Решение по дело №1098/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалбата на Д. И. Г., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: гр. Пловдив, ул.“Тракия“ № 62 Б, чрез адв. Л. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000201/18.03.2024г., издадена от Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, с която на основание чл.171, т.2, б."м" от ЗДвП е постановено временно спиране от движение на МПС за срок от три месеца.

Според жалбоподателя оспорената принудителна мярка е незаконосъобразна. Твърди, че в АУАН неясно и двусмислено е записано „завива не в обратна посока“, както и че проверката била извършена на място отдалечено от кръстовището, където е направил обратен завой. Поддържа, че колата има двойна система за блокиране при поднасяне, което не позволява да се стигне до опасна ситуация за околните и система 4х4, при което е невъзможен „дрифт“ или форсиране. Иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмена молба-становище адв.К. сочи, че Г. изрично е поискал проверка на записите, но въпреки това наказващия орган не е поискал преиндексиране на записа при определяне на наказанието и налагане на административната мярка.

Ответникът - Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, не изразява становище по жалбата.

Жалбата е ДОПУСТИМА. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.05.2024г., за което в самата заповед е направено нарочно отбелязване, а жалбата е подадена чрез административния орган на 14.05.2024 г., т.е. в предвидения за това процесуален срок. Налице е правен интерес, тъй като Д. И. Г. е собственик на автомобила спрян от движение с оспорения акт, видно от справка в централна база – КАТ (л.12).

От фактическа страна е установено, следното:

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1243361/15.03.2024 г.

Според констатациите изложени в акта на 15.03.2024г. в 20:15 часа, в гр.Пловдив, на ул.“Съединение“, кръстовище с бул. „Шипка“ Д. И. Г. управлява личния си автомобил БМВ с рег.№ [рег. номер], като използва пътища отворени за обществено ползване не по предназначение, като прекомерно форсира двигателя на автомобила и движение, с което предизвиква превъртане на задвижващите колела на автомобила, умишлено поднасяне на същия при извършване на маневра завиване в обратна посока, като застрашава живота и здравето на хората и би могло да причини имуществени вреди. В АУАН е посочена нарушената разпоредба – чл.104Б, т.2 от ЗДвП, както и че е иззето като доказателство СРМПС № *********. Актът е подписан от Д. Г. без възражения. Възражение е подадено на 18.03.2024г.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която на основание чл.171, т.2, б."м" от ЗДвП е постановено временно спиране от движение на МПС за срок от три месеца.

От страна на ответника по делото са представени още: справка за нарушител водач; справка в централната база данни на КАТ по рег. номер [рег. номер]; докладна записка на мл.инспектор Г. М. от 18.03.2024г.; докладна записка на мл.инспектор Г. М. от 02.04.2024г.; докладна записка на инсп. М. М.; Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП; заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Заповед № 8121К-13342/25.10.2023г. на главен секретар на МВР за преназначаване на инспектор Р. К. П. на ръководна длъжност Началник на група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив; писмо рег.№ 103000-6596 от 02.04.2024г. на началник сектор „Пътна полиция“ – Пловдив.

По делото са разпитани свидетелите Г. В. М. и А. Г. Д..

Свидетелят М. – актосъставител, след предявяване на АУАН заявява, че той е съставил този акт и подписът е негов. Посочва, че си спомня случая и на посочената дата е бил на работа с мл. автоконтрольор М. А., а в посочения час са били спрели на червен сигнал на светофара на кръстовището на ул. „Съединение“ с бул. „Шипка“, в ЖК „Тракия“. Заявява, че патрулният автомобил е бил в най-дясната лента на ул. „Съединение“ в посока Пето РУ. За автомобила на жалбоподателя сочи, че се движил по бул. „Шипка“, идвайки от дясната страна на патрулния автомобил и при извършване на обратен завой на бул. „Шипка“ се завърта странично и умишлено поднася с даване рязко на газ. Изрично посочва, че това е видял с очите си и няма представа дали е в обхвата на камерата на автомобила. Пояснява, че цялата част на автомобила на жалбоподателя е поднесла, като е чул звука на автомобила.

Свидетеля А. Г. Д. посочва, че на 15 март тази година, около 20:00 часа и нещо вечерта ходили с Д. Г. да вечерят в ЖК „Тракия“, седял на предна седалка до шофьора и се озовавали на кръстовище на бул. „Шипка“. Според Д. колата си завила нормално при направения обратен завой на зелен светофар и не е усетил поднасяне. Свидетелят заяви, че Д. не е дал газ, а просто си пуснал колата в движение и завил. Посочва още, че автомобилът на Д. е „БМВ 335 ЕксДрайв, което означава 4 по 4, която система има динамик стабилити конктрол – антидрифт система и ако е изключена, на самото табло свети предупредителен сигнал. Според Д., Д. Г. не е бил изключил тази система тъй като валяло дъжд и на таблото не е светил предупредителен сигнал.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител М., като логични, последователни и кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Показания на свидетеля Д. са неубедителни, не кореспондират с останалите доказателства по делото и не следва да бъдат кредитирани.

От трето неучастващо по делото лице – Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР е представено писмо, според което при извършена проверка в Автоматизираната информационна система за „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътен контрол“ от дата 15.03.2024г. не са установени налични /преиндексирани/ файлове от извършената служебна дейност на полицейските служители назначени в наряд със служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ [рег. номер], числящ се на ОДМВР – Пловдив. Посочено е още, че всички файлове с аудио и видео информация от АИС "ВОДПК" се съхраняват за срок от 30 дни в централната компонента или се преиндексират (заключват), след постъпило писмено мотивирано писмо от съответната структура за срок от 2 години, когато са необходими за провеждането на наказателно или административно производсвто, като след изтичане на този срок автоматично се извършва тяхното заличаване.

С определение от 31.05.2024г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган – Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Като доказателство по делото е приета Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1. 3. от заповедта). По делото е приложена и Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Пловдив да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които началници на групи в сектор „Пътна полиция“. Видно от приетата по делото Заповед № 8121К-13342/25.10.2023г. на главен секретар на МВР инспектор Р. К. П. е преназначен на ръководна длъжност Началник на група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН серия GA № 1243361/15.03.2024 г., към който акт изрично се препраща в мотивите на обжалваната заповед. Актът е подписан от нарушителя без възражения, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, доколкото съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Т.е. посочените в АУАН факти и обстоятелствата се считат за осъществени докато не бъдат оборени по съответния процесуален ред. В конкретния случай това означава, че фактическите констатации, посочени в акта, на които административният орган се е позовал, а именно, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство като е форсирал двигателя, предизвикал превъртане на задвижващите колела и умишлено поднасъл автомобила, следва да се считат за установени до доказване на противното. Тежестта за оборване на тези фактически констатации е на жалбоподателя. Съдът намира, че събраните по делото доказателства не оборват констатациите в акта.

Неоснователно е възражението, че в АУАН неясно и двусмислено е записано „завива не в обратна посока“. Видно от цялото съдържание на акта, текстът е двустранно подравнен, няма правилно пренасяне на думите на следващ ред, нито се поставя пунктуационен знак тире, което се дължи на функционалните настройки на таблета от който се разпечатва. Ясно и недвусмислено е посочено „…при извършване на маневра завиване в обратна посока“.

Каза се по-горе, съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., като некореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и предвид близките отношения с жалбоподателя.

Съгласно чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

С оглед разпоредбата на чл.171, т.2, б."м" от ЗДвП, принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство " се налага на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

В случая са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, по несъмнен начин се установява, че на 15.03.2024г. в 20:15 часа, в гр.Пловдив, на ул.“Съединение“, кръстовище с бул. „Шипка“ Д. И. Г. управлява личния си автомобил БМВ с рег.№ [рег. номер], като използва пътища отворени за обществено ползване не по предназначение, като прекомерно форсира двигателя на автомобила и движение, с което предизвиква завъртане на задвижващите колела на автомобила, умишлено поднасяне на същия при извършване на маневра завиване в обратна посока, като застрашава живота и здравето на хората и би могло да причини имуществени вреди. Поведението на водача очевидно не представлява използване на пътя в съответствие с неговото основно предназначение - за превоз на хора и товари.

Не се споделят нито наведените от страна на жалбоподателя доводи, нито твърденията на свидетеля А. Д., че колата има двойна система за блокиране при поднасяне, което не позволява да се стигне до опасна ситуация за околните и система 4х4, при което е невъзможен „дрифт“ или форсиране. По делото не бяха представени доказателства за техническите характеристики на процесния автомобил, например техническа документация от производителя, от която да се установи наличие на система динамичен контрол за стабилност - Dynamic stability control. Показанията на свидетеля Д. не са достатъчни, да докажат наличието на такава система. Отделно от това, дори и да има такава система автомобилът на жалбоподателя и да не е светила лампата на таблото (сигнализираща, че системата е изключена), това не е означава, че автомобилът не може да поднесе при рязко даване на газ.

Неотносимо е възражението на жалбоподателя, че проверката била извършена на място отдалечено от кръстовището, където е направил обратен завой. При нарушения като процесното, които са свързани с движение на МПС е напълно нормално проверката на водача да се извърши едва след достигане на автомобила и спирането му за проверка.

По отношение на възражението, че наказващия орган не е поискал преиндексиране на записа при определяне на наказанието и налагане на административната мярка е необходимо да се отбележи, че нарушението не е установено чрез запис от служебен автомобил и в АУАН и процесната заповед не е направено позоваване на видеофайлове, нито пък е посочено, че нарушението е заснето.

Срокът, за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на фиксирания такъв по чл. 171, т. 2, б. "м“ от ЗДвП, поради което е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и такива не му се дължат.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. Г., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: гр. Пловдив, ул.“Тракия“ № 62 Б, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000201/18.03.2024г., издадена от Началник група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, с която на основание чл.171, т.2, б."м" от ЗДвП е постановено временно спиране от движение на МПС за срок от три месеца.

Решението не подлежи на обжалване.