Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260058
гр. Пловдив, 21.04.2021
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№60по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Прокуратурата на РБ
обжалва решение № 260355/10.11.20г. постановено по гр.д.№ 2509/19г. по описа на
Пловдивския окръжен съд в осъдителната му част с която е осъдена да заплати на Р.Л.
сумата 20 000 лв. обезщетение за понесени неимуществени вреди,в резултат
на водено против нея наказателно производство,което е било прекратено,ведно със
законната лихва от 25.10.16г.и разноски по съразмерност.Твърди се ,че не са
доказани твърдените вреди-неимуществени и причинната връзка с воденото
наказателно производство.Неправилно са възприети показанията на
свидетелите,които поради близостта си са заинтересовани.Размера на
обезщетението е завишен,затова при условие на евентуалност следва да се
намали.Като основно се поддържа искането за отмяна на решението в тази част.Твърди
се съпричиняване ,тъй като ищцата с отсъствието си от страната се е поставила в
невъзможност да бъде призована и е допринесла производството да протече в тези
срокове.За действията на средствата за масова информация прокуратурата не носи
отговорност.
С постъпилия отговор
се оспорва жалбата на прокуратурата.
Постъпила е и
въззивна жалба от ищцата Р.Л. против решението в отхвърлителните му части с
които не е уважил в пълен размер претенцията и за неимуществени вреди от
50 000 лв. и е отхвърлил претенциите и за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди: 2 000 лв. заплатен адвокатски хонорар на адв. С К;
2 925 лв. левовата равностойност на 1 500 щатски долара заплатен
адвокатски хонорар на адв. Н.Ф.Л.,САЩ за осъществяване на защита и
представителство в производството по издирването и в САЩ и отмяна на статута и
на издирвано от Интерпол лице; обезщетение за имуществени вреди в размер на
250 400 лв.,представляващи неполучени в периода 01.01.11г. – 01.01.15г.
приходи от стопанска и управленска дейност , в качеството и на
съдружник/едноличен собственик на капитала и управител на „Р. р.“ ООД,“К. т.“
ООД,“Б.к.“ ООД, „А.БГ“ ЕООД и „Л.“ ЕООД,ведно със з.л. от 19.08.2016г.Твърди се
че съда определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди е взел
предвид само част от твърдените и доказани вреди и не обсъжда защо не възприема
твърдените вреди изразяващи се в: невъзможност да бъде възстановено доброто и
име и след прекратяване на наказателното преследване; невъзможността да
продължи професионалната си кариера и развиваните от нея бизнес начинания-в
частност инициираната и развивана дейност на частно училище в Б,учреден от нея
и нейни партньори; дълбокото нараняване честта и достойнство,изпитваните силни
страдания с оглед възникналата необходимост да обяснява пред близки, роднини и
бизнес партньори,че не е извършвала престъпление; силните притеснения свързани
с невъзможността да се грижи за майка си и изпитваното чувство на вина за
внезапната и кончина.При определяне на обезщетението не е взето предвид
неудобството от невъзможността за свободно придвижване,невъзможността да си
намери работа в САЩ и у нас и че развивания бизнес е претърпял истински крах и
че доброто и име не е възстановено.Не е обсъдено коя вреда в какъв размер се
отразява на обезщетението.
Неправилно не са
уважени претенциите за имуществени вреди изразяващи се в заплатени адвокатски
възнаграждения.Тъй като не е била в България сумата за адв.К. е предадена трето лице.Благодарение на дейността на
адвоката от САЩ е свалена от издирване с Интерпол.По отношение на пропуснатите
ползи се иска уважаването им отчасти,ако не се възприеме ,че са доказани
напълно.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
През м.май 2010г.
ищцата и съпруга и заминали за САЩ със зелена карта.
Установява се от
приложеното ДП№ ЗМ 37/2009г. на ОД на МВР Б,ДП № 178/2009г.пр.пр.№ 566/09г.на
ОП Б,преобразувано в ДП № 7/2014г.ОСл.С Я,пр.пр.1950/13г. на ОП Я,че
производството е образувано с постановление на Окръжна прокуратура Б от
29.04.2009г. срещу лица,които за периода 2004-2008г. в гр. Б,при условията на
продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 НК,са избегнали плащане на данъчни
задължения в особено големи размери,осъществявайки и допускайки осъществяването
на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното
законодателство,представляващо престъпление по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1,т.5 вр.
с чл. 26 ал.1 НК.
С постановление от 25.06.2010г.Л. е привлечена в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.321 ал.1вр.с чл. 93 т.20 НК,затова
че в периода 2007г.-26.10.2010г.в гр. Б и област Б,в съучастие със С. Л.,действайки
като извършител,образувала и ръководела организирана престъпна група,създадена
с цел да върши престъпления по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1 т.5 и чл. 214 НК,както и
за престъпление по чл. 214 ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 213а ал.3 т3 НК,затова
че през 2009г. в гр. Б и в гр. С. в съучастие,действайки като извършител с Р. С.и
С. Л.,с цел да набави за себе си и за С. и Л. имотна облага-да не платят дължимата
за монтажа на ел.инсталация на апартаментен комплекс“С.п. р.“-С. сума в размер
на 8 000 лв. на Н. В.,принудили последния,чрез отправяне на многократни
заплахи да претърпи нещо противно на волята му, а именно да се откаже от
получаването на горепосочената сума , като с това са причинили на В. имотна
вреда в размер на 8 000 лв.,като изнудването е извършено в условията на
чл. 213а ал.3 т.3 НК-деянието е извършено от и по поръчение на ОПГ.
Привличането за обвиняем е станало в отсъствие на Л. по реда на чл. 206 вр. с
чл. 269 ал.3 т.4 б.“а“ НПК.
На 26.06.2010г. е
извършено претърсване и изземване в жилището на Л.,в офисите на „К. т.“ ООД и
„П. м.п.“ ЕООД.
По искане на Окръжна
прокуратура Б,окръжния съд с определение от 08.09.10г. по ч.н.д.№ 1007/10г.е
допуснал обезпечение на наказанието глоба и конфискация,чрез налагане на
обезпечителна мярка-Запор на 3 броя МПС,собственост на „Р. р.“ ЕООД с едноличен
собственик и управител Р.Л..
На 07.07.2010г. Л. е
обявена за общо държавно издирване с телеграма № 31069/07.07.10г. на ГД „КП“-С.
На 05.10.2010г. е
издадена европейска заповед за арест
На 02.12.2010г. с
постановление на ВКП е обявена за международно издирване по предложение на
Окръжна прокуратура Б.
Не е спорно
обстоятелството,че на 26.04.2014г. Л. се е завърнала в България и е била
разпитана като обвиняема по досъдебното производство.
С постановление от
24.10.14г. на Окръжна прокуратура Я ДП срещу Л. е прекратено,поради липсата на данни
за осъществен състав на престъпление по НК.
С постановление от
21.03.15г. на Апелативна прокуратура Б горното постановление е отменено в
частта му,с която е прекратено ДП срещу обвиняемия Н. и в частта, в която е
прието ,че липсват доказателства за осъществен фактически състав на
престъпление по чл. 255 ал.3 вр. с ал.1т.5 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 НК,като е наредено да продължи разследването срещу Н. и Л..
С постановление от 19.08.16г. на ОП Я ДП е прекратено,тъй
като от събраните доказателства в хода на допълнителното разследване не се
установява Л. от обективна и субективна страна да е осъществила състава на
престъплението.
С постановление от
04.04.2011г. на ВКП,на осн.чл. 11 от Договора за екстрадиция между
правителството на Р.България и правителството на СЯАЩ,е поискано ,чрез
Международната организация на криминалната полиция-Интерпол,временното
задържане на ищцата от Департамента на правосъдието на САЩ.
Представени са
писмени доказателства съдържащи информация за ищцата Л. като издирвано от
Интерпол лице.
На 25.01.2015г. Л. е
била задържана в Р.,въз основа на издадената ЕЗА от 05.10.10г.
От писмо от
22.07.14г. е видно,че заповедта не е в сила от 23.12.2013г. поради анулиране.
Представени са по
делото и копия от публикации свързани ДП против Л..
Ва вида и интензитета
на понесените неимуществени вреди са разпитани свидетелите С. Л.-съпруг,С. Л.
–син и Х. С.-близка.
Свидетелят Л. съпруг
на ищцата също е бил обвиняем по ДП. Той установява,че съпругата му спечелила
зелена карта и трябвало в месечен срок да отиде да я получи,за да не загуби
правата по нея.В рамките на този месец са повдигнати обвиненията срещу нея,за
което разбрали от сина си,който се обадил по телефона,че в дома им се извършват
следствени действия.Той споделил,че полицаите се отнасят подигравателно,че
майка му не можела да му помогне. Това разстроило много Л..В продължение на 6
години тя се чувствала ужасно.Влошило се здравето и,месеци наред не разговаряла
с него.Здравето и в момента не е възстановено. Получили предупреждение от
властите,че срещу тях има дело и били принудени от роднините си да напуснат
къщата им,в която до момента пребивавали. Били без доходи.За седмица Л.
пробвала да работи неквалифицирана работа,но я изгонили,защото Интерпол я
издирва.Заради нарушеното и здраве непрекъснато ходели в болници и приемала
лекарства,без успех.
На няколко пъти се
опитали да пътуват със самолет,но били спирани на летищата за проверки с часове
и понякога с дни.Дори след като се завърнали в България,отишли за няколко дни в
Р. и там отново ги задържали,защото информацията,че не се издирват вече не била
свалена.
Когато се прибрали в
България също нямали никакви доходи,защото бизнеса и бил тотално
разсипан,сметките запорирани,имотите иззети.Автомобилите от фирмата и за
отдаването им под наем били запорирани и не можела да реализира от тях
доходи.Неможела да погасява кредите си,банките не и давали нови кредити ,когато
искала да започне ново начинание.
Л. се притеснявала за
близките си и в частност за децата си,особено затова,че полицаите казали на
сина и ,че го е забравила и не я е грижа за него.Тя изпаднала в шок,тресяла
се,не можел да я успокои. Най големият и шок бил,когато разбрала,че майка и е
починала, а тя не е могла да се върне да се грижи за нея,защото е издирвана т
Интерпол.Искала да се върне за погребението,но свидетелят я разубедил,за да не
я арестуват в България.Близки и познати от страх не и вдигали
телефона.Приятелите и от женския клуб в който членувала,също я отритнали. Сега
никой не иска да говори с нея в града,никой не и обръща внимание.Няма как да
започне нещо ново,защото това петно остана за цял живот.
Свидетелят С. Л.-син
на ищцата установява,че когато родителите му били в САЩ в дома им в негово
присъствие се извършили процесуално следствени действия.Полицаите се отнесли
подигравателно,че не успял да се свърже по телефона с родителите си. Той
споделил това с майка си и тя много се разстроила.Престанала да се
храни,загубила тегло,съня си,чувство за ориентация,престанала да шофира,сложила
очила. Работите и пропаднали. Всички инвеститори,които искали да участват
дейността и се отдръпнали.Основната дейност била строителство. В САЩ не могла
да работи,защото работодателите и разбрали за водените в България дела против
нея.Отразеното в медиите,че родителите му са престъпници се отразило много зле
психически,емоционално и физически на майка му.Притеснявала се полицията да не
направи нещо на майка и и на свидетеля с цел да достигне до нея.Майка му и до
момента не се е възстановила.
Свидетелката С.
установява,че с Л. са приятелки и имали общ бизнес.Наказателното производство
се отразило зле на общия бизнес и на самата Л..Поддържали връзка по скайп и се
опитвали да помагат на децата и за майка и.Л. непрекъснато плачела.
Приятелският и кръг намалял,много хора се отдръпнали.Л. станала
депресирана,затворена,смачкана.Двете общо направили училище.Заради отразеното в
медиите,родители започнали да се отдръпват от училището. Тогава Л. решила да
напусне този бизнес.Излязла и от женския „З. к.“,защото отношението към нея
станало различно.Започнала да се занимава с дейност,която не изисква общуване с
много хора.От нея знае,че в САЩ направила опит да повиши квалификацията си,но
не успяла да се реализира.Психическото и състояние не било достатъчно
стабилно.Според свидетелката,ако Л. е била спокойна,щяла да измисли и бизнес в
САЩ.Тя дори нямала намерение да бъде там.,просто пробвали. Дори и сега не е същия
като преди човек.
Във връзка с
доказване на иска за имуществени вреди са приети заверени копия на подадени от Л.
ГДД от 2010 до 2014г. и писмени доказателства за осигуряването и в периода
01.01.07г. до 31.12.15г.,справка за физически лица,на които са изплатени
доходи,различни от доходи от ТПО,РКО за изплатени дивиденти в размер на 25 000 лв. от „Б. к.“
ООД,протоколи за проведени общи събрания на съдружниците в „К. т.“ ООД,на които
са взети решения за изплащане на дивиденти,справки по чл. 73 ал.1 ЗДДФЛ за
изплатени доходи на физически лица.
Приета е квитанция №
38/30.09.15г.за заплатен адв.хонорар на адвокат Н. Л. и разписка от 15.07.10г.
в която е посочено,че адв. К. е получил от Р. К. сума в размер на 2 000 евро.
С оглед на така
приетата за установена фактическа обстановка,съдът направи следните изводи:
Предявени са искове
по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за неимуществени и имуществени вреди и по чл. 86 ЗЗД.
Държавата отговаря за
вреди,причинени на граждани,от незаконно обвинение в извършване на
престъпление,в случаите,когато образуваното наказателно производство е било
прекратено.Отговорността е обективна и се дължи обезщетение за всички
вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането,независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностно лице.В случая са налице
вреди,незаконно действие на правоохранителен орган и причинна връзка.
Искът за неимуществени
вреди е доказан по основание и отчасти по размер.
Безспорно
образуването на наказателно производство за тежки умишлени престъпления влияе
неблагоприятно върху психо емоционалната сфера на лицето,което има своите
негативни преживявания,които представляват неимуществени вреди и подлежат на
обезвреда.При наказателното производство естествени са преживяванията на страх
от осъждане,притеснения,безпокойства,неудобства.Доказа се,че ищцата ги е
преживяла.Установи се,че е станала потисната,депресирана,затворена в себе
си,избягвала контакти с близки и познати,притеснявала се как ставащото с нея ще
се отрази на децата и на майка
и.Чувствала вина спрямо близките си.От жизнен човек се превърнала в съсипан
такъв.Публикациите в средствата за масова информация довели до допълнително
засягане честта , достойнството и доброто и име. Тя била известен в града си и
обществено ангажиран човек,чиито авторитет се сринал.Изпитвала неудобства и
притеснения свързани с възможността да пътува извън САЩ по повод ЕЗА. Относно
тези факти съдът възприема показанията на свидетелите,независимо,че са от
семейството и.Именно хората от най-близкото обкръжение могат да дадат
информация са преживяванията на ищцата.Всички тези преживявания са обичайни и с
обичаен интензитет,преживени от ищцата съобразно нейната психика и
емоционалност.
Значителна част от
твърденията в исковата молба не се доказаха и не установиха вреди по големи от
обичайните.Не се установи,че ищцата е била принудена непрекъснато да
обяснява,че не е извършила престъпление;прекомерното продължаване на
наказателното производство и попречило да изчисти името си.Продължителността на
наказателното производство се взима предвид при определяне размера на
обезщетението.Не се доказа и влошено психическо и физическо здраве,с описание
на посещения на болници,предписани лечения,рязко влошено зрение ,невъзможност
да започне работа и тн. Влошено
здраве се доказва с медицински експертизи,базирани на медицинска документация
преди и след наказателното производство.Както бе посочено по горе приема се за
доказано,че е изпитвала притеснения за това как наказателното производство се
отразява на синовете и майка и, но всички останали твърдения свързани със
синовете и и майка и не се доказаха. Не се доказа сриване на бизнеса и.Както се
установи тя сама,чрез пълномощници е прехвърлила дяловете си в дружествата в
които е участвала,включително и в частното училище, а и сама е напуснала
женския клуб. Не се установи твърдението,че не можели да се завърнат в
страната. Напротив след 6 години се е завърнала,след което НП е прекратено.Но
съда приема ,че страха и да се завърне за да не бъде арестувана е бил основателен.По
отношение възможността за бизнес в САЩ самите твърдения в исковата молба са
противоречиви.От една страна имали намерение да развиват бизнес свързан с
хотелиерство,от друга страна отишли само за един месец и били принудени да
продават дяловете си в дружествата,за да живеят.Разпитаните свидетели не
установяват заминаване в САЩ с намерение да развиват бизнес.В самата искова
молба няма твърдения,че НП и е попречило да работи е била изгонена от работа,която е започнала,
по тази причина.Със жалбата се въвежда ново твърдение,което не следва да се
обсъжда.Не се доказа и твърдението,че с предприемаческата и дейност е
приключено.Ищцата сама е продала
дяловете си в някои дружества, а други продължават да функционират.Това е само
едно твърдение,което би могло да се осъществи в бъдеще,но няма как да се
знае.Дали ще се занимава с предприемаческа дейност и има ли уменията за това е
въпрос на бъдеще.
С оглед горното за да
определи размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди
съдът прецени правно релевантните за това факти:продължителността на
наказателното преследване-6г.; тежестта на обвиненията-тежки по смисъла на
закона; взетата мярка за неотклонени-няма;други ограничения в наказателното
производство- европейска заповед за арест; вида и тежестта на преживяванията и
как са се отразили върху физическото и психологическото състояние,личния и
социален живот,особеностите на личността преди НП,общественото и професионално
положение и др.Както бе казано по-горе страданията са обичайните.Според съда обаче
техния интензитет в конкретния случай е по голям от обичайния. Ищцата е била
жена развиваща разностранен бизнес,активна,обществено ангажирана,включително и
с благотворителност,известна в обществото.Обвинението в данъчни престъпления и
изнудване,като организатор на организирана престъпна група,безспорно е сринало
авторитета и ,името,честта и достойнството и се е отразило негативно в
емоционален план.Освен това наказателното производство продължило 6 години,като е била издадена
ЕЗА,причинила допълнителни неудобства и безпокойства,както в страната,така и
извън нея.
Неоснователно е
възражението на прокуратурата за съпричиняване на вредата.Няма доказателства
пребиваването на ищцата в САЩ да е допринесло за вредоносния резултат.В случая
не се търсят вреди от неразумен срок на наказателното производство,за да се
обсъжда въпроса дали пребиваването и в САЩ е допринесло за продължителността на
срока.
При основателност на
главния иск, основателен е и акцесорния по чл. 86 ЗЗД.Обезщетение за забава се
дължи от влизане в сила на постановлението за прекратяване,защото от този
момент,ответника изпада в забава.Постановлението за прекратяване е постановено
на 19.08.16г. и като няма данни да е обжалвано,се е стабилизирало след 7 дни,
или на 27.08.16г. Възражението за три годишен погасителен давностен срок е основателно.При
подадена искова молба на 25.10.19г.,за срока от 19.08.16г. до
25.10.16г.вземанията за лихви са погасени.Върху присъдената главница се дължи
лихва от 25.10.16г. до окончателното и изплащане.
С оглед гореизложеното
и съобразно критериите за справедливост и установената съдебна практика,съдът
намира,че за обезщетението на ищцата ще е достатъчна сумата от 20 000 лв.
До този размер иска се явява доказан.Решението на окръжния съд в същия мисъл
правилно.Следва да се отговори и на твърдението в жалбата,че съдът не е
посочил,за колко е оценил всяко страдание.Сбора от всички негативни
преживявания на страната,представляват неимуществени вреди,като за размера на
обезщетението за тяхното понасяне се съобразяват различни правно релевантни
факти,посочени по-горе.Не се оценява всяко преживяване по отделно, а как всички
те са се отразили на физическото и психо-емоционалното състояние на страната.
Недоказан е иска за
имуществени вреди в размер на 2 000 лв.заплатен адвокатски хонорар на адв.К. за процесуално представителство по
досъдебното производство и в размер на 2 925 лв.,представляващи левовата
равностойност на 1 500 щ.д. заплатен адв.хонорар на ав. Н. Л. от САЩ за
осъществяване на защита и представителство в производството по издирване на
ищцата в САЩ и за отмяна на статута и за издирвано от Интерпол лице.
Доказано е
обстоятелството,че адв. К. е упълномощен да я представлява по досъдебното
производство.От представената разписка ,че адв.К. е предоставил на адв. К.
сумата 2 000 лв.,не става ясно сумата да е дадена във връзка с ДП,от името
и за сметка на ищцата.
По отношение на
претенцията за левовата равностойност на 1 500 щ.д. от представената
разписка за заплатен хонорар в този размер,не става ясно за какви процедури той
я е представлявал и дали е за твърдените.
По отношение
претенцията за имуществени вреди,като пропуснати ползи иска е изцяло
неоснователен. По принцип пропуснатите ползи също подлежат на обезщетяване,ако
са в резултат на непозволеното увреждане.Прихода който е пропуснат трябва да е
реален и сигурен и да е осуетен от незаконните действия.Пропуснатите ползи
следва да се докажат,тъй като не се предполагат по презумпция.
Ищцата чрез
пълномощник е продала дяловете си в две от дружествата, а останалите търговски
дружества в които има участие развиват дейност.Няма сигурност,че ако не бе
продала дяловете си ,щеше да реализира доходи като през предходните години.От
събраните доказателства не се установи ,каква е реалната и сигурна възможност
да увеличи имуществото си с исковата сума,както и че неосъществения приход е в
причинно следствена връзка на НП.
Във въззивното
производство няма доказателства за направени разноски и такива не следва да се
присъждат.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260355/10.11.2020г. постановено по гр.д.№ 2509/2019г. по описа на Окръжен съд
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: