№ 8101
гр. С., 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110156599 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 286901/13.10.2023г. на СРС,
подадена от „************“ ЕООД срещу „*********“ ЕООД, П. М. Ч. и Д. В. Ч..
Ищецът „************“ ЕООД чрез адв. А. Т. – АК-С., е предявил срещу
ответниците „*********“ ЕООД, П. М. Ч. и Д. В. Ч. иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД
за обявяване за недействителен по отношение на ищеца сключения между ответниците
договор за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в Нотариален акт №
50/31.05.2019г., рег. № ****, дело № ***/2019г. на Нотариус № *** – С.Т. , с който
ответникът „*********“ ЕООД е продал на П. М. Ч. правото на строеж за построяването на
недвижим имот – апартамент № 3 със застроена площ от 105,65 кв.м., находящ се на втория
етаж /кота +2,85м./ в сграда № 2 на обект „Две многофункционални сгради с търговски
площи, жилища, ателиета и подземен гараж“, ведно с прилежащите идеални части от
правото на строеж върху земята, която сграда се изгражда в поземлен имот с идентификатор
************* по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
13/11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на административен адрес:
град Н.И., ул. „*********“ № 1, представляващ УПИ *********, кв. 55 по плана на град
Н.И., кв. К., целият с площ от 2761,00 кв.м.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор от 01.05.2018г., по силата на който
ищецът възложил на ответника да извърши довършителни строително-монтажни работи на
многофамилната жилищна сграда, находяща се в град С., бул. „**********“, съгласно
Приложение № 1 към договора. Изпълнението продължило от м.05.2018г. до м.02.2019г.,
когато възложителят констатирал множество недостатъци на изработеното и неизпълнение
на възложени дейности, въпреки че бил платил авансово суми на изпълнителя. С цел
доброволно уреждане на отношенията до „*********“ ЕООД били изпратени две
нотариални покани, които останали без резултат. По реда на чл. 207 ГПК по ч.гр.д. №
24117/2019г. на СРС било допуснато обезпечение на доказателства – изслушано заключение
на вещо лице, което установило неизвършена работа, съответно извършена с недостатъци,
които я правели негодна за приемане. Наложило се ищецът да сключи договори с други
1
изпълнители, за да могат да се поправят / изпълнят съответните строително-монтажни
дейности и сградата да бъде въведена в експлоатация, което станало на 11.08.2020г. За
нанесените му имуществени вреди ищецът завел дело пред Арбитражния съд на Българската
търговско-промишлена палата, където било образувано ВАД 61/2021г., по което към датата
на подаване на исковата молба все още нямало решение. По същото „************“ ЕООД
претендирало от „*********“ ЕООД 189698,00 лева за извършени разходи за отстраняване
на некачествените, неизпълнени или недовършени СМР, ведно със законна лихва, 84489,00
лева надплатени и недължими суми по фактури за материали и труд, 28210,38 лева за
неустойка за забава, ведно със законна лихва, както и 75000,00 лева за лихви за периода на
спиране на строителството от 27.02.2019г. до 16.07.2019г., ведно със законна лихва. При
това положение „*********“ ЕООД, въпреки че било наясно с дълговете си към ищцовото
дружество, с цел да намали имуществото си, се разпоредило с описаното по-горе право на
строеж в полза на ответника М.П.Ч., който вероятно бил роднина на представляващия
дружеството ответник. Д. Ч. била съпруга на М. Ч., поради което следвало да бъде страна по
делото, независимо от това, че не фигурирала като такава по договора и в нотариалния акт.
Твърди се че приобретателите били наясно с увреждащия характер на сделката,
включително на основание чл. 135, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност се
предявява иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД прогласяване на договора, обективиран в
Нотариален акт № 50/31.05.2019г., рег. № ****, дело № ***/2019г. на Нотариус № *** –
С.Т., за нищожен, тъй като бил привиден – правото на строеж се прехвърляло на трето
лице, при това привидно възмездно, но реално безвъзмездно, с цел да се предпази правото от
евентуално принудително изпълнение. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ищецът се представлява от адв. К.Г. – АК-Враца, която подържа исковата молба,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни подробни съображения излага в
Писмена защита, вх. № 127947/17.04.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците „*********“ ЕООД, М.П.Ч. и Д. В. Ч.
чрез адв. Я.В. и адв. В.В. - АК-С., са депозирали Отговор, вх. № 19911/22.01.2024г. на СРС, с
който оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърдят, че не са налице
предпоставките, обосноваващи основателност на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Изтъква се, че Д.
В. Ч. не била легитимирана да отговаря по същия. От изложените в исковата молба
обстоятелства не се установявало „*********“ ЕООД да е длъжник на ищеца. Това, че пред
Арбитражния съд било заведено дело, не значело, че дружеството е длъжник и има
задължения. Напротив – дружеството-ответник по арбитражното дело било предявило
насрещен иск, като по същото изтъкнало, че договорът от 01.05.2018г. е прекратен без
обратно действие, тъй като на 27.02.2019г. изпълнителят бил изгонен от обекта и
сетнешният му достъп до него бил възпрепятстван, което му попречило да изпълни
задълженията си по договора. Ищецът не доказвал, че е кредитор. Нито дружеството, нито
неговият управител можели да извършват увреждащи действия при положение, че
вземанията на „************“ ЕООД били спорни. Към датата на предявяване на исковата
молба описаното в нотариалния акт право на строеж вече не съществувало, тъй като
сградата била изградена в груб строеж. Неоснователен и недоказан бил и евентуалният иск
за нищожност на продажбата като привидна. Изтъква се, че спорното право – предмет на
арбитражното дело, по недопустим начин се въвеждало и като предмет на иска по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответниците – физически
лица не се явяват, а за ответника – търговско дружество се явява управителя му М. Ч., като
всички ответници се представляват от адв. Я.В.. Предявеният иск се оспорва, включително в
хода на устните състезания. Допълнителни подробни съображения се излагат в депозирана
от адв. В.В. Писмена защита, вх. № 136062/24.04.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
2
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на вземане в полза на ищцовата страна срещу първия
ответник, сключване между ответниците на описания в исковата молба договор за покупко-
продажба на право на строеж, брачната връзка между ответниците – физически лица, знание
на ответниците по иска за увреждането на ищеца чрез сключване на процесния договор. По
евентуално предявения иск с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД доказателствената тежест
е за ищеца, който следва да установи наличието на привиден характер на оспорения договор.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Първата предпоставка за основателността на предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е
установяване качеството на ищеца на кредитор по отношение на ответника-отчуждител.
Следва да се има предвид, че вземането на кредитора не е предмет на делото по Павловия
иск, поради което съдът не преценява дали това вземане съществува или не. Съдът приема,
че вземането съществува, ако подобен извод може да се обоснове от твърдените от ищеца
факти. Съдът може да приеме, че вземането не съществува, само ако то е отречено с ползващ
се със сила на пресъдено нещо съдебен акт. Ищецът не е длъжен да провежда пълно и
главно доказване на правата си спрямо длъжника, като е длъжен да установи единствено
качеството си на кредитор, без да е необходимо вземанията му да са ликвидни, изискуеми
или безспорно установени, като в процеса кредиторът може да докаже вземането си с
всички възможни доказателствени средства (арг. ТР 2/2017-2019-ОСГТК, т. 2,
р.663/20.03.1969г.-гр.д.250/1969г.-Iг.о., р.552/15.07.2010г.-гр.д.171/2009г.-ІVг.о.,
р.328/23.04.2010г.-гр.д.879/2009г.-ІІІг.о., р.639/06.10.2010г.-гр.д.-754/2009г.-ІVг.о.).
Видно от представеното заверено копие, с Решение от 18.03.2024г. по ВАД №
61/2021г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата „*********“
ЕООД е осъдено да заплати на „************“ ЕООД сумата от 153007,85 лева,
представляващи направени разходи за отстраняване на некачествено изпълнени по Договор
за изпълнение на СМР от 01.05.2018г. строително-монтажни работи, заедно със законната
лихва от 07.06.2021г. до окончателното изплащане, като за горницата над тази сума до
пълния му предявен размер от 189698,00 лева искът е отхвърлен. Ответникът е осъден да
заплати и 49812,59 лева, представляващи недължимо платени суми по посочения по-горе
договор, ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до изплащането им, като за горницата
над 49812,59 лева до пълния му предявен размер от 84489,00 лева. „*********“ ЕООД е
осъдено да заплати 14105,00 лева за неустойка за забава, ведно със законна лихва от
07.06.2021г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за горницата до 28210,38
лева. Присъдено е обезщетение за вреди от 9102,52 лева, ведно със законна лихва, като искът
е отхвърлен за горницата до 75000,00 лева. Присъдени са и 13285,52 лева за разноски по
делото. Предявените насрещни искове от „*********“ ЕООД за 113288,52 лева за стойност
на строителни материали и 23605,00 лева за лихви са забава са отхвърлени като
неоснователни. Съгласно Удостоверение № 414/26.03.2024г. на Арбитражния съд при
Българската търговско-промишлена палата, решението е връчено на страните, а като
окончателно то е влязло и в законна сила. Наличието на арбитражно решение означава
разрешаване на спор между страните. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение
има същите обективни и субективни предели и подлежи на зачитане от съдилищата и
другите държавни органи по същия начин, както и решението на общите държавни
3
съдилища (опр. 60574/17.11.2021г.-т.д.2520/2020г.-IIт.о.). Следователно качеството на ищеца
като кредитор на ответника „*********“ ЕООД следва да се счита за доказано по делото,
още повече, че не са представени данни за успешно проведено производство по чл. 47 ЗМТА
пред Върховния касационен съд. Тъй като за основателността на предявения по реда на чл.
135, ал. 1 ЗЗД иск не е необходимо качеството на кредитора да е съдебно установено към
момента на твърдяната увреждаща сделка, то влизането в сила на последващо решение, с
което наличието на вземанията е установено, ще има правозасилващо действие – вземанията
на кредитора са вече не само се твърди да съществуват, а са безспорно установени.
На второ място ищецът следва да докаже наличието на извършено от ответника-
длъжник увреждащо действие. Видно от представеното заверено копие, с Нотариален акт №
50/31.05.2019г., рег. № ****, дело № ***/2019г. на Нотариус № *** – С.Т., „*********“
ЕООД чрез управителя си М.П.Ч. е продало срещу 2600,00 лева на П. М. Ч. правото на
строеж за недвижим имот – апартамент № 3 със застроена площ от 105,65 кв.м., находящ се
на ет. 2 /кота +2,85м./ в сграда № 2 на обект: „Две многофункционални сгради с търговски
площи, жилища, ателиета и подземен гараж“, състоящ се от антре, две бани с тоалетни, две
спални, хол с кухненска част, две тераси, с посочени съседни имоти – стълбище, асансьор,
двор, двор, ателие 2, ведно с прилежащите 7,022% идеални части, равняващи се на 19,779 кв.
м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, съставляваща поземлен
имот с идентификатор ************* по кадастралните карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: град Н.И., ул. „*********“ № 1, представляващ УПИ *********, кв. 55 по плана на
град Н.И., кв. К.. В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на имота е 2561,80
лева.
Като увреждащи действия на длъжника следва да се разглеждат всички онези,
независимо фактически или правни, с които той намалява активите си или увеличава
пасивите си. По този начин той затруднява кредитора-ищец във възможността да
удовлетвори вземането си (арг. р.639/06.10.2010г.-гр.д.754/2009г.-ІVг.о., р.45/01.06.2011г.-
гр.д.450/2010г.-ІІІг.о.). Достатъчно за уважаването на предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е
действията на длъжника по естеството си да водят до намаляване на активите или
увеличаване на пасивите му. Възражението на длъжника, че има достатъчно друго
имущество, от което кредиторът да може да се удовлетвори, съответно че са налице дадени
от него или трети лица обезпечения, не следва да се взима предвид при преценката на
основателността на иска. Това е така, тъй като правото на иск по чл. 135 ЗЗД има своего
рода обезпечителен характер за кредитора: посредством него той реално осъществява
запазването на съществените елементи от имуществената сфера на длъжника приблизително
така, както тя е била към момента на възникване на задължението и именно въз основа на
която кредиторът е преценил възможностите си за удовлетворяване, ако длъжникът не
изпълни. Иначе би се стигнало до там реално изборът за това посредством кое точно
имуществено право на длъжника да се удовлетвори кредиторът да е оставен в ръцете именно
на този неизправен длъжник. Оттук само по себе си наличието на сделка, водеща до
изваждане на стопански ценни имуществени права от патримониума на длъжника има
характер на увреждащо кредитора действие /така р.320/05.11.2013г.-гр.д.1379/2012г.-IVг.о./.
На трето място за основателността на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да е
установено знание у длъжника, че уврежда кредитора си. Достатъчно е длъжникът да знае,
че има кредитор и че по този начин ще го затрудни при удовлетворяване на вземането му
(арг. р.639/06.10.2010г.-гр.д.754/2009-ІVг.о., р.45/01.06.2011г.-гр.д.450/2010г.-ІІІг.о.). В
настоящия случай към датата на продажбата – 31.05.2019г., ответникът „*********“ ЕООД е
бил наясно, че има кредитор с претенции спрямо него. Това е така, тъй като на 12.04.2019г.
на дружеството е връчена нотариална покана, с която ищецът по настоящото производство е
заявил претенциите си за парични суми във връзка с договора за СМР и наличието на
каквито е окончателно установена с описаното по-горе решение на арбитражен съд. За
4
дружеството е било ясно, че, отчуждавайки притежаваното от него право на строеж,
намалява имуществото си и затруднява събирането на задълженията.
Тъй като се касае за възмездна сделка, чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД изисква и
съконтрагентът по сделката да съзнава това увреждане. В настоящия случай купувач на
правото на строеж е П. М. Ч.. Оттветниците не оспорват заявените с исковата молба
родствени и брачни връзки между П. М. Ч., Д. В. Ч. и М.П.Ч., който е управител на
„*********“ ЕООД /л.232/. Освен това същите се потвърждават от представените на л. 202-
205 удостоверения, издадени от Община Д., а именно: Д. В. Ч. и П. М. Ч. са съпрузи, а
М.П.Ч. е техен син. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието за увреждащия характер на
сделката се предполага тогава, когато тя е сключена със съконтрагент-възходящ. Това
правило се прилага и тогава, когато страна по сделката е търговско дружество, чийто
съдружници/управители са лица, попадащи сред изброените в чл. 135, ал. 2 ЗЗД (арг.
р.163/27.07.2011г.-гр.д.672/2010г.-ІІІг.о., р.967/08.03.2010г.-гр.д.3336/2008г.-Іг.о.). Ако и Д.
Ч. да не е подписала нотариалния акт и да не е участвала при изповядването на сделката, по
силата на чл. 21, ал. 1 СК същата по силата на закона и сключената от съпруга ú сделка
става съпритежател на придобитото вещно право, поради което е надлежен ответник по
предявения Павлов иск.
Неоснователно е възражението на ответника, че, с оглед завършването на сградата в
груб строеж, правото на строеж, обект на атакуваната прехвърлителна сделка, вече не
съществува, тъй като вече се е превърнало в право на собственост върху съответния
построен самостоятелен обект. Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право
на кредитора да иска обявяване за недействителни по отношение на него на действията, с
които длъжникът го уврежда. Относителната недействителност предполага действителна
правна сделка, сключена между длъжника и трето лице, която е безвъзмездна или възмездна,
но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Тази сделка поражда желаните и
целени от страните по нея правни последици, но по силата на закона тя няма действие
спрямо кредитора, т. е. по отношение на него тя се счита за нестанала /несъществуваща/, ако
искът му по чл. 135 ЗЗД бъде уважен. Съгласно ТР 5/2013-2014-ОСГТК, т. 1, Павловият иск
няма вещноправно действие. Ако такъв бъде уважен, прехвърленото имущество не излиза от
патримониума на приобретателя, но за кредитора се създава възможност да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество. В
отношенията между страните по сделката то се счита за преминало в патримониума на
приобретателя, което така представлява санкция за него за незаконосъобразното му
действие, тъй като е сключил сделката със съзнание за увреждащия ú характер. Уважаването
на иска не създава солидарна отговорност между длъжника и приобретателя за изпълнение
на паричното задължение, нито легитимира приобретателя като длъжник. От всичко това
следва, че актът на увреждащото разпореждане е валиден, но по отношение на кредитора-
ищец не прехвърля права, т.е. по отношение на кредитора-ищец ще се приема, че
длъжникът-ответник никога не е прехвърлял правото на строеж на приобретателя-ответник,
респективно по отношение на кредитора правото на строеж се е превърнало в право на
собственост в патримониума на длъжника-прехвърлител, а не на приобретателя. С отмяната
на увреждащия акт по отношение на кредитора-ищец се счита, че тези права са в
имуществената сфера на длъжника /а не на кредитора/ и не са били в тази на приобретателя
и кредиторът ще може да насочи изпълнението върху тях, тъй като по силата на чл. 133 ЗЗД
той може да насочи изпълнението върху всяко от притежаваните от него имущества, каквато
е целта на провеждането на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Приобретателят следва да
търпи това изпълнение за удовлетворяване на чуждото /на длъжника/ задължение, защото е
собственик на самостоятелния обект само в отношенията му с длъжника. Ако иска да се
освободи от изпълнението, може да плати на кредитора, погасявайки задължението на
праводателя си, като след това евентуално претендира възмездяване от него. При това
положение реализирането на правото на строеж, предмет на увреждащата сделка, чрез
5
построяването на сградата и трансформирането му в право на собственост няма значение на
препятстващо приложението и последиците на чл. 135 ЗЗД обстоятелство. В този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – р.136/15.08.2017г.-гр.д.61238/2016г.-ІVг.о.
С оглед горното съдът намира, че са доказани предпоставките за основателността
на предявения главен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като останалите заявени
от ответниците доводи не са в състояние да променят този извод. Поради уважаване на
предявения главен иск отпада необходимостта от произнасяне по евентуално съединения с
него такъв.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само ищецът, който
своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Доказани са и в негова полза следва да се присъдят разноски в общ размер от 924,00 лева, от
които всеки ответник следва да заплати по една трета част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „************“ ЕООД ,
ЕИК **********, със седалище в град С., договора, сключен с Нотариален акт №
50/31.05.2019г., рег. № ****, дело № ***/2019г. на Нотариус № *** – С.Т., с който
„*********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град С., е продал на П. М. Ч., ЕИК
**********, от село Т. /община Д., област С./, правото на строеж за недвижим имот –
апартамент № 3 със застроена площ от 105,65 кв.м., находящ се на ет. 2 /кота +2,85м./ в
сграда № 2 на обект: „Две многофункционални сгради с търговски площи, жилища,
ателиета и подземен гараж“, състоящ се от антре, две бани с тоалетни, две спални, хол
с кухненска част, две тераси, с посочени съседни имоти – стълбище, асансьор, двор,
двор, ателие 2, ведно с прилежащите 7,022% идеални части, равняващи се на 19,779 кв.
м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, съставляваща
поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралните карта и регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: град Н.И., ул. „*********“ № 1, представляващ УПИ
*********, кв. 55 по плана на град Н.И., кв. К., включително по отношение последиците
на този договор по силата на чл. 21, ал. 1 СК за пораждане на вещни права за ответницата Д.
В. Ч., ЕГН **********, от дело Т. /община Д., област С./, съпруга на приобретателя П. М.
Ч..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 115, ал. 2 ЗС срок от шест месеца, считано от
датата на влизане на настоящото решение в сила, за отбелязването му в Службата по
вписванията - С.. След изтичането на този срок вписването на исковата молба ще загуби
действието си.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град С., П. М. Ч.,
ЕИК **********, от село Т. /община Д., област С./, и Д. В. Ч., ЕГН **********, от дело Т.
/община Д., област С./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „************“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град С., сумата от общо 924,00 лева,
представляваща разноски по делото, като всеки ответник заплати по една трета част от
нея.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7