№ 88
гр.
Велико Търново,7.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в закрито заседание на седми ноември две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 233/2023 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/
вр. с чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ вр. с чл. 63д,ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по молба, *** Д.Д. *** като процесуален представител на СИРИУС ПБ ООД гр. Г.О.с
искане за изменение на Решение № 220 от 18.10.2023г. постановено по настоящото
дело в частта за разноските. Намира, че съдът неправилно е посочил в мотивите
си , че не се доказани направените по делото разноски в размер на 400 лева
адвокатско възнаграждение. На първо място посочва, че в о.з. е направил такова
искане, като е представил договор за правна помощ и съдействие, от който е
видно, че договореното възнаграждение му
е заплатено в брой, както и списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за
сторените разноски. Моли съда да се произнесе в горния смисъл.
Ответната страна по молбата, касатор в настоящото производство чрез юк
Колев заема становище за неоснователност на така подадената молба, тъй като
липсва списък за разноски и доказателства за заплащане на договорения хонорар. Освен
това в писменото становище по делото е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението.
Съдът от фактическа страна установява следното : С Решение № 220 от
18.10.2023г постановено по КНАХД
10233/23г. по описа на Административен съд Велико Търново настоящият касационен
състав е оставил в сила Решение № 284/1.6.2023г. по НАХД
1198/22г. по описа на ВТРС, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление НП №5155944- F 542267 от
5.06.2020г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с което на основание чл. 355,
ал.1 от КСО за извършено нарушение на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба №Н-8/2005г.
на МФ във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО от СИРИУС ПБ ООД гр. Г.Оряховица,
ул.“Цар Асен Първи „ № 28 е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 700 лева. .
По
направените разноски, съдът е посочил, че въпреки че е представен списък с
разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК липсват доказателства, че
такива са направени от ответник касационна жалба.
В последното
о.з. е представен от молителя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК и Договор за правна защита и съдействие № 826635 от 29.09.2023г.,
в който е посочено, че възнаграждението е заплатено в брой.
С молба вх. № 5081/31.10.2023г. от дружеството е поискано изменение на
горното Решение в частта за разноските. Препис от същата е връчена на
ответната страна, която в указания срок
е депозирала отговор на същата.
При
така установеното , съдът прави следните правни изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН по въпроса за разноските са приложими
правилата на АПК. В АПК няма специални разпоредби, касаещи изменение на
постановеното решение в частта за разноските, с оглед което и на основание чл.
144 от АПК са приложими правилата на чл. 248, ал. 1 и сл. от ГПК. Последната
регламентира, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени решението в частта на разноските.
С
оглед на горното, като подадена в едномесечния срок, тъй като решението е
необжалваемо от надлежна страна, след
като е представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК молбата се явява процесуално
допустима. В този смисъл касационната инстанция съобразява задължителното
тълкуване на закона, дадено с т. 8 от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК ВКС), което посочва, че липсата на представен списък по чл.
80 ГПК в хипотезата,при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски
не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските и т.11 от същото ТР, че претенцията за
разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция.
Разгледана по същество е основателна. В случая е налице първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, при която,
след като съдът не се е произнесъл по разноските е налице искане от страната те
да й бъдат предоставени в съответствие с
нейното твърдение за осъществяването им. Това искане е за допълване на решението, като се определи размера на
разноските (виж т. 8 от ТР № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК ВКС) и следва да бъде уважено. Изрично в т.1 от горепосоченото ТР ВКС
е дал задължителното тълкуване, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Съдът неправилно е приел, че начинът на заплащане на договореното
възнаграждение е по банкова сметка ***ов превод, то не е доказано тяхното
осъществяване. В случая изрично в договора е посочено, че възнаграждението е
заплатено в брой, поради което и съгласно т.1 от ТР доказателство за неговото
плащане е самият договор, който има характер на разписка.
По
направеното възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение. Т.3 от горепосоченото ТР предвижда, че при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения
в същата наредба минимален размер. Съгласно Чл. 18. От Наредбата (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.)
За изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 100 лв.(2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28
от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) Ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В
конкретния случай наложеното от АНО наказание е в размер на 700 лева, поради
което минималното адвокатско възнаграждение изчислено по чл. 7, ал.2 т.1 от
Наредбата е 400 лева, каквато е претенцията и на ответник касационна жалба.
Следователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно.
С
оглед на което е налице основание за допълване на решението в частта за разноските, като на ответник
касационна жалба бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева за касационната
инстанция, съобразно представените доказателства
Воден от горното и на основание чл.
248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение № 220 от 18.10.2023г постановено по КНАХД 10233/23г. по описа на
Административен съд Велико Търново в
частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите гр. София да заплати на СИРИУС ПБ ЕООД с ЕИК ..., седалище гр. Г.О.разноски в размер на 400 (четиристотин ) лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.