№ 7137
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110111158 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Респирон Ийст
Юръп“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.“
№ 4, чрез адв. В., със съдебен адрес: гр. София, ., срещу Х. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ., чрез назначения му особен представител
адв. П., със съдебен адрес: гр. София, ул. „.“ № 3, ет. 2, ап. 18, в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
заплащане на сума в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща
главница за дължими наемни вноски за периода от 27.04.2023 г. до 26.06.2023
г. по Договор за наем на медицинско изделие № 27032023/27.03.2023 г. за
предоставяне за временно и възмездно ползване на движима вещ, ведно със
законна лихва за периода, считано от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно 28.09.2023 г.,
до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 425
(четиристотин двадесет и пет) лева, представляваща направените в
заповедното производство разноски, а именно държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400
(четиристотин) лева, както и направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело №
1
20231110153320 от 2023 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд
/СРС/, по което била издадена Заповед № 29763 от 05.10.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът не бил открит на установените адреси, поради което са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на
установителен иск.
В исковата молба са налице твърдения, че на 27.03.2023 г. между
„Респирон Ийст Юръп“ ЕООД, в качеството му на наемодател, и Х. С. Б., в
качеството му на наемател, бил сключен Договор за наем на медицинско
изделие № 27032023, по силата на който ищцовото дружество предоставило
на ответника за временно и възмездно ползване следната вещ, представляваща
медицинско изделие „EverFlo“, кислороден концентратор 1020006, сериен
номер: 2093111. В изпълнение на задълженията си, наемодателят предал
вещта на наемателя, а последният, от своя страна, поел задължение за
заплащане на месечен наем за ползването на вещта в размер на 140 лева.
Ищецът твърди, че в периода от 27.04.2023 г. до 26.06.2023 г., ответникът
преустановил плащането на наемната цена по сключения между страните
договор, поради което ищецът е задържал платения от ответника депозит в
размер на 30 лева. Заявява, че ответникът върнал процесната вещ на
28.06.2023 г. и договорът бил прекратен.
При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, в
качеството му на наемател по Договор за наем на медицинско изделие №
27032023/27.03.2023 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на
движима вещ, е преустановил плащанията по същия, на основание чл. 415 от
ГПК, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева, представляваща главница за дължими наемни вноски за
периода от 27.04.2023 г. до 26.06.2023 г. по горепосочения договор за наем на
движима вещ, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
28.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които
суми е била издадена Заповед № 29763 от 05.10.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 20231110153320 от
2023 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, както и сторените
2
по делото съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети
като доказателства по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника Х. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .,
чрез назначения му особен представител адв. П., с който отговор оспорва
предявения иск, като счита същия за неоснователен, необоснован и недоказан.
Поддържа, че договорът за наем е срочен, като същият е сключен за период от
три месеца, прекратен на 28.06.2023 г. с връщането на вещта. Навежда
твърдения, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи по
отношение на цена, срок, обезщетение, неустойки и арбитражна клауза. Сочи,
че кредиторът е следвало да поиска връщане на наетата вещ в указания по
договор срок, но е проявил бездействие и не е положил грижата на добрия
стопанин. Предвид това, навежда твърдения, че неизпълнението се дължи на
обстоятелства, за които отговоря ищеца, а именно, че последният не е
положил грижата на добрия стопанин да избегне плащането на обезщетение
за ползването след изтичане на двата месеца от неплащане на наемната цена,
водещо до освобождаване на длъжника от отговорност. Поддържа, че ищецът
не е представил фактури за претендираната сума, която представлява наем или
доказателства за осчетоводяването й, нито доказателства за изпратена покана
до ответника за доброволно плащане.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на ищцовата претенция като
неоснователна.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че е
сезиран с обективно съединени установителни искове с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 20231110153320 от 2023 г., 90
състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, от страна на ищеца на
28.09.2023 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
3
по чл. 410 от ГПК, за сума в размер на 250 лева, представляваща главница за
дължими наемни вноски за периода от 27.04.2023 г. до 26.06.2023 г. по
Договор за наем на медицинско изделие № 27032023/27.03.2023 г. за
предоставяне за временно и възмездно ползване на движима вещ, ведно със
законна лихва за периода, считано от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно 28.09.2023 г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 425 лева, от които сума в размер на 25 лева за държавна
такса и сума в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
За претендираната сума по ч.гр.дело № 20231110153320 от 2023 г., 90
състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/, в полза на „Респирон Ийст
Юръп“ ЕООД, била издадена Заповед № 29763 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 05.10.2023 г. срещу длъжника, явяващ се
ответник в настоящото производство.
Видно от молба от 05.03.2024 г., депозирана от ищеца в настоящото
производство, в срока по чл. 415 ГПК същият е заявил, че е подал
установителен иск за горепосочените суми, като поддържа, че ответникът, в
качеството му на наемател по Договор за наем на медицинско изделие №
27032023/27.03.2023 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на
движима вещ, е преустановил плащанията по същия, в резултат на което
дължи остатък от неплатени наемни вноски за периода от 27.04.2023 г. до
26.06.2023 г.
От представения като писмено доказателство по делото Договор за наем
на медицинско изделие № 27032023/27.03.2023 г. за предоставяне за временно
и възмездно ползване на движима вещ /л.8-л.10 от делото/ се установи, че по
силата на същия, ищецът „Респирон Ийст Юръп“ ЕООД, в качеството му на
наемодател, е предоставил за ползване на ответника Х. С. Б., в качеството му
на наемател по процесния договор, следната вещ, представляваща медицинско
изделие „EverFlo“, кислороден концентратор 1020006, сериен номер: 2093111,
срещу насрещното задължение на последния за заплащане на месечна наемна
цена в размер на 140 лева с ДДС до пето число на месеца за текущия месец.
С оглед установените обстоятелства по делото и предвид
обективираното в отговора на исковата молба твърдение, че договорът за наем
е срочен, като същият е сключен за период от три месеца, и е прекратен на
4
28.06.2023 г. с връщането на вещта, съдът намира, че съгласно чл.6 от същия,
страните са уговорили, че действието му не се ограничава с определен срок, а
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4, договорът се прекратява автоматично, в случай, че
наемателят забави плащането на наемната цена с повече от тридесет дни от
датата на падежа, поради което намира възражението на ответника в тази
връзка за неоснователно.
Съгласно чл. 8 от договора, с подписването на същия, наемодателят е
предал на наемателя процесната вещ в отлично работещо състояние, заедно с
указания за употребата и съхранението й от производителя, както и закупения
от наемателя комплект нови консумативи за същата.
Съгласно чл. 20 от договора, страните се съгласяват, че при наличие на
спорове относно тълкуването, прилагането, изпълнението или
неизпълнението на процесния договор, същите следа да бъдат отнесени за
разрешаване от Международния арбитражен съд при Сдружение
„Юридическо сътрудничество“ в гр. София. В тази връзка, с отговора на
исковата молба, ответникът, чрез назначения му особен представител, е
релевирал възражение за наличие на неравноправни клаузи по отношение на
цена, срок, обезщетение, неустойки и арбитражна клауза. С Разпореждане №
179890 от 06.12.2024 г., съдът е указал на ответника да уточни
обстоятелството дали е формулирал възражение за отвод за
неподведомственост на съда по отношение на процесния спор с оглед
наличието на арбитражна клауза или е обективирал твърдение за
неравноправност на посочената клауза. В изпълнение на дадените от съда
указания с горепосоченото разпореждане, с молба с вх.№ 408830 от
16.12.2024 г., ответникът е заявил, че счита посочената клауза за
неравноправна, поради което съдът намира, че настоящото дело е
подведомствено на гражданския съд, доколкото не е налице възражение в тази
връзка.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно
наличието на валиден договор за наем между страните, по силата на който
5
ищецът е предоставил на ответника за временно ползване медицинско
изделие, срещу задължението за заплащане на месен наем в твърдяния размер,
фактическото предаване на вещта от ищеца на ответника въз основа на
сключения договор, в състояние, съответно на целите, за които същата се
ползва, периодът на ползването, както и размерът на наемната цена за същия.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното
вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
Договорът за наем на движими вещи по правило е двустранен,
неформален и консенсуален, като за валидното възникване на наемното
правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно
съществените елементи на договора, а именно: 1/ вещта, която се предоставя
за временно ползване и 2/ дължимото възнаграждение (наемната цена).
Дължимата от наемателя насрещна престация, съобразно чл. 9 ЗЗД, се
определя свободно от страните, доколкото не противоречи на повелителните
норми на закона, на добрите нрави и на характера на договора.
От представения по делото Договор за наем на медицинско изделие №
27032023/27.03.2023 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на
движима вещ /л.8-л.10 от делото/ се установява, че в деня на сключването на
процесния договор, наемодателят е предал за временно и възмездно ползване
процесната вещ на ответника, в качеството му на наемател, срещу насрещното
задължение на последния за заплащане на месечна наемна цена в размер на
140 лева с ДДС до пето число на месеца за текущия месец. В тази връзка, за
ответника, като наемател, се пораждат следните правни задължения: да
заплати уговорената наемна цена, да пази вещта, като я използва съгласно
обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я върне незабавно
след прекратяването на договора. В настоящият случай, задължението на
наемателя за плащане на наем е обусловено от поетото насрещно задължение
от страна на наемодателя да му предостави на разположение следната вещ, а
именно медицинско изделие „EverFlo“, кислороден концентратор 1020006,
сериен номер: 2093111, представляваща обект на наемното правоотношение.
В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил обстоятелството, че
процесната вещ е била надлежно предадена от страна на ищеца в изпълнение
6
на договорното му задължение, но същевременно ответникът твърди, че
посоченият договор е бил прекратен на 28.06.2023 г., именно с връщането на
вещта. Предвид твърденията на ответника и с оглед обективираната в чл.8
уговорка между страните, че с подписване на процесния договор за наем,
вещта е била предоставена за ползване от страна на наемодателя, съдът
приема, че последният се явява изправна страна по договора доколкото
същият е изпълнил надлежно своето задължение, а ответникът на свой ред е
приел процесната вещ към момента на сключването на договора.
В тази връзка, съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че през
исковия период между него и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по сключен Договор за наем на вещ №
27032023/27.03.2023 г., по силата на което ищецът е предоставил на ответника
за временно и възмездно ползване медицинско изделие „EverFlo“, кислороден
концентратор 1020006, сериен номер: 2093111, а ответникът се задължил да
заплаща месечна наемна цена в размер на 140 лева. Сключеният между
страните договор за наем е едностранно и предсрочно прекратен, предвид
неизпълнението на задължението за заплащане на наемната цена от страна на
ответника в периода от 27.04.2023 г. до 26.06.2023 г., в резултат на което, от
момента на прекратяването на договора, същият е имал задължението да
върне вещта, което задължение е било надлежно изпълнено от страна на
ответника.
Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване
на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства. С оглед наведеното от страна на процесуалния
представител на ответника възражение за наличие на неравноправни клаузи в
сключения между страните договор за наем, касаещи предвидените
обезщетение, неустойка, цена, срок и арбитажна клауза, съдът намира, че по
делото не се установиха пряко от съдържанието на договора, нито от
събраните по делото доказателства пороци в посочените клаузи, водещи до
нищожност на договора - нарушение на императивна норма или на законово
предвидена форма за сключване на договора, неравноправна клауза.
7
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от данните по делото не се
установява наемателят да е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимата сума по договора за наем за периода от 27.04.2023 г. до 26.06.2023
г., поради което приема предявения иск за основателен, доколкото в настоящия
случай е налице фактическият състав на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, според който
наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с
ползването на вещта.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 050 лв.,
представляващи държавна такса в исковото производство, депозит за особен
представител и адвокатско възнаграждение в исковото производство, с
включени разноски по заповедно производство по ч.гр.дело №
20231110153320 от 2023 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд
/СРС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, предявени от „Респирон Ийст Юръп“ ЕООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.“ № 4, чрез адв.
В., със съдебен адрес: гр. София, ., срещу Х. С. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ., чрез назначения му особен представител адв. П., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „.“ № 3, ет. 2, ап. 18, че ответникът Х. С. Б. дължи на
ищеца „Респирон Ийст Юръп“ ЕООД сума в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева, представляваща главница за дължими наемни вноски за периода от
27.04.2023 г. до 26.06.2023 г. по Договор за наем на медицинско изделие №
27032023/27.03.2023 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на
движима вещ, ведно със законна лихва за периода, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, а именно 28.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 29763 от 05.10.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 20231110153320 от
8
2023 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника Х. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ., чрез назначения му особен представител
адв. П., със съдебен адрес: гр. София, ул. „.“ № 3, ет. 2, ап. 18, да заплати на
„Респирон Ийст Юръп“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „.“ № 4, чрез адв. В., със съдебен адрес: гр. София, .,
направените по делото разноски в размер на 1 050 лв., с включени разноски по
заповедното производство по ч.гр.дело № 20231110153320 от 2023 г., 90
състав, по описа на Софийски районен съд /СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9