№ 208
гр. Русе , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500370 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Община Иваново, обл.Русе, представлявана от кмета Г.М., е обжалвала
Решение № 260053 от 22.01.2021г. на Русенския районен съд, постановено по
гр.д.№ 1079/2020г., с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.26
ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради противоречие със
закона и поради невъзможен предмет, и по чл. 108 от ЗС. Излага доводи за
неправилност на решението, поради нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон.Моли решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат
уважени.
Въззиваемите Г. Й. Ц. и ИВ. М. Ц., и двамата от с.Пиргово, община
Иваново, обл.Русе, изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Ответникът „ Меркур БГ“-ЕООД, ЕИК204662793, не взема становище.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
1
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявени от Община
Иваново против Г. Й. Ц. и ИВ. М. Ц., двамата от с.Пиргово, обл.Русе и „
Меркур БГ“-ЕООД искове по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД -
за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 28.01.1998г., сключен между Община Иваново и Г.Ц. и И.Ц., поради
противоречие със закона и поради невъзможен предмет, и иск по чл. 108 от
ЗС –да се признае за установено по отношение на всички ответници, че
Община Иваново е единствен собственик на процесния недвижим имот, и
ответникът „ Меркур БГ“-ЕООД да бъде осъден да предаде на Община
Иваново владението на същия.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с
Акт за узаконяване № 9/29.VIII.1990г. на комисия по ТСУ и строителство
при кметство с. Иваново е узаконена построената от А.В.В. рибарска хижа –
23,4 кв.м, в м.Пристанището, в землището на с.Пиргово.С писмен договор от
01.03.1995г., с нотариална заверка на подписите, А.В. продал рибарската хижа
на ИВ. М. Ц., по време на брака й с Г. Й. Ц..
С договор за покупко-продажба на недвижим от 28.01.1998г., сключен
между Община Иваново и Г. Й. Ц., община Иваново продала на Г.Ц. земя в
м.„Пристанище“ в землището на село Пиргово, с площ 120 кв.м., при
граници: път; имоти пл.№№80, 82; земеделска земя, за сумата 144 000лв.,
като купувачът заплатил и съответните държавни и местни такси и режийни
разноски.
От приходна квитанция от 26.02.2019г., издадена от Община Иваново за
обект : земя и сграда с партида №**********001, се установява, че И.Ц. е
заплатила дължимите данъци и такси за процесния имот.
С договор, сключен с нотариален акт №82, том І, рег.№1438, дело
№74/05.03.2019г. по описа на нотариус с рег.№624, първите двама ответници
Г.Ц. и И.Ц. продали на третия ответник „Меркур БГ“ ЕООД недвижим имот
с идентификатор 56397.1.81 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.о. Пристанище, с.Пиргово, община Иваново, област Русе, одобрени със
Заповед №РД-18-10/23.05.2014г. на изпълнителен директор на АГКК, целия с
площ 123 кв.м.; трайно предназначение на територията: ниско застрояване (до
10м), при граници: 56397.1.80; 56397.1.65; 56397.1.82 с административен
адрес: село Пиргово, община Иваново, област Русе, ул.“К.“№29, заедно с
построената в имота сграда с идентификатор 56397.1.81.1 със застроена площ
24 кв.м.
С АЧОС №1782 от 27.03.2019г. поземлен имот с идентификатор
56397.1.81 е признат за частна общинска собственост .
От показанията на св.Тодоринка Караиванова, която притежава вила в
2
съседство на процесния имот, се установява, че през 1995г. първите двама
ответници купили вила от А.В.. Свидетелката изнася данни, че местността, в
която са вилите, представлявала „канари и трапища“, но с годините била
облагородена. Свидетелката уточнява, че през 1984 – 1985г. по инициатива на
лицето Г.Д. и с разрешението на тогавашния кмет на Пиргово, няколко души
изградили вили и облагородили местността, в който се
намира процесния имот: изравнили терена, прекарали електричество. През
годините заплащали, съответните данъци и сгради.
Със заповед № РД-09-146/15.04.2010 г. на Кмета на Община Иваново,
издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, § 4н, ал. 13, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ
във вр.с § 4к, ал. 8, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ , поправена със Заповед № РД-09-
324/02.08.2010 г. /л. 12/ на Кмета на Община Иваново, е одобрено изменение
на плана на новообразуваните имоти по § 4 к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
землището на с. Пиргово, одобрен със Заповед на областния управител на
област Русе № 9500-361/30.06.2008 г. в частта за м. „Драките“
/“Пристанище“/ в землищата на с.Пиргово, с.Кошов, с.Тръстеник, с.Мечка,
като изключва от плана на новообразуваните имоти 114 броя имоти,
обособени от имот № 000010 с площ 57,917 дка от плана за земеразделяне на
с. Пиргово, местност „Драките“ /“Пристанище“/. Следва да се отбележи, че
под формата на фактическа грешка е налице ново волеизявление, но
заповедта не е обжалвана.
От извлечение от регистър на ОбСЗГ-Иваново, пълна история на имот
№ 000010 към 21.02.2020 г. с открита партида на 17.09.1997 г., се установява,
че същият представлява вилна зона с площ 57.917 дка, в м.„Драките“, десета
категория, с предназначение на земята – за нуждите на селското стопанство,
смесена собственост. Като собственик на имота е записана Община Иваново,
с.Пиргово, на основание – ЗСПЗЗ, като е отбелязано, че няма данни за бивши
собственици. В скица на поземлен имот №15-175992-21.02.2020г. издадена от
СГКК-Русе, е удостоверено, че процесният имот, с площ 123кв.м по ул.“К.“
№29 в с.Пиргово е включен в урбанизирана територия.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 56397.1.81 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Пиргово, одобрена със Заповед №РД-18-
10/23.05.1994г. на ИД на АГКК е идентичен с имот с пл.№81 в м.
„Пристанище“, масив 1, в землището на с.Пиргово, обл. Русе, с площ 120
кв.м. и представлява част от имот с №000010, обособен с план за
земеразделяне обнародван в ДВ бр.21 от 10.03.1994г., находящ се в
землището на с.Пиргово, общ.Иваново, обл.Русе, с площ 57.917 дка,
определен за вилна зона в местност „Драките“, десета категория.
Установено е от вещото лице, че остатъчният фонд по чл.19 ЗСПЗЗ бил
формиран от земеделски земи, които не били заявени за възстановяване.
Пояснено е, че с изменение на ЗСПЗЗ през 2007г., земите по чл.19 са
прогласени за общинска собственост по силата на закона. Комисия, назначена
3
от директора на ОД „Земеделие“, определила земите по чл.19 ЗСПЗЗ.Имот
№000010 по плана за земеразделяне на с.Пиргово с площ 57.917 дка, в
местност „Драките“ не бил определен и не представлявал земя по чл.19
ЗСПЗЗ.
Експертът счита, че процесния имот не е включен в териториите,
определени за възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Не
установил данни, същият да е включен в стопански дворове на ТКЗС или да е
предоставен на трети лица по закона за ТПС. Приема, че имотът не попада в
хипотезата на чл.10 ЗСПЗЗ и не представлява земеделска земя.
В скица на поземлен имот №15-175992-21.02.2020г. издадена от СГКК-Русе, е
удостоверено, че процесният имот, с площ 123кв.м по ул.“К.“ №29 в
с.Пиргово е включен в урбанизирана територия.
При така установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд
приема следното :
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за
нищожност на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот,
поради невъзможен предмет.Нищожен е договорът поради невъзможен
предмет, съгласно чл.26 ал.2пр.1 ЗЗД, ако към момента на сключването му
вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря
на установените в действащия устройствен закон изисквания за
самостоятелен обект, т.е. съобразно тези изисквания не представлява годен за
извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект.
В процесния договор за покупко-продажба имотът, макар и
несъществуващ към момента на сключване на сделката като самостоятелен
обект на собственост, е индивидуализиран като площ, местонахождение,
граници и номер, и е идентичен с обособения впоследствие и съществуващ
такъв към настоящия момент. Поради което и съгласно трайната съдебна
практика / ТР № 3/28.06.2016 г. по т.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК / договорът
не е нищожен на основание - невъзможен предмет.
Процесният договор не е нищожен и на второто заявено от ищеца
основание - поради противоречие със закона. Съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД,
следва договорът да е сключен при несъобразяване с предписанията на
императивните правни норми, като ищецът поддържа, че са допуснати
нарушения на чл. 35 ЗОС – продажбата на имот частна общинска
собственост не е извършена от кмета след провеждането на търг и взето въз
основа на него решение на Общинския съвет. Сочените норми обаче уреждат
прехвърлителни сделки с предмет имоти- частна общинска собственост, а от
доказателствата по делото не се установява процесният имот да е с такъв
статут.
Съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не
принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска
4
собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване / т. е., земи,
попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в
предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по
реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ . Частна хипотеза на чл.
25 ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Земеделските земи,
които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в
закона, остават държавна собственост – чл. 24 от ЗСПЗЗ. Придобиването
правото на собственост върху земите по чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ от общината
става по силата на закона. Затова и общината следва да установи, че
процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от
ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че
не е държавен. Процесният имот не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от
ЗСПЗЗ. Той е включен в урбанизираната територия на с. Пиргово, общ.
Иваново, обл. Русе, в селищно образувание Пристанището. С кадастралната
карта от 2014 г. за него е предвидено трайно ползване – ниско застрояване.
Той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо него са
заявени претенции по § 4а ЗСПЗЗ, няма данни да е предоставян за ползване по
някое ПМС. Поради това и при липса на доказателства имотът да е бил част
от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и
следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил
заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи
извод, че попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ / в този смисъл Р № 488/2011
г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010г. на ВКС; Р № 88/2015 г. по гр. д. №
6225/2014 г. на ВКС/. Представените с въззивната жалба писмени
доказателства – Протоколи с решения на Общински съвет Пиргово от 1940 и
1941г. за извършване на заменки и за оземляване на безимотни и малоимотни
лица, както и за отчуждаване на мера от м.“Драките“, не променят този извод.
Съставеният на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1 т. 2, чл. 3, ал. 3 ЗОС, чл. 25
ЗСПЗЗЗ АЧОС № 1782/15.03.2019 г. не налага извод, че имотът е общински,
тъй като няма вещно - прехвърлително действие.
Горните съображения и изложените подробните такива в мотиви на
районния съд, към които въззивната инстанция препраща, обосновават
отхвърлянето като неоснователни на предявените искове за нищожност на
процесния договор, както и на претенцията по чл. 108 от ЗС, тъй като ищецът
не установил правото си на собственост върху недвижимия имот.
С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно съдебно решение
като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от
въззивната инстанция.
Предвид изхода на спора, разноските са в тежест на жалбоподателя, като
заплатеното от първите двама ответници адвокатското възнаграждение
следва да бъде присъдено в пълен размер, тъй като жалбоподателят не е
направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл. 271 от ГПК, Окръжният съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260053 от 22.01.2021г., постановено по
гр.д.№ 1079/2020г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Община Иваново, обл.Русе, да заплати на Г. Й. Ц. и ИВ. М. Ц.,
и двамата от с.Пиргово, обл.Русе, 500лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6