РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 893
гр. Пловдив, 18
април 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 14 по описа за 2019 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на
страните :
1. Производството е по реда на Глава
ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по жалба предявена от “НОВИЗ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.И.Ф., против Ревизионен акт (РА) №
Р-16001618000781-091-001/26.09.2018 г., издаден от Г.П.Й.на длъжност началник
сектор – възложил ревизията и Ц.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА за поправка на РА № 16001618174713-003-001/03.10.2018
г., издаден от Ц.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Пловдив, изменен с Решение №
712/14.12.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, в частта, относно непризнат данъчен
кредит за м.09/2014 г., като задължението е намалено от 23 407,00 лв. на
11 835,00 лв., ведно с прилежащите лихви от 9 389,22 лв. на
4 757,35 лв.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част и се иска
неговата отмяна. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане
на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта :
4. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите
:
5. Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618000781-020-001/09.02.2018 г., е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват данъчни
задължения за Корпоративен данък и Данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.20114
г., като е определен краен срок за приключването й до три
месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (13.02.2018 г.). Последвало е издавеното на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618000781-020-002/14.05.2018
г.,
с която срокът на ревизията е
удължен до 13.07.2018 г.
6. Цитираните заповеди са издадени от Г.П.Й.- Началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив.
7. В хода на производството, на
основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001618000781-092-001/27.07.2018
г. Впоследствие е издаден и
оспореният РА.
8. Този резултат е
обжалван от дружеството, като с Решение № 712/14.12.2018 г., Директорът на
Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП изменя процесия ревизионен акт в
обжалваната пред настоящата инстанция част.
9. В хода на ревизията, на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1,
т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 835,00 лв. по фактура
№ **********/25.09.2014 г. с данъчна основа 59 175,00 лв., издадена от „ИВМ Трейд“ ЕООД. Предмет на доставката
са 22,5 т полимери GPPS 123. Плащането е извършено по
банков път на 29.09.2014 г.
В
тази насока на доставчика е извършена насрещна проверка, приключила с
издаването на ПИНП № П-22220518050936-141-001/05.04.2018 г. Изготвено е Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №
П-22220518050936-040-001/16.03.2018 г., връчено по електронен път на 16.03.2018
г. В определения срок не са представени изисканите документи, справки и
обяснения.
В
хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), приключила с
издаването на Протокол № П-16001616210528-073-001 от 16.01.2018 г. също е
извършена насрещна проверка на доставчика. Изготвено е ИПДПОЗЛ №
П-22220517017852-040-001/27.01.2017 г., отново връчено електронно на 28.01.2018
г. и отново в указания срок не са представени изисканите документи, справки и
обяснения.
По
отношение на процесната доставка от ревизираното дружество е представена
стокова разписка № 964/29.09.2014 г. за получени стоково-материални ценности:
полимер GPPS 123/900 бр. х 25 кг/22500 кг. МОЛ Т.. Вписано МПС с рег. №
Е0937КМ/Е0138ЕА, собственост на „Метеора“ ЕООД.
В
хода на ПУФО е извършена насрещна проверка на превозвача „Метеора" ЕООД, документирана с протокол № П-22000117166633-141-001/08.12.2017
г. Изискани са документи във връзка с извършени транспортни услуги на „ИВМ
Трейд" ЕООД през периода от 01.09.2014 г. до 30.11.2014 г. с получател на
стоките „НОВИЗ" АД, гр. Пловдив. Относно превоз на стоки с МПС рег.№
Е0937КМ/Е0138ЕА са представени:
- Фактура
№ 0...03108/04.10.2014 г. издадена на „ИВМ Трейд" ЕООД с предмет на
доставката „извършен международен транспорт ЧМР 02.10.2014 г., Е0937КМ, София -
Солун /Гърция/; ЧМР 03.10.2014 г., Е0937КМ, Солун /Гърция/ - София /България/;
- Международна
товарителница /ЧМР/ изготвена в гр. София на 02.10.2014 г. за превоз на стоки
до Гърция;
- Международна
товарителница /ЧМР/ изготвена в гр. Солун на 03.10.2014 г. с изпращач „G. S.";
получател „ИВМ Трейд" ЕООД; превозвач „Метеора" ЕООД; МПС рег. №
Е0937КМ/Е0138ЕА; Разтоварен пункт: София/България; Вид на стоката PP J 1100;
Тежина бруто 8281 кг; кл. 24 /място, дата, получател/: /03.10.2014 г./;
- Пътен
лист от 02.10.2014 г., съгласно който с автомобила е извършен транспорт по
маршрут Петрич -София - Солун - София - Петрич.
В
хода на настоящата ревизия от превозвача отново са изискани документи относно
превоза на стоки с получател „Новиз“ АД, през
периода 23-25.09.2014 г., с посоченото
МПС с рег. № Е0937КМ/Е0138ЕА. Представена е фактура № 3135/28.09.2014 г. за
извършен международен превоз, но получател по нея не е „ИВМ Трейд“ ЕООД, а „Ив
22 Комерс“ ЕООД. Към същата е приложена международна товарителница /ЧМР/
изготвена в гр. Солун на 03.10.2014 г. с изпращач „G. S.“; получател „Ив 22
Комерс“ ЕООД; превозвач „Метеора“ ЕООД; МПС рег. № Е0937КМ/Е0138ЕА; разтоварен
пункт: София/България; вид на стоката PP J 1100 с тежина бруто 13 720 кг; кл.24
/място, дата, получател/: печат и подпис на „Ив 22 Комерс“ ЕООД, дата 03.10.2014
г.
При
тези данни е прието, че представените документи не доказват, че фактурираните и
приети в склада 22,5 т полимер GPPS 123 са придобити именно от лицето посочено
като конкретен доставчик „ИВМ Трейд" ЕООД. Стоката е от друг вид и
количество и съгласно товарителницата и пътния лист е превозена и разтоварена в
гр. София.
Посочено
е, че за да бъде признато правото на данъчен кредит по изследваната фактура не
е достатъчно да бъде установено наличието на стока, а следва да бъде потвърден
фактът, че именно лицето, вписано като доставчик в нея е това, което е
доставило и предало тази стока на ревизираното дружество.
При
това положение е направен извод, че процесната фактура е документ с невярно
съдържание, тъй като не отразява реална стопанска операция. Начислен е данък,
без да е възникнало данъчно събитие, следователно е начислен без основание,
поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит в размер на 11835,00 лв. по спорната фактура № 110.015/25.09.2014 г.
ІV. За правото
:
12. В случая, релевантните за разрешаването на
административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално
компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по
реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения
РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на
чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила
при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.
13. Въз основа на
констатираните в хода на административната процедура факти и обстоятелства във
връзка с упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит по процесната
фактура издадена от „ИВМ Трейд" ЕООД, е констатирано, че същата
представляват документи, в които посочените данни не съответстват на
обективната действителност, тъй като не отразяват реално извършена доставка на стока.
Този извод е изведен въз основа на данните от извършената насрещна проверка на
дружеството-доставчик, на дружеството осъществило транспорта на стоките и въз
основа на представените от ревизираното лице писмени доказателства.
При
съотнасянето на тези обстоятелства с останалите данни по преписката, е направен
извод, че процесната данъчна фактура не би могла да документира “реално”
извършване на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Последица от това е крайния
извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния
косвен данък, поради което пък не се е породило и правото на данъчен кредит,
т.е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Спорният
между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на
осъществена от посочения доставчик спрямо жалбоподателя доставка на процесната стока.
По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване
на правото на данъчен кредит, визирани в
чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчикът е регистрирано
по ЗДДС лице, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на
отделен ред.
14. По отношение на този
спорен по делото въпрос, свързан с наличието на процесната сделка като проявен
юридически факт е необходимо да се отбележи следното:
В
ревизионния доклад, въз основа на който е издаден оспорения акт, спрямо счетоводството на жалбоподателя е
констатирано, че:
На
основание чл. 22б, ал. 1 от ЗСч, предприятието изготвя и представя годишните си
финансови отчети на базата на Националните стандарти за финансови отчети за
малки и средни предприятия.
На
основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, дружеството подлежи на независим финансов
одит. ГФО е заверен от Стоян Тинчев, регистриран одитор № 0151. Съгласно
представения одиторски доклад, индивидуалният
финансов отчет представя достоверно финансовото състояние и резултати на
дружеството към 31.12.2014 г. в съответствие с Националните стандарти за
финансови отчети за малки и средни предприятия
Стопанските
операции се отразяват в хронологичен ред - синтетично и аналитично.
Материалните дълготрайни активи при първоначалното им придобиване са оценени по
себестойност, която включва покупната им стойност и всички преки разходи
необходими за привеждане на актива в работно състояние и са намалени с размера
на начислената амортизация и евентуалните загуби от обезценка.
Прилага се линеен метод на амортизиране на дълготрайните активи. Приети са
определените в ЗКПО норми на годишни данъчни амортизации. За определяне на
даден актив като дълготраен е приет стойностен праг от 700,00 лв.
Материалните
запаси при тяхната покупка се оценяват по цена на придобиване. В края на
годината се оценяват по по-ниската от двете - доставна
или нетна реализуема стойност. Оценката при потреблението им се извършва по
метода на средно претеглената стойност. Незавършеното производство се оценява
на база основните производствени разходи.
Приходите
от продажби и разходите за дейността се признават на база принципа на текущо
начисляване, независимо от паричните постъпления и плащания и до степента до
която стопанските изгоди се придобиват от дружеството и доколко приходите и
разходите могат надлежно да се измерят. При продажба на стоки приходите се
признават когато, съществени рискове и ползи от собствеността на стоките
преминат в купувача. При предоставяне на услуги, приходите и разходите се
признават, отчитайки етапа на завършеност на сделката към датата на баланса,
ако този етап може да бъде надеждно измерен. Отчитането и признаването на
приходите и разходите се извършва при спазване на изискването за причинна и
следствена връзка между тях.
В
края на отчетния период въз основа на оборотите и салдата на синтетичните
счетоводни сметки е приключена главна книга и е съставена оборотна ведомост.
Издадените
първичните счетоводни документи, отговарят на изискванията на Закона за
счетоводството.
Отделно
от изложеното в представения по делото Ревизионен доклад №
Р-22220514001375-092-01/03.02.2015 г. (лист 1352 и следващите) на прекия доставчик
на жалбоподателя, в който са обективирани фактически констатации на органите по
приходите в хода на извършена на дружеството ревизия, обхващаща данъчни периоди
от 17.10.2013 г. до 31.08.2014 г., са направени аналогични констатации по
отношение на счетоводната отчетност на
„ИВМ Трейд" ЕООД. В тази връзка най-общо е констатирано (стр. 2 и 3 от РД на
доставчика),
че ревизираното лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/, счетоводните
стандарти и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан.
15. От констатациите
извършени при ревизиите както на жалбоподателя, така и на неговия доставчик (макар ревизирания период на доставчика - 17.10.2013 г.
до 31.08.2014 г., да не се припокрива изцяло с ревизирания период на жалбоподателя
– 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.) се установява, че
осъществяваната от тях стопанската дейността, е намерила вярно отражение в едно
редовно водено, според изискванията на закона счетоводство.
Няма
съмнение и спор, че жалбоподателят е упражнил процесното право на данъчен
кредит въз основа на данъчна фактура, съответстваща на изискванията на закона
относно формата, в която следва да са обективирани.
16. При това положение,
правото на данъчен кредит е отказано единствено въз основа на данните получени
от извършената насрещна проверка на прекия доставчик и на доставчика на
транспортната услуга на прекия доставчик – „Метеора“ ООД, така както бяха
изложени в предходните части на настоящото решение. Въз основа на тези данни,
на извършените проверки в информационния масив на администрацията и отговорите
на отправените до жалбоподателя искания за представяне на документи и писмени
обяснения са направени крайните констатации, за това че процесната фактура не
документира реална доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
17. Дефиницията на
понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68 от ЗДДС и това е сумата от
начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от
него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на
стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен
когато този закон предвижда друго.
Съответно,
според чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на
данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред
- по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
В
конкретния случай, тези предпоставки, каза се, са налице.
18. С оглед разрешаването
на текущият административно правен спор, необходимо тук на първо място е да се
посочи следното:
Според
чл. 110, ал. 2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по
приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски”. Принципът на “Законност”, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да
действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат
законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за
“Обективност” възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението,
органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно
фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността
на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва
да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за
фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса.
Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК, според
който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно,
когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания,
включително за прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение
възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на
органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени
с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на
необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на
законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и
осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделния данъчен
субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите
волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и
писмени обяснения.
19. Приходна
администрация обаче, не разполага с правомощие да откаже упражненото от задълженото
лице право на приспадане на данъчен кредит по конкретна доставка, поставяйки
допълнително изисквания, нерегламентирани в закона, за представяне на неясно
какви доказателства за реалността на същата тази доставка.
В
конкретния случай жалбоподателят е оказал пълно съдействие и е представил
изисканите му документи – доказателства за извършено плащане по банков път,
процесната фактура, счетоводни регистри, стокова разписка за предаване на
стоката (л.
321). В
последната изрично са вписани имената на лицето приело (Т.) и предало (И.)
въпросното количество GPPS 123, номера на
превозното средство, фирмата на превозвача – Метеора, с която „ИВМ Трейд"
ЕООД има сключен договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.07.2014 г.
(лист
513). От
представените по делото пътни листове (лист 533 гръб, 541, 561) от страна на
превозвача се установява, че един от шофьорите на „Метеора“ ООД действително се
казва А.И..
На
следващо място, от страна на органите по приходите не е оспорена материалната и
кадрова обезпеченост, съответно възможността на доставчика „ИВМ Трейд"
ЕООД за извършване на процесната доставка. Нещо повече, това е единствената
непризната доставка от този доставчик от проверените общо десет през
ревизирания период (стр.
6 от РД)
и то при положение, че останалите фактури са придружени със стокови разписки
подписани само от получателя (лист 298 и сл.).
Все
в тази насока, следва да се посочи, че непредставянето на доказателства за
извършен транспорт от страна на превозвача „Метеор“ ООД, при положение, че не е
извършена проверка на място в неговото счетоводството от страна на органите по
приходите и при положение, че транспортът е бил за сметка на доставчика „ИВМ
Трейд" ЕООД, а не за сметка на жалбоподателя, не може да обоснове извод в
желаната от администрацията насока, а именно, че обсъжданата доставка е
„нереална“.
Не
на последно място, от данните по делото се установява и последващата реализация на спорното количество стока. В
тази връзка е представена справка за „Реализация
на полистирол кристален GPPS 123 по фактури № **********/15.09.2014 г. на Ив 22 Комерс и
**********/25.09.2014 г. на ИВМ Трейд“, ведно с всички цитирани в ней фактури и стокови
разписки за последващата реализация на процесните количества стоки (лист 164 и сл. по делото), които не само, че не са оспорени
от ответника, но досежно фактури № **********/15.09.2014 г. на „Ив 22 Комерс“
ЕООД тези документи са били достатъчни за ответния административен орган, за да
приеме, че въпросните стоки „са
реализирани на вътрешния пазар, т.е. станали са предмет на последващи облагаеми
доставки, които не са оспорени от ревизиращите органи.“ (стр. стр. 14 – т. 9 и стр. 17
втори абзац от решението на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив).
Наред
с изложеното е необходимо да бъде съобразено, че по делото нито се твърди от
приходна администрация, нито се установява в случая да се касае за някаква
данъчна измама. Напротив, съдът констатира, че друга подобна констатация като
процесната не се съдържа в решението на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. Казано
с други думи, през целия ревизиран период от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г., жалбоподателят е осъществявал търговска си дейност изцяло
в съответствие с изискванията на закона при редовно водено счетоводство.
Крайният извод на съда е, че по делото са събрани достатъчно доказателства,
които да обосноват извод, че спорната в процеса доставка е действително
извършена.
20. В контекста на
казаното, доколкото жалбоподателят е спазил изцяло и надлежно правилата за
поведение, наложени му от ЗДДС, то той е имал законово основание да очаква да му
бъде разрешено да се възползва от едно от основните права на системата за
облагане с ДДС, като му бъде разрешено да приспадне ДДС, което е заплатил на
доставчика. Ето защо, в случая правото на упражняване от страна на жалбоподателя
на процесния данъчен кредит е най-малкото "легитимно очакване" за
получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със
"собственост" по смисъла на първото изречение на чл. 1 на Протокол No. 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи. Гарантирането и защита на това право е възведено като
основен принцип в чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България.
21. Несъмнено е при това
положение, че ако предположенията на приходна администрация, че не са налице
доказателства, без разбира се да се сочат кои са те и без да са законово
регламентирани, се приемат за релевантни по отношение на възникване на
процесното право на данъчен кредит, то жалбоподателят би бил поставен в
неравностойна позиция, доколкото той не е разполагал със сигурност по отношение
на това дали, въпреки стриктното спазване на своите задължения, ще има право да
приспадне, платения на доставчика данъчен кредит, тъй като признаването или
правото на приспадане, ще зависи и от оценката на данъчните органи за това,
дали са налице достатъчно писмени доказателства за „реално“ извършване на
доставката. Обратното разбиране, би имало за последица, нарушаването на
принципа за “справедлив баланс” между нуждите на общия интерес и изискванията
на защита на основните права на отделната личност /в този смисъл е параграф 69
и параграф 62 от Решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по делото на "Булвес" АД срещу България, по жалба № 3991/2003 г.,
Пети състав, председател Пиър Лорензен
/.
22. Несъмнено следва да
бъде съобразена относимата в случая практиката на Съда на Европейския съюз
(Съда на ЕС).
На
първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 220, ал. 1 ДЕО, Съдът на
Европейския Съюз осигурява спазването на законността при тълкуването и
прилагането на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността,
като съгласно чл. 234 ДЕО може да се произнася и преюдициално, давайки т.нар.
“преюдициално заключение”.
Важна
особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на прецедент и при
тях важи принципът, че след като е било постановено такова решение по
преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съдилища трябва да го
приемат като задължително по отношение на идентични въпроси, които възникват
пред тях, и от тази гледна точка следва да се въздържат от отправяне на свои
запитвания, които са били предмет на разглеждане.
23. В тази връзка следва
да се посочи, че по подобен казус с настоящия административноправен въпрос, е
налице произнасяне на Съда на ЕС с Решение на Съда (трети състав) от 21 юни
2012 година по съединени дела С-80/11 и C-142/11 (Mahagében
kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal
Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi
Regionális Adó
Főigazgatósága (C-142/11)), което,
както вече бе казано, като преюдициално заключение на Съда на ЕО се ползва със
сила на тълкуваното нещо не само по отношение на националния съд, автор на
преюдициалното запитване, и евентуално на по-горните инстанции, сезирани по
същото дело, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в
страните-членки. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста
директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на
законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща
система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145,
стр. 1), изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година,
и на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност. Запитванията са отправени в
рамките на спорове съответно между Mahagében kft и Nemzeti Adóés
Vámhivatal Dél-dunántúli
Regionális Adó
Főigazgatósága (Регионална данъчна
дирекция, Южна дунавска област) и между г-н Dávid
и Nemzeti Adóés
Vámhivatal Észak-alföldi
Regionális Adó
Főigazgatósága (Регионална данъчна
дирекция на Észak-Alföld) по повод отказа
на данъчната администрация да признае право на приспадане на данъка върху
добавената стойност, платен по счетени за съмнителни сделки.
Настоящият
съдебен състав намира, че е налице сходство между предмета по настоящото дело и
този по коментираното преюдициално заключение, доколкото и в двете производства
спорът е свързан с действителното извършване на разглежданите сделки.
24. В диспозитива на
коментираното Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени
дела C-80/11 и C-142/11, ясно и точно е постановено: “...1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220,
точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният
орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от
данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен
данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за
тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да
доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е
знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на
фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член
167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно
която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че
данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките,
във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на
данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в
състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното
данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които
да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени
предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за
упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не
разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния
издател.....”.
Даденото
разрешение от Съда на Европейския съюз следва да бъде съобразено изцяло в
конкретния казус, с оглед неговия задължителен характер.
Следва
да се посочи, че при тези обстоятелства на данъчнозадълженото лице може да се
откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от
точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която
въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото
лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане,
е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама,
извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата - така т.
45 от Решение на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и
C-142/11. По нататък в т. 47 - 49 е посочено, че режимът на правото на
приспадане, предвиден в посочената директива не допуска данъчнозадължено лице —
което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от
извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди
или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде
санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл
Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе,
точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta
Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60).
Всъщност, установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило
необходимото за защита на държавното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11
май 2006 г. по дело Federation of Technological
Industries и др., C 384/04, Recueil, стр. I 4191,
точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto
Supermarkt, C 271/06, Сборник, стр. I 771, точка 23).
Доколкото отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45
от коментираното решение, е изключение от основния принцип, какъвто се явява
правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните
обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото
лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото
си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг
стопански субект нагоре по веригата на доставки.
Както
вече бе казано, такива обективни обстоятелства, въз основа на които може да се
заключи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните
сделки, с които обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама,
не са установени в хода на настоящото ревизионно производство от страна на
органите на приходна администрация.
25. Констатираното по
делото редовно и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния
данък добавена стойност от страна на жалбоподателя, начисляването на размера на
данъка като задължение към бюджета от страна на доставчика, редовността на
счетоводствата на жалбоподателя и на неговия доставчик, както и че в казуса не
се констатират каквито и да е данни за наличие на измама или нарушаване на реда
за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която ревизираното лице да е
знаело или да е имало начин да знае, налага да се приеме, че фактическият
състав, от който жалбоподателя черпи за себе си спорното право на данъчен
кредит е надлежно установен в процеса и не са налице несъмнени данни, които да
основат извод за неговото незачитане.
26. При това положение
жалбата, с която е сезиран съда се явява основателна и ще следва да се уважи.
V. За
разноските :
27. При посочения
изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК, на жалбоподателя се
дължат разноски, които се констатираха в размер на 1106 лв. - заплатени държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ
състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001618000781-091-001/26.09.2018 г., издаден от Г.П.Й.на длъжност началник
сектор – възложил ревизията и Ц.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА за поправка на РА № 16001618174713-003-001/03.10.2018
г., издаден от Ц.С.Д. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Пловдив, в частта, с която на “НОВИЗ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.И.Ф., не
е признат данъчен кредит за м.09/2014 г., в размер на 11 835,00 лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 4 757,35 лв.
ОСЪЖДА Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, да заплати на “НОВИЗ” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Л.И.Ф., сумата от 1106 лв., представляваща заплатените държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: