Определение по дело №1434/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260018
Дата: 29 юни 2020 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100501434
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           /                 06.2020г.

 

гр.  Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 29.06.2020 година, в състав: 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

            въззивно гражданско дело №1434 по описа за 2020 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №30861/26.05.2020г. на ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение №1105/04.03.2020г., постановено по гр. дело  №16520 по описа за 2019г. на РС-Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на И.С.К. ЕГН********** сумата от 1 969.90лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 14.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил искът за разликата над уважения размер до претендирания размер от 2 565.65лв. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че ищецът и ответникът са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове - Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г., като в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно приложение на КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.  Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. Доказателствени искания не са направени.

Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.

            Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Водим от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №30861/26.05.2020г. на ОДМВР – гр. Варна, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение №1105/04.03.2020г., постановено по гр. дело  №16520 по описа за 2019г. на РС-Варна, 31-ви състав.

            НАСРОЧВА производството за 22.07.2020г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.