Решение по дело №62/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 198
Дата: 23 май 2023 г. (в сила от 23 май 2023 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20237120700062
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 23.05.2023 г.

Административен съд - Кърджали, в  публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха Халил              

като разгледа докладваното от съдия   Божкова

административно дело 62/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на И.Д.С. от *** срещу Заповед З-1302/ 22.12.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ( ИА ГИТ), град София, с която на И.Д.С. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при нарушение на материалния закон, както и на процесуалните правила при издаването й. Изразява се становище, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, тъй като И.С. не е извършила деяние, което да представлява административно нарушение по посочената разпоредба на закона и КПСДА. В жалбата се прави твърдение, че не е посочено коя ( или кои) конкретни норми от Кодекса се нарушават, за да се установи дали описаното нарушение отговаря на сочените за нарушени разпоредби. По този начин се осуетявало правото на защита на жалбоподателката, тъй като няма конкретно обвинение.

Посочва се, че изискуемата конкретика не може да бъде установена и от мотивите на заповедта,тъй като в тях се правят изводи за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 2, ал. 5 от Етичния кодекс на служителите в ИА „Главна инспекция по труда“. Твърди се, че последният акт не е посочен в чл. 89, ал. 2, т.5 от ЗДСл. Изразява се становище, че като основание за налагане на наказание Етичният кодекс се посочва едва в мотивите на заповедта, което е процесуално нарушение.        

Като следващо основание за незаконосъобразност на оспорената заповед се сочи, че от изложената в същата фактическа обстановка не става ясно с кое именно поведение е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). Твърди се, че в обжалваната заповед (стр.4) е цитиран текста на чл. 6, ал. 1 от КПСДА, отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 57 от 2 април 2020 г. за приемане на Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация - ДВ, бр. 33 от 7 април 2020 г., в сила от 08.05.2020 г. Твърди се, че двата текста не са идентични, което осуетява правото на защита на лицето, тъй като не дава възможност да се разбере, кое е укоримото поведение.

Изразява се становище, че от изложената в заповедта фактическа обстановка не може да се установи твърдяното неспазване на служебната йерархия. В мотивите на заповедта се посочвало, че неспазването на служебната йерархия се изразява в несъобразяване с разпореждане на прекия административен ръководител.

Отново от текста на заповедта обаче се установявало, че няма разпореждане, а има устно съобщение на директора, че прекратява администартивно-наказателни преписки общо без конкретика и резолюция.

Цитирана е разпоредбата на чл.54 от ЗАНН и се твърди, че на 12.08.2022 г. на жалбоподателката не е представена писмена резолюция по смисъла на посочената разпоредба от ЗАНН. Посочва се, че в цитирания в обжалваната заповед доклад № ДОК22014452 от 11.11.2022г. се установява, че „данни за АУАН са нанесени за първи път на 15.08.2022г., за да се извърши прекратяване на преписката.“ Т.е. към 12.08.2022г. писмена резолюция за прекратяване не е съществувала. Устното съобщаване на решение или намерение на директора не е акт на горестоящ орган по смисъла на чл. 6, ал. 1 от действащия Кодекс. Изразява се становище, че в случая няма законова възможност директор на дирекция или служител в ИА ГИТ да издава устен акт, тъй като това не е предвидено, съгласно чл. 59, ал. 3 от АПК, в закон, уреждащ тази възможност.

Консултацията по законосъобразносттта на АУАН, по който преписката не е прекратена, е извършена със служител от Дирекция „Правно обслужване на инспекционната дейност“. Консултация, дадена от служител от ПОИД, не представлява неспазване на служебната йерархия, защото съгласно чл. 13 от Устройствения правлник на ИА“ГИТ“, действащ към м. август 2022г. задължение на служителите на ПОИД е да:

т.3. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) осъществява методическо ръководство на дирекциите "Инспекция по труда" упражняване на административнонаказателна дейност и на дейността по прилагането на принудителни административни мерки по трудовите и служебните правоотношения, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, здравословните и безопасни условия на труд и по други закони, контролът на които е възложен на Агенцията;

т. 13. дава становища, сведения и консултации по правилното и законосъобразно прилагане на нормативните актове, контролът по които се извършва от Агенцията;

Искането е да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощник и поддържа жалбата си. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда, град София, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата като неоснователна. В съпроводително писмо обосновава законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № З-1302/ 22.12.2022 г. на ИА ГИТ, София на И.Д.С., на основание чл.92, ал.1, във връзка с чл.90, ал.1, т.1 и чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл., е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. То е наложено за това, че на 12.08.2022 г. не е спазила служебната йерархия, като не се е съобразила с разпореждане на прекия си административен ръководител, с което не е съблюдавала поведение, съответстващо на изискуемото по Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – чл.6, ал.1.

Посочено е, че с разпореждане от 13.05.2022 г. К.Ф.,*** е наредила да се извърши проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на контрол в ***, тъй като е установено, че на обекта се извършват строително-монтажни дейности - топлоизолация (саниране) на втори етаж на двуетажна сграда. К. Ф. е определила екип от четирима служители на дирекцията, които да извършат проверката.

На 27.05.2022 г. в ДИТ-Кърджали са се явили тримата работници, установени да работят на строителния обект на 13.05.2022 г., К. М. М., в качеството му на възложител на строителния обект, както и представилият се при проверката по работни места за технически ръководител на строителния обект Б. М. Ч., който е съдействал за даване на сведения от работниците и заявил, че той ги е повикал на обекта. Тримата работници са посочили, че искат да декларират нови обстоятелства. Въз основа на тези обстоятелства ***ите са приели, че работодател на установените в строителния обект трима работници е бил именно Б. Ч.. На 30.05.2022 г. Л. И. е променила данните за работодател в информационната система на ИА ГИТ, като за работодател е вписан Б.Ч. До последния в качеството му на работодател, на 13.06.2022г., е изпратена покана, изх. № 22052363 от 13.06.2022 г. за съставяне на 3 броя актове за установяване на административни нарушения. За съставянето на АУАН, вместо Б.Ч., на 14.06.2022 г. в дирекцията се явило упълномощено лице. На 21.06.2022 г. в ДИТ – Кърджали са постъпили 3 броя възражения от Б.Ч. срещу съставените АУАН ведно с приложения. С резолюция от 21.06.2022 г. К. Ф. е поискала становище по възраженията от актосъставителите и ст.юрисконсулт Н. К.. На 22.06.2022 г. е постъпило общо становище от актосъставителите за законосъобразност на съставените АУАН. На 13.07.2022 г. ст. юрисконсулт К. дал становище за наличие на основание за прекратяване на АНП по съставените 3 броя АУАН.

          В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че на 12.08.2022 г. Директорът на ДИТ – Кърджали К.Ф. е съобщила устно на инспекторите, че прекратява АНП по АУАН № 09-2200176 от 14.06.2022 г., АУАН № 09-2200177 от 14.06.2022 г. и АУАН № 09-2200178 от 14.06.2022 г., съставени на Б. Ч., поради ненадлежно връчване и неустановен автор на нарушението.

*** Ю., *** И. и *** С. са били засегнати професионално от отправените им от г-жа Ф. забележки, поставящи под съмнение тяхната компетентност по прилагането на ЗАНН, и аргументите за прекратяване на АНП, което ги е подтикнало да пренебрегнат мнението на прекия си ръководител и административнонаказващ орган, като са предприели действия, в нарушение на разпореждането на своя пряк административен ръководител.

На 12.08.2022 г. г-жа С., съвместно с г-жа И. и г-жа Ю., по собствена инициатива са се обърнали за становище по случая до служители на ЦУ на ИА „Главна инспекция по труда", като по този начин са поставили под съмнение авторитета на своя директор.

*** С., Ю. и И., отново по своя инициатива и в нарушение на разпореждането на своя пряк ръководител, около 17:30 ч. на 12.08.2022 г., са провели нова среща с Б. М. Ч., при която са предприели действия за ново връчване, на вече връчените на 14.06.2022 г. 3 бр. АУАН, срещу подпис на Ч. Тези действия са предприети след като инспекторите, в това число И.С., са били надлежно уведомени от своя директор за взето решение от административнонаказващия орган за прекратяване на АНП и без да бъдат доведени до знанието на г-жа Ф.

          В оспорената заповед е посочено, че в своите писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган И.С. посочва, че действията на директора на Дирекция „Инспекция по труда със седалище гр. Кърджали (свързани с взетото решение за прекратяване на АНП) са предизвикали „недоумение" у нея, което е мотивирало нейните последващи действия, в нарушение на разпореждането на своя пряк административен ръководител. Направен е извод, че от всички събрани писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява неспазване на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация от страна на И.Д.С. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище град Кърджали.

По делото е приета административната преписка по издаване на оспорената заповед.

От Доклад, вх. № ДОС 22014452/ 11.11.2022 г. на началник-отдел „КИД“ в ИА ГИТ, София става ясно, че по повод сигнал, вх. № 22094312/ 19.08.2022 г. от Б. Ч. за нанесени публично обиди и клевети, отправени лъжи и изключително грубо поведение от страна на служителите в ДИТ-Кърджали – Е. Ю., Л. И. и И. С. е образувано административно производство по чл.114, ал.1 от АПК. От посочените служители, директора, Н. Н. (определена от директора на ДИТ – Кърджали да участва в проверката по работни места на 13.05.2022 г.) и юк К. са поискани обяснения. Констатирани са пропуски в работата на директора на ДИТ – Кърджали и юк К.

След анализ на събраните доказателства в доклада е посочено, че *** Ю., И. и С. са нарушили чл. 8, ал. 1 и чл. 2, ал. 5 от Етичния кодекс на служителите в И А ГИТ.

В доклада е направено предложение, при евентуално изслушване на участниците в конкретния случай, да бъдат намерени отговори на следните въпроси:

- Защо призовката от 16.05.2022 г. не е приложена към преписката от проверка и преписките по актовете, след като тя документира, че Б.Ч. е възприет от контролния орган за работодател? (В приемо-предавателен протокол е отбелязана само „Призовка по чл. 45, ал. 1 от КГ', а към преписката е приложена призовката от 13.05.2022 г. съставена и връчена в строителния обект. Тази призовка може да бъде приложена към преписката само от актосъставителя.)

- Защо директорът не е искал още през м. май 2022 г. да бъде открита и съответно приключена проверка на възложителя? Защо не са поискани други документи от възложителя - план за безопасност, съдържание на информационна табела, неговия екземпляр от договора за строителство, кой е координатор по БЗР, писмени обяснения?

- Защо не е търсено доказателство по плащането на извършената работа по веригата възложител – изпълнител – подизпълнител? Кой на кого е платил за извършената работа?

- Защо директорът не е отбелязал по-рано недостатъците в АУАН, за да има  възможност да бъдат спрени и съставени други в тримесечен cpoк от установяване на нарушенията?

- Защо наказващият орган не е приел цял месец проекта на резолюция за прекратяване, а е решил едва на 11.08.2022 г. да иска обяснения от актосъставителите, да изяснява доказателствата за нарушения и за авторството им и да търси сметка на инспекторите защо не са проверили възложителя?

С оглед положени подписи в придружителния лист само от директора, възможно ли е преписката да е била само на разположение на директора, а юрисконсултът да има само формално участие в процеса?

Върху доклада на същата дата на предаване в ИА ГИТ, София е изписано „Да“ от ИД на ИА ГИТ. С бланка на резолюция с дата 11.11.2022 г., в която е подчертано „За изпълнение“ ИД на ИА ГИТ, София е разпоредил да се образува дисциплинарно производство  срещу директора и служителите, извършили проверката. Наредено е служителите да бъдат изслушани в срок до 25.11.2022 г.

Със Заповед № З-1154/ 21.11.2022 г. на ИД на ИА ГИТ, София, на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл., е наредено на Е. М. Ю., Л. Д. И., И.Д.С. *** и К.Б.Ф. ***, да се явят за изслушване при ИД на ИА ГИТ, София на 23.11.2022 г., в 14:00 часа, в сградата на ИА ГИТ и да дадат обяснения, в т.ч, да предоставят писмени обяснения, във връзка с образувано дисциплинарно производство с разпореждане от 11.11.2022 г. на  ИА ГИТ, София. В заповедта е посочено, че изслушването е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелствата, отразени в доклад № ДОК22014452 от 11.11.2022 г. от В. П. В., началник на отдел „Контрол на инспекционната дейност”, в който са изложени съображения за допуснати нарушения на служебни задължения от Е. М. Ю., Л. Д. И., И.Д.С., изразяващи се в неспазване на служебната йерархия, в нарушение на чл.8, ал.1 и чл.2, ал.5 от Етичния кодекс на служителите в ИА „Главна инспекция по труда“.

Тази заповед, ведно с цитирания в нея доклад, е получена от И.С. на 21.11.2022 г. От Протокол с дата 23.11.2022 г., подписан от ИД на ИА ГИТ, София и жалбоподателката, като и нейна декларация от същата дата, се установява, че И. С. се е явила и била изслушана от дисциплинарно наказващия орган на посочената дата. Дала е и устни обяснения.

При така установените факти АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.) предвижда, че изпълнителният директор на Агенцията назначава държавните служители в нея и прекратява служебните им правоотношения.

Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДСл, съгласно която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Утвърдено е в съдебната практика разбирането, че по смисъла на чл. 94, ал. 1, пр. 1 от ЗДСл, нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка, заедно с решението на дисциплинарния съвет са предоставени на наказващия административен орган, на когото принадлежи окончателната преценка, дали да наложи дисциплинарно наказание. В случая, предвид обстоятелството, че е наложено наказание, различно от предвидените в чл.90, ал.1, т.4 и 5 от ЗДСл, то не е било задължително да се вземе становище на дисциплинарен съвет. За най-ранна дата на откриване на дисциплинарното нарушение следва да се приеме 11.11.2022 г., когато в ИА ГИТ е постъпил изготвения доклад, ДОК 22014452/ 11.11.2022 г. на началник-отдел КИД в ИА ГИТ, София. Заповедта е издадена на 22.12.2022 г., т.е. в двумесечния срок от откриване на нарушението.

Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство, защото дисциплинарно наказващият орган е постановил резолюция за образуване на такова.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание съответства и на приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДСл, държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание  е издадена на основание чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, съгласно която, дисциплинарно нарушение представлява неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

По делото се установи по безспорен начин, че на 12.08.2022 г., жалбоподателката И.С. – *** в Дирекция „Инспекция по труда“, със  седалище град Кърджали, е извършила нарушение на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно – на чл.6, ал.1, съгласно която служителите в държавната администрация са длъжни да спазват служебната йерархия и да изпълняват актовете на горестоящите органи и служители от администрацията. От приложената към административната преписка и приета по делото длъжностна характеристика за длъжността „***“ в Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище град Кърджали, че длъжността „***“, каквато жалбоподателката И.С. е заемала към датата на твърдяното в оспорената заповед нарушение, в йерархичната структура на посочената дирекция е на пряко подчинение на директора на дирекцията. Нарушението на жалбоподателката И.С. се изразява в това, че на 12.08.2022 год., след като директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, Кърджали, е съобщил устно на трите служителки, че прекратява административнонаказателните производства  по съставените от тях актове за установяване на административни нарушения, жалбоподателката, заедно с други двама ***, в нарушение на разпореждането на прекия си ръководител, предприели действия без знанието на последния, като по собствена инициатива са се обърнали за становище по случая до служители от ИА „Главна инспекция по труда“, а впоследствие, на горепосочена дата, повторно предявили за връчване на нарушителя описаните по-горе три броя АУАН, които били вече връчени на 14.06.2022 год. Според настоящият съдебен състав, тези действия, безспорно сочат на неспазване на служебната йерархия от страна на жалбоподателката, т.е. на нарушение на цитираната норма от Кодекса за поведение на служителите в държавна администрация, което е основание за търсене на дисциплинарната отговорност на служителя.

АС – Кърджали приема, че не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че в доклад ДОК 22014452/ 11.11.2022 г. на началник-отдел КИД в ИА ГИТ, София е посочено, че извършилият проверката служител в ИА ГИТ е приел, че инспекторите в ДИТ – Кърджали са извършили нарушение на разпоредите на чл.8, ал.1 и чл.2, ал.5 от Етичния кодекс на служителите в ИА ГИТ. Съображенията за този извод са следните: В чл.8, ал.1 от Етичния кодекс на служителите в ИА ГИТ е посочено, че Служителят е длъжен да спазва служебната йерархия и стриктно да изпълнява актовете и заповедите на  горестоящите органи и служители от администрацията, освен в случаите, за които в Закона за държавния служител и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация са предвидени изключения.

Съгласно чл.2, ал.5 от Етичния кодекс на служителите в ИА ГИТ: Служителят предлага и взема решения, в изпълнение на служебните си задължения, при осигурена прозрачност на действията си, водеща до елиминиране на съмнения за корупционни практики в дейността си, и тази на ИА ГИТ, и до укрепване на доверието на гражданите в институцията.

Видно е, че текстовете на чл.6, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл.8, ал.1 от Етичния кодекс на служителите в ИА ГИТ са с идентично съдържание. И двете разпоредби предписват, че служителят е длъжен да спазва служебната йерархия и да изпълнява актовете на горестоящите органи и служители от администрацията. Описаното нарушение е именно на неизпълнение на разпореждане на прекия административен ръководител – директор на ДИТ – Кърджали, като по този начин не е спазила и служебната йерархия. Цитираната разпоредба на чл.2, ал.5 от Етичния кодекс на служителите в ИА ГИТ не е посочена като нарушена. Административният орган се е позовал на тази разпоредба като допълнителен мотив за доказване на твърдяното нарушение на чл.6, ал.1 от КПСДА.

Настоящият състав на съда не споделя довода в жалбата, че липсата на писмен акт за прекратяване на административнонаказателното производство по смисъла на чл.54 от ЗАНН, към датата 12.08.2022 г., е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

На първо място, от приложените доказателства се установява, че на посочената дата е била издадена писмена резолюция за прекратяване на АНП. Доказателства в подкрепа на изложеното са: писмо Изх.№22073631 от 12.08.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали (л.60), адресирано до Б. М. Ч., с което същото това лице е уведомено, че на 12.08.2022 г. образуваната административнонаказателна преписка по АУАН с бланков №09-2200177 от 14.06.2022 г., съставен от И.Д.С., се прекратява, както и мотивирана резолюция директора на ДИТ – Кърджали (л.64), за прекратяване на административнонаказателната преписка по посочения АУАН.

В приетата като доказателство Процедура „Осъществяване на административнонаказателната дейност на ИА „ГИТ“, утвърдена от изпълнителния й директор, в която процедура липсва задължение административнонаказващият орган, в случая в лицето на директора на ДИТ – Кърджали, да свежда до знанието на актосъставителя резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство. Подобно изискване не съществува и в  ЗАНН. Освен това, с оглед разписаните в чл.13, чл.14 и чл.15 от цитираната Процедура действия, които следва да се извършват, с посочване на отговорните длъжностни лица, по движение на процедурата, в случаите на постъпило възражение срещу АУАН и произнасянето на административнонаказващия орган, ясно е, че актосъставителите нямат никакво отношение към този етап от процедурата, като отговорност по съответното действие носи юрисконсултът или административнонаказващият орган, респ. липсва каквото и да е основание, оправдаващо предприетите действията от актосъставителите по повторно предявяване и връчване на вече връчен АУАН, още повече, че същите са били уведомени, макар и устно, от горестоящия им орган – директора на ДИТ – Кърджали , за взетото решение от него, в качеството му на административнонаказващ орган, за прекратяване и на трите административнонаказателни производства. 

 

Относно този довод за незаконосъобразност следва да се отбележи, че в случая не намират приложение правилата на чл.59 от АПК за формата на административния акт. Това е така, защото в чл.6, ал.3 от КПСДА е предвидено, че Служителите могат да поискат писмено потвърждаване, когато в отправените до тях устни заповеди се съдържат очевидни правонарушения. Т.е. от посочената норма следва извод, че разпореждания, включително заповеди, могат да се отправят от горестоящия административен орган и без да са обективирани в писмена форма.

Следващият довод в жалбата, (без да са посочени конкретни основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт) е, че на 12.08.2022 г. И.С. е била в платен годишен отпуск. От приложено заверено копие на Заповед № ЧР/О-1998/ 01.08.2022 г. на директора на ДИТ – Кърджали се установява, че на И.Д.С. е било разрешено ползване на 2 дни ПГО от 12.08.2022 г. Съгласно писмо, изх. № ДОК *********/ 11.08.2022 г., получено от И.С. на същата дата в 9.37 часа, до 11.08.2022 г., 17.30 часа е следвало да отговори на 20 въпроса, касаещи съставения АУАН № 09-2200177/ 14.06.2022 г. Тъй като, съгласно обясненията на жалбоподателката и констатациите в доклад ДОК 22014452/ 11.11.2022 г. на началник-отдел КИД в ИА ГИТ, София, на 11.08.2022 г., тя е била на проверка в ***, то отишла в сградата на ДИТ – Кърджали на 12.08.2022 година, за да напише и предаде обясненията по посоченото писмо с дата 11.08.2022 година на директора на ДИТ – Кърджали. С факта на явяване на И.С. *** на 12.08.2022 година, АС – Кърджали приема, че е налице хипотезата на чл.58, ал.1 от ЗДСл. – платеният годишен отпуск е прекъснат от директора на ДИТ – Кърджали, като служителят не се е противопоставил.

          Поради изложените съображения съдът приема,че е доказано извършено дисциплинарно нарушение, което е законосъобразно. Следователно жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

          При този изход на спора в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от НЗПП жалбоподателката И.С. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ИА ГИТ, София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата И.Д.С. срещу Заповед З-1302/ 22.12.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, град София, с която на И.Д.С., на основание чл.92, ал.1, във връзка с чл.90, ал.1, т.1 и чл.89, ал.2, т.5 от Закона за държавния служител, е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.

Осъжда И.Д.С. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението не подлежи на касационно обжалване – чл.124, ал.1, изр.2-ро от ЗДСл.

                                                                         

                                                                          Съдия: