Определение по дело №338/2019 на Софийски окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 гр. София, 22.05.2019 г.

 

 

          Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение, ТРЕТИ въззивен състав, в закрито заседание  на 22.05.2019г.  в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ПЕТКОВ

1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2.КРИСТИНА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева,    ВЧНД № 338  / 019 г по описа на Окръжен съд София, за да се произнесе  съобрази следното :

 

         В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частна жалба против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 609/018г. по описа на РС- И..

         С атакуваното определение съдът е приел, че не  са налице основания за прекратяване на съдебното  производство, обусловени от допуснати съществени процесуални дефекти в съдържанието на обвинителния акт, пречещи да бъде разбрано обвинението от привлеченото към отговорност лице, а именно –в достатъчна степен е конкретизирано мястото на извършване на престъплението.

         Така застъпеното виждане не се споделя от защитата на подсъдимия, която атакува определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата се съдържа оплакване за съществена неяснота на обвинителния акт, която според защитата пречи да бъде узнато точното местоизвършване и да бъде организирана защитата чрез евентуално оборване на авторството на подсъдимия.Излагат се съображения по тълкуване и прилагане на  материалния закон – разпоредбата на чл.354а, ал.3 НК, както и съдебната практика по този текст, по който е привлечен към отговорност подсъдимият Т.. В съответствие с изложените доводи се аргументира оплакване за неправилност- противоречие с материалния и процесуалния закон. Отправя се искане за отмяна на постановеното определение и за връщане на делото на РП И. за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато на досъдебното производство- при привличане на лицето към наказателна отговорност с постановление и при изготвяне на съдържанието на обвинителния акт-обстоятелствена и заключителна част.

         Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за установено следното:

         Обвинителният акт е окончателният акт, който дефинира в пълнота и подробности обвинението, по същата причина същият гарантира правата на обвиняемото лице да узнае обвинението и представлява отправна точка за организиране на защитата на привлечения към отговорност.

         Принципно, правилна е позицията, че същият не трябва да създава неяснота и колебание –относно съдържанието си – излагане на релевантните факти, така и относно правната оценка- квалификацията на деянието.

         В конкретния случай обаче настоящата въззивна инстанция не намира, че  такава неяснота е налице, че внесеният обвинителен акт страда от пороци, които пречат на привлеченото към отговорност лице да узнае обвинението и да упражни правомощията си свързани с правото на защита.

          В определението на РС И., предмет на въззивна проверка,  се съдържа задълбочена, убедителна и изградена в съответствие с процесуалния закон- вярна аргументация за това защо в настоящия случай не е допусната липса на конкретизация- под формата на неточност, непълнота или под каквато и да е друга форма при посочване на мястото на извършване на престъплението.Правилно, решаващият съд е заключил че инкриминираната като място на извършване на престъплението местност е в достатъчната възможна степен индивидуализирана, предвид на това, че се касае за гориста местност.В обвинителният акт се сочи, че деянието е извършено „в гориста местност, в района на км 117, 700, край път ПП 1-8 в землището на село В.", посочено е наименованието на местността - „П.", мястото е описано и като такова „около черен път водещ към река „М. в.", на около 2 км след разклона за село В., в посока село В.". Посочените данни представляват такива физически белези, които са в състояние да идентифицират мястото на осъществяване на инкриминираното в обвинителния акт деяние. Посочването на статута на земята или нейната собственост, не биха имали  принос към внасяне на допълнителна яснота, по обвинението, което е за държане на наркотични вещества. В контекста на разума и духа на процесуалния закон и в съответствие с формалната логика съдът е отбелязал, че изискването за конкретизиране и индивидуализиране на типичните белези на деянието, които го разграничават от всички останали и го детерминират като индивидуален акт на конкретното привлечено лице, за който следва да му се търси наказателна отговорност по закон не е щампа или догма, лишена от смисъл, а още по-малко- самоцел. Същото произтича от гарантираното от КРБ и законите право на защита на подсъдимия, явяващо се фундамент на наказателния процес, пряко проявление и гаранция за осъществяването на което е правото на лицето да узнае в подробности  фактите на обвинението, за да им противопостави собствени факти, като ангажира доказателства в противоположния смисъл, оборвайки факта на  извършването на престъплението или авторството си за това деяние.

В конкретния случай- предвид изложената фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт, видно от която подсъдимият е заловен непосредствено на мястото на извършване на престъплението, същият е лишен от възможност да организира защитата си на тази плоскост- а именно: да твърди, че в посоченото време се е намирал на друго място, и както компетентно е отбелязал РС ”доколкото на подсъдимия е известно обстоятелството къде е бил задържан от полицейските органи, то не се поставя и под съмнение,  че нему е известно къде се намира мястото, индивидуализирано като такова на извършване на престъплението според обвинителния акт.”

 

         В зависимост от изложените съображения, въззивният съд намира оплакването, съдържащо се в жалбата за лишено от основание, което обуславя потвърждаване на атакуваното определение  като законосъобразно и правилно,

                  предвид на което и на осн.чл.249,ал.3 НПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТЪРЖДАВА  определение от 25.04.2019г., постановено по НОХД № 609/2018г. на РС- И., в частта му по отношение на  отказа на съда за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП- И. за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

 

         Определението е окончателно.

 

         Връща делото на РС- И. за продължаване на съдопроизводствените действия по същество.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                                                                                              2.