Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV
касационен състав, в публичното заседание на единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Веселка Крумова
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №50/2021
г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Община Варна срещу Решение №1108/27.07.2020 г. по НАХД № 1759/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) №75/16.04.2020 г., издадено от Заместник
кмет на Община Варна, с което на Р.В.Т., ЕГН **********
е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на
основание чл.33, ал.3, във вр. с чл.67, ал.3 от Наредбата на Общински съвет
Варна за обществения ред.
Касаторът твърди, че решението e неправилно и постановено в нарушение на процесуалните
правила и материално-правните разпоредби.
Намира, че е спазена административно-наказателната процедура. Изпълнени
са изискванията за действителност на АУАН и НП при тяхното издаване. Намира, че
въззивния съд е мотивирал решението си единствено с твърденията на
жалбоподателят и неговият процесуален представител, като не е обсъдил
ангажираните свидетелски показания и изложеното от представители на Община
Варна и по-специално становището депозирано от името на общината на 07.07.2020
г. намира, че са налице материалните предпоставки да се приеме, че е нарушена
нормата на чл.33, ал.3 от Наредбата на Общински съвет Варна за обществения ред (НОР).
Намира, че посочената норма е отделна от нормата на ал.1 на чл.33 от НОР, която
пък изисква извършване на специален превоз на
- на строителни материали, отпадъци или насипни товари. Намира, че в
случая не следва да бъде установено наличието на товар, тъй като при движението
си МПС би следвало да бъде празно в едното направление, след като е извършило
доставяне на товара. Твърди, че водачът не е представил нито заверен пътен
лист, нито копие от заверен маршрут. В този смисъл следва да се приеме, че е
извършено нарушението описано в НП. Моли да бъде отменено постановеното от
въззивния съд решение, както и да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и
законосъобразно. Моли в полза на жалбоподателя да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за воденото производство пред двете съдебни инстанции.
От страна на Р.В.Т., ЕГН **********, е подаден отговор
на касационната жалба. В последния се сочи, че жалбата е неоснователна и
недоказана. Намира, че първоинстанционното решение е постановено при спазване
на материалния и процесуалния закон. Намира, че съобразно нормите на чл.33,
ал.1 и ал.3 от НОР се установява, че задълженията за наличие на заверен пътен
лист и копие от заверен маршрут са само, когато се превозват строителни
материали, отпадъци или насипни товари. Сочи, че това нормативно изискване е в
разрез с твърденията на жалбоподателя, че извършването на превоз и вида му не
са съставомерни признаци на нарушението по чл.33, ал.3 от НОР. Намира, че
административно-наказващия орган не е установил съществени признаци от състава
на престъплението и именно това е дало на ВРС основания да отмени НП. Намира
освен това, че НП не съдържа в себе си упоменаване на нарушената правна
разпоредба. Намира, че не са налице основания за отмяна на постановеното
въззивно решение. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна подадената
касационна жалба, както и да бъде потвърдено обжалваното решение. Моли да му се
присъдят сторените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание касатора не изпраща
представител. Преди заседанието от негова страна е депозирана молба, в която по
същество се поддържа искането да бъде отменено обжалваното решение, както и да
бъде потвърдено обжалваното НП. За ответника в касационното производство в
съдебно заседание се явява процесуален представител. Последната поддържа
исканията изложени в отговора на касационната жалба – да бъде оставена без
уважение подадената касационна жалба, както и да бъде потвърдено обжалваното
решение.
Съдът
като разгледа по отделно
и в съвкупност наведените в касационната жалба основания,
намира за установено следното:
Производството пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на Р.В.Т., ЕГН **********,***/16.04.2020 г., издадено от Заместник кмет на Община Варна, с което на Р.В.Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.33, ал.3, във вр. с чл.67, ал.3 от Наредбата на Общински съвет Варна за обществения ред.
В решението
си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила, като
съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице нарушения на
процесуалните правила. НП съдържа пълно описание на установените факти, дата,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Приел е, че фактическата
обстановка е била правилно установена от административно-анаказващия
орган. Акцентирал е, че от фактическа страна в АУАН и НП са изложени кратки мотиви: „На 13.03.2020
год., около 17,45 ч., в гр.Варна, бул.“***“, до автобусна спирка “Д “, посока /ХЕИ/ РЗИ, стадион „С “, при проверка на спец.
/неясно какво/ с рег.№ В ***РН, марка „М ****”, собственост на фирма „КУЛ” ООД с булстат ***, водачът не притежава
заверено копие от заверения маршрут.” Счел е обаче, че АНО не е приложил правилно
материалния закон и е ангажирал административнонаказателната отговорност на
дружеството за административно нарушение,
което не е било установено. Въззивният съд е посочил, че посочената като
нарушена норма изисква извършването на специален превоз – строителни материали,
отпадъци или насипни товари, като счита, че не са установени подобни факти.
Намира също така, че не е изрично не е било посочено кой е водачът на процесния
автомобил. Приел е, че е направен опит за установяване на съставомерни признаци
на нарушението едва в съдебно заседание чрез ангажираните доказателства
(свидетелски показания). Посочил е, че напълно споделя възраженията на жалбоподателят.
Обжалваното решение настоящата инстанция
намира за правилно. Нормата, на която се е позовал административно-наказващият
орган е чл.33, ал.3 от НОР, която буквално гласи: „Водача на превозващото
МПС е длъжен да притежава заверен пътен лист и копие от заверения маршрут.“
Явно е, че за установяване на съставомерността на деянието по чл.33, ал.3 от
НОР от съществено значение е да се установи какъв е смисъла на израза
„превозващото МПС“. Явно е, че тази норма смислово е неразгадаема, ако не се
тълкува систематически, т.е. в отношение на нормите, които са относими към нея,
съобразно изложението в самият нормативен акт. Безспорно към нея е напълно
логически относимо записаното в ал.1 на чл.33 от НОР – „Превозването на
строителни материали, отпадъци или насипни товари се извършва с превозни
средства снабдени с контейнери или добре уплътнени каросерии и здрави
покривала, по определени от община Варна маршрути за превозването им.“ Тъй
като без съдържанието на алинея първа не може да се установи смислово какво
означава „превозващото МПС“ в алинея трета. Ето защо неоснователни са
възраженията залегнали в мотивационната част на касационната жалба, че двете
алинеи имат отделно значение и предвиждат две отделни хипотези. Непълнотата на
нормата на алинея трета може да бъде запълнена логически и смислово само с
препратка към алинея първа. Тъй като за да се говори за превозващо МПС без да
се специфицира какво конкретно е това МПС, следва да стане ясно какво то
превозва – нещо, което като информация дава чл.33, ал.1 от НОР. В този смисъл
определящо за задълженията на субектите по чл.33, ал.3 от НОР е това да има
МПС, което превозва товарите по алинея първа, а именно – „строителни
материали, отпадъци или насипни товари“. Видно е от цялата административно
наказателна преписка, че органите, които са я водили, включително този, който е
издал НП не са установили превоз на посочените товари. Подобни обстоятелства
дори не се установяват от двамата разпитани пред въззивния съд свидетели. Видно
е, че МПС е проверено и АУАН е съставен на база предназначението на
специализираното МПС – бетоновоз, без да е установено дали в него има товар и
какъв е той. Не е установено по категоричен начин дори дали бетоновоза е
празен, тъй като подобни доказателства не са били събрани в хода на преписката.
От друга страна неправилен е извода в жалбата, че спряното МПС следва да има
изискуемите по чл.33, ал.2 от НОР документи – пътен лист и копие от заверен
маршрут, дори ако се движи празно, тъй като би извършвало връщане от място,
където е превозвало товар. В хода на административно-наказателното производство
задължение на административнонаказващия орган е да установи съставомерните
признаци и ако се отправя твърдение, че МПС се е прибирало от място, до което е
извършило превоз на упоменатите в чл.33, ал.1 от НОР товари, то именно
жалбоподателя е следвало да установи тези обстоятелства пряко – с ангажирани в
тази насока доказателства, още в административно-наказателното производство, а
не да обосновава издаването на НП с голословни твърдения.
Предвид изложеното съдът намира, че
направените в касационната жалба възражения са напълно неоснователни и не
обосновават преценка на правния спор – различна от извършената от въззивния
съд. С оглед на това следва да бъде оставена без уважение касационната жалба, постановеното от ВРС решение следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
От страна на представител на ответника
по касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски в касационното
производство в размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение. Представено е
доказателство за реалното плащане на сумата – фактура №432/09.02.2021 г. на
адвокатско дружество.
Водим от горното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63
ал.1
от ЗАНН, настоящият състав
на Административен съд - Варна
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ в сила Решение №1108/27.07.2020 г. по НАХД № 1759/2020 г. по описа на Варненски районен съд, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на ответника касационното производство Р.В.Т., ЕГН **********,***
разноските за водене на производството в касационната инстанция в размер на 360
(триста и шестдесет) лева за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.