Определение по дело №29/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от К. А. М. с вх.№ 1064/12.09.2011 г., чрез представителя му по пълномощие, против разпореждане на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Кърджали от 10.08.2011 г. по изпълнително дело № 430/2000 г., с което е оставена без уважение молбата на К. А. М. за възобновяване на изпълнителното дело. Счита обжалваното разпореждане за неправилно, поради следните съображения: разпоредбата на чл.454, ал.1 от ГПК изисквала длъжникът да заплати 30% от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове, на основни и присъединени взискатели. Не били налице предпоставките за спиране на изпълнителното дело, тъй като длъжникът внесъл 30% върху главницата по курс към датата на образуване на делото, но не и върху цялото задължение към взискателя към този момент – главница, законни лихви, разноски в отделните производства, адвокатски хонорари и т.е. Отделно от това длъжникът следвало да внесе и 30 % от задълженията на присъединените взискатели. Преди да се произнесе по молбата за спиране, както и по молбата за възобновяване държавният съдебен изпълнител следвало да изчисли размера на дълга към настоящия момент – главница, законна лихва, разноски и т.н. Не били внесени и 10% от всички дължими суми по изпълнителен лист, натрупаните лихви и разноски по изпълнителното дело, както и по присъединеното изпълнително дело № 304/2011 г. Отделно от това нямало основание да се спре изпълнителното дело срещу солидарния длъжник – юридическо лице. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали от 10.08.2011 г., с което е оставена без уважение молбата му за възобновяване на изпълнителното производство и да върне изпълнителното дело за продължаване на принудителното изпълнение.

Длъжникът С. Н. А. от гр. К. възразява срещу подадената жалба. Твърди, че внесената сума от 7 000 лева надхвърля 30% от определения от съдебния изпълнител дължима сума, както и че всеки месец внасял 10% върху дължимата сума.

Длъжникът „Я. Д.” ЕООД гр. К. в срока по чл.436, ал.3 от ГПК, не е подал писмени възражения срещу жалбата.

Длъжникът по присъединеното изпълнително дело № 304/2011 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали – Н. С. А. възразява срещу подадената жалба. Твърди, че внесената сума от 7 000 лева надхвърля 30% от определения от съдебния изпълнител дължима сума, както и че всеки месец внасял 10% върху дължимата сума.

Държавният съдебен изпълнител Йорданка Костова е изложила мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Изпълнително дело № 430/2000 година по описа на ДСИ при РС – Кърджали е образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.10.2000 г., с който С. Н. А. от гр. Кърджали и „Я. Д.” О., гр. К. са осъдени да заплатят солидарно на К. А. М. от гр. С. сумата в размер на 11 875 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2000г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на 556 лева.

С молба вх. № 713/11.05.2011г., взискателят М. е поискал от ДСИ да продължи изпълнителните действия срещу длъжниците чрез насочване на изпълнение срещу недвижим имот, собственост на длъжника – физическо лице, представляващ 1/2 ид. част от апартамент , бл. , кв. „В.” на гр. К.

С призовка за принудително изпълнение от 09.06.2011г., длъжникът А. е уведомен от ДСИ, че на 06.07.2011г. ще пристъпи към принудително изпълнение, като извърши опис на посочения апартамент.

Видно от протокол от 04.07.2011 г., съставен от ДСИ при Районен съд – Кърджали, на посочената дата длъжникът А. е внесъл по сметка на ДСИ сумата от 7000 лева и е поискал спиране на принудителното изпълнение върху апартамента на основание чл. 454 ал.1 ГПК, като се задължил всеки месец от първо до 10-то число да внася по 10% от дължимата сума – 2 285.48 лева.

По изпълнителното дело е приложена сметка за размера на дълга по изп.дело, съставена чрез счетоводната програма на СИС при КРС, в която е посочено, че към 04.07.2011г. главницата е в размер на 28 146.63 лв. /левова равностойност на 11 875 щатски долара по изпълнителния лист към 01.11.2000г./. Описани са внесени суми и след приспадането им е посочено, че се дължи сумата от 21 347.61 лева. Добавено към тази цифра ръкописно е числото 1 496.86 лева, като очевидно от сборуването им се е получила цифрата 22 844.47 лева. Следва ръкописно записване, че 6 853.34 лева са 30%, а 2 284.48 лева - 10%.

С постановление от 05.07.2011г., ДСИ като приел, че внесената от длъжника сума от 7000 лева преди датата на публичната продан представлява 30% от размера на дълга и длъжникът се задълµил да внася ежемесечно по 10% от останалата дължима, преценил, че са налице предпоставките на чл. 454 ал.1 ГПК и спрял изпълнителното производство по изпълнително дело № 430/2000 г.

Видно от протокол за присъединяване към изпълнително дело № 430/2000 г. от 22.07.2011 г., държавният съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали е присъединил изпълнително дело № 304/2011 г. по описа на СИС при РС – Кърджали със страни: К. А. М. – взискател, и С. Н. А. и Н. С. А. – длъжници, към изпълнително дело № 430/2000 г.

С молба вх.№ 984/08.08.2011 г. взискателят К. М. е поискал да бъде възобновено спряното изпълнително дело № 430/2000 г., като с разпореждане от 10.08.2011 г. държавният съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали е оставил без уважение молбата на К. А. М. за възобновяване на изпълнителното дело.

От приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане се установява също така, че на 09.08.2011 г. длъжникът С. А. е внесъл по сметка на ДСИ сумата от 2 300 лева. С молба вх. № 984/08.08.2011 г. взискателят М. е поискал назначаване на вещо лице, което да изчисли размера на законната лихва и на дълга към тази дата, като с разпореждане от 08.08.2011 г. държавният съдебен изпълнител е назначил вещо лице по изпълнително дело № 430/2000 г. със задача да изчисли какъв е размера на дълга и размера на дължимата законна лихва върху главницата от 11 875 щатски долара, считано от 15.06.2000 г. Видно от заключението на назначената по изпълнителното дело и приета съдебно – счетоводна експертиза, към 29.08.2011 г. дължимата главница е в размер на 11 875 щатски долара и лихва в общ размер на 5 793.02 щатски долара.

От гореизложеното се установява, че размерът на вземането по изпълнителния лист от 26.10.2000 г., въз основа на който е образувано изпълнителното производство, не е изчислен правилно в приложената към делото сметка от 04.07.2011 г. за размера на дълга, тъй като видно от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, внасяните суми за периода м.юли 2004 г. – м.септември 2009 година, в общ размер на 11 228.44 щатски долара, са погасили част от лихвите в общ размер на 17 021.46 щатски долара, като непогасената лихва е в размер на 5 793.02 щатски долара, а главницата от 11 875.00 щатски долара е останала да се дължи изцяло. Макар и експертизата да е изчислила размера на дълга към 29.08.2011 г., то от подробните изчисления за дължимата лихва за отделните олихвяеми периоди, е видно, че включително към датата на насрочения опис 06.07.2011 г. дължимите суми са превишавали значително остатъка за плащане от дълга, посочен в сметката на ДСИ от 21 347.61 лв. /респ.22 844.47 лв./. В посочената сметка, ДСИ неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 76 ал.2 ЗЗД, е извършил механично приспадане на внесените от длъжника суми от главницата, без да държи сметка за реда на погасяване на задълженията в тяхната последователност-разноски, лихва, главница.

С други думи, от гореизложеното се установява, че не са били налице предпоставките на чл.454, ал.1 от ГПК за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 430/2000 г., като внесената сума от 7 000 лева не представлява 30% от дълга на длъжника, нито определената за ежемесечно внасяне сума от 2 284.48 лева представлява 10 на сто от вземанията, съобразно изискването на посочената разпоредба. Впрочем, това е прието изрично от състав на Кърджалийския окръжен съд, който с решение № 288 от 03.11.2011 г. по гр.д.№ 331/ 2011 г., образувано по жалба на взискателя К. М., е отменил постановлението на държавният съдебен изпълнител от 05.07.2011 г. за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 430/2000 г. по описа на СИС при Районен съд – Кърджали, като незаконосъобразно и е върнал изпълнително дело № 430/2000 г. на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия. Решението е влязло в сила на 03.11.2011 г.

С оглед установеното по – горе, а именно, че с влязло в сила решение на Кърджалийския окръжен съд е отменено постановлението на държавният съдебен изпълнител от 05.07.2011 г. за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 430/2000 г. по описа на СИС при Районен съд – Кърджали и изпълнителното дело е върнато на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия, разпореждането на държавния съдебен изпълнител от 10.08.2011 г. по изпълнително дело № 430/2000 г., с което е оставена без уважение молбата на К. А. М. за възобновяване на иþпълнителното дело, е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпореждане на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Кърджали от 10.08.2011 г. по изпълнително дело № 430/2000 г., с което е оставена без уважение молбата на взискателя К. А. М. за възобновяване на изпълнителното дело, като незаконосъобразно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.