ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 28
28.05.2021г.,
гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на двадесет и осми май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Росица Чиркалева
като разгледа ч.
адм. дело № 437 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.197-201 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М. Н. Д. Л.С.Б. от Република
П., родена на ***г., с посочен адрес на местоживеене:***, и с адрес на
призоваване: гр.Х., ул.“Д.“ №***, подадена чрез пълномощник, против Заповед УРИ
272з-1079/14.04.2021г. на директора на ОД на МВР – Хасково, с която е отказано разглеждане по същество на Заявление
с рег.№135/12.03.2021г., подадено от чужденката, за предоставяне на право на
продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗМВР, прекратено е
административното производство по случая и е определен 30-дневен срок за
напускане на Република България.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на
оспорения акт, като се счита, че същият е незаконосъобразен и противоречащ на
процесуалните норми. Описва се фактическата обстановка, довела до подаване на
заявление за придобиване на право за продължително пребиваване в България. В
тази връзка се посочва, че през м. юли 2020г. жалбоподателката, заедно със
съпруга си Б. П., пристигнала в България с полет от А. С пристигането в страната
заживели в семейното жилище на Б.. Сочи се, че се наложило жалбоподателката веднъж
да отиде до Р. Турция и да влезе отново в Р. България, за да има право на
90-дневен престой. Това се случило на 05.10.2020г., но бременността ѝ
напреднала и на 21.12.2020г. родила детето си О. Б. П., български гражданин.
След раждането и поради новата вълна от COVID-19, било абсурдно да излиза отново до
Р. Турция, за да получи временна виза, а и Р. Турция в периода януари – март
2021г. не допускала чужди граждани на своя територия, като имало и многобройни
карантини при влизане и излизане. Наред с това, като майка не можела да си
позволи да остави детето си – кърмаче, за период на две карантини, а и не било
възможно то да бъде с нея, поради застрашаване на живота му. Поради така
стеклата се ситуация оспорващата подала до ОДМВР – Хасково заявление за
предоставяне право на продължително пребиваване в Р. България на основание
чл.24, ал.1, т.7 от Закона за чужденците в Република България, като родител на
български гражданин. Административният орган обаче продължил да изисква
представяне на виза и се наложило да прави многобройни уточнения за мотивите,
наложили подаването на заявлението. Сочи се още, че на 27.03.2021г.
жалбоподателката и Б. П. сключили брак, за което пред ОДМВР- Хасково било
предоставено удостоверение. Представено пред органа било и свидетелство за
съдимост, издадено от Р. П.. Сочи се, че фактът, че е майка на български
гражданин и съпруга на такъв, приравняват получаването на виза по чл.15, ал.1
от ЗЧРБ в процедурата по чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ и такава не следвало да се иска
от нея. Счита се, че законът следва да се прилага с оглед актуалната фактическа
обстановка в света и спрямо конкретния случай. Оспорват се посочените в
заповедта основания за прекратяване на процедурата – липсата на виза по чл.15,
ал.1 от ЗЧРБ и липсата на свидетелство за съдимост, като се посочва, че
свидетелство за съдимост било представено, а приложението на закона следвало да
стане по аналогия, с приемане наличието на основание, заместващо издаването на
виза по чл.15,
ал.1 от ЗЧРБ.
По изложените съображения се иска от съда да отмени
оспорения административен акт и да се задължи ОДМВР – Хасково да издаде
разрешение за постоянно пребиваване в Р. България на основание чл.24, ал.1, т.7
от ЗЧРБ. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 12.03.2021г. жалбоподателката М. Н. Д. Л. С.Б. (M. N.D. L. S. B.) – гражданин
на П., подалa до директора на ОД на МВР - Хасково Заявление с вх.№135/12.03.2021г. за
предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република
България. В заявлението посочила адрес в Р.България – гр.Х., ул.“Ц. К.“, бл.**,
вх.**, ет.**, ап.**. Заявила влизане в страната на 5 октомври (
2020г. с
виза за срок от 90 дни с цел събиране на семейство. Обективираната в
заявлението молба за предоставяне на право за продължително пребиваване е с основание
притежавана виза по чл.15, ал.1 от Закона за чужденците в Република Българи
(ЗЧРБ) и на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ – финансово осигурен родител на
български гражданин или на чужденец, който притежава разрешение за постоянно
пребиваване. Към заявлението е била представена допълнителна информация: Акт за
раждане на О. Б. П., адресна регистрация на същата, застраховка, декларация от Л.
П.за издръжка на чужденец. Представени били и конкретно описани в заявлението
документи.
С Уведомление УРИ 272000-4520/12.03.2021г. на заявителката е предоставен 3-дневен
срок за представянето пред административния орган на виза за дългосрочно пребиваване по чл.15 ал.1
от ЗЧРБ и свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е
чужденката, или от държавата на обичайното ѝ пребиваване. В уведомлението
е посочено, че ако изисканите документи не бъдат представени в указания срок, производството
по заявлението ще бъде прекратено.
В отговор на Уведомление УРИ 272000-4520/12.03.2021г.
М. Н. Д. Л. С.Б. *** Уточнение с
вх.№272000-4574/15.03.2021г., в което изложила доводи за основателност на
подаденото заявление и към което приложила Свидетелство за съдимост, издадено
от Национална полиция – П., Отдел за идентификация.
С Уведомления №272000-4716/15.03.2021г. и №272000-4717/16.03.2021г.
от заявителката са били изискани допълнителни доказателства. Като приложения
към Уточнение с вх.№272000-5395/26.03.2021г. М. Н. Д.Л. С.Б. е предоставила в ОД на МВР – Хасково
преведено легализирано свидетелство за съдимост и съдебна практика по идентичен
според нея казус.
Видно от Уведомление №272000-5388/26.03.2021г.
заявителката е уведомена, че с цел установяване наличието на условията за получаване
право на пребиваване в България на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ, в група „Миграция“
при ОДМВР - Хасково била извършена справка АИС, при която било установено, че
няма данни за издадена на нейно име виза за дългосрочно пребиваване по чл.15,
ал.1 от ЗЧРБ, като отново й е бил предоставен 3-дневен срок за представяне на
такава.
Последвало е Допълнително уточнение с вх.№272000-5889
от 03.04.2021г. към подаденото заявление, в което М.Б. посочва ново основанието
на което се иска разрешение за пребиваване на територията на Р. България, а
именно – събиране на семейство, тъй като с бащата на дето ѝ сключили
граждански брак. Посочила, че всяко едно от тези обстоятелства в процедурата по
чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ се приравнявало на получаване на виза по чл.15, ал.1
от ЗЧРБ. Изложила и други доводи за основателност на заявлението. Отделно от
това посочила, че има възможност за издаване на еднократно самостоятелно
разрешение за продължително пребиваване на основание чл.24, ал.7 от ЗЧРБ, тъй
като ситуацията била извънредна – била
съпруга и майка на български граждани, която не можела да напусне територията
на страната, за да получи виза, поради ниската възраст на детето и Ковид
пандемията. Всяко пътуване било заплаха за нейното здраве и това на детето
ѝ.
На 12.04.2021г. е било издадено и получено ново
Уведомление №272000-6300/12.04.2021г., с което, във връзка с искането за
издаване на еднократно самостоятелно разрешение за пребиваване, от Б. са били
изискани допълнителни доказателства, ведно с подаване на заявление на основание
чл.29к от ППЗЧРБ (имало се е предвид чл.29г). По делото не се установява
представянето на такива доказателства и формуляри пред ОДМВР – Хасково.
С Предложение УРИ 8640/14.04.2021г. Началникът на
Група „Миграция“ в ОД на МВР – Хасково предложил на Директора на ОДМВР –
Хасково да се остави без разглеждане по същество заявлението на М. Н. Д. Л.С.Б.,
подадено на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗЧРБ, да се прекрати
административното производство по случая и да се предостави срок на чужденката
за доброволно напускане на страната.
С оспорената Заповед № УРИ 272з-1079/14.04.2021г., на
основание чл.56, ал.2, във вр. с чл.30, ал.2 от АПК, директорът на ОД на МВР –
Хасково отказва да разгледа по същество Заявление с рег.№135/12.03.2021г.,
подадено от М. Н. Д. Л.С.Б. за предоставяне на право на продължително
пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.7 от ЗМВР, прекратява административното
производство по предоставяне на право на продължително пребиваване в Република
България на същото лице и определя 30-дневен срок, от датата на запознаване със
заповедта, за напускане на Република България. Издаването на административния
акт е обосновано с това, че от началника на Група „Миграция“ било изготвено
Предложение УРИ 8640/14.04.2021г., в което бил направен извод, че заявеното
искане за получаване право на пребиваване в Р. България с подаденото от
парагвайската гражданка заявление не удовлетворява изискванията на закона, тъй като
към 13.04.2021г. не били представени задължително изискуеми от закона документи,
съгласно чл.14, ал.1, т.1 и чл.14, ал.1, т.6 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ,
а именно: виза за дългосрочно пребиваване по чл.15, ал.l от ЗЧРБ, която можела
да бъде издадена на чужденец, който желаел да получи разрешение за продължително,
дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията,
посочени в ЗЧРБ, и Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин
е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване, което на основание
§ 4 от Допълнителните разпоредби на ППЗЧРБ, следвало да бъде преведено и легализирано.
Заповедта е връчена на адресата си на 15.04.2021г.,
лично, преведена на разбираем за лицето език, видно от направените в
административния акт отбелязвания.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срок от надлежна страна. Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно чл.18, ал.1 от Правилника за устройството и
дейността на Министерството на вътрешните работи (приет с ПМС № 207 от
18.07.2014г., обн., ДВ, бр. 60 от 22.07.2014г., в сила от 22.07.2014г.), областните
дирекции на МВР се ръководят от директори, които: т.11. издават и отказват
издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за
чужденците в Република България; т.12, б.“б“ издават и отказват издаване на разрешение
за пребиваване, съгласно Регламент 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г.
относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети
страни (OB, L157 от 15 юни 2002г.) на член на семейство на гражданин на
Европейския съюз (ЕС), който не е гражданин на ЕС и не е упражнил правото си на
свободно движение по смисъла на Закона за влизането, пребиваването и
напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не
са български граждани, и членовете на техните семейства. Следователно, след
като по силата на цитираните нормативни текстове директорите на областните
дирекции на МВР имат правомощия да издават визираните актове, то същите са
компетентни да издават и административен акт, с който да откажат разглеждането
по същество на подадено заявление за предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в Република България и да прекратят административното
производство по случая. Следователно, оспореният акт е издаден от компетентен
орган.
Процесната заповед е постановена в писмена форма,
подписана е от издателя си и съдържа изложение с посочени фактически и правни
основания, поради което съдът счита същата за редовна от формална страна.
От приложената преписка не се установява при
издаването на административния акт да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като такива не са посочени и от
жалбоподателката.
Безспорно е, че М. Н. Д. Л.С.Б. е подала до директора
на ОД на МВР – Хасково заявление за предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в Република България на основание чл.24, ал.1, т.7 от
ЗЧРБ, което, на
посочените в атакуваната заповед основания, не е разгледано по същество от
административния орган.
В случая, жалбоподателката М. Н. Д. Л.С.Б. е заявила
пред административния орган волята си за получаване на разрешение за продължително пребиваване в
Република България, като е подала писмено заявление в утвърдения образец по
Приложение №3 към чл. 12, ал.1 от ППЗЧРБ.
Според посоченото в заявлението до директора на ОД на МВР
– Хасково правно основание за издаване на заявения документ - чл.24, ал.1, т.7
от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл.15, ал.1 и
са финансово осигурени родители на
български гражданин или на чужденец, който притежава разрешение за постоянно
пребиваване, когато документите, удостоверяващи семейните връзки, които
произхождат от чужбина, са признати или допуснати за изпълнение и са
регистрирани по реда на българското законодателство.
Така цитираният текст на специалния закон – ЗЧРБ,
регламентира изпълнение на определени предпоставки, за да е налице право за
получаване на разрешение за продължително пребиваване в Република
България. Наличието или липсата на тези предпоставки следва да е обект на
изследване и обсъждане от сезирания административен орган, съответно на
уважаване на подаденото заявление с издаване на заявения документ или предоставяне
на права или отказ за издаването му или за предоставянето на права. Разпоредбата
на чл.24, ал.1 от ЗЧРБ предвижда, че при посочените в нормата предпоставки, чужденец
„може да получи“ разрешение
за продължително пребиваване. Последното води на извод, че същите са относими
при съобразяване основателността на подаденото заявление по същество, а не с
оглед неговата допустимост. Преценката дали въз основа на представените и
събрани документи, и съдържащата се в тях информация, е възможно да се издаде
съответното разрешение, е въпрос по същество на заявеното искане, а не по
неговата допустимост. Ето защо оспореният акт се явява издаден в нарушение на
материалния закон.
Доколкото естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество от настоящият съдебен състав,
същият следва да бъде отменен, а преписката да се върне на директора на ОД на МВР
– Хасково за произнасяне по същество по подаденото от М. Н. Д. Л.С. Б.
Заявление с вх.№135/12.03.2021г. за предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в Република България на основание чл.24, ал.1, т.7 от
ЗЧРБ.
При този изход на спора, направеното от страна на
жалбоподателката искане за присъждане на сторените по делото разноски се явява
основателно и следва да бъде уважено в доказания им размер от 10 лв. – държавна
такса по делото.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 200, ал. 1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Заповед УРИ 272з-1079/14.04.2021г.
на директора на ОД на МВР – Хасково, с която е оставено без разглеждане по
същество Заявление с вх.№135/12.03.2021г. за предоставяне на право за
продължително пребиваване на чужденец в Република България на основание чл.24,
ал.1, т.7 от ЗЧРБ, прекратено е административното производство по предоставяне
на право на продължително пребиваване в Република България на чужденката М. Н.
Д. Л.С. Б., родена на ***г., гражданин на П., и на същата е определен 30-дневен
срок за напускане на Р. България.
ВРЪЩА преписката на директора на ОД на МВР
– Хасково за произнасяне по същество по подаденото от М. Н. Д. Л.С. Б.
Заявление с вх.№135/12.03.2021г. за предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в Република България.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Хасково да заплати на М.
Н. Д. Л.С. Б., родена на ***г., гражданин на П., живуща ***, сторените по
делото разноски в размер на 10 (десет) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: