Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ
СТАНИСЛАВОВА
при участието
на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр.
дело № 12315
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 88716 от 09.04.2019 г., постановено по гр.
д. № 61687/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 34 състав, е прекратено
производството по делото по отношение на предявените от А.А.К.
и М.Т.Д., срещу Т.М.Ж., Х.В.Д., В.П.И., Г.А.Д., А.С.Д., Д.С.Д.,
А.М.Н. и Д.С.Ж. искове с правна
квалификация чл.109а ЗС за определяне на границите на процесните
мазета на ищците, както следва: мазе с площ от 8 кв. м., находящо
се под стълбището на УПИ ІІ-2 с административен адрес: гр. София, ул. „******,
в кв. 383 по плана на гр. София, местност „Буката”, цялото с площ от 300 кв. м.,
при съседи: от север – стълбище и двор;
от юг – мазе, от изток – двор, от запад – стълбище и коридор и мазе с площ от
15 кв. м., находящо се под стълбището на УПИ ІІ-2, с
административен адрес: гр. София, ул. „******, в квартал № 383, по плана на гр.
София, местност "Буката", цялото с площ от 300 кв. м. при съседи:
от север – мазе; от юг – държавно мазе,
от изток – двор, от запад – коридор и съседните мазета на ответниците.
Отхвърлени са предявените искове с правна квалификация чл.108 ЗС - за
признаване спрямо ответниците, че ищецът А.А.К. е собственик на мазе с площ от 8 кв. м. , находящо се под стълбището на УПИ ІІ-2, с административен
адрес: гр. София, ул. „******, в квартал № 383, по плана на гр. София, местност
„Буката”, цялото с площ от 300 кв. м., при съседи: от север – стълбище и двор; от юг – мазе, от
изток – двор, от запад – стълбище и коридор, на основание сключен на
02.08.2013г. договор за покупко –продажба, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху
индивидуализирания в исковата молба имот; осъдителен иск с правна квалификация чл.108
ЗС - за признаване спрямо ответниците, че ищцата М.Т.Д.
е собственик на мазе с площ от 15 кв. м., находящо се
под стълбището на УПИ ІІ-2, с административен адрес: гр. София, ул. „******, в
квартал № 383, по плана на гр. София, местност „Буката“, цялото с площ от 300
кв. м., при съседи: от север – мазе; от
юг – държавно мазе, от изток – двор, от запад – коридор на основание сключен на
02.08.2013г. договор за покупко – продажба, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху
индивидуализирания в исковата молба имот; установителен
иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК - за признаване спрямо ответниците, че ищецът А.А.К. е
собственик на 28, 7/100 ид. ч. от общите части на
сутерена в УПИ ІІ-2, находящ се в гр. София, ул. „******;
установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК - за признаване спрямо ответниците, че ищцата М.Т.Д.
е собственик на 29, 40% ид. ч. от общите части на сутерена в УПИ ІІ-2, находящ се в гр. София, ул. „******; иск с правна
квалификация чл.32, ал.2 ЗС - за разпределение ползването на общите части, находящи се в сутерена на УПИ ІІ-2, находящ
се в гр. София, ул. „******. Ответниците са осъдени
да заплатят на ищците сумата от 1 200 лв. – разноски за първоинстанционното
производство.
С решение № 117363 от 16.05.2019 г., постановено по
горепосоченото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решението от 09.04.2019 г., на стр.11, абзац 2, в диспозитива
отгоре надолу вместо ОСЪЖДА Т.М.Ж., Х.В.Д., В.П.И., Г.А.Д., А.С.Д., Д.С.Д., А.М.Н. и Д.С.Ж. да заплатят на А.А.К. и М.Т.Д., сумата от 1 200 лв. – разноски за първоинстанционното производство, да се чете: ОСЪЖДА А.А.К. и М.Т.Д. да заплатят на Т.М.Ж., Х.В.Д., В.П.И., Г.А.Д.,
А.С.Д., Д.С.Д., А.М.Н. и Д.С.Ж., сумата от 1 200
лв., - разноски в първоинстанционното производство.
Срещу постановеното на 09.04.2019 г. съдебно решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищците А.А.К. и
М.Т.Д.. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно. По делото е установено, че са собственици на самостоятелни обекти и
носители на правото на собственост на съответните идеални части от общите части
в жилищната сграда на адрес: гр. София, ул. „******, посочени в исковата молба.
Съответните на притежаваните от тях имоти мазета и тавански помещения съставляват
прилежаща част към основните жилища и на основание чл.98 ЗС следват главната
вещ. Считат, че за А.К. мазето е без определена площ, но тя е определяема, тъй
като в нотариалния акт мазето е описано като помещение под стълбището на
жилищната сграда, приспособено за мазе, което е индивидуализирано със съседи. Към
датата на придобиване на недвижимия имот от М.Д. – 10.04.2014 г., процесният сутеренен етаж и първи етаж от сградата не са
функционирали като заведение за хранене. Съгласно експертното заключение на
вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза налице е реална
възможност за идентифициране и възстановяване на мазетата на ищците. Считат, че
решаващият съд не е преценил обстоятелството, че процесните
две мазета са били отдадени под наем като такива и тяхното преустройство и
включването им в параметрите на заведението е неправомерно действие, което
излиза извън договора за наем и тяхното предназначение. За наемателя е налице
задължение да върне наетата вещ в състоянието, в което я е наел. Праводателят на М.Д. не е давал съгласие за приобщаване на
мазето към заведението. След като наемателят при прекратяването на договора не
е възстановил мазето в съществуващите му граници, то това е следвало да се
направи от наемодателите. Решаващият съд
не е изложил съображения, поради които не е кредитирал експертното заключение. Съгласно
формираната съдебна практика идеалните части от сградата следват главната вещ,
дори и да не са конкретно посочени в нотариалния акт. Съдът не е извършил преценка дали спорното
помещение е обект на правото на собственост или е обща част. Неправилно е
отхвърлен искът за разпределение на ползването, като съдът е приел, че ищците
не притежават общи части в сутерена на сградата. Молят съда да отмени решението
в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове. Претендират сторените
по делото разноски
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Т.М.Ж.,
Х.В.Д., В.П.И., Г.А.Д., А.С.Д., Д.С.Д., А.М.Н. и Д.С.Ж.,
с който я оспорват. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Считат, че по делото е установено, че сутеренът на
жилищната сграда на ул. „******, заедно с първия етаж е преустроен и е променил
предназначението си от сутерен и първи етаж в заведение за обществено хранене
пица – грил „Уест“. С издаването на удостоверение за
въвеждане в експлоатация от 2004 г. е завършен фактическия състав на
преустройството и промяната на предназначението на сутерена и първия етаж на процесната жилищна сграда. Към този момент процесните
мазета са били фактически и функционално присъединени към сутеренния етаж, като
е обединено към останалата площ на сутерена. По делото е установено, че
сутеренното ниво е изцяло реконструирано като кухненска част. Молят съда да
потвърди решението в обжалваната част. Претендират сторените по делото разноски.
С молба – уточнение от 29.10.2019 г. жалбоподтелите – ищци са уточнили, че процесните
мазета съществуват като самостоятелни обекти на сутеренния етаж на жилищната
сграда. И двете помещения имат по три
стени, като на мазето на А.К. е премахната вратата, а на мазето на М.Д. е
премахната стената към общия коридор.
Със становище от 13.10.2020 г. ответниците
по жалбата оспорват заявеното уточнение, като поддържат, че процесните
имоти не съществуват като самостоятелни обекти, тъй като са приобщени към нов
самостоятелен обект.
В проведеното на 22.01.2021 г. открито съдебно
заседание е заявено уточнение от жалбоподателите, че обжалват съдебното решение
и в частта, с която е прекратено производството по делото по иска с правно
основание чл.109а ЗС.
Съдът констатира, че във въззивната
жалба изрично е посочено, че се обжалва първоинстанционното
съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Не е налице
изявление от жалбоподателите, че обжалват решението в частта, с която е
прекратено производството по делото по предявения иск с правно основание
чл.109а ЗС, в която част има характера на определение. Не са изложени и
оплаквания във връзка с неговата правилност, както и не е отправено искане за
отмяна на решението в посочената част. Процесуално недопустимо е чрез уточнение
на жалбоподателите да се променя предмета на въззивното
производство. Ето защо въззивният съд счита, че не е
сезиран с частна жалба срещу решението в частта, с която е прекратено
производството по делото в частта на иска с правно основание чл.109а ЗС.
Отделен е въпросът, че въззивната жалба е депозирана
след изтичане на срока за обжалване на решението в посочената част, имащо
характера на определение, който е изрично указан от решаващия съд. Ето защо
извън пределите на въззивния контрол е съдебното
решение в частта, с която е прекратено поризводството
по делото в частта на иска с правно основание чл.109а ЗС.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.109а ЗС, , чл.32, ал.2 ЗС и чл.108 ЗС. Ищците
твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, заедно с идеални
части от общите части на сградата. М.Д. е собственик на апартамент на ет.3, със
застроена площ от 139, 97 кв. м., при съседи: , от изток – сграда на пл. „******,
от запад – сграда на ул. „******, отгоре – таван, отдолу – апартамент на Н.Д.,
заедно с прилежащо мазе с площ от 15 кв. м., при съседи: от север – мазе, от юг
– държавно мазе, от имток – двор, от запад – коридор,
заедно с прилежащия таван от 15 кв. м., при съседи: от север – общ таван, от
запад – таван на Н.Д.,***, от изток – двор, заедно с 29, 40 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото. А.К. е собственик на апартамент на ет.2, със застроена площ от
148, 90 кв. м., при съседи на етажа: отдолу – държавни имоти, отгоре – държавни
имоти, ул. „Бузлуджа“, двор и калкан на кооперация „Бузлуджа“, заедно с
приспособеното за мазе под стълбището на същата сграда и таванско помещение –
стаичка откъм южната страна до обущарската работилница, заедно с 28, 7/100 ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части
от правото на собственост върху мястото, върху която е построена жилищната
сграда. До момента на придобиване на правото на собственост върху посочените
апартаменти целият сутеренен етаж, заедно с ет.1 на сградата се е ползвал за
заведение. Собственото на М.Д. мазе е било отдадено под наем възмездно на ответниците или дарителите на помещенията и е приспособено
за нуждите на същите, а именно: премахната е вътрешната стена на помещението,
граничеща с коридора и същото е превърнато в част от общо пространство.
Собственото на А.К. мазе се е ползвало за нуждите на заведението. След
промяната в предназначението на собствения на ответниците
недвижим имот от жилище в заведение са променени броя и вида на помещенията на
партерния етаж. Към момента във владение на ответниците
е партерния етаж на сградата, с изключение на две малки помещения под стълбите
на сградата, определени от тях за мазета на ищците. Ответниците
поддържат, че са собственици на целия партерен етаж с изключение на посочените
две малки помещения по стълбите на жилищната сграда, както и че нямат идеални
части от общите части на сградата на партерния етаж и бил осигурен достъп
единствено то тези две помещения с обща площ от около 8 кв. м. С оглед на това
между страните е налице спор относно собствеността и границите на недвижимите
имоти, находящи се на етаж сутерен и идеалните части
от общите части на сградата на същия етаж. Като упражняват фактическата власт
върху сутеренния етаж, ответниците ограничавали
правото им на собственост. Ответниците отказвали да
постигнат съгласие относно разпределението на помещенията на сутеренния етаж и
квотите на идеалните части от общите части на същия етаж. Това създавало пречки
за владеенето на собствената им вещ. Молят съда да постанови решение, с което
да установи границите на обектите, намиращи се на етаж сутерен в процесната сграда и квотите идеални части от общите части
на същия етаж, като разпредели ползването на същите, да осъди ответниците да им предадат владението върху собствените им
обекти, предназначени за избени помещения. Претендират сторените по делото
разноски.
С молба – уточнение от 03.02.2015 г. и от 16.03.2015
г. ищците са уточнили предявените искове, включително притежаваните от тях
идеални части от общите части на сградата. Претендират установяване квотите от
общите части на етаж сутерен, да се разпредели ползването на същите и д се
установяват границите на собствените им мазета.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответниците оспорват същата. Твърдят,
че са собственици и ползватели на първия етаж и сутерена от процесната
сграда, състоящ се от: коридор, кухняи две спални.
Триетажната къща с изключение на втория етаж, с дворното място, находяща се на ул. „******,е била отчуждена от
наследодателите им С.Д.и Т.Д.по реда на ЗОЕГПНС по преписка № 31/1948 г. За
имота е бил съставен акт за завземане на недвижим имот за държавен№
2147/05.09.1950 г., пореден номер 12369 по актовата книга на СГНС. Правото на
собственост върху одържавения имот е била възстановена на ответниците
по силата на заповед № РД-57-83/25.01.1994 г.
на СГО и заповед № РД-57-04/18-01.1996 г. за допълване на заповед № РД-57-83/25.01.1994
г. на СО. С посочените заповеди от
актовите книги на държавни и общински имоти е отписан и е предадена на
наследниците на С.Д.Т.Д.първи етаж от триетажна къща и сутерен, състоящ се от
коридор, кухня и стаи със съответните общи части от сградата и дворното място.
Твърдят, че към момента е налице съществено изменение във фактическото,
правното и функционалното положение на първи етаж и сутерен на сградата на ул.
„******. С разрешение за строеж № 144 от 09.12.2003 г. на главния архитект на
СО-Район „Триадица“, е разрешено на съсобствениците на триетажната къща на
посочения адрес преустройство на сутерен, ет.1 с допълнително застрояване в пица-грил. С удостоверение за въвеждане в експлоатация №
44/15.04.2004 г. на главния архитект на СО-Район „Триадица“ е въведен в
експлоатация „преустройство на сутерен, първи етаж с допълнително застрояване в
пица-грил“. Предвидено било преустройство на сутерена
и първия жилищен етаж чрез смяна на предназначението им. Сутеренът се обособил
като кухня с необходимите складови помещения, подготвителни и обслужващи
помещения, както и помещения за персонала. За сутерена било предвидено събаряне
на две от съществуващите неносещи тухлени стени и изграждане на преградни
зидове от леки газобетонни блокчета тип „Итонг“ с дебелина 10 см. за оформяне на съблекалня и баня
за персонала, за складиране на сухи продукти и зеленчуци. Съществуващият вход за сутерена от ул.
„Бузлуджа“ бил преустроен като служебен за зареждане и обслужване на кухнята.
Съгласно одобрените планове на сутерена във връзка с извършеното преустройство
същият понастоящем се състоял от следните помещения: склад напитки, канцелария,
топла кухня, съблекалня, студена кухня, включваща места за подготовка на
зеленчуци, подготовка на месо, подготовка на яйца, зала умивалня, склад, склад
сухи продукти, склад зеленчуци и помещение за смет. Съгласно одобрените планове
първият етаж се състоял от: вход на сградата, мокър бюфет, тоалетни, 4 зали и
12 места и една зала 10 места, вход пицария и вход зареждане. Със заповед № 1/15.01.2004 г. на строителния
надзор към заповедната книга на строежа било записано, че се констатира, че за
сутерена е имало одобрен проект за преустройство от мазета в „Бистро“, който
бил частично реализиран. С декларация на съсобствениците на сградата, находяща се в гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-ІІ част“, кв.38,
УПИ ІІ-2, ул. „******, същите са декларирали, че са съгласни първи и сутеренен
етаж от процесната сграда да бъдат преустроени в
заведение „Пица-грил „Уест“, съгласно изготвен проект
от м.08.2003 г. По силата на договор за наем на недвижим имот от 04.07.2003 г.
и анекси към него сутеренен и първи етаж от жилищната сграда на ул. „****** е
отдаден под наем на ЕТ „К.И.“. Позовават се на спазване на установения в ЗУТ
ред за преустройство. Към момента на въвеждане на обекта в експлоатация процесните мазета са били преустроени по начин, че не са
съществували с описаното му предназначение и са били фактически и функционално
присъединени към сутеренния етаж, обединени към останалата площ на сутерена.
Към момента на приобиване на недвижимите имоти от
ищците процесните мазета не са съществували като
самостоятелни помещения с описаното в
тях предназначение. Излагат съображения, че искът за установяване на граници,
както и за разпределение на ползването, е процесуално недопустим. Поддържат, че ищците не притежават идеални
части от сутерена, тъй като се е породило право на съсобственост върху идеална
част от новосъздадената вещ – чл.95, ал.2 ЗС. Към момента на придобиване
правото на собственост върху имоти в жилищната сграда процесните
мазета не са съществували. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати
производството по недопустимите искови претенции и да отхвърли предявения ревандикационен иск. Претендират сторените по делото
разноски.
По силата на акт за завземане на недвижим имот за
държавен от № 3710 от 05.09.1950 г. от Т.С.Д.и Т.С.Д.завзет по реда на ЗОЕГПНС
по преписка № 310/48 г. , одържавен от 06.04.1949 г. ПМС № 54, недвижим имот –
триетажна къща с дворно място, с изключение на мвтория
етаж, на ул. „******, при граници: кооперация „Бузлуджа“, Х.Д., наследници на Ч.,
В.Ч..
Със заповед № РД-57-83/25.01.1994 г. на кмета на СГО е
наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти
в ТОА „Триадица“ акт № 3710/05.09.1950 г. и да се предаде на наследниците на С.С. Д. и Т.Ст. Д. владението на следния недвижим имот:
първия етаж от триетажна къща със съответните ид. ч.
от общите части на сградата и дворното място на ул. „****** на наследниците на Т.(С.)
Ст. Д., без апартамент на ет. ІІІ, който не е собственост на държавата –
продаден е на трети лица.
Със заповед № РД-57-04 от 18.01.1996 г. на кмета на СО
е допълнена горепосочената заповед, като след израза „първи етаж от триетажна
къща“ се добави „и сутерен, състоящ се от: коридор, кухня, две стаи“. Постановено
е, че в останалата част заповедта остава в сила.
Видно от представения по нотариален акт за покупко – продажба № 95, том ІV, рег. № 26239, дело №
648/2013 г. на 02.08.2013 г. П.Л.И.е продал на А.А.К.
втори етаж от триетажна къща, находяща се на ул. „******,
в гр. София, СО-Район „Триадица“, със застроена площ от 148, 90 кв. м., при
съседи на етажа: отдолу – държавни имоти, от горе – държавни имоти, ул.
„Бузлуджа“, двор и калкан на кооперация „Бузлуджа“, заедно с приспособеното на
мазе под стълбището на същата сграда и таванско помещение – стаичка от към
южната страна до обущарската работилница, заедно с 28, 7/100 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
собственост върху мястото, върху което е построена съставляващо УПИ ІІ-2, от
кв.383 по плана на гр. София, м. „Буката“, СО – Район „Триадица“, с площ по
скица от 300 кв. м., а по доказателствен акт – 279
кв. м., с посочени съседи.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 43,
том І-1, рег. № 1155, дело 34/2014 г. от 10.04.2014 г. Н.С.Д., М.Н.М., Ф.В.П., А.
М.и Е.Т.И. са продали на М. Т.Д. апартамент, находящ
се в гр. София, Район „Триадица“, ул. „******, ет.3, състоящ се от четири стаи,
хол, кухня и сервизни помещения, застроен на
139, 97 кв. м., при съседи по документ за собственост: от север – двор,
от юг – у“Бузлуджа“, от изток – сграда на пл. „******, от запад – сграда на ул.
„******, отгоре – таван, отдолу – апартамент на Н.Д., заедно с мазе с плок съгласно удостоверението за данъчна оценка от 15 кв.
м., при съседи по документ за собственост: от север – мазе, от юг – държавно
мазе, от изток – двор, от запад – коридор, заедно с прилежащия таван с площ
съгласно удостоверението за данъчна оценка от 15 кв. м., при съседи по документ
за собственост: от север – общ таван, от запад – таван на Н.Д.,***, от изток –
двор, заедно с 29, 40 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІІ-2, в кв. 383
по плана на гр. София, местност „Буката“, цялото с площ от 300 кв. м., с
посочени граници.
По делото е представен договор за наем на недвижим
имот от 04.07.2003 г., както и анекси към него, по силата на който ЕТ „К.И.“ е
наел сутеренен и първи етаж от жилищната сграда, находяща
се в гр. София, ул. „******, със застроена площ от 313 кв. м. със съответните идеални
части от дворното място, от собствениците на имота.
По силата на разрешение за строеж № 144/09.12.2003 г.,
издадено от главния архитект на Район „Триадица“, на ответниците
е разрешено да извършат предвидените в одобрените (съгласуваните) проекти на 08.12.2003
г. от главния архитект на район „Триадица“ преустройство на сутерен, първи етаж
с допълващо застрояване в пица-грил.
С предизвестие от 31.01.2014 г. от наемателя договорът
за наем е прекратен, считано от 01.03.2014 г.
С удостоверение
за въвеждане в експлоатация с № 144/15.04.2004 г. на главния архитект на район
„Триадица“ е въведен в експлоатация следния строеж – преустройство на сутерен,
първи етаж с допълващо застрояване в пица-грил., находящ се в УПИ ІІ-2, кв. 383, м. „ГГЦ-Г-6-ІІ част“/Буките,
на ул. „Бузлуджа“.
В представената по делото обяснителна записка за обект „Пица-грил
„Уест“ в гр. София на ул. „******, фаза: Работен проект – заснемане и
преустройство, част: архитектурна, е отбелязано, че за сутерена има одобрен
проект от главния архитект на СО – Район „Триадица“ за преустройство на мазета
в „Бистро“, съгласно чл.38, ал.5, чл.144, чл.145, ал.1 ЗУТ, който е частично
реализиран, като помещенията на това ниво са надписани според одобрения проект.
Съгласно заданието на наемателя – възложител ЕТ „К.И.“ в сутерена трябва да се
проектира кухня и обслужващи помещения за разположено на ниво първи етаж
заведение за обществено хранене с основна дейност: пица-грил.
По делото е представена декларация от собствениците на
сутерен и първи етаж в сградата, находяща се в гр.
София, местност „ГГЦ-Г-6-ІІ част“, кв.383, УПИ ІІ-2, ул. „******- П.Л.И., Д.С.Ж.,
Пенка Ганчева Ж., Ася М.Ж., Т.М.Ж., Х.В.Д., С.В.Д., М.М.М.,
Магдалина М. Димитрова и Никола Светлозаров Димитров.
Същите са декларирали, че са съгласни горепосочените етажи от сградата да бъдат
преустроени в заведение: Пица-грил „Уест“, съгласно
изготвения през м.08.2003 г. работен проект от колектив с ръководител арх.
Сърнела Н. Докова. Посочено е, че са запознати, че проектът предвижда входът за
посетителите на ниво първи етаж да стане през нова външна стълба от изток на
сградата с подход от ул. „Бузлуджа“ и че съществуващата входна врата от това
ниво към входното преддверие на общото стълбище ще се ползва като авариен
изход. На ниво сутерен ще бъде разположена кухнята на заведението, която ще се
зарежда през съществуващ самостоятелен вход и стълба към него на запад откъм
ул. „Бузлуджа“. Дали са съгласието си в северната част на сградата да се
извърши съгласно проекта външна покрита остъклена врата между първия етаж и
съществуващата вътрешна стълба към сутерена, което ще направи възможно
свързването на двете нива без нарушаване целостта на сградата и ще осигури възможност
за сервиране през летния сезон в северната част на двора, предвидена в проекта
като лятна градина.
С решение № 1898/21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 8083/2015 г. по описа на СССГ, ІІ отделение, 27
състав, е отхвърлена жалбата на А.А.К. и М.Т.Д. за
обявяване на нищожност на удостоверение № 44/15.04.2003 г., издадено от главния
архитект на СО – Район „Триадица“, за въвеждане в експлоатация на строеж
„Преустройство на сутерен, първи етаж с допълващо застрояване в Пица-грил“, находящ се в УПИ
ІІ-2, кв.383 по плана на гр. София, СО-Район „Триадица“, ул. „******.
С решение № 13572/07.11.2018 г., постановено по ад. Д.
№ 8807/2017 г. по описа на ВАС, ІІ отделение, е оставено в сила горепосоченото
съдебно решение.
От заключението на вещото лице арх. Г.П.Г.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че след
извършен оглед на място вещото лице е установило, че в зоната, разположена под находящото се на партера и вече напълно отделено със стена
от рамената надолу стълбищно пространство, се намира
само едно неголямо помещение, предвидено като „склад напитки“ според
изображението в чертеж „Разпределение сутерен – ниво -2, 45 м. Вещото приема,
че описаното в инвестиционния архитектурен проект от м.08.2003 г. помещение
като „приспособеното мазе под стълбището на сградата“ не съответства на
посочените съседи. Към апартамента на първия етаж има 41, 90 % ид. ч. от общите части на сградата, към апартамента на
втория етаж има 28,7/1000 ид. ч. от общите части на
сградата, а към апартамент на третия етаж – 29, 40/100 ид.
ч. от общите части на сградата. Същата е била изградена на два етапа –
първоначално е изградена къща със сутерен и обитаем етаж, а в последствие –
около 1934 г., е било изпълнено пристрояване от северната страна и надстрояване
на още две жилищни нива нагоре. В периода
2003 г. – 2004 г. е извършена реконструкция със смяна на предназначението на полу - подземния сутерен и първия жилищен етаж (партера) в
хранително заведение – пицария „Уест“. Тази реконструкция е извършена въз
основа на инвестиционен архитектурен проект. Към момента на извършване на
огледа от вещото лице е установено, че плановата схема съответства на проекта
за реконструкция от 2003 г. – 2004 г. Самото хранително заведение вече не
функционира, като оборудването и обзавеждането са били изнесени. Сутеренното ниво е било изцяло реконструирано
като кухненска част на заведението. Преди реконструкцията общи части са били стълбищното пространство и централно ситуираният
разпределителен коридор, от който се е влизало в общо 6 броя отделни мазета.
Вещото лице приема че понастоящем е
възможно старото разпределение частично да бъде възстановено, като отново да се
оформи северната част от разпределителния коридор и и да се осигури
необезпокояван достъп към отделните мазета.
За тази цел е необходимо да се изградят отново две стари преградни
тухлени стени с дебелина 0, 15 м., разположени в сегашното помещение „Топла
кухня“ по проекта от 2003 г., като южният край на коридора е в наличност. Към
експертното заключение е изготвена скица, както и снимков материал.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел М.В.Н. -
баща на ответника А.М.Н., се установява, че знае процесната
жилищна сграда, нахозяща се в гр. София, ул. „******
от 1971 г. сградата е триетажна, оформена по един етаж на всеки етаж, всеки от
които е около 150 кв. м. През 1971 г. вторият етаж от жилищната сграда е бил
собственост на В.Д. и П.И.. Сградата била построена от бащата на В.Д. – С.Д.,
през 1931 – 1932 г. През 1991 г. – 1992
г. първия и приземния етаж били възстановени на ответниците
по делото. След 1993 г. до 1998 г. първият етаж се ползвал като козметичен
салон. Няколко години по – късно, след реституцията, приземният етаж станал
заведение за бързо хранене. Около 2000 г. първият и приземният етаж били отдадени
пон наем на К.И.. Вторият етаж продължавал да е
собственост на В.и П.И., а третият – собственост на сем. М., които са го купили
от общината през 1968-1970 г. – През 2001 г. със съгласието на всички
собственици започнало преустройството на първия и приземния етаж, за да се
превърнат в ресторант. През 1993 г. – 1994 г. имало заведение само в приземния
етаж, като стаите били преустроени. През 2001 г. имало малки промени в
приземния етаж, като заведението се разширило и обхващало и първия етаж. Между
първия етаж и приземния етаж имало стълби. В сградата имало три мазета и три
тавана, които обслужвали трите апартамента в сградата. Собствениците са
апартаментите дали съгласие за извършване на преустройство на сутеренния и
първия етажи. Заведението се ползвало от И., като всички собственици получавали
част от наема. Собствениците на втория и третия етаж продали апартаментите си
през 2012 г. – 2013 г. новите купувачи
знаели за съществуването на заведението то прекратило дейността си през 2013 г.
– 2014 г. поради липса на наематели,
заведението понастоящем не функционирало. Свидетелят е посещавал наскоро процесната сграда. Първия и сутеренния етаж ставало ясно,
че не е място за живеене. Понастоящем някои от мазетата имали врати, а други –
нямали. Имало три мазета и допълнителни
помещения – 5 на брой, 14-15 кв. м. всяко от тях. Трите мазета били на
собствениците на всеки от етажите.
Във въззивното производство
е представено решение № 1273/24.02.2019 г., постановено по адм.
д. № 14235/2017 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на А.А.К. и М.Т.Д., депозирана срещу заповед №
ДК-10-ЮЗР-99/01.11.2017 г. на началника на РДНСК-Югозападен район. С посочената
заповед в производството по чл.216 ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалба
вх. № 14862/26.05.2017 г. срещу разрешение за строеж № 144/09.03.2003 г. на
главния архитект на СО-Район „Триадица“ за строеж „Преустройство на сутерен,
първи етаж с допълващо застрояване в Пица-грил“, находящ се в УПИ ІІ, кв.383, по плана на гр. София,
СО-Район „Триадица“, местност „ГГЦ-Г-6-ІІ 4“, с административен адрес гр. Софи,
ул. „******, с искане за обявяването му за нищожно.
С решение № 5412/28.04.2021 г., постановено по адм. д. № 1591/2021 г. по описа на ВАС, ІІ отделение е оставено
в сила горепосоченото съдебно решение.
От показанията на разпитания в настоящата съдебна
инстанция свидетел В. Б. Б. се установява, че познавал А.К. от 1966 г., били
съученици в гимназията. От 1990 г. свидетелят живеел в Канада. През есента на
2020 г. същият се похвалил на свидетеля, че си е купил къща. Поканил го да я
разгледат. При посещението си в имота на А.К. свидетелят се сетил, че е ходил в
тази къща с друг негов съученик М. П., чийто братовчед Петьо живеел на втория
етаж. Имало случаи, когато оставял
моторетката му в задния двор , както и я сваляли в мазето. Жилищната сграда се намирала на ул.
„Бузлуджа“, в близост до НДК, вдясно.
Била на три етажа. Свидетелят влизал за мазетата през задния двор, през
стълбищата. От лявата страна на
стълбището било мазето на П.. Мазето било малко и нямало място за мотораЗатова оставял мотора в по – голямо мазе на друг
негов съученик М.. Свидетелят последно ходим в имота през 1973 г. Свидетелят не
разполагал с ключ от мазетата. При посещението си в имота на А.К. видял, че
сутеренът бил много променен, защо бил извършен ремонт. Поставени били плочки,
не приличало на мазе, защото било ползвано за кухня на ресторант. Петьо живеел на втория етаж и ползвал мазето
в страни на стълбите. П. живеел в апартамента, купен от А.К.. Свидетелят не си
спомнял общия брой на мазетата към 1968 г. – 1973 г. Със сигурност имало и
други мазета, които били затворени с врати.
При посещението му през 2020 г. нямало врати. Там било направено
преустройство.
От заключението на вещото лице инж. Л.Т.М. по
изслушаната в настоящото производство повторна съдебно – техническа експертиза
се установява, че съгласно представения по делото одобрен архитектурен проект
за пристрояване към съществуваща сграда в парцел ІІ, кв.233, м. „Буката“, гр.
София, мазето в източната част на „зимник и основи“, с размери 3, 30 х 2, 70 е
мазето, описано в нотариалния акт на М.Д..
Вещото лице приема, че разликата в площта между проекта и нотариалния
акт се дължи на включена 1/2 от дебелината на стените, които са 60 см. Мястото,
отразено в проекта в североизточната част под стълбището е мазето на А.К.,
описано в проекта за преустройство като „склад напитки“ съгласно приложения по
делото архитектурен проект за пристрояване към съществуваща сграда изчислената
застроена площ е 148, 77 кв. м., която площ се отнася и към площта на сутерена.
След извършено сравнение на архитектурния проект вещото лице е установило, че
като цяло е запазена конфигурацията на помещенията, като са отворени от страната
на коридора без да се нарушава конструкцията на сградата. Вещото лице приема,
че за възстановяване на проектния им вид са необходими малки преустройства.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че двете
мазета на жалбоподателите са индивидуализирани съгласно приложения архитектурен
проект и документите за собственост, в които са описани точно. При извършения
оглед установил, че макар вратите да са премахнати, мазетата са там. При огледа
вещото лице извършило контролно геодезическо
заснемане, като измерването е извършено с електронна, лазерна рулетка. Извършено
е пристрояване, въз основа на одобрения архитектурен проект. При извършване на
преустройството през 2003 г. не е
описано кое мазе на кой е. преустройството било направено за пицария. При
изготвяне на експертното заключение е съобразил проекта за пристрояване и
проекта за преустройство. При изготвяне на експертното заключение вещото лице
не е използвало представената по делото схема на самостоятелен обект, в която
целият сутерен е описан като преустроен обект с друго предназначение.
Експертното заключение е своевременно оспорено от ответниците по жалбата. Съдът възприема експертното
заключение, доколкото същото е обосновано и кореспондира с останалите събрани
по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават
изводите на вещото лице.
По делото е представена схема № 15-1393837-31.12.2021
г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.618.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно която имот,
находящ се на ет.1 в сграда с идентификатор
68134.1001.618.1, в многофамилна жилищна сграда,
разположена в ПИ с идентификатор
68134.1001.618, е с предназначение на самостоятелния обект – за обществено
хранене, разположен е на две нива на обекта, с площ от 272 кв. м. и прилежаща
част – сутерен – 74 кв. м., мазе 15 кв. м. и съответните ид.
ч. от общите части на сградата.
Съгласно представените удостоверения за данъчна оценка
на притежаваните от жалбоподателите апартаменти, същите са декларирали като
прилежащи към тях процесните мазета. Ангажирани са и
доказателства за платени местни данъци и такси за притежаваните от
жалбоподателите апартаменти.
Във въззивното производство
е представен протокол № 1 за извършена съдебно – почеркова
експертиза от 1.01.2016 г. по адм. д. № 8083/2015 г.
по описа на АССГ, 27 състав. Същата не следва да се обсъжда, доколкото не
съставлява събрано по надлежния процесуален ред доказателствено
средство в настоящото съдебно производство – не е допусната и изслушана във въззивната съдебна инстанция. Ето защо въз основа на нея не
може да се правят изводи относно релевантни за спорното право факти и
обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирани страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Ответниците по жалбата поддържат, че обжалваното решение в
частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.32, ал.2
ЗС, е процесуално недопустимо, тъй като има за предмет обща част по
предназначение.
Искът с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС е иск за
спорна съдебна администрация. Правен интерес от предявяването му е налице,
ако не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ. В този случай районният съд,
по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема
необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
В случая ищците твърдят, че притежават идеални части
от общите части на сутерена, в качеството им на собственици на мазе, обслужващо
притежаваните от тях апартаменти, поради което претендират разпределение на
ползването им (стълбище, коридор в сутеренния етаж).
Поначало заявените обекти, върху които се иска да бъде
разпределено правото на ползване, представляват общи части, по смисъла на чл.38
ЗС. Последователната и непротиворечива е съдебната практика относно начина, по
който се извършва разпределянето на ползването на общите части в етажната
собственост - до влизането в сила на ЗУЕС (01.05.2009 г.) - по реда на чл.42 ЗС
и сл., при условията на ПУРНЕС, а след 01.05.2009 г. - по реда на ЗУЕС.
В нормата на чл.3 ЗУЕС е регламентирано, че за
управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които
самостоятелните обекти са до три и
принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл.30,
ал.3, чл.31, ал.1 и чл.32 ЗС. С оглед на това установеният в ЗУЕС ред за
вземане на решения относно ползването на общите части в етажната собственост
намира приложение, когато в сградата има повече от 3 самостоятелни обекта и те
принадлежат на повече от 1 собственик. В противен случай е налице обикновена
съсобственост и отношенията между съсобствениците се регулират от ЗС (решение №
150 от 22.12.2015 г. по гр. д. № 1741/2015 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по
реда на чл.290 ГПК).
В конкретния случай обектите на правото на собственост
са три – притежаваните от ищците два апартамента, както и заведението за
обществено хранене на първия етаж, ведно с прилежащия към него сутерен. В
нормата на чл.32 ЗС не е предвиден съдебен контрол на решенията на
съсобствениците. Такъв е допустим само в хипотезата на чл.32, ал.2 ЗС в случай,
че не може да се образува мнозинство или решението на съсобствениците е вредно
за общата вещ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 13
от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на
ВКС, не са налице установени от закона ред и форма за вземане на такова решение
по чл.32, ал.1 ЗС, за разлика от етажната собственост. Поради това се налага
разбирането, че самото сезиране на съда по реда на чл.32, ал.2 ЗС сочи
невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи
искането за разпределение ползването по съдебен ред.
По изложените съображения и доколкото е налице
регламентираното в нормата на чл.3 ЗУЕС изключение, предявеният иск с правно
основание чл.32, ал.2 ЗС е процесуално допустим, поради което доводите на ответниците по жалбата в тази насока се явяват
неоснователни. Ето защо, като го е разгледал по същество, решаващият съд е
постановил допустим съдебен акт, поради което следва да се разгледат доводите
относно неговата правилност.
Спори се между страните в производството дали към
момента на придобиване правото на собственост от жалбоподателите върху
самостоятелни обекти в жилищната сграда, процесните
мазета са съществували и съответно дали са били обект на прехвърлителните
сделки.
От ангажираните по делото писмени доказателства, както
и изслущаните в първоинстанционното
и настоящото съдебно производство съдебно – технически експертизи се установи,
че за сутеренния и първия етаж има одобрен проект от главния архитект на
СО-Район „Триадица“ за преустройство на мазета в „Бистро“, съгласно чл.38,
ал.5, чл.144, ал.1, чл.145, ал.1 ЗУТ, който е частично реализиран. С одобрени
строителни книжа е проектирано в сутерена обособяване на кухня и обслужващи
помещения за разположено на ниво първи етаж заведение за обществено хранене Пица-грил. След проведен съдебен контрол е установена
валидността на оспорените от жалбоподателите разрешение за строеж №
144/09.12.2003 г., както и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж:
„Преустройство на сутерен, първи етаж с допълващо застрояване в Пица-грил“ № 44/15.04.2004 г. С оглед на това същите са
произвели правно действие. Ето защо към 15.04.2004 г. преустройството е
осъществено съобразно издаденото разрешение за строеж, като сутеренът е
преустроен в кухня и обслужващи помещения за разположеното на ниво първи етаж
заведение за обществено хранене. Така е създаден нов обект на две нива.
На основание чл.95 ЗС, когато вещта е изработена от
материали, които принадлежат на различни собственици, собственик на вещта е
този, на когото принадлежи главният материал, а ако нито един от материалите не
може да се счете за главен, поражда се съсобственост върху вещта.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика при
обединяване на два самостоятелни обекта по начин, при който всеки от тях е
изгубил самостоятелното си значение и е станал част от нововъзникнал
обект, възниква съсобственост, в която дяловете са съразмерни на стойностите на
отделните присъединени части (решение № 471 от 24.01.2013 г. по гр. д. №
308/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 114 от 20.11.2017 г. по гр. д. №
711/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).
След извършване на преустройството на сутерена процесните мазета са загубили своето самостоятелно
значение, като са станали част от сутерена, в който е обособена кухня и
обслужващи помещения на заведението за обществено хранене на първия етаж.
Правната последица от това преустройство е възникването на съсобственост по
отношение на нововъзникналия обект на правото на
собственост, като дяловете на съсобствениците са съразмерни на стойностите на процесните мазета, присъединени към новия обект.
По изложените съображения се налага изводът, че към
момента на сключване на договорите за продажба – 02.03.2013 г. и 10.04.2014 г.,
с които жалбоподателите се легитимират като собственици на самостоятелни обекти
в жилищната сграда, процесните мазета не са
съществували като самостоятелни обекти. Описването им в нотариалните актове
няма за последица възстановяване на тяхното самостоятелно значение. Наличието
или липсата на договор за наем по отношение на заведението за обществено
хранене няма отношение към принадлежността на правото на собственост на
новосъздадения обект и съответно прекратяването на договора за наем няма за
последица възстановяване на първоначалното състояние на жилищната сграда преди
преустройството на сутеренния и първия етаж. Доколкото извършеното от наемателя
преустройство е със съгласието на собствениците, то за него не е налице
задължение да възстанови първоначалното състояние на наетия имот. Ето защо
изложените доводи на жалбоподателите в тази насока са неоснователни.
Без значение за принадлежността на правото на
собственост върху процесните мазета е
обстоятелството, че същите биха могли да се възстановят в първоначалния им вид
преди преустройството. Налице е създаден нов обект – заведение за обществено
хранене на две нива, спрямо който не са предвидени нови преустройства чрез
обособяване на отделни мазета за собствениците на самостоятелни обекти в
жилищната сграда.
За изчерпателност е нужно е да се отбележи, че
описването на процесните мазета в нотариалните актове
за покупко – продажба на недвижими имоти съответно от
02.08.2013 г. и от 10.04.2014 г., с които жалбоподателите се легитимират като собственици
на самостоятелни обекти в жилищната сграда, които към този момент са загубили
своето самостоятелно значение, не е лишено от правно действие. При тълкуване волята
на страните следва да се приеме, че същите са постигнали съгласие за
прехвърляне на пълния обем от притежаваните от праводателите
права, включително и правото им на собственост върху съответните идеални части
от новосъздадения обект – заведение за обществено хранене на две нива,
съответстващ на притежаваните от тях мазета преди извършване на преустройството,
т. е. налице е правна конверсия (решение № 215/04.11.2016 г. по гр. д. №
1543/2014 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение №1168 от 17.12.08г. по гр.д.№3511/2007г.
на ВКС, ІІІ ГО).
По изложените съображения въззивният
съд счита, че ищците не се легитимират като собственици на процесните
мазета, доколкото такива понастоящем не съществуват и не е налице правно
основание да се обособят относно като обслужващи помещения притежаваните от
жалбоподателите апартаменти, поради което предявените ревандикционни
искове се явяват неоснователни. Извън спорния предмет, очертан от ищците
посредством фактите, на които основават исковите претенции и искането към съда,
е дали са съсобственици в новосъздадения обект или не.
Жалбоподателите претендират, че притежават идеални
части от общите части на сутерена и претендират установяването на същите,
като не е заявено наличието на съсобственост спрямо новосъздадения след
преустройството обект. Ето защо и доколкото от събраните по делото
доказателства се установи, че сутеренът не е обща част на сградата, а е част от
заведението за обществено хранене на две нива, то предявените установителни искове се явяват неоснователни. По същите
съображения неоснователни се явяват и исковете за разпределяне на ползването на
общите части на сутерена по реда на чл.32, ал.2 ЗС.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото в
полза на ответниците по жалбата следва да се присъди
сумата от 1 100 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88716 от 09.04.2019 г., постановено по гр.
д. № 61687/2014 г. по описа на СРС,
І ГО, 34 състав, поправено с решение № 117363 от 16.05.2019 г., постановено по гр.
д. № 61687/2014 г. по описа на СРС,
І ГО, 34 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА А.А.К., ЕГН ********** и М.Т.Д.,
ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адв.
Д.Г.П., да заплатят Т.М.Ж., ЕГН **********, Х.В.Д., ЕГН **********, В.П.И., ЕГН
**********, Г.А.Д., ЕГН **********, А.С.Д., ЕГН **********, Д.С.Д., ЕГН ********** , А.М.Н., ЕГН ********** и Д.С.Ж.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** – адв. В.Б.,
сумата от 1 100 (хиляда и сто) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението в частта, с която е прекратено
производството по делото по иска с правно основание чл.109а ЗС, имащо характера
на определение, е влязло в сила като необжалвано.
Решението в частта на исковете с правно основание
чл.108 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Решението в частта на иска с правно основание чл.32,
ал.2 ЗС не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.