МОТИВИ
ВЧНХД № 34/
2018 г
гр. Варна
Производството пред настоящата инстанция е било образувано
по жалба от повереник на частния тъжител Н.М.О. , срещу неправилността на
присъда по НЧХД № 137/2017 г.на ПрРС.
С този съдебен акт
първоинстанционен съдебен състав е признал обвиняемата Н.М.И. за невинна в това,че на 9 03 2017 г. в
жалба, подадена до Директора на основно училище„ В.Л.“ с. Поляците, е
разгласила позорно обстоятелство за Н.М. Ибрям, че като учител е упражнявала
системен тормоз над двете й деца И. и М.Ю.И. и на основание чл. 304 от НПК я
оправдал по възведеното й обвинение в извършване на престъпление по чл. 147 ал.
1 пр. 1 от НК.
Признал подсъдимата за невинна и в това, на 10 03 2017 г. .
в жалба, подадена до Директора на основно училище„ В.Л.“ с. Поляците, да е
разгласила позорни обстоятелства за Н.М. Ибрям, че като учител е упражнявала
системен тормоз над двете й деца И. и М.Ю.И., по време на междучасие, като е
заплашвала сина й със саморазправа, злепоставяла го е пред останалите учители,
показвайки теста му по български език и
му е заявила, че няма да получи повече от две или три, поради което и я
оправдал по обвинението в извършване на
престъпление по чл. 147 ал. 1 пр. 1 от НК.
Отхвърлил предявените граждански искове.
Осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимата направените
от нея разноски в размер на 300 лв.
Твърди се, че присъдата е необоснована, в резултат на което
и незаконосъобразна, излагат се пространствени съображения в подкрепа на тази
теза и се желае отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна с
произтичащите от това и гражданско правни последици.
В съдебно заседание, по съществото на делото пред въззивната
инстанция, страните вземат следните становища :
Жалбата се поддържа по съображенията, изтъкнати в нея. От
емоционалното изложение може да бъде направен извод, че съдът е упрекнат в
това, да е неглижирал част от доказателствата по делото и е стигнал до грешен
правен извод относно невиновността на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата заема естествена позиция на
съгласие с присъдата. Намира я за обоснована и законосъобразна и предлага да
бъде потвърдена.
Такова е желанието и на подсъдимата.
Настоящия съдебен състав, изслушвайки становищата на
страните, запознавайки се с материалите на делото и извършвайки цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда, констатира следното :
Анализирайки наличните по делото доказателства, първоинстанционният
съд е установил фактическа обстановка, която въззивният намира за напълно изяснена.
Формирайки правните си изводи въз основа на така изяснената
фактология обаче, съдът е допуснал закононарушение,защото неправилно е приел,
че деянието на подсъдимата не може да бъде субсумирано под нормата на закона,
възведена й с частната тъжба.
Прието е от първоинстанционния съд и не се оспорва нито от
страните, нито от въззивната инстанция, че семействата на подсъдимата и
тъжителката били в неприязнени отношения. Живеели в едни и същ жилищен блок,
като апартамента на подсъдимата бил над този на частния тъжител.
Изводимо е от доказателствата по делото, макар и фактическа
констатация в тази насока в мотивите да няма, че децата на подсъдимата учели в
основното училище в селото, където преподавател по български език и литература
била Ибрам.
През ноември 2016 г. синът на подсъдимата, св. И., споделил
с майка си, че учителката го притеснявала в училище. Според подсъдимата, в този
период детето било неспокойно, бълнувало и се напикавало нощем.
По нейна жалба за системен тормоз на учителката над детето
й, била извършвана проверка от .Общинска администрация – гр.Дългопол, след която било препоръчано на частната тъжителка
„да коригира отношението към ученика И. Ибрам, с цел той да не чувства
притеснение.“ Неясно за въззивния състав на съда или поне за докладчика по
делото остана, какво отношение следва да коригира учител към ученик от пети
клас, позволил си публично да го охарактеризира като „тъп“, /според мотивната част
на присъдата/, след като извършената проверка не е констатирала специално или
тенденциозно отношение към този ученик. /Неясно е и от кого е тази препоръка,
тъй като обяснение на абревиатурата ОХД, използвана в официалното писмо от
Община Дългопол, която има и заместник кмет и началник отдел, и вероятно и
служители в секретния отдел ОХД, не се намери както в материалите по делото така и в интернет./
Явно недоволна от адекватността на предприетите корекционни
мерки, подсъдимата на 9 03 2017 г подала втора жалба, този път до директора на
училището с твърдения ,че тормоза над децата й продължавал.
Била й поискана конкретизация на действията на учителката.
На следващия ден подсъдимата посочила, във втора жалба, че в
коридора на училището Ибрям е казала на сина й, че „ няма да го пусне да се
издигне, щял винаги да пада, колкото и да се стараел, щял да получава само
двойки и тройки като оценки“ ,заплашила
го със сина си, че щял да го пъхне някъде и нямали да го намерят и оклеветила И.,
че е подправил теста си по български.
По повод на тази жалба били извършвани проверки и от
директора на училището и от Регионално управление на образованието Варна,
приключили с констатации за липса на нарушения от страна на учителката и със
становище, че ученикът уронвал нейния авторитет с поведението и изказванията
си, а майка му не изпълнявала моралните си отговорности.
Посредством преглед на записите от камерите за
видеонаблюдение в училището се установило, че през междучасията разговори между
частната тъжителка и децата на подсъдимата не са провеждани.
Всички учители били на мнение, че жалбата не отговоря на
истината, а .проверките, сочи първостепеният съд, се отразили зле на частната
тъжителка.
Въпреки изложеното от фактическа страна, съдът е приел, че
подсъдимата не следва да носи отговорност за клевета.
Направил е анализ на обективната и субективна страна на
престъплението.
Посочил е, че за осъществяването му се изисква разгласяване
на неистинско позорно обстоятелство относно личността на пострадалия. Дефинирал
е и понятието си за „позорно обстоятелство“- такова противоречащо на авторитета
и достойнството на пострадалия, на начина по който се представя в обществото,
което може да скандализира и да му преписва непривични за него неща, които
предизвикват негативна оценка от обществото“.
Намерил е, че описаното в тъжбата представлявало позорни
обстоятелства за учител с отлична репутация, какъвто била частната тъжителка.
Обаче, тъй като тежестта на доказване при това престъпление
била „обърната“, и подсъдимата трябвало да докаже истинността на позорните
обстоятелства, а тя успяла да направи това, във връзка с вмененото и обвинение
за деяние, осъществено на 9 03.2017 г. , то следвало да се приеме, че то е
несъставомерно.
Тежестта на доказването, съгласно чл. 103 от НПК, лежи върху
този, който обвинява – прокурора за дела от общ характер и върху частния
тъжител, по такива образувани във връзка с тъжба, както в настоящия случай.
Обвиняемият и за това престъпление може, но не е длъжен да
доказва невинността си.
Тоест, оправдателна присъда следва да се постанови, ако не
се докаже, че деянието е извършено от подсъдимия виновно или когато то не
съставлява престъпление, а в тежест на частния тъжител, в настоящия случай, е
било да докаже по несъмнен начин, че 1. Подсъдимата, 2. съзнавайки общественоопасния характер на деянието си,
предвиждайки общественоопасните му последици
и искайки или допускайки настъпването им, 3. е разгласила, 4 неистинско
и 5. позорно обстоятелство за него.
Доказването истинността на разгласените обстоятелства би
довело до ненаказуемост на деянието, тъй като наказание се налага само на лице,
извършило предвидено в закона престъпление. А,тъй като разгласяването на
истински позорни обстоятелства за някого не е обявено за наказуемо по аргумент
от чл. 147 ал. 2 от НПК , то и не притежава една от характеристиките на
престъпление , според дефиницията по чл. 9 ал. 1 от НК.
Въззивният състав обаче, за разлика от първоинстанционния,
не намира, че е доказано, позорните обстоятелства да са истински.
Това, че отношенията между ученика и учителката са били
конфликтни, е безспорно. По делото не се е твърдяло обратното, че да се е
налагало опровергаването му. Това, че
съществува конфликт, не е и опозоряващо частната тъжителка обстоятелство.
Останалите разсъждения на първоинстанционният състав обаче, свързани с това, че
учителката е отправяла неуместни подмятания към св. И., не се е доказало кой е
подправил теста по български и че с недоказаното си обвинение срещу И. за това, учителката е упражнила психически
тормоз срещу него, не се приемат за правилни, защото изводите се направени в
противоречие с кредитирания доказателствен материал.
Но, видно от съдържанието на жалбата от подс. Н.И., на 9 .
03 2017 г. , тя се е оплакала, най общо, за системен тормоз над сина й , а в
последствие и над другото й дете. Не би могло да се приеме, че тези твърдения
са конкретизирани и че съдържат информация за време, място или начин, не само,
като изисквания за индивидуализация на деянието, а и като критерий за проверка
за тяхната достоверност, която, както бе посочено по горе, би следвало да
подлежи на доказване в бъдещ наказателен процес.
Ето защо въззивният състав намира възведеното обвинение за
деянието, осъществено на 9 03. 2017 г., за недоказано.
Относно деянието на 10 03 2017 г. въззивната инстанция се
съгласява с контролираната, че от обективна страна то осъществява признаците на
престъплението клевета – подсъдимата чрез жалбата си до директора на ОУ „ В.Л.“
е разгласила неистински позорни обстоятелства за учителката по български език и
литература Н. Ибрям, че упражнява психически тормоз над децата й по време на
междучасие, като е заплашила сина й И.И. със саморазправа и го е
наклеветила пред останалите учители.
Това е така, не защото подсъдимата не е успяла да докаже
истинността на твърденията си, а защото от доказателствата по делото, който
първоинстанционния съд е приел и обсъдил, е видно че именно подсъдимата е
разгласила неистински позорни обстоятелства за частния тъжител.
Доказано е, чрез разпит на свидетели и посредством преглед
на коментираните видеозаписи, че през междучасията не са провеждани твърдените
от подсъдимата разговори, чрез които са отправяни заплахи и упражняван
психически тормоз. Извършвани се проверки от специализирани контролни органи,
които са изразили категорично становище за неоснователност на депозираните
жалби.
Относно упрека към учителката, че била разпространила
нелицеприятната информация за слабата оценка на Ибрям на тест по български и за
неговата подправка, то това не би могло, според преценката на съдебния състав,
да се приеме за злепоставяне/ с уговорката че в тъжбата думата „злепоставяне“ е
използвана според разговорния й смисъл, а не като наименование на престъпен
състав от материалния наказателен закон /. Начините за изпитване и оценяване,
както и тяхното оповестяване са посочени в Закона за предучилищното и
училищното образование и ако някой се е почувствал засрамен,засегнат или
дискредитиран от обективната оценка, то отговорност за това не може да се вмени
на оценяващия.
Секретно оценяване, както и задължение за опазване на
резултатите от него, съдът не намери, както в Закона, така и в цитираните от
първоинстанционния състав Наредба № 12 и Етичен кодекс на работещите с деца. Да
се приеме, че учителят трябва да се съобразява с конфликтни отношения, породени
между него и ученик и че огласяването на толкова важната информация за
получената двойка в този случай е действие, нарушаващо ученическото достойнство
и представляващо психически тормоз би означавало да се влезе в противоречие не
само с правната а и с житейската логика
и да се пренебрегне значимостта на учителската професия, особено важна в
годините на неосъзната образователна дефицитност.
Но, в отличие от първостепенния съд, въззивният намира
деянието за съставомерно и от субективна страна.
Липсва съмнение, че
подсъдимата е съзнавала, че довежда до знанието на трето лице –
директора на училището, неистински позорни за частната тъжителка обстоятелства.
Допускала е и настъпването на обществено опасните последици от деянието си, че
тези опозоряващи обстоятелства са в състояние да накърнят доброто й име в
обществото и в професионалните й среди и да компрометират честта и достойнството й.
Извън пределите на въззивната проверка остават останалите
изследвани от първоинстанционния съд подбуди и намерения, невлияещи на
съставомерността на деянието.
Това становище налага и корекция в коментираната част от
присъдата.
По повод индивидуализацията на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимата за извършеното от нея престъпно деяние, съдът
констатира наличие на императива по чл. 78а от НК –за престъплението се
предвижда по леко от „ лишаване от свобода“ наказание, подсъдимата е
пълнолетна, не е осъждана или освобождавана от наказателна отговорност по реда
на 78а и сл. от НК,а имуществени вреди не са причинени.
Ето защо освободи подсъдимата от наказателна отговорност.
При определяне размера на административното наказание, което според закона
следва да се наложи при тези условия, съдът съобрази чистото й съдебно минало,
обществената опасност на престъплението, както и на самото деяние и подбудите извършването му и при наличието
на смекчаващи обстоятелства, отсъди минималната административна глоба ,
предвидена в чл. 78а от НК.
Счете, че такава наказание ще е в състояние да изпълни
своите превенционни цели.
Безспорно е и че в резултат на противоправното поведение на
подсъдимата на частната тъжителка са
причинени неимуществени вреди, които подлежат на репариране съгласно закона и
справедливостта.
За адекватно с настъпилите за нея неблагоприятни
последствия съдът намери обезщетение в
размер на 500 лв. Към така присъдата сума съдът добави и законна лихва от
датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимата бе осъдена да заплати и държавна такса върху
размера на присъдената за деликта сума.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
. ЧЛЕНОВЕ :