О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ / 06.2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на 29.06.2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
въззивно гражданско дело
№1434 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №30861/26.05.2020г.
на ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез
юрк. Богдана Йорданова, против Решение №1105/04.03.2020г., постановено по гр. дело
№16520 по описа за 2019г. на РС-Варна, с
което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на
И.С.К.
ЕГН********** сумата от 1 969.90лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от
ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 14.10.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил искът за разликата над уважения размер до
претендирания размер от 2 565.65лв. В жалбата се излага, че решението е
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че
ищецът и ответникът са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконови нормативни актове - Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г.,
като в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно
приложение на КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове
– НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово
законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но
счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която
продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което
обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този
резултат. Твърди, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща
допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час,
което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във
връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР,
изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените
часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят
не е престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените
съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като
вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли
изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и
да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. Доказателствени
искания не са направени.
Чрез
депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди,
че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми,
доколкото в Наредба
№ 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен
алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в
дневен. Счита, че субсидиарното приложение
на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между
нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
–потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен
срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса
за въззивното производство е внесена.
Доколкото
въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба
вх. №30861/26.05.2020г. на ОДМВР – гр. Варна, действащ чрез юрк. Богдана
Йорданова, против Решение №1105/04.03.2020г., постановено по гр. дело №16520 по описа за 2019г. на РС-Варна, 31-ви
състав.
НАСРОЧВА производството за 22.07.2020г. от 9.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.