№ 128
гр. Тетевен, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ани Б. Г.
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Г. Гражданско дело № 20234330100509
по описа за 2023 година
Постъпила е искова молбаот М. Х. Г. с постоянен адрес: Т. против
„В.К.“ООД ,ЕИК ХХХХХХХХ ,седалище и адрес на управление гС.
представлявано от С. П. с цена на на осъдетилен : 10 лева, като частичен иск
от 550 лева, като производството по двата установителни иска е прекратено .
В иска се твърди ,че на 27.12.2021г . М. Г. е сключила договор
запаричен заем N ХХХХс „В.К.“ООД.Страните са се договорили
заотпуснатия заем да бъде в размер на 700.00 лева, видът на вноската е
двуседмична ,бр. погасителни вноски 18 , годишен лихвен процент 40,32, А
ГПР 49,39%.В чл.1 ал.3 от договора е уговорено кредиторът да предостави на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на кредита ,като
се начислява допълнителна такса от 324,66лв , която ще бъде разсроченаза
заплащане заедно с погасителната вноска по заема . В чл.5 ал.1 е уговорено
,че заемателят се задължавал в срок от 3 дни да представи назаемодателя едно
от следните обезпечения: поръчител физическо лице , което да отговаря на
определени от кредитора условия или банкова гаранция , като в ал.2 е
уговорено ,че в случай на непредставене на обезпечение 1потребителя дължи
неустойка в размер на 226, 38лв , уговорено било същотака неустойката да
бъде заплащана разсрочено . М. Г. била изплатила изцяло процесния кредит .
Моли съдът да да бъде осъден ответника „В.К.“ООД на основание чл.
55 ал.1 предл. 1 от ЗЗДда заплати на М. Х. Г. с ЕГН **********, сумата в
размер на 10 лева, като частичен иск от 550 лева, представляваща недължимо
платени суми по договор за паричен заемХХХХ , ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
1
В последното по делото съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК е
направено измение на сковата претенция по чл.55 от ЗЗД от 10 лв на 519,92
лева .
В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от ответника ,
който счита ,че иска е недопустим като подписан от адвокат без
представителна власт. Счита ,че процесния договор отговаря на чл.11 ал.1 т.9
-11 от ЗПК и излага подрони мотиви в тази насока и се позовава на решение
по дело С-42 на СЕС .
Предявен е иск от М. Г. против „В.К.“ ООД с правно основание чл.55 ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.24 от ЗПК в размер 519,92лева , представляваща
недължимо платени суми, при начална липса на основание по договор №
ХХХХ от 27.12.2021г. , тъй като в мотивната част на исковата претенция е
направено възражение за нищожност на договора
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на
27.12.2021г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № ХХХХ с „В.К."
ООД, по който се дължи сумата от за експресно разглеждане на документи
385лв . Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на
700лв , с годишен лихвен процент 40,32% , лихвен процент при отказ от
договора 0,11%, годишен процент на разходите 49,38%, срок на договора 44
седмици , брой вноски 22, размер на погасителна вноска 55,30лв, в която са
включени дължжимита главница , лихва и такса за експресно разглеждане на
крудита . С подписване на договора са се съгласили да ес рефинансира
договор за заем КИД ххххххххх/16.09.2021г , като към датата на подписване
на процесния договор сумата е 439,57лв.
В чл.5 ал.1 от договора е уговорено ,че заемателят се задължавал в срок
от 3 дни да представи на заемодателя едно от следните обезпечения:
поръчител физическо лице , което да отговаря на определени от кредитора
условия или банкова гаранция , като в ал.2 е уговорено ,че в случай на
непредставене на обезпечение потребителя дължи неустойка в размер на 256,
52 лв , уговорено било същотака неустойката да бъде заплащана разсрочено,
като в този случай вноската по кредита е 66,96лв ,а общото задължение по
договора е 1472,12лв.
По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза видно от която :
Изплатена сума по заема е 700 за главница ,за догооврна лихва 98,66лв ,
такса експресно обслужване 385лв., неустойка 134,92лв.. Начислени суми по
задължението 1473,12лв , а заплатените суми 1318,61лв. В заплатена сума е
включено 700лв главница , лихва 89,69лв , 134,92лв неустойка и 385лв такса
за експресно разглеждане .При 49,38% ГРП договорът е коректен , но при
включване на таксата от 385лв. в размер на 38,50 месечно , преизчисления
ГРП е 274,90%, при включване на неустойката от 256,52лв или по 26,65лв
или общо такси и неустойки месечно от 64,15% ,то ГРП 527,33лв.
Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така
описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищцата Г.
освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по
смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва със
2
законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират
императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.
В тази насока съдът приема за основателни съображенията в
обстоятелствената част на исковата молба за недействителност на договора за
кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По
смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция
съдът намира, че уговорената неустойка и таксата „Експресно разглеждане“
реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид
при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързани с
договора за кредит.
Касателно неустойката следва да се отбележи, че с процесния Договор за
паричен заем № ХХХХ/27.12.2021 г. (чл. 5, ал. 1 от договора) длъжникът е
задължен да предостави едно от две обезпечения на кредита, като липсва
алтернатива за същия да не обезпечи кредита. Доколкото възможна санкция
за неизпълнение на договорното задължение е прекратяване на договора –
арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то предоставянето на едно от посечените обезпечения
реално се явява условие за сключване на договора. По отношение таксата
„Експресно разглеждане“, то същата, съгласно изричния текст на договора, се
дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е.
пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него.
Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази
„услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит.
Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста
договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор.
Следователно разходите по обезпечението, както и тези за експресно
разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в
ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно
действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи,
и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Реално приложимият ГПР по кредита не е 49,38 %, доколкото при срок на
договора от 44 седмици и главница от
възстанови със неустойки и такси сума от 1473,12лв., която е почти двойно
повече от чистата стойност на кредита, за срок на същия по-малък от година.
Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на
чл. 22 ЗПК. Допълнително следва да се отбележи, че таксата за услугата
„Експресно разглеждане“ се дължи въз основа на клаузи от договора, които са
в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно
3
разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със
сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За
събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е
предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на
посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. Скрита
възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.
Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за кредит се намира
за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК
кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не и на начислените лихви, такси и неустойки. Видно от експертизата
взаплатена от ищцата сума е включено 700лв главница , лихва 89,69лв ,
134,92лв неустойка и 385лв такса за експресно разглеждане, те недължимо
платени се явяват сумите за неустойки , такси и лихви в общ размер на
618,61лв , като изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК е за сумата
от 519,92лева.
Сумите платени над главницата, явяваща се чиста стойност на кредита са
явява платени без основание на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД и подлежат на
връщане, а имено сумата от 519,92лева в едно със законната лихва от датата
на подаавне на иска 03.07.2023г.
По разноските :
Ищецът е заплатил сумата от 150лв. държавна такса за делото и 250
лв. депозит за вещо лице , които следва да му се присъдят .
Предвид направеното искане за заплащане на разноските по чл.38 от
ЗА следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния
представител на ищцата адв.Д. М. М. от САК сумата от по 200лв за иска по
чл.55 ал.1 от ЗЗД ,т.е под мининума на наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения , тъй като съгласно Решение на Съдът на Европейският
съюз по дело C‑438/22 (втори състав) от 25 януари 2024 година е решено ,че
„Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“ Тоест
минимумите в Наредба №1 не важат за съда, дори и да отговарят на
пазарните цени, тъй като по делото е подадена една искова молба , същото е
без фактическа и правна сложност ,подадени са писмени молби ,адвоката не
4
се е явявал по делото, встъпил е в процеса в един по-късен момент , а за
нищожността на процесния договор съдът следи служебно . От материалите
по делото е видно ,че с молбата от 25.11.2023г /л.101 / са представени
доказателства за регистрация по ЗДДС поради което възнаграждението следва
да е в размер на 240 лева за всеки иск с включен данък добавена стойност или
общо 480лева .
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД „В.К.“ООД ,ЕИК ХХХХХХХХ
,седалище и адрес на управление гС. представлявано от С. П. да заплати на М.
Х. Г. с ЕГН ********** от Т. сума в размер на 519,92 лева , представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция/ поръчителство №
ХХХХ /27.12.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда 03.07.2023г.до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. 78 ал.1 ГПК „В.К.“ООД ,ЕИК ХХХХХХХХ
,седалище и адрес на управление гС. представлявано от С. П.да заплати на М.
Х. Г. с ЕГН ********** от Т. сума в размер на 400 лв. за експертиза и
държавна такса .
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 3 от Закона за адвокатурата
„В.К.“ООД ,ЕИК ХХХХХХХХ ,седалище и адрес на управление гС.
представлявано от С. П. да заплати на адв. Д. М. М. от САК сумата от 240лв.
- възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на М. Х. Г. по
гр.д. № 509/2023г на Р.С.Тетевен.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5