Решение по дело №144/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.140 ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл.12а ал.1 т.1 и т.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.).

Образувано е по жалба на В. И. П., [ЕГН], с постоянен адрес: град Ловеч, [улица] и посочен в жалбата съдебен адрес: град Ловеч, ........... - адвокат М. И. - ЛАК, против Заповед с peг. № 906з-3/07.03.2024 г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Ловеч съдържаща отказ за регистрация на лек автомобил „Фолксваген Голф“. С обжалваната заповед е заповядано, да не се извършва регистрация на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с номер на рама ............., представен за регистрация от лицето Н. В. П., за което не са представени необходимите документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на ПС.

В жалбата се излагат доводи, че този акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. С оглед на това се иска от съда да го отмени и присъди направените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че отказ на регистрация и пререгистрация се постановява при изменен, подменен или заличен идентификационен номер на рамата, като в случая видно от обстоятеслтвената част на оспорената заповед не е налице нито една от тези хипотези. Сочи се, че административния орган, ако е установил данни, че има разминаване между номерата на рамите то е следвало да установи причините за това преди да издаде атакуваната заповед – нарушение на административно производствените правила в частта им за служебното събиране на доказателства – чл. 36 АПК във връзка със специалните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Сочи се, че административния орган е следвало съгласно чл. 26 от АПК да уведоми жалбоподателя за започналото производство по издаване на оспорената заповед и да му осигури възможност за представяне на становище и допълнителни мотиви съгласно чл. 34 от АПК, поради което оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на заявените в нея основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като представя списък. Подробни съображения излага и в писмени бележки.

Ответникът – Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Ловеч – лично и чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Сочи, че от представените по преписката документи и доказателства относно идентификацията на автомобила не може да се изясни: кой е собственик на автомобила, за кой автомобил става на въпрос, като видно от постановлението на прокуратурата на лицето се връща друг автомобил с друга рама. Сочи, че сектор „Пътна полиция“ не е институцията, която следва да изяснява собствеността на моторното превозно средство /МПС/, като заявителя е следвало да приложи документи, от които ясно и категорично да е видно, че той е собственик на процесното МПС, че това е същото МПС, което се връща с Постановлението на прокуратурата. Излага, че в случаят е извършена преценка на предоставените от заявителя документи, въз основа на която е постановен отказа.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на индивидуалният административен акт е инициирано по подадено от Н. В. П. пълномощник на оспорващият на 28.02.2024 г. заявление № 240906002804 в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Ловеч за първоначална регистрация на употребявано превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария – лек автомобил „Фолксваген Г олф“ с номер на рама ...... Към заявлението е приложено свидетелство за регистрация № [рег. номер] и Постановление № 1379/06.02.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Ловеч за прекратяване на досъдебно производство.

Във връзка с подаденото заявление е изготвена докладна записка с рег. № 906р-2298/29.02.2024 г. от старши инспектор Д. Д. до началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Ловеч, в която е посочено, че към заявлението са представени регистрационни документи от Германия част I и част II с № [рег. номер] и като документ удостоверяващ правото на собственост върху МПС е представено постановление за прекратяване на досъдебно производство № 1379/06.02.2024 г. във връзка с воденото досъдебно производство № 444/2013 г. по описа на РУ – Ловеч. Също е посочено, че в постановлението на Районна прокуратура /РП/ – Ловеч е упоменато МПС с рама № .........., за което в хода на разследването е била назначена комплексна трасологична и химическа експертиза, от заключението на която е видно, че върху съществуващия номер на рамата е извършена интервенция. След влизане в сила на постановлението на РП – Ловеч е постановено веществените доказателства, сред които е и МПС с рама № WVWZZZ1JZHW106261 да се върнат на собствениците В. И. П. с [ЕГН] и Д. И. И. с [ЕГН].

Във връзка с гореизложеното е предложено:

1. Да бъде изискана от РП – Ловеч, копие на изготвената в хода на разследването комплексна трасологична и химическа екпертиза.

2. Предвид наличието на интервенция и факта, че липсва документ за собственост към заявление № 240906002804 за МПС с рама № ......, да бъде издадено решение за отказ от извършване на заявената административна услуга.

При така установената фактическа обстановка е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 906з-3/07.03.2024 г. на Началник на сектор „ПП“ ОДМВР Ловеч, с която е заповядано, да не се извършва регистрация на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с номер на рама ........, представен за регистрация от лицето Н. В. П., за което не са представени необходимите документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на ПС.

В мотивите си административния орган е посочил, че при идентификация на МПС, на основание чл. 12а, ал.1, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях (Наредба № І-45/24.03.2000 г.), и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е установено, че има несъответствие в данните на МПС, по отношение на идентификационният номер между представеното чуждо регистрационно свидетелство и идентификационния номер посочен в Постановление № 1379/06.02.2024 г. на РП – Ловеч – приет като документ за придобиване на собствеността на ПС по смисъла на чл. 12а, ал.1, т.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Според отбелязването на приложената заповед, същата е връчена лично на Н. В. П. /в качеството му на пълномощник на В. И. П./ на дата 07.03.2024г., а жалбата е депозирана в ОДМВР - Ловеч с вх. № 906000-4618/18.03.2024г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Ловеч. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № I - 45/24.03.2000 г., моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, задължително се представят за регистриране от структурните звена Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Правото да извърши регистрацията, респективно да откаже регистрация, е от компетентността на ръководителя на структурното звено „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Ловеч.

С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма - издаден е в писмена форма, посочени са фактическите основания за издаване на отказа, които са ясни и недвусмислени, мотивиран е и от съдържанието му става ясно за жалбоподателя поради каква причина му е отказано да се извърши първоначална регистрация на процесния лек автомобил. В заповедта е посочена относимата правна разпоредба, изискваща предоставяне на данни и документи за регистриране първоначално на превозно средство с валидна регистрация в държава членка на ЕС, ЕИП, Конфидерация Швейцария. По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че формално са спазени изискванията за съдържанието на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и изискването на т. 4 от тази ал. 2, като в отказа се съдържат фактически и правни основания за издаването му. При това оспореният акт е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от надлежно оправомощен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност и не са налице основание за отмяна по чл. 146 т. 1 и т.2 от АПК.

Произнасянето с оспорения административния акт е извършено в рамките на надлежно проведено административно производство, инициирано по искане на самия оспорващ, като при издаването му са спазени и административнопроизводствените правила. След преценка на приложените документи административният орган е приел, че представените от заявителят документи за регистрация на заявеното ПС не установяват собствеността с данни за идентификация на МПС съгласно чл. 12а, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Въз основа на това е издадена Заповед № 330з-2924/03.12.2021 г., с която е отказано да се извърши исканата първоначална регистрация.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателят, както и на неговия процесуален представител, че административния орган е следвало да съобщи по реда на чл. 26 от АПК за започналото производство за издаване на атакуваната заповед и да осигури възможност на жалбоподателя да изрази становище и допълнителни мотиви съгласно чл. 34 от АПК, щом като е счел, че представеното от него МПС за регистрация не отговаря на условията посочени в ЗДвП и Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 12а ал.1 от Наредба № I - 45/24.03.2000 г. за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като ал.6 сочи, че към заявлението за регистрация се прилагат копия от представените документи по ал.1, т.5 (документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство) и свидетелството за регистрация по ал. 1, т. 3. В процесния случай към подаденото заявление за регистрация са представени регистрационни документи от Германия част I и част II с № [рег. номер], и като документ удостоверяващ правото на собственост върху МПС е представено постановление за прекратяване на досъдебно производство № 1379/06.02.2024 г. във връзка с воденото досъдебно производство № 444/2013 г. по описа на РУ – Ловеч. Административния орган преди да пристъпи към проверка и регистрация на МПС следва да извърши провека на представените документи, които следва да се отнасят за едно и също МПС, от които по безспорен начин да се установи, че същото има регистрация в държава членка на ЕС и че заявителя е придобил правото на собственост точно върху това МПС. Процедурата по първоначална регистрация на МПС, вкл. с подправен, заличен или повреден идентификационен номер представлява сложен фактически състав, и както се посочи е регламентирана с цитираните норми от специалния закон и Наредба № I-45/24.03.2000 г., като изисква от заявителя представянето на всички документи, от които по – безспорен начин административния орган да установи, че именно той е собственик на посоченото в заявлението и свидетелството за регистрация МПС и данни за идентификация на същото. В този смисъл в разписаната процедура не е предвидено по представените от заявител документи за първоначална регистрация относно собствеността /идентификацията на ПС да му се дава срок за отстраняване нередности по собствеността или да представи допълнителни документи или доказателства, а постановяване на отказ, след преценка на представените.

Неснователни се явяват и възраженията на жалбоподателя, че е налице нарушение на чл. 36 от АПК, като административния орган не е събрал и преценил всички относими по случая доказателства, в частност копие на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна трасологична и химическа екпертиза. С подадената до съда жалба е представено и прието като доказателство по делото копие от Протокол № 117/118 от 23.08.2013 г. от комплексна/трасологическа и химическа екпертиза във връзка с ДП № 444/2013 г. по описа на РУ – Ловеч. При съпоставка между заключението в диспозитивната част от извършената експертиза и постановлението за прекратяване на досъдебното производство, което е представено като документ удостоверяващ правото на собственост върху процесното МПС се установява пълно съвпадение, тоест постановлението за прекратяване на досъдебното производство е постановено съобразно заключението от експертизата. Следователно представеното заключение от извършената експертиза не променя по никакъв начин фактите и обстоятелствата относно постановения отказ, като не е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила в частност разпоредбата на чл. 36 от АПК. В хода на административното производство по издаване на оспорения отказ, както и по време на съдебното дирене не са представени други доказателства от жалбоподателя, които да са относими към правния спор и сочещи нови факти и обстоятелства, които не са проверени или преценени от административния орган. Още повече, че заявителят е длъжен да представи всички документи, от които по – безспорен начин административния орган да установи, че именно той е собственик на посоченото в заявеленето и свидетелството за регистрация МПС и данни за идентификация на същото.

При тези съображения, не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила по чл. 146 т. 3 от АПК. Следва да се има предвид, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира.

Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 140, ал. 5 ЗДвП, пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП гласи, че пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

С оглед на това, доказателството за собственост следва да идентифицира превозното средство чрез исканите от закона данни за идентификация - чл. 140, ал. 5 ЗДвП, във вр. чл. 12а, ал. 1, т. 5 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г..

Съгласно посочената разпоредба на чл. 12а, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. при първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава- членка на ЕС собственикът следва да представи документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство (ПС). Следователно законодателят въвежда две кумулативни изисквания - документ, установяващ прехвърляне на собствеността на ПС и в него да се съдържат достатъчно данни за идентификацията му.

В процесният случай като документ удостоверяващ правото на собственост е представено Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 1379/2013 г. на прокурор при районна прокуратура – Ловеч.

В постановлението е посочено, че жалбоподателят заедно с още двама души на 14.08.2013 г. са посетили КАТ сектор ПП при ОДМВР за регистрация на лек автомобил Ф. Г. 4. При техническа проверка на автомобила било установено, че има проблем с номера на рамата, като на 15.08.2013 г. след извършена проверка от назначена комисия автомобила бнл иззет. В хода на разследването е била назначена комплексна трасологична и химическа експертиза, като видно от заключението на вещото лице върху съществуващия номер на рамата ....... на представения за излседване лек автомобил „Фолксваген Голф 4“, тъмно син металик на цвят без регистрационни табели е извърешна интервенция първите 14 знака са двойно набити. Липсва типовия стикер /евро табелата/, на който фигурира 17 позиционния номер на рамата, производствения номер на автомобила липсва.

Безспорно в хода на разследването е установено, че е извършена интервенция върху идентификационния номер на рамата на автомобила деяние по чл. 345а, ал.1 от НК, не са събрани доказателства за авторство на деянието, времето на извършване, дали това е станало след като автомобила е бил на територията на България или преди това, затова с постановление на РП – Ловеч от 20.02.2014 г. наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.3 от НК наказателното преследване за това престъпление се изключва по давност, когато то не е възбудено срещу конкретно лице в продължение на 10 години считано от довършването на престъплението – установяването му 15.08.2013 г.

С постановлението е прекратено наказателното производство по досъдебното наказателно производство ДП № 444/2013 г. по описа на РУ Ловеч образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление – чл. 345а, ал.1 от НК. Посочено е, че след влизане в сила на постановлението да се върнат на собствениците – В. И. П. [ЕГН] и Д. И. И. [ЕГН], двамата от гр. Ловеч, веществените доказателства, включително и МПС с рама № ........

Видно от преписката с подаденото на 28.02.2024 г. заявление № 240906002804 в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Ловеч за първоначална регистрация на употребявано превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС лек автомобил „Фолксваген Голф“ с номер на рама ..... от Н. В. П. пълномощник на В. И. П. – посочен в заявлението като собственик на автомобила, са представени регистрационни документи от Германия част I и част II с № [рег. номер] за МПС с номер на рама ....., както и документ удостоверяващ правото на собственост - Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 1379/2013 г. на прокурор при районна прокуратура – Ловеч, с което на В. И. П. [ЕГН] и Д. И. И. [ЕГН], двамата от гр. Ловеч, в качеството им на собственици са върнати веществените доказателства, включително и МПС индивидуализирано с рама № ........

Обосновано с доказателствата административният орган е приел, че при идентификация на МПС, на основание чл. 12а, ал.1, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е налице несъответствие в данните на МПС, по отношение на идентификационният номер между представеното чуждо регистрационно свидетелство и идентификационния номер посочен в Постановление № 1379/06.02.2024 г. на РП – Ловеч – приет като документ за придобиване на собствеността на ПС по смисъла на чл. 12а, ал.1, т.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Съответно е наредил да не се извършва регистрация на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с номер на рама ........, представен за регистрация от лицето Н. В. П., за което не са представени необходимите документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на ПС. Не са налице кумулативно предвидените в чл.12а, ал.1, т.5 от от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. две изисквания за наличие на документ, установяващ прехвърляне на собствеността на ПС и в него да се съдържат достатъчно данни за идентификацията му.

В случаят за документ удостоверяващ правото на собственост върху заявеното за регистрация МПС е представено Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 1379/2013 г. на прокурор при районна прокуратура – Ловеч, в което е посочено, че лицата В. И. П. и Д. И. И. са собственици на МПС с рама № ........., докато в представените регистрационни документи от Германия част I и част II с № [рег. номер] е посочено МПС с номер на рама ............. Също и в подаденото заявление за първоначална регистрация е посочено МПС с номер на рама .......... и единствен собственик В. И. П.. Налице са несъотвествия както в идентификационните номера между посочените моторни превозни средства, така и при техните собственици. При това относно Заявеното пред административният орган за регистрация МПС не е установено по – безспорен начин, че заявителя е собственик на заявеното МПС и че същото съответства на представените документи за регистрация. За доказване на собствеността заявителя е този, който следва да приложи документите, от които ясно и категорично да е видно, че той е собственик на процесното МПС и че това е същото МПС, което се връща с постановлението на прокуратурата. В производството по първоначална регистрация на МПС административния орган преценява съответствието на ПС с представените документи, а не установява собствеността на МПС, още по – малко да проверява за допуснати грешки във влезли в сила прокурорски актове, каквито твърдения бяха наведени. Освен, че собствеността на МПС се установява с надлежни документи като Договор за покупко продажба, фактура за закупуването и др., а не с постановление на РП и не може да бъде предмет на изследване в едно административно производство. Следва да се отбележи, че разпорежданията на прокурора, които са издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите – чл. 145, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за допусната грешка в изписването на номера на рамата в Постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 1379/2013 г. на прокурор при районна прокуратура – Ловеч. Препис от постановлението е връчен на жалбоподателят, който в седем дневен срок е можел да го обжалва пред Районен съд – Ловеч. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на постановлението, дадена му е възможност да се защити и да го оспори при положение, че счита, че е налице допусната грешка в неговия диспозитив. Не са представени доказателства постановлението да е обжалвано, респ. като необжалвано е влязло в законно сила и е използвано от жалбоподателя, като документ удостоверяващ правото му на собственост върху процесното МПС.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона – да не се допуска първоначална регистрация на ПС без изискващите се документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност на оспорения акт, съдът не констатира отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК.

Поради изложените съображения оспорваният отказ е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби, в съответствие с целта на закона и следва да бъде оставен в сила, а подаденото срещу него оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи административен състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В. И. П., [ЕГН], с постоянен адрес: град Ловеч, [улица], срещу Заповед с peг. № 906з-3 от 07.03.2024 година на Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Ловеч относно Отказ за регистрация на лек автомобил „Фолксваген Голф“.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.