Решение по дело №43/2019 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №…………………….. гр.Г.

 

РАЙОНЕН  СЪД  - Г.                                                             Наказателен състав

На 26.03.2019г.

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар А.Делчева,

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 43 по описа на РС – Г. за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0447-000008 от 18.01.2019г. на С.П.Б. - Началник РУП към ОДМВР С.З.., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Н.П.Т. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП.

 

Жалбоподателят в жалбата си излага подробни съображения за незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. В с.з. изразява становище, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не изразява становище.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: заверени копия от писмени документи, а именно: Наказателно постановление № 19-0447-000008/18.01.2019г. в оригинал; АУАН № 854032 серия Д от 12.01.2019г.; справка за плащане, Справка за нарушител/водач;  Служебна бележка на С.П.Б., издадена от Началник сектор „КАПОЧР“ при ОД на МВР – С.З.. на 19.10.2018г. и Заповед с рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018г. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, на министър В.Р..

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели Т.Д.С. – съставил АУАН и Б.Н.К. – свидетел по АУАН.

 

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

От фактическа страна:

 

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 854032 от 12.01.2019г. по описа на РУП-гр.Г., е констатирано, че Н.П.Т. с ЕГН **********, на 12.01.2019г., в около 11,28 часа, в община Г., по републикански път III-554, километър 39, посока юг-север, управлява лек автомобил – „Ф.”, с рег. № **********, като: 1.Управлява по републиканските пътища пътно превозно средство, с незаплатена винетна такса съгласно Закона за пътищата; 2. Не представя светлоотразителен триъгълник. Тези действия на водача Н.Т. били квалифицирани като нарушения, съответно по чл.139, ал.5 от ЗДвП и по чл.139, ал.2 от ЗДвП.

 

Жалбоподателят Н.Т. подписал съставения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. При съставяне на АУАН е отразено възражението на водача: „Възразявам за това, че карам без винетка защото по медиите съобщиха че има гратисен период до края на 01.”.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН от жалбоподателя Н.Т. не били направени допълнителни възражения по АУАН и не е направено искане за събиране на доказателства.

 

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното № 19-0447-000008 от 18.01.2019г. на С.П.Б. - Началник РУП към ОДМВР С.З.., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган напълно е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка.

 

Административно наказващият орган е приел, че водачът Н.П.Т. управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по – малко места с мястото на водача, за което е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, с което виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП. На основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, АНО е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 300 /триста/ лева.

 

Административно наказващият орган е приел, че водачът Н.П.Т. управлява МПС, което се движи без светлоотразителен триъгълник, с което виновно е нарушил чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП. На основание чл.185 от ЗДвП, АНО е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – Т.Д.С. и Б.Н.К. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

 

 

От правна страна:

 

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.

 

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

 

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. Същият е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал. 3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. Представено е копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с която Министъра на МВР е оправомощил конкретния Началник на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП във връзка със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, представена е и Служебна бележка, удостоверяваща, че издалият НП – С.Б. работи на посочената длъжност – Началник на РУ - Г.. От друга страна, мястото на извършване на нарушенията попада в териториалния обхват на РУ-Г..

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни лица и в законоустановените за това срокове. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя Н.Т., следва да се приемат за доказани посочените в последния, обстоятелства.

Относно нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, тъй като според  чл.139, ал.5 от ЗДвП /към момента на извършване на нарушението/ "движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата", а безспорно е установено, че жалбоподателят Н.Т. е управлявал автомобил по републикански път, без да е заплатил посочената винетна такса. В чл.179, ал.3 от ЗДвП изрично е посочено, че за неплатена винетна такса се санкционира водачът, управляващ ППС по републикански път, какъвто е бил жалбоподателят. Описанието на нарушението е достатъчно ясно, точно, пълно и недвусмислено, отразено по начин, с който жалбоподателят е бил напълно наясно за какво негово поведение и за кой автомобил е бил санкциониран.

Правилно и законосъобразно е било квалифицирано деянието и също правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП /в редакцията, действаща към момента на извършване на нарушението/, според който, и с оглед конкретиката на казуса, се наказва с глоба във фиксиран размер от 300 /триста/ лева, водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, когато се касае за управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача. Така наложеното административно наказание ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН - да се поправи и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.

Във връзка с направените от страна на жалбподателя възражения съдът относно това, че се е „заговорило за гратисен период” за управление на МПС без валиден винетен стикер, следва да отбележи, че съдът не споделя същите. Проблемите, които жалбоподателят описва в жалбата си - при опитите си за закупуване на винетен стикер не освобождават същия от законовото изискване да управлява МПС по републиканските пътища само след заплащане на съответната винетна такса. Твърденията на жалбоподателя, че „…в редица коментарни предавания, интервюта и новинарските емисии по телевизията и радиото се заговори…” , не са основание да не се спазва Закона за движение по пътищата. Твърденията за „гратисен период” за управление на МПС без валиден винетен стикер до 15.01.2019г. не отговарят на истината. Такъв не е въвеждан.

За пълнота следва да се отбележи и това, че със съставянето на АУАН серия Д № 854032 от 12.01.2019г. в 11.28 часа, на водача Н.Т. от полицейските служители му е отнето и Свидетелството за регистрация на МПС с №.0064329. Още на същата дата, жалбоподатялят в 12.12 часа е заплатил чрез системата „Easy Pay” сумата от 10 /десет/ лева – за дневен винетен стикер – за да му бъде върнато Свидетелството за регистрация на МПС. Фактът, че жалбоподателя е успял да закупи винетен стикер за управлявания от него лек автомобил едва 44 /четиридесет и четири/ минути след констатиране на нарушението, не кореспондира с твърденията му за невъзможност от закупуване на винетен стикер. Както самият той се е убедил, това не е свързано с някакви особени затруднения като описаните в жалбата.

Относно нарушението по чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Съгласно  разпоредбата на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със обезопасителен триъгълник.

Съгласно чл.66, т.13 от Правилник за прилагането на ЗДвП: „Предупредителен светлоотразителен триъгълник”. Представлява триъгълна рамка с червена външна светлоотразителна лента и с червена вътрешна флуоресцираща лента. Сигнализира аварийно спряло на платното за движение пътно превозно средство.”.

В случая от доказателствата /показанията на св.Т.С. и св.Б.К./, се установява, че жалбоподателят Н.Т. се е движел с автомобил без техническо оборудване на същия, а именно, обезопасителен триъгълник. По този начин водачът е извършил адм. нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на  чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП. АНО е приложил правилната санкционна норма на чл.185 ЗДвП и на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на 20 лева.

Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление № 19-0447-000008 от 18.01.2019г. на С.П.Б. - Началник РУП към ОДМВР С.З.., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Н.П.Т. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З...         

 

                       

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................                                                                                                                                                                                                                /Хр. Ангелов/