№ 17657
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110137109 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Г. О. срещу
„АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 57/16.09.2022 г. е
заемала при ответника длъжността „**********“.
Със заповед № 91/23.04.2025 г., връчена на 23.04.2025 г., трудовото й
правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от
23.04.2025 г.
Счита, че трудовото й правоотношение е прекратено незаконосъобразно,
тъй като:
заеманата от нея длъжност не е ръководна;
договор за управление от 23.07.2024 г. е сключен с лицето И. С., което е
било изпълнителен директор на дружеството от 2022 г. и до момента, т.е.
налице е нов избор на същото лице;
не е налице нов бизнес план;
ищцата е член на синдикалното ръководство в предприятието, а
уволнението й е извършено, без да е поискано предварителното съгласие
на синдикалния орган съгласно чл.333, ал.3 КТ.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. да признае за незаконно уволнението й и да го отмени;
2. да я възстанови на предишната й работа;
3. да осъди ответника да й заплати сумата 28 937, 15 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода 23.04.2025 г. – 23.10.2025
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане
1
на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, с който оспорва исковете. Излага
съображения, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата и че се е осъществило уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С протоколно определение от 18.09.2025 г. между страните са отделени
като безспорни обстоятелствата, че последният пълен отработен месец на
ищцата преди уволнението е м.01.2025 г., както и че БТВ на ищцата за него
възлиза на сумата 4 960, 35 лв. (4 760, 35 лв. + 200 лв. за храна).
Допуснато е уточнение на исковата молба в частта относно размера на
иска по чл.344, ал.1. т.3 КТ, а именно – че същият е предявен за сумата 29 762,
10 лв. (6 месеца Х 4 960, 35 лв.).
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор №
57/16.09.2022 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „**********“.
Основните задължения за длъжността са:
1. Следи за спазване и изпълнение на изискванията и предписанията на
Наръчника, процедурите и работните инструкции на ИСУ (интегрирана
система за управления);
2. Осъществява предварителен контрол за законосъобразността по:
Процедурите за възлагане на обществени поръчки;
ПридобИ.ето на активи/услуги;
Командировките в страната и чужбина;
Отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество;
Продажбата на движимо и недвижимо имущество;
3. Участва в разработване на основни процедури, работни инструкции,
указания и типови документи за въвеждане и актуализиране на система
за финансово управление и контрол в „Автомагистрали“ ЕАД;
4. Проверява документите по СФУК, а при необходимост и оригинали
документи и данни, свързани с поемането на дадено задължение и/или
извършен разход;
5. Документира извършените проверки и резултатите по отношение на
осъществен предварителен контрол за законосъобразност при поемане на
финансови задължения или извършване на разхода;
6. Дава мнение по отношение на законосъобразността при поемане на
задълженията и/или извършването на разходите на основата на
осъществен предварителен контрол;
7. Дава препоръки и участва лично в обучения във връзка с действието на
СФУК;
2
8. Дава становища и контролира изпълнението на коригиращите мерки по
осъществяване на предварителен Финансов контрол;
9. Опазва в тайна служебната информация. Може да предоставя служебна
информация на специализираните контролни органи (ДФК) единствено
след писмено разпореждане на изпълнителния директор;
10. Изготвя справки и отчети, въз ложе ни му от изпълнителния директор.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика,
длъжността „**********“ е подчинена на изпълнителния директор. Целта й е
осъществяването на предварителен контрол за законосъобразност съгласно
Закона за финансовото управление и контрол; извършването на необходимите
проверки и изразяване на мнение за законосъобразност по отношение на
финансовата дейност на дружеството. При изпълнение на задълженията е
предвидено да осъществява организационни връзки и взаимоотношения с
всички работници и служители в дружеството.
Представено е удостоверение № 105/02.01.2025 г. със срок на валидност
6 месеца, считано от 02.01.2025 г., в уверение на това, че към момента на
издаването му Р. О. е председател на ФСО на КТ „Подкрепа“ при ответното
дружество.
Видно от публичния Търговски регистър, с вписване от 22.07.2024 г. е
вписан нов Съвета на директорите на дружеството в състав: И. С. С., И. Д.К.,
Т.Х.Г., К.Х.А., И.Н.М..
По делото е представен договор за управление от 23.07.2024 г., сключен
между „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД и изпълнителния директор И. С. С., с
който на последния е възложено управлението на дружеството.
Видно от публичния Търговски регистър, с вписване от 26.08.2022 г. И.
С. С. е вписан като представител на дружеството. С последващо вписване от
07.02.2023 г. И. С. С. е заличен и отново вписан като представляващ
дружеството.
Безспорно е между страните, че със заповед № 91/23.04.2025 г., връчена
на 23.04.2025 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, на
основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 23.04.2025 г. Видно от заповедта, в
същата е посочено, че се издава във връзка със сключен договор за управление
от 23.07.2024 г. и в съответствие с протокол № VIII-1/15.07.2024 г. от
заседание на СД за избор на изпълнителен директор на дружеството и чл.13,
ал.5 от Устава на дружеството, вр. чл.235, ал.2 и чл.244, ал.4 и ал.7 ТЗ.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В тежест на ищцата по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е да докаже, че между
нея и ответника е сключен трудов договор със соченото в исковата молба
съдържание, което е било прекратено от страна на ответника – обстоятелства,
които не са спорни между страните, а се подкрепят и от ангажираните по
делото писмени доказателства.
Безспорно е между страните, че със заповед № 91/23.04.2025 г., връчена
3
на 23.04.2025 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, на
основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 23.04.2025 г.
Съгласно чл.328, ал.2 КТ, освен в случаите по ал. 1, служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на
предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Законосъобразността на уволнението на основание чл.328, ал.2 КТ се
предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) сключен
договор за управление на предприятието; 2) на управляващия предприятието
да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, която той
трябва да постигне; 3) ищецът да е служител от ръководството на
предприятието и 4) прекратяването на трудовото правоотношение да е
извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за
възлагане на управлението, тежестта за установяване на които се носи от
ответника.
В случая се установява, че с вписване в Търговския регистър от
22.07.2024 г. е вписан нов Съвета на директорите на „АВТОМАГИСТРАЛИ“
ЕАД в състав: И. С. С., И. Д.К., Т.Х.Г., К.Х.А., И.Н.М.. С вписване от
26.08.2022 г. И. С. С. е бил вписан като представляващ дружеството, след
което с вписване от 07.02.2023 г. е бил заличен и отново вписан като
представляващ.
По делото е представен договор за управление от 23.07.2024 г., сключен
между „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД и изпълнителния директор И. С. С., с
който на последния е възложено управлението на дружеството. Следователно,
касае се за договор за управление, сключен с дотогавашния изпълнителен
директор.
С този договор на изпълнителния директор е възложено разработването
и представянето за утвърждаване на Съвета на директорите на бизнес плана за
развитие на дружеството (чл.6, т.1).
Основанието за уволнение по чл.328, ал 2 КТ е приложимо при
сключване на договор за управление, който съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне. Без значение е дали договорът се сключва с ново лице, или с такова,
което е имало предходен договор за управление, дали приетата от
работодателя бизнес програма е нова, сходна или идентична с предходна
програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в
самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях;
както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за
изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния
управител. При липсата на друга уговорка, новият директор е ангажиран с
постигането на икономическите показатели по приетия и действащ финансов
план на предприятието, като е без правно значение по чие предложение е
4
приет финансовият план и дали той се съдържа в самия договор или в други
документи. За да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при
сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически
(бизнес) план в предприятието, независимо дали преди, или след възлагане на
управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в
сравнение с тези на предходния управител. Същият извод следва и за
случаите, когато финансовият план е разработен от новия директор /в
посочения смисъл – решение № 262 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 966/2023 г., на
ВКС, IV ГО/.
В случая е налице сключване на нов договор за управление с лице, което
и до момента е било изпълнителен директор на дружеството. В този договор
за управление обаче липсва каквато и да било конкретна бизнес задача,
съдържаща конкретни икономически показатели, чието постигане да е
възложено със същия. Липсва препращане към предходен бизнес план.
От страна на ответника са наведени фактически твърдения, че в
изпълнение на новия договор за управление е бил изготвен, представен и
приет бизнес план на дружеството за 2025 г., съдържащ конкретни бизнес
задачи и параметри. Наличието на такъв бизнес план обаче не се установява
от ангажираните по делото доказателства, въпреки че на ответника изрично е
разпределена доказателствена тежест да установи, че на управляващия
предприятието е поставена бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които той трябва да постигне.
На следващо място, на основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат
уволнявани само служители от ръководството на предприятието.
„Ръководство на предприятието“ е дефинирано в § 1, т. 3 ДР КТ. В
обхвата на разпоредбата са включени ръководителят и неговите заместници,
но „и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“,
т.е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този
процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници
в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с
ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина. Чл. 328,
ал. 2 КТ се прилага независимо дали служителят е пряко подчинен на
ръководителя на предприятието, или е на негово подчинение посредством
други служители в управленската структура /в посочения смисъл – решение
от 07.04.2022 г. по гр. д. № 2285/2021 г. на ВКС, IV ГО/.
Преценката за ръководния характер на длъжността следва да се
извършва конкретно при всеки отделен случай, като освен задълженията по
длъжностна характеристика, критерий е и мястото на длъжността в общата
структура на длъжностите в предприятието и включените в нея трудови
функции. Следва да се има предвид също така, че само по себе си
обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“, не
обосновава извод, че служителят е имал ръководни (управленски функции) и
съответно - че е имал качеството на служител от ръководството на
5
предприятието. Характерът на длъжността като ръководна се определя от
длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по
Единния класификатор на длъжностите /в посочения смисъл – решение № 250
от 13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 442 от
08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ВКС, III ГО, решение от 07.04.2022 г.
по гр. д. № 2285/2021 г. на ВКС, IV ГО/.
В случая от анализа на трудовите функции, възложени на ищцата с
длъжностната й характеристика, се налага извод, че на същата не е възложено
по никакъв начин управление на трудовия процес в нито едно отделно звено
на предприятието. Трудовите й функции са свързани с предварителен и текущ
контрол за законосъобразното извършване на различни дейности, свързани с
финансовата дейност на предприятието. Длъжността е на пряко подчинение на
изпълнителния директор. Макар да е предвидено при изпълнение на
задълженията да осъществява организационни връзки и взаимоотношения с
всички работници и служители в дружеството, заемащият длъжността няма
подчинени служители. Не са възложени никакви функции, свързани с
ръководство, организиране, планиране и контролиране на дейност, нито за
взимане на самостоятелни решения, а единствено за даване на мнение,
становища и препоръки.
При това положение, като съобрази трудовите й функции, както и
мястото й в организационната структура на дружеството, съдът намира, че
длъжността не се явява ръководна /в подкрепа на изложеното – и определение
от 19.03.2024 г. по гр.д. № 132/2024 г. на ВКС, IV ГО/.
Уволнението е извършено в рамките на регламентирания в нормата на
чл. 328, ал. 2 ГПК 9-месечен срок, в каквато насока са и ангажираните по
делото доказателства. Този срок започва да тече от момента на сключване на
договор за управление. Без правно значение са предходни фактически
обстоятелства, вкл. дали преди това е сключен друг договор за управление с
друго лице. Предприятието може да сключва поредица от договори за
управление, като при всеки нов договор за управление е предвидена
възможност в деветмесечен срок, съответният управител да определи
ръководните служители, с които да осъществява управлението на
предприятието. Дори със същото лице да е сключен повторно нов договор за
управление на предприятието, деветмесечният срок ще започне да тече от
сключването на последния договор /решение № 47 от 10.02.2014 г. по гр. д. №
4303/2013 г. на ВКС, IV ГО/. В случая трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено, считано от 23.04.2025 г. Същевременно, договорът за
управлението е сключен на 23.07.2024 г. Ето защо, следва да се приеме, че
уволнението на ищцата е извършено в рамките на законоустановения 9-
месечен срок, в последния ден на срока.
От страна на ищцата се поддържа и че е член на синдикалното
ръководство в предприятието, а уволнението й е извършено, без да е поискано
предварителното съгласие на синдикалния орган съгласно чл.333, ал.3 КТ.
6
Установи се от представеното удостоверение № 105/02.01.2025 г. със
срок на валидност 6 месеца, че към момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение ищцата е била председател на ФСО на КТ „Подкрепа“ при
ответното дружество.
Съгласно чл.333, ал.3 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл.
330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е
член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов
или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато
заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването
му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с
решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
В случая ищцата е уволнена на основание чл.328, ал.2 КТ, за което
уволнително основание специалната закрила не намира приложение, поради
което доводите на ищцата не могат да бъдат споделени.
Макара да е извършено в срок, не са налице останалите предпоставки,
обуславящи законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение – с
оглед приетото от съда, че заеманата от ищцата длъжност не е ръководна,
както и че не се установява на управляващия предприятието да е поставена
бизнес задача с конкретни икономически показатели, които той да трябва да
постигне.
Предвид изложеното съдът намира, че уволнението е незаконно, поради
което предявеният иск по чл.344, ал.1,т.1 КТ следва да се уважи, както и
обусловеният от основателността му иск за възстановяване на ищцата на
работа по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ в тежест на ищцата е да установи, че
уволнението е незаконно; че е останала без работа за периода, за който
претендира обезщетение, както и размера на последното получено от нея
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, или
последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
С оглед изводите на съда за незаконност на уволнението, налице е
първата от посочените предпоставки. Установи се от страна на ищцата
оставането й без работа.
С протоколно определение от 18.09.2025 г. между страните са отделени
като безспорни обстоятелствата, че последният пълен отработен месец на
ищцата преди уволнението е м.01.2025 г., както и че БТВ на ищцата за него
възлиза на сумата 4 960, 35 лв. (4 760, 35 лв. + 200 лв. за храна).
Посочените обстоятелства са заявени с молба на ответника от 12.09.2025
г., потвърдени са от процесуалния му представител в ОСЗ, в която връзка е
оттеглено искането за допускане на ССЕ, с оглед на което са отделени като
безспорни между страните. С молба от 24.09.2025 г., след приключване на
устните състезания пред СРС, ответникът е завил, че отново оспорва същите и
е пискал отмяна на хода по същества, предпоставки за каквато не са налице.
Следва да се има предвид и че правото на работника или служителя да
7
претендира обезщетение в размер на БТВ за времето, през което е останал без
работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, възниква в момента
на уволнението, признато за незаконно и отменено. Искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на това вземане
може да бъде съединен с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. С оглед на възможността за
съединяване на исковете и на 2-месечния давностен срок за предявяване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който започва да тече от деня на уволнението по
чл. 335 КТ, искът за обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
може да се предяви за пълния размер на вземането, макар към момента на
завеждане на исковата молба 6-месечният срок на обезщетението още да не е
изтекъл. Въпросите за съобразяването на изтичането на срока в хода на
делото, като факт от правно значение за спора, съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК
(отм.), респ. чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г., и доказването на предпоставките за
уважаване на иска за целия претендиран период, са въпроси по съществото на
спора, а не на допустимостта на претенцията. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 326/03.08.2010 г. по гр.
дело № 1498/2009 г. на ВКС, III ГО, в което е прието, че тъй като искът за
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от този по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, то при обективното им съединяване за общо разглеждане, предвид
краткия давностен срок за главния иск и разглеждането на трудовия спор в
бързо производство, следва да се има предвид, че при предявяването на
претенцията за обезщетението за посочения в чл. 225, ал. 1 КТ период от 6
месеца не са се осъществили всички свързани с основанието на този иск
обстоятелства. Когато съдебното дирене в първоинстанционния съд е
приключило преди изтичането на заявения с иска 6-месечен период на
обезщетението, е допустимо във въззивното производство събирането на нови
доказателства за новонастъпилите обстоятелства – оставането на ищеца без
работа до края на периода.
При това положение предявеният иск следва да се уважи за периода от
23.04.2025 г. до датата на приключване на съдебното дирене пред СРС –
18.09.2025 г. до размера на сумата 24 132, 37 лв., а за периода 19.09.2025 г. –
23.10.2025 г. и до пълния предявен размер от 29 762, 10 лв. – да се отхвърли.
По разноските:
От страна на ищцата се претендират разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 4 560 лв.
Ответникът своевременно е заявил възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК.
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС
(определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО,
определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО,
8
определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.)
безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно
съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва:
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ – общо една
минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
съобразно материалния интерес.
С оглед изложеното минималното адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в случая
възлиза на сумата 4 107, 97 лв. (1077 лв. МРЗ за страната за 2025 г. + 3 030, 97
лв. по оценяемия иск).
Уговореното адвокатско възнаграждение не надвишава минимума до
степен, обуславящ извод за неговата прекомерност, с оглед на което
възражението се явява неоснователно.
От уговорената сума в полза на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 3 534, 64 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 75, 66 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковете.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса
по уважените искове. Исковете за отмяна на незаконното уволнение и за
възстановяване (чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми и съобразно чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за
всеки от тях се събира такса в размер до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. С
оглед естеството на спора, фактическата и правна сложност на производството
(обема от доказателства, наведените доводи и възражения от страните и т. н.),
съдът намира, че дължимата държавна такса следва да се определи в размер на
по 50 лв. за всеки от тези искове. Държавната такса за осъдителния иск
по чл.344, ал. 1, т.3 КТ, съобразно уважената му част, е в размер на сумата
965, 29 лв. Общият размер на дължимата държавна такса възлиза на сумата
1 065, 29 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, уволнението на Р. Г. О., ЕГН **********, извършено със заповед
№ 91/23.04.2025 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение,
възникнало с „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на
трудов договор № 57/16.09.2022 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Р. Г. О., ЕГН
********** на заеманата от нея длъжност „**********“.
ОСЪЖДА „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Р. Г. О., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ,
сумата 24 132, 37 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода 23.04.2025 г. – 18.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 23.06.2025 г. до изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 24 132, 37 лв. до пълния предявен
размер от 29 762, 10 лв. и за периода 19.09.2025 г. – 23.10.2025 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Р. Г. О., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 3 534, 64 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Г. О., ЕГН **********да заплати на
„АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 75, 66 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на СРС, на основание чл.78, ла.6 ГПК, сумата 1 065, 29 лв. държавна
такса за производството.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта, с която „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК *********
е осъдено да заплати на Р. Г. О., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1,
т.3 КТ, вр. чл.225 КТ, сумата 24 132, 37 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода 23.04.2025 г. – 18.09.2025 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който, на основание чл.315, ал.2 ГПК, тече от 02.10.2025 г.,
а в частта относно допуснатото предварително изпълнение, в която има
характер на определение – в едноседмичен срок, който, на основание чл.315,
ал.2 ГПК, тече от 02.10.2025 г.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11