Р Е Ш Е Н И
Е
№ ……………/………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С. Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20800 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова
молба, подадена от К.С.К. срещу „П.В.“ ЕАД с искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука от 05.07.2017 г., както, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от увреждането – 05.07.2017 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че е
работил в ответното дружество на длъжност ***с място на работа ***„*** механизация“-сектор „Регионална транспортна
система“ в периода от 15.05.2000 г.до 10.10.2019 г. Посочва, че на 05.07.2017
г.трябвало да застъпи нощна смяна от 19.00 ч.до 07.00 ч. в „***“. Обичайно се предвижвал до работното си място със
служебния автобус, но този път решил да използва личния си автомобил, който
паркирал на служебния паркинг до Портал № 2 на *** около 18.45 ч.и тръгнал към
входа за пешеходци. Спрял до автоматичната бариера, за да изчака излизащия през
бариерата служебен автобус. Заявява, че при преминаването покрай него автобусът
вдигнал във въздуха прах от пътната настилка и за кратък период от време на
виждал нищо около себе си. В тази връзка посочва, че в същия момент нещо го
ударило силно в гърдите, като от болката се свлякъл на земята. След инцидента,
служителите от охраната на портала се обадили тел. 112 и линейката откарала
ищеца за преглед в Спешния център на МБАЛ „Света Анна“-Варна, на който се
установила контузия на гръдния кош. Ищецът посочва, че имал затруднено дишане,
палпаторна болезненост в областта на гръдния кош и ограничени движения на
горните крайници. При всяко вдишване и издишване изпитвал силна болка в
гърдите, трудно извършвал дори елементарни движения с горната половина на
тялото си, изпитвал болка дори в покой, а през нощта почти не спрял, защото
трудно намирал позиция на тялото, която да му позволи да заспи без да изпитва
болка. Посочва, че от деня на трудовата злополука до пълното му оздравяване,
което да позволява връщането му на работа, изминали 95 дни, в които бил в
болнични в домашно-амбулаторен режим. Инцидентът бил признат за трудова
злополука, за което му било изплатена застраховка с оглед настъпилото
застрахователно събитие в размер на 720.00 лева за претъпените от него
неимуществени вреди, които ищецът намира, че не са достатъчни за репариране на
болките и страданията през периода на възстановяване. Молбата е за уважаване на
исковата претенция за главница и лихва за забава, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва факта на трудовата
злополука, както и изплатеното застрахователя обезщетение за неимуществени
вреди. Оспорва дължимостта на претендираната сума. Счита предявените искове за
неоснователни. Заявява, че инцидентът се е случил на място, което не било
предназначено за преминаване на пешеходци, като преминаването на физически лица
се извършвало по предварително обособени маршрути през входни устройства без
бариера. Отделно счита претендираното от ищеца обезщетение за завишено с оглед
характера на телесните увреждания и претърпените от него болки и страдания,
които не се отличавали с интензитет и продължителност в сравнение с обичайните
такива за „контузия на гръдния кош“, при които има счупване на кост, претърпяно
оперативно лечение, поставяне на метални импланти или гипсова превръзка за
имобилизация на гръдния кош. На следващо място, ответникът навежда доводи, че
исковата претенция е неоснователна, предвид заплатеното обезщетение от
застрахователя по застраховка „трудова злополука“. В условията на евентуалност,
посочва, че заплатената сума следва да бъде приспадната при определяне на
обезщетението. Ответникът навежда
възражение, че претенцията следва да бъде намалена, поради това допринасяне от
страна на ищеца за настъпването на трудовата злополука, поради проявена от него
груба небрежност, изразяваща се в неспазване на законовите норми и вътрешни
правила в „П.В.“ ЕАД, за които ищецът бил предварително и редовно инструктиран
през три месеца. В тази връзка се заявява, че ищецът не е паркирал личния си
автомобил на служебния паркинг до Портал № 2 на пристанищен терминал
Варна-Запад, а в тревните площи до Портал № 1, където нямало изграден служебен
паркинг и в нарушение на пътен знак B1 “Забранено е влизането на пътни превозни
средства“. Още ответникът посочва, че това място, на което ищецът е паркирал,
било „авариен изход“ от пристанищния терминал, който е успореден на Портал № 1
и граничил с кръгово кръстовище, поради което паркирането там било забранено. В
тази връзка ответникът посочва, че, за да спести определено разстояние до
своето място на работа, ищецът е пренебрегнал осигуреният от работодателя
безопасен паркинг, находящ се пред административната сграда на Пристанище
Варна-Запад и съществуващият безопасен път на преминаване до пешеходния портал
по пешеходна алея и пресичане на автомобилния път на обозначението за това
място далеч от бариерните устройства. След паркирането на автомобила в
нарушение на ЗДвП, ищецът прескочил съществуващата ограда и се озовал в обсега
на автоматичната бариера до Портал № 2, с което е нарушил Инструкция ИК-521
„Правилник за контролно-прокуснателния режим на „пристановище Варна“ ЕАД. Още
ответникът оспорва твърденията на ищеца, че последният се е движил по маршрут,
който е предвиден за пешеходци, като заявява, че ищецът е искал да влезе на
територията пристанището през изходната бариера, предназначена само за МПС, но
не и за физически лица, затова е изчакал излизащия служебен автобус. В тази
връзка посочва, че влизането му е следвало да се осъществи през входно устройство
за преминаване на физически лица, което се намирало в дясно от изходната
бариера за МПС, по посока влизане в пристанището, на разстояние от около 15.00
м. Ответникът посочва, че ищецът е избрал маршрут, който не е предвиден за
пешеходци, с което е нарушил т. 7 на Раздел II от Инструкция ИК-521, с което е допринесъл за настъпването
на трудовата злополука. Искането е за отхвърляне на претенциите, а в условията
на евентуално – тяхното редуциране предвид проявената от ищеца груба небрежност
и заплатеното до този момент застрахователно обезщетение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Прието е за
безспорно, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е работил
за ответника на длъжност „докер”, с място на работа „***”, сектор
„Регионална транспортна система” в периода от 15.05.2000 г. до 10.10.2019 г.;
че на 05.07.2017 г. е настъпила трудова злополука, призната за такава с Разпореждане
№ 5104-03-156 от 11.07.2017 г. на ТП на НОИ – Варна, на осн. чл. 60 ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 55 ал. 1 от КСО, при която при преминаване през портал (с
бариера) на пристанището, спускащата се бариерата го удря и му причинява
контузия на гръдния кош; че ищецът е получил във връзка с трудовата злополука
застрахователно обезщетение в размер от 720 лева за претърпените от него
неимуществени вреди.
По делото е
приобщена предоставената от ищеца медицинска документация (от л. 5 до л. 13 и
л. 17). Приобщени са Правилник за контролно-пропускателния режим в „П.В.” ЕАД,
Инструкция за действия при издаване на различни видове пропуски за достъп до
територията на „П.В.” ЕАД, както и Заповед № 84/07.02.2005 г. на изп. д. на „П.В.”
ЕАД, с която се забранява на работниците и служителите да преминават през
нерегламентирани места при влизане в пристанището.
Приета по
делото е служебна бележка № 5/15.05.2000 г., според която ищецът, е преминал
встъпителен инструктаж по правилата на безопасността и хигиената на труда.
Представено
е извлечение от книга за периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, в
което под номер 31 е положен подпис от ищеца на 09.01.2017 г.
По делото е
депозирано заключение по възложена съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че при фронтален изглед на процесното място има вход за
пристанището (с бариера), предназначен за ППС, находящ се вдясно от турникетния
вход/изхода за пешеходци, изход от пристанището (с бариера), предназначен за
ППС (обозначен в експертизата като фиг. 2.4), находящ се вляво от турникетния
вход/изхода за пешеходци и турникетен вход/изход за пешеходци, разположен между
входа и изхода за ППС (обозначен в експертизата като фиг. 2.2). Маршрутът
определен за безопасно движение на физически лица (пешеходци) движещи се към
турникетния вход/изход е свързан с движение по пешеходна пътека с пътна
маркировка „М8.1”, която пресича ортогонално асфалтовия път, които е с
касателство влизане на ППС в пристанището и именно тази пешеходна пътека е
свързана с безопасната площ на движение на пешеходци. В периода от 04.07.2017
г. до 10.10.2017 г. се установява следното – в деня на трудовата злополука няма
регистрирано преминаване през турникетния вход/изход от ищеца, но такива има на
28.09.2017 г., 08.10.2017 г., 09.10.2017 г. и 10.10.2017 г. В заключението се
посочва, че ако ищецът се е движил в съответствие с регламентираните изисквания
и правила за безопасно движение, то възникването на злополуката е
предотвратимо.
По делото е
депозирано заключение по възложена съдебно-медицинска експертиза, от което се
установява, че ищецът е получил удар от бариера по предната повърхност на
гръдния кош, който е причинил контузия на гръдния кош, без травматични
увреждания на костите образуващи гръдния кош. Това травматично увреждане е
обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота, което не води
до трайно затруднение на движенията на снагата и подлежи на възстановяване за
период от 20 до 25 дни. Увреждания с подобен характер протичат с изразен болков
синдром, който може да продължи и за период от два до три месеца.
Съдът дава
вяра на депозираните заключения, тъй като същите са пълни, логични и
обосновани.
По
инициатива на ищеца е разпитана неговата съпруга Хриска Костадинова, от
показанията, на която се установява, че непосредствено след злополуката ищецът
е имал нетърпими болки, не е можел да става от леглото, не е можел да се
обслужва сам, поради което свидетелката и дъщерята на ищеца са се грижили за
него. Установява се, че през времето, в което не е ходил на работа, ищецът е
изпитвал притеснения от финансово естество, тъй като дъщеря му е студентка. Установява
се, че ищецът се е върнал на работа при ответника около три месеца след
злополуката, а до този момент същият не е посещавал работното си място.
Съдът като
взе предвид възможната заинтересованост на свидетелката – съпруга на ищеца,
дава вяра на депозираните от нея доказателства, доколкото същите кореспондират
с останалите събрани по делото доказателствени материали, с изключение на
частта в която се заявява, че ищецът до завръщане на работа не е посещавал
работното си място, тъй като в тази част показанията се опровергават от заключението
по съдебно-техническата експертиза, според което на 28.09.2017 г. е
регистрирано посещение на пристанището от ищеца.
По
инициатива на ищеца е разпитан неговият колега (докер при ответника) Георги
Младенов, който подробно възпроизвежда механизма на трудовата злополука, така
както го е възприел от разказа на негови колеги (без да бил очевидец) и който
напълно съответства на установеният механизъм на трудова злополука чрез Разпореждане
№ 5104-03-156 от 11.07.2017 г. на ТП на НОИ – Варна, на осн. чл. 60 ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 55 ал. 1 от КСО и останалите документи на база, на които
това разпореждане е издадено. От показанията на този свидетел се установява, че
мястото, на което е осъществена злополуката, представлява изход за ППС и
единственото място предназначено за преминаване на работници е мястото, на
което има монтирана апаратура за чекиране.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите се подкрепят от останалите
доказателства по делото.
По
инициатива на ответника е разпитан свидетелят К. Димитров, от показанията, на
който се установява, че върху асфалтовата лента водеща към входа за ППС има
начертана маркировка тип „Зебра”, която отвежда пешеходците до намиращия се
между входа и изхода за ППС, портал (с апаратура за чекиране) предназначен за
вход/изход на пешеходци. Установява се, че върху асфалтовата лента водеща към
изхода за ППС няма начертана маркировка тип „Зебра”. Установява се, че през
входа и изхода предназначен за ППС е забранено преминаването на пешеходци.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите кореспондират с изводите
направени в заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, както и
с представените по делото вътрешни правила, инструкции и заповеди на ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.200 КТ се въвежда отговорност на
работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто, или смърт на работника или служителя, независимо дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на вредите.
Изисква се вредните последици да са резултат на пряка или косвена връзка с
трудовата дейност на този работник - при или по повод изпълнението на
възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но
в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в
предприятието или по пътя към местоработата му. Законът изисква още да
е налице причинна връзка между увреждането и настъпилите вреди. Тази
отговорност има обективен и безвиновен характер, т.е. работодателят отговаря
независимо от това дали негов орган или друг работник имат вина за настъпване
на вредите.
С оглед горното, за успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищцата е да установи, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, че е настъпила
трудова злополука, от която ищецът е претърпял травматични увреждания, които са довели до твърдяната временна
неработоспособнос, както и
обстоятелствата, обосноваващи размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди. Ответникът следва да установи заплащането на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, или обстоятелствата изключващи дължимостта на
обезщетението, включително наличието на съпричиняване от страна на пострадалия
при условията на груба небрежност.
Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото
се установява, че с влязло в сила разпореждане по чл. 60 ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, въз основа на подадена от работодателя
декларация, е определило злополуката като трудова. Недопустимо е при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е
призната за трудова, да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в
причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение – в този смисъл са Решение № 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, Решение от 19.05.2011 г. по
гр. д. № 652/2010 г. на ВКС, Решение № 141/29.04.2009 г. по гр. д. № 347/2008 г. на ВКС, Решение № 1247/2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС, Решение от 01.12.2005 г. по гр. д. № 1507/2003 г. на ВКС и други.
Размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, се определя от съда, след оценка на събраните
доказателства и въз основа на обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта по смисъла на
цитираната норма не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
обществено-икономическата обстановка в страната, характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, общественото му и
социално положение, роднинската връзка между пострадалия и търсещия
обезщетение, както и степента им на близост – съобразно разясненията да дадени
с Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС. Съобразявайки тези
задължителни разяснения, съдът взе предвид, че се касае до увреждане на гръдния
кош, което по своите медико-биологични характеристики съответства на лека
телесна повреда. Травмата е причинена върху част от тялото на ищеца – гръдния кош,
характеризираща се с концентрация на нервни окончания и увреждането ѝ
обуславя изразен болков синдром, тоест интензивни болки в периода до
възстановяването. По делото се установи, че болките на ищеца в резултат от
увреждането са били толкова силни, че непосредствено след злополуката не е
можел да става и да се грижи за себе си. Установи се, че неспособността на
ищеца да се грижи за себе си не е продължила до завръщането му на работа, а до
28.09.2017 г., когато същият е посетил работното си място и очевидно към този
момент е бил способен да се придвижва и обслужва сам. От заключението по
извършената съдебно-медицинска експертиза и показанията на съпругата на ищеца
се установи, че продължителността на възстановяване на ищеца е около три
месеца, след което същият се е завърнал на работа при ответника. Съдът съобрази
и сравнително напредналата възраст на ищеца, както и средното ниво на икономическото
благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване на
увреждането.
Отчитайки горното и съобразно
цитираната норма на чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че критерият за
справедливост за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди, би
бил удовлетворен чрез определяне обезщетение в размер на 2000 лева.
За определяне на окончателното обезщетение обаче, съдът
следва да обсъди и направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия работник с груба небрежност. Грубата небрежност представлява
поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най - небрежният
би положил в подобна обстановка. По делото е установено, че пред процесното
пристанище има три портала – при фронтален изглед на
процесното място има вход за пристанището (с бариера), предназначен за ППС,
находящ се вдясно от турникетния вход/изхода за пешеходци, изход от
пристанището (с бариера), предназначен за ППС (обозначен в експертизата като
фиг. 2.4), находящ се вляво от турникетния вход/изхода за пешеходци и
турникетен вход/изход за пешеходци, разположен между входа и изхода за ППС
(обозначен в експертизата като фиг. 2.2). Маршрутът определен за безопасно
движение на физически лица (пешеходци) движещи се към турникетния вход/изход е
свързан с движение по пешеходна пътека с пътна маркировка „М8.1”, която пресича
ортогонално асфалтовия път, които е с касателство влизане на ППС в пристанището
и именно тази пешеходна пътека е свързана с безопасната площ на движение на
пешеходци. По делото се установи, че на изхода от пристанището (с бариера),
обозначен в експертизата като фиг. 2.4 няма начертана пешеходна пътека, поради
което е забранено пресичането на тази асфалтова лента, както и е забранено
преминаването през бариерата от пешеходци. Установи се, че ищецът не е спазил
правилата за безопасно преминаване и влизане от пешеходци в пристанището – през
пешеходната пътека до входа/изхода обозначен в експертизата като фиг. 2.2., а в
нарушение на установените правила за безопасност е предприел влизане в
пристанището през портала предназначен само за излизане на ППС. Установи се, че
ако ищецът се е движил в съответствие с регламентираните изисквания и правила
за безопасно движение, то възникването на злополуката е предотвратимо. Съдът приема, че извършеното от ищеца
представлява тежко нарушение на правилата за безопасност и налагат именно
заключение за липса на полагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил. По
изложените съображения, настоящият съдебен състав, отчитайки от една страна
нарушението на правилата за безопасност, а от друга страна, че ищецът е
преминал по надлежния ред през инструктаж за спазването им, приема, че същият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 201 ал. 2 от КТ със степен на съпричиняване от 50 %.
По делото не
се оспори, че във връзка с трудовата злополука ищецът е получил застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
от 720 лева, които съобразно чл. 200 ал. 4 от КТ следва да бъдат приспаднати от
дължимото от ответника обезщетение.
С оглед
горното, от определеното на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер от 2000 лева, следва да бъде приспаднат определеният размер на
съпричиняване от 50 %, както и изплатеното застрахователно обезщетение, при
което дължимото обезщетение възлиза в размер на 280 лева. До този размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над тази сума до предявения размер от 10000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото
обезщетението е претендирано, ведно със законна лихва от
датата на увреждането до
окончателното му
изплащане, същото
следва да бъде присъдено съобразно петитума на исковата молба.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска. Ангажирани са доказателства за заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер от 950 лева, от които ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца 95 лева, съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, на ответника се полагат
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска. От ответника
са представени доказателства за заплащане на 560 лева за извършената
съдебно-техническа експертиза и 1086 лева /с ДДС/ за адвокатско възнаграждение.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищцата следва да бъде осъден да заплати
на ответника 855 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78
ал. 6 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС Варна общо сумата
от 165 лева, представляваща сбор от дължимата за производството държавна такса върху уважената част от
иска и половината от внесения от бюджета на съда депозит за изготвената съдебно-медицинска
експертиза.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*** да
заплати на К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 280 лева
/двеста и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, причинена от трудова злополука, настъпила на 05.07.2017
г., призната за такава с Разпореждане № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 05.07.2017 г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер до
предявения от 10000 лева /десет хиляди лева/, на основание чл. 200 от КТ.
ОСЪЖДА
„П.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, *** да
заплати на К.С.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 95 лева /деветдесет и пет лева/,
представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на „П.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ****, сумата от 855 лева /осемстотин петдесет и пет
лева/, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА П.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 165 лева /сто шестдесет и пет
лева/, представляваща дължима за производството държавна такса и заплатен от
бюджета на съда депозит на съдебно-медицинска експертиза, на основание чл. 78
ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :