№ 666
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Т. Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501345 по описа за 2021 година
Производството е по чл.463,ал.2, във вр. с чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба на М. А. Б. чрез пълномощника му адв.С. Б. против Решение №
262061 от 29.12.2020г. на СГС, ГО, II-А състав, постановено по ч.гр.д.№ 8722/ 2020 г., с
което е оставена без уважение жалбата му срещу извършеното разпределение,
обективирано в Протокол от 21.02.2020 г. на ЧСИ Г. К., рег.№ 924 на КЧСИ по Изп.д.
№1122/2019 год.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, като същата е подробно
мотивирана.Жалбоподателят твърди, че след приспадане на общите задължения на двамата
съсобственици, общата сума, която е прието, че следва да бъде отделена от неговото вземане
в размер на 54 451,25 лева за погасяване на личните му задължения е 45 394,47 лева, при
което вземането му от проданта би следвало да е в размер на 9 056,47 лева, а не както е
приел ЧСИ, респ. съда, в размер на 6 623,27 лева. Твърди също, че О.С. и Н. К. нямат права
на присъединени кредитори по отношение на сумата за разпределение, предмет на други
изпълнителни производства. Поддържа, че той като съсобственик на имота, който е предмет
на продажбата, не дължи задатък, поради което такъв не следва да бъде приспадан от
сумата, която е разпределена за него. Моли за отмяна на решението, като се отмени и
обжалваното разпределение и се вземат предвид изложените доводи, касаещи
разпределената за него сума.
Препис от жалбата е връчен на другата страна О. С. С., която в законния срок чрез
пълномощника си адв.И. В. е подала отговор, в който излага подробни съображения за
1
неоснователност на жалбата.
Софийският Апелативен съд, като провери допустимостта и основателността на
жалбата, приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока за обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Първоинстанционният съд, извършвайки обстойна проверка на всички изпълнителни
действия по извършването и обявяването на разпределението на сумите, постъпили от
публичната продан на съсобствения на жалбоподателя и О.С. недвижим имот, извършени
от ЧСИ Г. К. по изп.дело № 1122/2019 г., е стигнал до правилния и обоснован извод, че са
законосъобразно извършени и липсват основания за отмяна на разпределението. Всъщност
всички доводи, поддържани в жалбата, са поддържани и в производството пред първата
инстанция, на които съдът е дал убедителен отговор, който настоящата инстанция напълно
споделя и към които мотиви на основание чл.272 от ГПК препраща.Въпреки това, във
връзка с оплакванията в частната жалба, следва да отбележи следното:
Съгласно разпоредбите на ГПК, след принудителната продан съдебният изпълнител
извършва разпределение на получената от проданта сума, съобразно реда, установен в
чл.460 ТПК.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат
на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за
пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват
тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния
взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният
изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл.79, ал.2 от ГПК.
Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили чрез
принудителното изпълнение суми е да се провери редовността на процедурата,
правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен
редът за удовлетворяване на кредиторите по чл.136 от ЗЗД. Всички други доводи са извън
предмета на преценката на съда.
В настоящото производство съдът действа като контролно- отменителна инстанция по
отношение на действията на ЧСИ при твърдения за тяхната незаконосъобразност, като
делото няма за предмет разрешаване на спор относно наличието или липсата на задължения
на длъжник към взискател /следва да се има предвид, че в производството по публична
продан всеки съделител е и взискател, и длъжник за вземания, свързани със съсобствения
имот/ и техния размер, след като същите са се легитимирали с титул, който няма данни да е
2
отменен или обезсилен.
Основните оплаквания, поддържани от жалбоподателя М.Б., се свеждат до следното:
Първо, твърди се от жалбоподателя, че след приспадане на задълженията му, вземането му
от проданта следва да е в размер на 9 056,47 лева, а не както е приел ЧСИ, респ. съдът –
6 623,27 лева.
Оплакването е неоснователно и се опровергава от данните по приложеното изпълнително
дело. Видно от същото, от продажната цена на имота в размер на 167 000 лева, предложена
от съделителката О.С., ЧСИ е приспаднал вземанията, възникнали във връзка с имота и е
разпределил суми в полза на държавата за данъци върху недвижим имот и такса битови
отпадъци, вземания за такси по ТТР към ЗЧСИ, вземане на Банка „ДСК“-ЕАД, обезпечено с
ипотека върху имота.След разпределянето на тези суми /възникнали във връзка с имота
задължения/, остатъчната стойност от 108 902,50 лв. е разделена на две с оглед равните
права на съделителите и са определени равни квоти в размер от по 54 451,25 лева за всеки
съделител.
От квотата на М.Б. е приспадната стойността на негови задължения към НАП в размер на
804,50 лева;към О.С. в размер на 19 980,83 лева; отново към О.С. в размер на 1 898,60 лева –
половината заплатени от нея разноски по изп.дело; към присъединения взискател Н. К. –
задължения в размер на 6 355,25 лева. Приспаднат е на основание чл.493,ал.1 ГПК и един
задатък в размер на 16 355,54 лева. Като се извади сбора от тези суми /общо 45 394,72 лева/
от стойността на дела на М.Б. в размер на 54 451,25 лева, остава сума в размер на 9 56,53
лева. От дела на жалбоподателя обаче се дължи такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, които
съдебният изпълнител е заделил, а това са три такси – в размер на 96,54 лева с ДДС за
събиране на сумата, дължима към ТД на НАП; -в размер на 1 702,62 лева с ДДС за
събиране на сумата, дължима към хирографарния кредитор О.С.; -в размер на 634,10 лв. с
ДДС за събиране на сумата, дължима към хирографарния кредитор Н. К., или общо такси
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 2 433,26 лева. Като се извади и тази сума от дела му
в размер на 54 451,25 лева, се получава остатък от 6623,27 лева, каквато сума му е
разпределена с обжалваното разпределение.
Второ, жалбоподателят поддържа, че той като съсобственик на имота, който е предмет
на продажбата, не дължи задатък, поради което такъв не следва да бъде приспаднат от
сумата, която е разпределена за него.
И това оплакване е неоснователно. Видно от данните по делото, при обявяване на
наддавателните предложения на 07.01.2020 г., най-високата цена е предложена по реда на
чл.492, ал.2 ГПК от наддавача Б. Д. Б., в размер на 163 555,40 лв. По реда на чл.354, ал.1, вр.
чл.505, ал.2 ГПК и двамата съделители О.С. и М.Б. са изявили желание да закупят имота
на най-високата предложена цена. На основание чл.354, ал.2 ГПК била насрочена нова
продан само между съделителите. При обявяване на наддавателните предложения на
3
21.01.2020 г., за купувач бил определен съделителят М. А. Б. по реда на чл.492, ал.2 от
ГПК срещу цена от 183 355,54 лв. С разпределение от 27.01.2020г., съдебният изпълнител е
определил съразмерните части за придобиване на недвижимия имот, като определеният
купувач следвало да внесе сумата от 150 795, 03 лв.
С разпореждане от 18.02.2020г., след като констатирал, че купувачът М.Б. не е внесъл
дължимите суми в законоустановения двуседмичен срок, е определил съделителката О. С.
С. за купувач на процесния недвижим имот срещу предложената от нея, съгласно протокол
за обявяване на наддавателни предложения от 21.01.2020 г., цена от 167 000 лв.
Според разпоредбата на чл.493,т.1 ГПК, ако цената не бъде внесена в срока по чл.492,ал.3,
когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък.
В настоящия случай са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата:
наддавачът М.Б. е взискател, участващ в проданта, обявен е за купувач на процесния имот,
но в законоустановения двуседмичен срок от обявяването му за купувач не е внесъл
предложената от него цена, респ. сумата от 150 795, 03 лв.,съразмерна част, определена от
ЧСИ за придобиване на недвижимия имот.
Затова правилно ЧСИ е приложил императивната норма на чл.493,т.2, изр.2 ГПК, като е
приспаднал от дела му и един задатък.Това е санкция, че същият е обявен за купувач на
имота и в законния срок не е внесъл следващата се сума.
Трето, жалбоподателят поддържа, че О.С. и Н. К. нямат права на присъединени кредитори
по отношение на сумата за разпределение, предмет на други изпълнителни производства.
И това твърдение е неоснователно. Видно от данните по изпълнителното дело,
хирографарните кредитори О. С. С. и Н. К. К. са присъединени по право кредитори, тъй
като по смисъла на ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС, възбраните, обезпечаващи
техните вземания, са вписани преди вписване на възбраната върху делбения имот от ЧСИ
Г. К., по процесното изпълнително дело. Ето защо, съдебният изпълнител има задължение
да уведоми присъединените по право взискатели с предходно вписани възбрани за
предявяването на изготвеното разпределение, да включи същите в разпределението на
сумите от продажбата на имота в зависимост от това, на кой от съделителите същите са
кредитори.
От приложените към изпълнителното дело копия на вписани възбрани в полза на
хирографарните кредитори О.С. и Н. К. безспорно се установява, че същите са кредитори
на съделителя М.Б., като размера на техните вземания спрямо съделителя е посочен във
вписаните в тяхна полза възбрани върху делбения имот. В тази връзка, доводите на
жалбопдателя, че вписаните възбрани от страна на хирографарните кредитори О.С. и Н. К.
са обезпечения по смисъла на чл.400 от ГПК /наложени в обезпечително производство/, не
отговаря на установените факти, като същите не представляват обезпечителни мерки,
4
допуснати от съд, а са обезпечения, наложени от съотвените съдебни изпълнителни
съгласно чл.449, ал.2 ГПК за обезпечение на вземанията на взискателите по съотвените
изпълнителни дела - изп. д.№ 20163110401375 по описа на СИС, PC - Варна за Н. К. К. и
изп.д. № 20199240401123 по описа на ЧСИ Г. К. за О. С. С..
От друга страна, обезпечителната възбрана, подобно на изпълнителната, прави лицето в
полза на което е допусната, присъединен по право взискател - т.5 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Като израз на обезпечителната й функция, тя осигурява
участие на кредитора в изпълнителното производство, докато се снабди с изпълнителен
титул по делото, образувано въз основа на обезпечения иск. В случай на насочване на
изпълнение срещу имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка, сумата
която би се дължала на присъединения по този ред взискател, се заделя по сметка на
съдебния изпълнител и му се предава при представяне на изпълнителен лист - така чл.459,
ал.1, изр. второ от ГПК. Предвид изложеното е ирелевантно дали възбраните в полза на Н.
К. и О.С. са наложени в рамките на висящо изпълнително производство или по реда на чл.
389 и сл. от ГПК. Поради това възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
По изложените съображения, както и тези, изложени от първоинстанционния съд, които
настоящата инстанция изцяло споделя и към които на основание чл.272 от ГПК препраща,
жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна, а решението да се потвърди
като законосъобразно и правилно.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262061 от 29.12.2020г. на СГС, ГО, II-А състав, постановено
по ч.гр.д.№ 8722/ 2020 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5