ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227
гр. Бургас , 28.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500334 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК, вр. с чл.83, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 269131/15.07.2021г. на БОС, подадена от Ж. Д. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.20, вх.2, ет.1, ап.14, чрез адв.Г.С., съд.адрес:
гр.Б., ул.“В.Л.“ № **, ет. *, офис ***, против определение № 260932/24.06.2021г. по гр.д.№
1/2021г. на БОС, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за освобождаване
от разноски за назначаване на особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК
по гр.д.№ 1/2021г. на БОС. Твърди, че съдът неправилно е разчел приложената от него
декларация по чл.83, ал.2 ГПК и доказателствата към нея. Заявява, че вноските по
изтегления от него ипотечен кредит са в размер по-голям от приетия от съда, че
допълнително изплаща и вноски по друг, потребителски кредит или общо изплаща над
1000лв. за погасяване на изтеглени заеми от банка. Отделно от това има разходи за битови
нужди и храна, следователно е в невъзможност да заплати разноски за назначаване на
особен представител на ответника. Заявява, че дружеството, чийто едноличен собственик на
капитала е, не реализира печалба и това е допълнителен аргумент за уважаване на молбата.
Евентуално, в случай, че жалбата не бъде уважена изцяло, моли да бъде определено
възнаграждение на особения представител в половин размер, поради ниската сложност на
спора. Ангажира доказателства.
Жалбата е депозирана в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, против допустим
съдебен акт и е допустима.
1
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и съобрази закона, за
да се произнесе, приема за установено следното :
Видно от преписката по делото, частният жалбоподател е депозирал искова молба
против Х. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. От
приложените по делото съобщения и уведомления се установява, че ответникът не е намерен
на постоянния си и настоящ адрес, не отговаря на посочения в съобщенията мобилен номер
и няма връзка с него.
Установено е, че няма актуален действащ трудов договор, за да бъде призован чрез
работодателя, ето защо на основание чл.47, ал.6 ГПК съдът е разпоредил залепване на
уведомление и впоследствие, с определение № 260841/31.05.2021г. по гр.д.№ 1/2021г. БОС –
внасяне на депозит за назначаване на особен представител на разноски на ищеца Ж.Г..
След получаване на определението на съда, е депозирана молба от частния
жалбоподател за освобождаване от внасяне на разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК с
приложена декларация. Евентуално е отправено искане до съда за намаляване на дължимото
възнаграждение до ½ от дължимия минимален размер по Наредба № 1.. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По този повод настоящият състав приема следното: Съгласно трайно установената
съдебна практика, освобождаването от заплащане на държавна такса и/или на разноски,
както е в настоящия случай, е изключение от общото правило, че по делата се дължи
внасяне на държавна такса и суми за разноски и за да бъде приложено изключението, съдът
следва да прецени, че молителят не разполага със средства и е в невъзможност да си осигури
ежемесечни доходи.
От приложената декларация по чл.83, ал.2 ГПК се установява, че молителят има
ежемесечен доход от трудови възнаграждения в размер на 1130лв. и ежемесечен дивидент в
размер на 600лв. – общо 1730лв.
Съгласно декларираното, той живее заедно със съпругата си в собствено жилище и
няма алиментни задължения. Няма данни съпругата му да работи и да реализира доходи от
трудови правоотношения или от граждански договори.
Действително, по делото са налице писмени доказателства – молба за вписване на
законна ипотека за обезпечаване на договор за ипотечен кредит, получен от Ж.Г. за
закупуване, под режима на СИО със съпругата му Г. С. Г., на апартамент от 78.37кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, клозет и антре, с административен адрес на
обекта: гр. Б., ж.к.“В.“, бл. **, вх.*, ет. *, ап. *. Видно от описаното в молбата, сумата на
кредита, ведно с всички допълнителни разходи по него, е платима до 17.10.2024г., като за
съда не става ясно каква е месечната анюитетна вноска, понеже не е приложен
погасителният план по договора.
2
Към молбата по чл.83, ал.2 ГПК Г. е приложил и още един договор, от 27.03.2018г., за
предоставяне на потребителски кредит в размер на 20 000лв., с краен срок на погасяване –
27.07.2021г. Към датата на постановяване на настоящото определение срокът на договора е
изтекъл срок и няма данни за предоговаряне, т.е. за продължаване на срока. Следователно
сумата е погасена и съдът е длъжен да зачете по правилото на чл.235, ал.3 ГПК настъпилите
в хода на процеса факти, затова приема, че ежемесечната сума за погасяване на кредита по
този договор не следва да бъде отразена за разход на молителя и неговото семейство.
При всичко така изложено, настоящият състав споделя по реда на чл.272 ГПК
мотивите на БОС, за да постанови обжалваното определение № 260932/24.06.2021г. по гр.д.
№ 1/2021г. на БОС, като намира, че е нужно да добави и следното:
Действително, ангажирани са доказателства, че молителят има висящо задължение
към банка за изплащане на месечни анюитетни вноски до 17.04.2024г., но в същото време
той работи и има доходи, освен това със съпругата си са придобили имот, който явно е
различен от декларирания в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК, защото е с различна
квадратура и е с административен адрес, различен от постоянния адрес на Г..
Настоящият състав напълно споделя доводите на частния жалбоподател, че за да
изплаща кредити и да осигурява битово семейството си – да заплаща режийните разходи за
жилището, в което живеят със съпругата си и да закупува хранителни стоки за двучленното
си семейство, са необходими средства, но покупката на второ жилище за семейството сочи,
че молителят и неговата съпруга имат финансовите възможности да живеят, без жената да
упражнява труд, да изплащат кредити и в същото време да погасяват всички дължими суми
за битови разходи – ток, отопление, осветление, храна и т.н. Още повече, че наличието на
второ жилище дава възможност за допълнителни доходи, защото е ясно, че двамата не
живеят в него и имат възможност да го отдават под наем.
При гореизложеното Апелативен съд Бургас приема, че не се доказаха факти и
обстоятелства, обосноваващи приложение на изключението от общото правило, че по делата
се дължи внасяне на държавна такса и суми за разноски.
Що се отнася до евентуалното искане за намаляване на определената от съда сума на
размера на дължимото възнаграждение за особения представител, настоящият съд приема,
че то не може да бъде уважено, защото законът не предвижда подобна процесуална
възможност. Размерите на адвокатските възнаграждения, определени по реда на чл.47, ал.6
ГПК, са ясно посочени в Наредба № 1 … за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и нормативният акт не предвижда възможност за съда да намали дължимото
възнаграждения повече от определения минимален размер. Ето защо молбата не може да
бъде уважена и в тази част.
3
Така се налага заключение за потвърждаване на атакуваното определение и мотивиран
от изложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260932/24.06.2021г. по гр.д. № 1/2021г. на БОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване
на препис от него на частния жалбоподател пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4