумата от 1 550.00 лева въз
основа на сключения договор за заем от разстояние № 348033 на каса на „Изи Пей". Посочен
е срокът на договора - 720 дни; общата дължима сума - 2 788.67 лв. и е приложен
погасителен план, от който е видно, че датата на първата вноска е на 25.08.2021г., а на
последната-16.07.2023г. На 27.08.2021г. е изпратено съобщение от ответното дружество,
че е забавила вноската си по договор № 348033 с два дни, последвали са още съобщения,
включително и покана да се свърже с дружеството, за да бъдат обсъдени възможностите за
изплащане на задължението . Като цитира и общите условия на ответното дружество,
обобщава, че между страните се доказва сключването на Договор за заем от разстояние с №
348033 и въпреки, че ответната страна е била задължена от съда на основание чл.190 от ГПК
да представи договора, като са указани и последиците по чл.161 от ГПК, е отказала да
изпълни вмененото задължение.В тази връзка акцентира, че съгласно чл.18,ал.1,вр.с ал.4
3
от ЗПФУР в тежест на доставчика е да докаже изпълнението на задълженията му по
договора и уговорка в противен смисъл е нищожна.
Моли да бъде потвърдено атакуваното решение.
Страната е подала отговор и на въззивната жалба срещу решението, с което е
отказано тълкуване.Позовава се на чл.6, ал.2 ГПК, съгласно който предметът на делото и
обема на дължима защита и съдействие се определят от страните. Затова счита, че предвид
принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл с решението си съобразно
петитума на исковата молба и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.
Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.Подали са писмени становища.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за
обжалване на решението е спазен.
Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Ищцата М. Н. Г. е предявила срещу на „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК ****** иск за
установяване, че не дължи сумата 599.70 лева, представляваща неустойка по Договор за
заем от разстояние с № 348033, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и неспазване на чл.22 вр. с
чл.10а и чл.11,ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК.
Ответникът е оспорил претенцията.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че делото не е подсъдно на
Троянския районен съд с оглед разпоредбата на чл.113 ГПК.Същата касае искове на и срещу
потребители, като е предвидено, че тези искове се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес- по
постоянния.Видно е от служебно извършената от съда справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. (стр.15), че постоянният и настоящ адрес на ищцата М. Н. Г. е в гр.Т.,
у****** който е посочен и в исковата молба. И тъй като се касае за иск на потребител,
каквото качество притежава ищцата, то Троянският районен съд правилно е приел, че делото
му е подсъдно.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
На 26.07.2021 година между „Изи Финанс" ЕООД и М. Н. Г. е сключен Договор за
заем от разстояние с № 348033 по реда на чл.6 Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР), по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от
1550.00 лева, която е следвало да върне съгласно погасителен план на 24 месечни вноски,
последната от които е на 16.07.2023 година. Общият размер на подлежащата на връщане
4
сума е 2188.97 лева, а общата сума при непредставяне на обезпечение е 2788.67 лева. Следва
да бъде посочено, че погасителният план е изготвен с оглед връщане на сума в размер на
2788.67 лева и е видно, че сумата от 599.70 лева е начислена в деня на отпускане на кредита.
От страна на ищеца са представени писмени доказателства- договор за заем от
разстояние с № 348033, Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, Общите условия към
договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ЕООД. В т.8 от Приложението са
посочени изискваните от кредитодателя обезпечения: В срок до пет дни, считано от датата
на сключване на договора да предостави на кредитора 1.банкова гаранция в полза на
кредитора за общия размер на всички плащания по договора със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора, или 2.две физически лица-
поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от
работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е
в размер на 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок да не са
потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Финанс“ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат- кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да
подпишат договор за поръчителство. Представени са също и писма, с които ответникът е
уведомявал длъжника, че има просрочени задължения и го кани да изпълни доброволно
плащания, тъй като предстои да има оскъпяване и влошаване на кредитната история на
кредитополучателя, както и че кредитът ще бъде прехвърлен на Колекторска фирма. Има и
предложения за реструктуриране на задълженията към MiniZaem.bg.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва сключването на договор. Възразил
е срещу вмененото му от съда по реда на чл.190 ГПК задължение да представи каквото и да
било доказателства по делото.
При така изложените факти съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл.124 ГПК, а
именно- че ищецът не дължи сумата от 599.70 лена- начислена неустойка по договор,
поради нищожност на клаузата от договор, произтичаща от противоречието с добрите
нрави и поради неравноправния характер- чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД и чл.143,ал.1 във вр. с
чл.146,ал.1 ЗЗ.
Отношенията между страните по делото се подчиняват на общите разпоредби на
договора за заем, както и на разпоредбите на ЗПК, предвид качеството „потребител“, което
заемателят има. Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Тъй като договорът за
заем за потребление е реален, той се счита за сключен от момента, в който заемната сума е
предадена от заемодателя на заемателя.
В случая договорът за заем между страните е сключен при условията на чл.6 от
5
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който дефинира, че: „Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече“. Според определението, съдържащо се в чл.8 от закона ищецът е „доставчик” на
финансовата услуга, а ответникът е „потребител” на същата.
Разпоредбата на чл.18, ал.2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и
електронния подпис. Настоящият въззивен състав приема съществуването на валидно
облигационно отношение между „Изи финанс" ЕООД и М. Н. Г., основано на договор за
паричен заем, тъй като ищцата е представила като доказателство по делото разпечатка на
специалните условия на договора за кредит, която има характер на препис съгласно чл.184
от ГПК. В исковата молба признава, че ответникът е превел общо сумата от 1550.00 лева,
която се задължила да върне до 16.03.2023г.
Един от основните принципи в гражданските и търговските правоотношения е
принципът на справедливостта, който изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Свободата на договаряне, прогласена в чл.9 от ЗЗД и съдържанието на
сключения договор е ограничена от повелителните норми на закона и добрите нрави.
Съдът намира за основателни изложените в исковата молба твърдения за нищожност
на клаузата в договора за потребителски кредит досежно неустойката, поради противоречие
с добрите нрави и неравноправен характер, тъй като с нея се цел да бъдат преодолени
ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред
кредиторите.
От начина, по който е формулирано задължението на длъжника да осигури банкова
гаранция за общия размер на всички плащания по договора със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията или двама поръчители, към които са
предявени значително завишени изисквания относно тяхната платежоспособност в 5-дневен
срок след сключване на договора, а не преди него, се налага изводът, че е нарушен един от
основните принципи в гражданските и търговски правоотношения- този за справедливост,
изискващ закрила и защита на всеки признат от закона интерес.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона.Уговорената в договора за кредит неустойка се отклонява от нейната
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и
накърнява добрите нрави. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тази клауза е нищожна, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
6
Според чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за
националните съдилища в ЕС, за неравноправна се счита дадена клауза, когато въпреки
изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съдът счита, че предвидената неустойка в договора за неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение води до оскъпяване на кредита, тъй като се кумулира към
месечните погасителни вноски, заедно с възнаградителната лихва. По този начин излиза
извън обезпечителната и обезщетителна функция, която има една неустойка, няма и
санкционен характер, тъй като непредставянето на обезпечение не поражда вреди за
кредитора. Това налага извода, че основната цел на неустоечната клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя чрез увеличение на
подлежащата на връщане сума по договора. А това е нарушение и на разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В чл.19, ал.3,т.1 ЗПК е предвидено, че в тях не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. В случая не се касае за разходи на заемодателят, а неустойката не е начислена във
връзка с неизпълнение на задължението за връщане на кредита. Неясно е по какъв начин е
определена тази неустойка, а е видно, че е обвързана с размера и продължителността на
кредита и представлява 38,69% от него. Чрез прибавянето на неустойката към общия размер
на погасителните вноски, без да е включена в ГПР, се заобикаля императивната разпоредба
на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което клаузата от договора е нищожна на основание чл.19, ал.5
ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Уговорката за
неустойка от договора не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което се
явява неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.
Оплакванията на въззивника за допуснати процесуални нарушения от съда при
разглеждане на спора и разпределение на доказателствената тежест също са
неоснователни.В случая ищцата е предявила отрицателен установителен иск, а уважаването
му е равнозначно на отхвърляне на положителен установителен иск за същото спорно право.
Затова разпределението на доказателствената тежест не зависи от ролята на ищец или
ответник, която страната има по делото, а от отношението към спорното право.Поради
това при отрицателния установителен иск ответникът трябва да докаже, че вземането му е
възникнало, а ищецът трябва да докаже, че е платил или да противопостави
правопогасяващи възражения. А когато твърди, че дадена клауза от договор или самият
договор са нищожни, то тежестта на доказване е на ищеца.
С оглед изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск е
7
основателен и следва да бъде уважен. Поради съвпадане на крайните изводи, Решение №
115/16.06.2022 година по гр.дело № 1055/2021 година на Троянския районен съд следва да
бъде потвърдено.
Въззивният състав намира за неоснователна и жалбата на „Изи Финанс" ЕООД срещу
Решение № 165/13.09.2022 г., с което Троянският районен съд е оставил без уважение
молбата за тълкуване на решение № 115/16.06.2022 г.
Едно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. Троянският районен съд
правилно е определил спорния предмет и се е произнесъл по иска, с който е сезиран. Чрез
формулирания в исковата молба петитум, ищецът е поискал от съда да се произнесе относно
несъществуването на конкретно материално право- неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение по договор за кредит, която според ответника се
дължи от заемополучателя. Именно в тези очертани рамки на правния спор съдът е
постановил своя съдебен акт. Решението на районния съд е мотивирано, ясно и не се налага
неговото тълкуване. Правните последици от решението се изразяват в зачитане на неговата
сила на пресъдено нещо- в случая да се зачете, че ищцата „не дължи сумата в размер на
599.70 лв., представляваща начислена от ответника неустойка по договор за заем от
разстояние № 348033, сключен между страните на 26.07.2021 година, поради
противоречие на клаузата със закона и с добрите нрави“.
Решението е правилно и в частта за разноските, които съдът е присъдил на адвокат
М.- пълномощник на ищцата, осъществил нейното процесуално представителство по реда
на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
За осъществената правна помощ пред въззивната инстанция пълномощникът на
ищцата- адвокат Д. М. е поискал да му бъдат присъдени разноски за правна защита и
съдействие при условията на чл.38, ал.,т.2 ЗА. С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати по посочената
адвокатска сметка.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 ГПК, Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 115 от 16.06.2022 година и Решение № 165 от
13.09.2022 година, постановени по гр.дело № 1055 по описа за 2021 година на Троянския
районен съд.
ОСЪЖДА „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
****, партер, представлявано от управителя Б. Н. да заплати на Д. В. М. - Адвокатска
колегия Пловдив, с адрес: ******, (с посочена банкова сметка в УниКредит Булбанк IBAN:
******), на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 (триста) лева, представляваща
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
8
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9