№ 78
гр. С.З., 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901390 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба ,предявена от АНТ. Д. Д. с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.З., кв. ***, чрез адв.Ж.З. от АК С.З.
против „З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.
***, представлявано от ***, с цена на иска 30 000 лв. (тридесет хиляди лева).
В исковата молба се посочва, че на 07.12.2020г. около 19.30 ч. в гр. С.З. по
бул. *** в посока от запад на изток се е движил лек автомобил „Ланчия",
модел „Либра" с per. № СТ 3711АТ, управляван от водача К.И.Т.. На
кръстовището на бул. *** и ул. ***, водачът не е пропуснал и ударил
пешеходеца АНТ. Д. Д., който се е движел по пешеходната пътека тип „Зебра"
на бул. *** в посока от север на юг. В резултат на удара ищецът получил
контузия на главата, извънчерепен хематом в лява челна област;
разкъсноконтузна рана в лява челнотеменна област, сътресение на мозъка;
счупване на дясна малкопищялна кост. Счупването на дясната малкопищялна
кост е причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник. Останалите травматични увреждания са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи се
че, с деянието си водачът К.И.Т. е осъществил състава на чл. 343, ал. 3, буква
„а", вр. чл. 343, ал. 1, б. „б", във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. За извършеното от
него деяние е образувано ДП № 280/2020г. по описа на Сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР С.З. и пр. пр. № 6679/2020г. по описа на Районна
прокуратура С.З.. След внесено в Районен съд С.З. споразумение между
прокуратурата и водача К.И.Т., е образувано НОХД № 2200 по описа на съда
за 2021г. Споразумението е одобрено от съда в открито съдебно заседание
,проведено на 30.08.2021г. Съгласно одобреното споразумение, К.И.Т. е
признат за виновен в това, че на 07.12.2020г, в гр.С.З., при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ланчия", модел „Либра" с
1
per. № СТ 3711АТ, нарушил правилата за движение, визирани в Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: - чл. 20, ал. 2, изречение „второ11
от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" - намиращ
се на пътното платно пешеходец - чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътното
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците..." - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне...
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре", като по
непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на
пешеходеца АНТ. Д. Д., изразяваща се в: счупване на дясна малкопищялна
кост, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека и
деецът е избягал от местопроизшествието. За извършеното престъпление по
чл. 343, ал. 3, буква „а" вр. чл. 343, ал. 1, б. „б" във вр. чл. 342, ал. 1 от НК на
водача К.Т. е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от осем
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 изпълнението на наложеното наказание
е отложено за срок от три години и подсъдимият е лишен от право да
управлява МПС за срок от десет месеца. В исковата молба се посочва, че в
резултат на удара ищецът паднал на земята и за кратко изгубил съзнание.
Приет бил за лечение в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „П." АД с
травми в областта на главата, гръдния кош и крайниците и оплаквания от
главоболие, световъртеж и болки в травмираните области. В спешен порядък
била извършена оперативна интервенция - реплантация на скалп. При
направените изследвания била установена и фрактура на дясната
малкопищялна кост, която била лекувана консервативно. Видно от
изготвената Епикриза към ИЗ № 21997 след проведена медикаментозна
терапия, на 14.12.2020 г. ищецът е 14.12.20 г. е бил изписан за домашно
лечение. Сочи се, че от Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
35/2021г., изготвена по ДП № 280/2020г. по описа на Сектор „Пътна полиция"
на ОДМВР - С.З. е видно, че при ПТП на 07.12.2020г. А.Д. е получил
контузия на главата, извънчерепен хематом в лява челна област,
разкъсноконтузна рана в лява челнотеменна област, сътресение на мозъка,
счупване на дясна малкопищялна кост. В заключението е посочено, че
счупването на дясна малкопищялна кост е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник. Останалите
травматични увреждания са причинявали на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи се също, че след
изписването му от болницата, ищецът се е лекувал в домашни условия. За
дълъг период от време той не е можел да се придвижва самостоятелно,
поради което е ползвал помощни средства. Изпитвал силно главоболие и
болки в десния крак и лявото око. Движенията на травмирания крак са били
болезнени и силно ограничени. Въпреки проведеното лечение, тези
оплаквания продължили няколко месеца след инцидента. За правилното
възстановяване ищецът е провел няколко курса по физиотерапия. Посочва се,
че получените травми са променили драстично начина на живот на ищеца и
2
са му създали значителни неудобства при извършване на ежедневните
дейности. Инцидентът се е отразил изключително негативно на психиката на
ищеца, тъй като е станало внезапно и е поставил пострадалия в една
застрашаваща живота му ситуация. Негативните изживявания, претърпените
болки и страдания, извършената оперативна интервенция за реимплантация
на скалп са били изключително интензивни през първите дни, но постепенно
отшумяли, ищецът е бил повлиян и от дългия възстановителен период от
около 120 дни, за което на ищеца са били издадени болнични листове за
временна неработоспособност. Въпреки активната трудоспособна възраст на
ищеца, на 46 год. към датата на ПТП, на ищецът за дълъг период от време се
наложило да ограничи своите социални контакти, бил с ограничени
възможности за придвижване, ползвал помощни средства, чувствал
главоболие и болки в ударените места при застудяване и разваляне на
времето. Пострадалия се е нуждаел от чужда помощ за период от около 2- 5
месеца, докато е ползвал помощни средства, фактът, че за период от около 1
месец е бил с поставена ортеза, както и възможността за в бъдеще да се
очакват болки и дискомфорт при натоварване и промяна на времето също
следва да бъдат съобразени от съдът при определяне на застрахователното
обезщетение. В исковата молба се посочва, че във връзка с проведеното
лечение, ищецът е заплатил сумата от общо 236.25 лв., в която са включени
сумата от общо 90.60 лв. за заплатени потребителски такси и прегледи и
сумата от 145.65 лв. за заплатени лекарства. Сочи се, че от съставения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка от ел.сайт на
Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП - 07.12.2020г., л.а.
„Ланчия", мод. „Либра" с per. № СТ 3711АТ е бил с валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
BG/22/120001518764, със срок на покритие от 08.06.2020г. до 07.06.2021г.
към „З." АД. Посочва се, че в изпълнение на разпоредбата на чл.380 от
Кодекса на застраховането ищецът е предявил пред застрахователя претенция
за изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени
вреди и имуществени вреди за заплатени разходи за лечение. Молбата е
получена от ответното дружество на 05.01.2021г. и същото е образувало щета
№ 0000- 1000-03-21-7005/06.01.2021г. След представяне на документите, с
които ищецът разполага, в т.ч. и заверен препис от влязлото в сила
споразумение по НОХД № 2200/2021г. по описа на PC С.З., ответното
дружество не се е произнесло по застрахователната претенция, а продължава
да изисква още материали от досъдебното производство. Заявява се, че тъй
като ищецът не е получавал обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди в резултат на претърпяното ПТП на 07.12.2020 г., за него е налице
правен интерес от завеждане на настоящият иск за репариране на
причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка
„Гражданска отговорност'' против ответното застрахователно дружество,
отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Претендира се ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от
него ПТП на 07.12.2020 г. в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за
3
причинените му контузия на главата, извънчерепен хематом в лява челна
област, разкъсно контузна рана в лява челнотеменна област, сътресение на
мозъка, извършената операция за реимплантация на скалп ,счупване на дясна
малкопищялна кост, стрес и негативни изживявания и обезщетение за
имуществени вреди за направените разходи във връзка с назначеното му
лечение в общ размер на 236.25 лв. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД моли съда
да му присъди и дължимата законна лихва върху претендираните
обезщетения, считано от 05.01.2021г. - датата на предявяване на
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „З." АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., п.к. *** представлявано от ***, да заплати на
АНТ. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., кв. ***, сумата в
размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от
него ПТП на 07.12.2020г., за причинените му контузия на главата,
извънчерепен хематом в лява челна област, разкъсноконтузна рана в лява
челнотеменна област, извършената операция за реимплантация на скалп,
сътресение на мозъка, счупване на дясна малкопищялна кост, стрес и
негативни изживявания и обезщетение за имуществени вреди за направените
разходи във връзка с назначеното му лечение в общ размер на 236.25 лв.
(двеста тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 05.01.2021г. - датата на предявяване на
застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат. Посочва
следната банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата с титуляр адв. Ж.
СТ. ЗЛ., открита в „Р." ЕАД, по която ответникът може да заплати дължимите
от него 7 суми: IBAN: ***, ***.
Ответникът „З." АД, с ЕИК *** е представил писмен отговор, в който сочи,
че намира исковете за процесуално допустими, като не оспорва по основание
и размер предявения иск за имуществени вреди. Искът за неимуществени
вреди счита за частично основателен, поради което го оспорва по отношение
на неговия размер. Не оспорва, че на 07.12.2020г., в град С.З., на
кръстовището на бул.Ц. и ул.С. е настъпило пътнотранспортно произшествие
между лек автомобил „Ланчия“, модел „Либра“, с per. № СТ 3711АТ,
управляван от водача К.И.Т. и пешеходеца АНТ. Д. Д., който е пресичал
южното платно за движение на бул. „Ц.“ в посока север - юг и в резултат на
това ПТП е получил травматични увреждания. Не оспорва също така, че по
отношение на лек автомобил „Ланчия“, модел „Либра“, с per. № СТ 3711 АТ,
с водач К.И.Т., е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с ответното
дружество. Оспорва всички останали елементи от механизма на
пътнотранспортното произшествие, посочени в исковата молба, както и
твърдението, че основната и единствена техническа причина за настъпване на
ПТП са допуснати нарушения на ЗДвП от страна на водача на автомобила -
К.И.Т.. С оглед охраняване правата му, предвид ранната преклузия по чл.133
от ГПК, прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
4
страна на пешеходеца - АНТ. Д. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес
град С.З.. Твърди, че същият е навлязъл в платното за движение при наличие
на движещо се по него МПС, т.е. не се е съобразил с приближаващия лек
автомобил, с което е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП „При
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение са
длъжни да се съобразят с приближаващите пътни превозни средства". По този
начин, предприемайки пресичане на пътното платно пред движещия се
автомобил, пострадалият е попаднал в опасната му зона на спиране, в която
водачът на МПС не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП като спре преди линията на удара. Предвид горното,
счита, че предприемайки пресичане на платното за движение пред движещ се
по него автомобил АНТ. Д. Д. значително е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат и това негово поведение е в пряка причинно -
следствена връзка с неблагоприятните последици. Посочените обстоятелства
осъществяват фактическия състав на съпричиняване на вредоносния резултат
по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и следва да бъде отчетено от съда при
постановяване на решението по същество на спора. Независимо и отделно от
направеното възражение за съпричиняване, счита, че исковата претенция е
силно завишена по размер и неотговаряща на реално претърпените болки и
страдания от ищеца, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока
относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по
сходни случаи. Оспорва интензитета, тежестта и продължителността на
претърпените болки и страдания от ищеца при полученото травматично
увреждане, така както са посочени в исковата молба. Сочи, че ищецът е
получил една средна телесна повреда - счупване на дясна малопищялна кост,
като е лекуван консервативно, без да е извършвана оперативна интервенция.
Оздравителният период е протекъл нормално, без усложнения и прилагане на
допълнително лечение. Пострадалият, макар да е ползвал помощни средства,
не е бил на постелен режим, можел е да се обслужва сам - тоалет, хранене,
обличане и не се е нуждаел от постоянни грижи. Счита също така, че
твърденията за негативните промени в психиката на пострадалия след ПТП не
са релевантни за размера на обезщетението, защото зависят от душевността и
чувствителността на конкретната личност и имат строго субективен характер.
Не са налице настъпили необратими изменения в здравето на ищеца и не са
били засегнали жизненоважни органи в организма му, които да обусловят
толкова висок размер на исковата претенция за неимуществени вреди. Всичко
това го мотивира да счита, че търсеното обезщетително плащане от 30 000лв.
е значително завишено и по аргумент от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не
кореспондира с вида, характера, степента на увреждане на получените
травми, интензитета и продължителността на претърпените болки и
страдания. Обезщетението за неимуществени вреди не може да представлява
средство за неоснователно обогатяване и повишаване стандарта на живот на
увреденото лице. Предвид горното, оспорва тежестта, интензитета и
продължителността на описаното травматично увреждане в исковата молба,
респективно претърпените от ищеца болки и страдания от процесното ПТП.
5
Твърди, че в изпълнение на задълженията си по чл. 496 от Кодекса за
застраховането, застрахователно-експертната комисия при ответното
дружество определила обезщетение в размер на 13 300 лева за неимуществени
вреди, за което ищецът е уведомен по имейл чрез процесуалния си
представител. Именно до този размер счита за основателен иска за
неимуществени вреди. В останалата му част до претендираните 30 000лв.,
счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли, като приложи
принципа на справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
както и разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвид съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалия АНТ. Д. Д.. Моли съда да
осъди ищеца да заплати на ответното дружество по съразмерност, всички
съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен на основание чл. чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД.
В хода на производството се установява следната фактическа
обстановка:Като писмено доказателство по делото е приет Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица ,от който се установява, че на
07.12.2020г. в гр. С.З., на кръстовището на бул. „Ц.“ и ул. „***“, е
реализирано ПТП от водача на л.а. „Ланчия“, мод. „Либра“ с per. № СТ 3711
АТ, при което е пострадал пешеходецът АНТ. Д. Д.. Не е спорно
обстоятелството, че л.а. „Ланчия“, мод. „Либра“ с per. № СТ 3711 АТ,
причинил ПТП, към датата на инцидента е бил със сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество по
застрахователна полица № BG/22/120001518764 със срок на действие от
08.06.2020г. до 07.06.2021г. Страните не спорят,че по НОХД № 2200/2021г.
по описа на Районен съд С.З. е одобрено споразумение, като виновният водач
К.И.Т. е признат за виновен за това, че на 07.12.2020г, в гр.С.З., при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ланчия“,
модел „Либра“ с per. № СТ 3711 АТ, нарушил правилата за движение,
визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал. 2,
изречение „второ“ от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ -
намиращ се на пътното платно пешеходец, чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на
пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците...“, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като по
непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на
пешеходеца АНТ. Д. Д., изразяваща се в: счупване на дясна малкопищялна
кост, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека и
деецът е избягал от местопроизшествието-престъпление по чл. 343, ал. 3,
буква „а“ вр. чл. 343, ал. 1,б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което на
водача К.Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното
6
наказание е отложено за срок от три години и подсъдимият е лишен от право
да управлява МПС за срок от десет месеца.
В хода на производството е назначена КСМАТЕ, като от нейната
медицинска част се установява, че в резултат от ПТП от 07.12.2020 г. ищецът
е получил следните травматични увреждания: счупване на дясна
малкопищялна кост; черепномозъчна травма /контузия на главата,
разкъсноконтузна рана в лявата челнотеменна област на главата,
извънчерепна кръвна колекция в лява челна област и сътресение на мозъка/ и
контузии на крайниците. Счупването на дясната малкопищялна кост е
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния крак.
Черепномозъчна травма е причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а контузиите на крайниците се причинили страдание.
Съгласно експертното заключение, срокът за възстановяване на пострадалия е
бил четири месеца за десния крак и три седмици по отношение на
черепномозъчната травма. Вещото лице посочва, че към момента на
изготвяне на експертизата е налице възстановяване на пострадалия от
причинените при ПТП травми.
В хода на производството са събрани гласни доказателства-показанията на
свидетелката Н.Г.К.- съжителка на ищеца. Установява, че ищецът на
07.12.2020г. около 19 часа вечерта се прибрал у дома, видимо в шок, с
огромен хематом на главата. Дрехите му били в кръв. Повтарял, че го е
блъснала кола и имал силни болки в десния крак. Свидетелката се обадила на
тел.112, дошли полиция и Бърза помощ. Завели пострадалия в Спешното,
направили му превръзка и го приели в болницата. След седем дни, на
14.12.2020г. го изписали, като по време на престоя свидетелката занесла на
пострадалия шина за крака, тъй като имал счупена подбедрица, както и
патерици, за да се предвижва по-лесно. Преди това го били сложили на
количка и с нея се предвижвал. Тъй като свидетелката работела, придружител
на пострадалия през целия му престой в болницата била неговата майка. Тя
му помагала, тъй като му било трудно да се предвижва с патерици, да се
обслужва сам. След като ищецът се прибрал в къщи, възстановяването му
било доста трудно, тъй като физически бил зле, а също и психически.
Имобилизацията била поне 2 месеца. Ходили на ортопед и невролог, правили
смяна на превръзките на определените дати от лекаря. Свидетелката посочва,
че в къщи ищецът се движел с патерици, не се натоварвал, на десния крак
трябвало изобщо да не стъпва до март месец. Било му много трудно, като
свидетелката му помагала за къпане, обличане. Бил е патериците до края на
февруари. В края на март при ортопеда махнал едната патерица и почнал със
здравия крак и една патерица, леко да се подпира на болния крак. В началото
на април болничните му свършили и пострадалият трябвало да се върне на
работа. Работата му била доста тежка, тъй като работел като техник на язовир
на ТЕЦ 1. Свидетелката заявява, че това бил труден период, през който на
ищеца му било доста трудно, бил сринат психически, имал болки, а кракът му
отичал. Ищецът все още не бил възстановен, имал болки, при клякане имал
болки в глезена и в прасеца. От началото на тази година получил треперене на
ръцете, лежал в болница, като се оказало, че има силно изкривяване на
7
гръбнака във вратната област, което било последица от камшичния удар,
имал прещипан нерв. Ищецът имал страх да шофира, не шофирал сам,
трябвало свидетелката или някой друг да е с него. Не излизал никъде,
затворил се. Идвали да го видят приятели, но не комуникирал както преди с
тях. Свидетелката била психолог и имала и познати психолози. Направили
срещи с тях, и състоянието на ищеца било малко по-добре, но не е имало
медикаментозна терапия.
Основният правен въпрос в настоящото производство е дали от страна на
пострадалия има съпричиняване на вредоносния резултат.Видно от
експертното заключение пешеходецът се е движил в посока от север на юг,
пресичайки бул. „Ц.” по западната пешеходна пътека на кръстовището с ул.
„С.“. Лек автомобил „Ланчия Либра“ се е движил в посока от запад на изток в
северната пътна лента на южното платно за движение. Съгласно описаните
деформации в протокола за оглед на автомобила експертите стигат до извода,
че скоростта на автомобила в момента на удара е около 48 км/ч (13,33 м/сек).
Вещите лица считат, че водачът е нямал техническата възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати възникването на ПТП, тъй като
отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на възникване на
опасността за водача е по-малко от дължината на опасната зона за спиране.
Пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на автомобила.
Отстоянието на МПС до мястото на удара е 25.63 м.
Съдът намира ,че пешеходецът е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1 т. 1
от ЗДвП ,а именно: „ При пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение са длъжни да се съобразят с приближаващите пътни
превозни средства“. Съгласно приетата като писмено доказателство по делото
комплексна експертиза в автотехническата й част, пешеходната пътека,
разположена на булевард ***, на кръстовището с улица „С.“, е прекъсната от
остров, представляващ тротоарна площ. Пешеходецът се е движил по тази
пешеходна пътека от север на юг и след като е завършил пресичането на
северното пътно платно на булеварда е стъпил на този остров. Преди да
навлезе в южното платно за движение на бул. „Ц.“, АНТ. Д. Д. се е намирал
на острова, възприел е приближаващия от запад автомобил - .Ланчия“, модел
Либра“, с per. № СТ 3711 АТ и въпреки това е предприел пресичане на
южното платно, вместо да изчака да премине приближаващото моторно
превозно средство. По този начин, пресичайки пътното платно пред
8
движещия се автомобил, пострадалият е попаднал в опасната му зона на
спиране, в която водачът на МПС не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като спре преди линията на удара т.е
същият е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати възникването на ПТП, тъй като отстоянието на автомобила от
мястото на удара в момента на възникване на опасността за водача е по -
малко от дължината на опасната зона за спиране, и пешеходецът е попадал в
опасната зона на спиране на МПС.При тези изводи настоящата инстанция
намира,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50%.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а
предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения.
При определяне на справедливо обезщетение, следва да се разгледат
всички обстоятелства, при които са причинени уврежданията (в случая - от
ПТП), техния вид, характер и времетраене. На ищеца са причинени няколко
травматични увреждания - счупване на дясна малкопищялна кост,
черепномозъчна травма /контузия на главата, разкъсноконтузна рана в лявата
челнотеменна област на главата, извънчерепна кръвна колекция в лява челна
област и сътресение на мозъка/ и контузии на крайниците. Претърпял е и
оперативна интервенция за реплантация на скалпа. Предвид характера на
травмите, оздравителният период е продължил повече от 4 месеца, по време
на който самостоятелното придвижване е било затруднено.
Възстановителният период е бил съпътстван с болки, както и със значителни
неудобства при извършване на ежедневните дейности. За пострадалия са се
породили силни негативни емоции, които допълнително влошават обичайния
му начин на живот. Дори към момента ищецът не може да шофира сам, а
предпочита да има придружител в автомобила.
С оглед на това, и като се вземат предвид обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, съдът намира, че претендираното от
9
ищеца обезщетение за неимуществени вреди за причинените му болки и
страдания в размер на 30 000 лева е основателно.
Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
претендиралия размер на 236.25 лв. също е основателна предвид
представените по делото фактури и касови бонове. Същата не е оспорена и е
призната от ответника.
С оглед на приетият процент на съпричиняване искът за обезщетение на
причинени неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на
15 000лв.,а искът за обезщетение на причинени имуществени вреди до
размера на 118,13 лв. В останалата си част предявените искове като
неоснователни следва да се отхвърлят.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения размер води до
основателност и на акцесорната претенция,в конкретният случай към
Гаранционен фонд. Съда намира, че лихвата за забава се дължи от
05.01.2021г. –датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до датата на окончателното изплащане.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част на предявените искове в размер на
800лв.,а в полза на ответното дружество сумата 1290 лв. –разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът намира за неоснователни
доводите на ищцовата страна ,че не се доказват направените от ответника
разноски.Представени са договор за правна помощ №313/18.11.21 г. и
информация за счетоводен документ,от които документи може да се направи
извод за реалното им извършване.
10
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. ***, представлявано от *** да заплати на АНТ. Д. Д. с ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.С.З., кв. ***, чрез адв.Ж.З. от АК С.З. сумата от
15 000лв.( петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП от 07.12.20г., ведно със законната лихва, считано от
05.01.2021г. до датата на окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над сумата от 15 000 лв. до прететендирания размер от 30
000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. ***, представлявано от *** да заплати на АНТ. Д. Д. с ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.С.З., кв. ***, чрез адв.Ж.З. от АК С.З. сумата от
118,13лв.(сто и осемнадесет лева и тринадесет стотинки), представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди- болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП от 07.12.20г., ведно със законната лихва,
считано от 05.01.2021г. до датата на окончателното изплащане , като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 118,13лв. до прететендирания
размер от 236.25 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. ***, представлявано от *** да заплати на АНТ. Д. Д. с ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.С.З., кв. ***, чрез адв.Ж.З. от АК С.З. сумата
800лв./осемстотин лева/-разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА АНТ. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.З., кв.
***, чрез адв.Ж.З. от АК С.З. да заплати на „З." АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., п.к. ***, представлявано от *** направените по
делото разноски в размер 1290 лв. /хиляда двеста и деветдесет лева/
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. ***, представлявано от *** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт сумата от 604,73 лв. за държавна такса, както и сумата
11
от 175лв.за възнаграждение на вещи лица ,платена от бюджета на съда,
съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
12