№ 6055
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110153330 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1
от ЗЗД от Р. М. Р. срещу „Вива Кредит“ ООД за признаването за нищожен
като противоречащи на закона и на добрите нрави на договор паричен заем
Standart 14 № 5583044 от 23.01.2020 г., сключен от една страна от Р. М. Р. и
от „Вива Кредит“ ООД.
В условията на евентуалност са предявени са искове с правно основание
чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Р. М. Р. срещу „Вива Кредит“
ООД за признаването за нищожни като противоречащи на закона и на
добрите нрави на следните клаузи от договор паричен заем Standart 14 №
5583044 от 23.01.2020 г., сключен от една страна от Р. М. Р. и от „Вива
Кредит“ ООД, а именно:
Чл. 1, ал. 3 „За извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 503.40 лв.“
Чл. 4, ал. 1 „Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:
1. Поръчител - физическо лице. което да представи на Заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
1
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“: да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем н
качеството си на заемател.
ИЛИ
2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя
в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на
Заемодателя, а именно - гр. София. Р-н Люлин, ж.к. Люлин 7. бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28. бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г.“
Чл. 4, ал. 2 „Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1. Заемателят
дължи неустойка в размер на 335.40. Страните се уговарят, неустойката да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски,
посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на
61.51 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 1845.30.“
Чл. 8, ал. 4 „С подписване на договора за паричен заем, Заемателят и
Заемодателят се споразумяват, че при допусната първа забава от Заемателя в
заплащането на коя да е погасителна вноска (включително, ако забави
заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна
изискуемост) с повече от 50 календарни дни, същият следва да предостави на
Заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по
дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с които
Заемодателят да може удовлетвори вземането си. В случай че Заемателят не
предостави дебитно съгласие и/ или в банковата му сметка няма достатъчно
парични средства, от които Заемодателят да се удовлетвори, на 61-ия ден
забава в заплащането на погасителна вноска (включително, ако забави
заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна
изискуемост) Заемателят дължи 30 /тридесет/ лева неустойка за неизпълнение
на договорно задължение. Задължението за предоставяне на съгласие за
директен дебит се дължи веднъж при допусната първа забава в заплащането
на погасителна вноска с повече от 50 (петдесет) календарни дни и при
допусната забава в заплащането на последващи погасителни вноски с повече
от 50 календарни дни предоставяне на съгласие за директен дебит не се
изисква.“
Чл. 8, ал. 5 „В случай, че Заемателят допусне първа забава в плащането
на коя да е погасителна вноска с повече от 110 (сто и десет) календарни дни,
същият се задължава в срок до изтичане на 120- дневния период на забавата
да предостави на Заемодателя удостоверения за наличието или липсата на
задължения но чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
издадени oт Национална агенция за приходите и от общината по постоянния
адрес на Заемателя. От посочените документи следва да е видно, че
Заемателят няма задължения към държавата. В случай, че Заемателят не
предостави изисканите съгласно тази алинея документи или ги предостави,
но от тях е видно, че Заемателят има задължения към държавата, то той
2
дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 50 (петдесет) лева.“.
Ищецът твърди, между него в качеството на кредитополучател и
ответника в качеството на кредитодател в бил сключен договор паричен заем
Standart 14 № 5583044 от 23.01.2020 г., по силата на който му е бил
предоставен кредит в размер на 800 лв. при фиксиран лихвен процент 40.32 %
и ГПР 49.35 %, със срок на погасяване 60 седмици. Съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора била предвидена такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 503.40 лв. В чл. 4 от договора ищецът се задължил да предостави
обезпечение – поръчителство на физическо лице, или банкова гаранция за
цялото задължение по договора, като била предвидена неустойка при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В чл. 8, ал. 4
от договора било предвидено, че при забава следвало да се предостави
съгласи за директен дебит, като при неизпълнение се предвиждала неустойка
в размер на 50 лв. Като в чл. 8, ал. 5 при забава повече от 110 дни се
предвиждало да се предоставят удостоверения за наличието или липсата на
задължения но чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
издадени oт Национална агенция за приходите и от общината, като при
неизпълнение се предвиждала неустойка в размер на 50 лв. процесния
договор бил нищожен поради изначална недействителност на съществен
елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, както и
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10,
ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с .чл. 21 и чл. 22 ЗПК.
Възнаградителната лихва била нищожна поради противоречие с добрите
нрави, като неравноправна по смисъла на ЗПК и като заобикаляща
изискванията на ЗПК. Нищожна била и неустойката, която се предвиждала
при неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, тъй като била
загубила обезщетителната функция. Предвиждането на плащане на такса за
експресно разглеждане на кредита противоречала на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Процесния договор бил нищожен и поради противоречие с изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Ищецът счита, че ГПР по договора при посочените
допълнителни неустоечни начисления надвишава предвидения размер по
договора, поради което дължимо платена била единствено главницата по
договора с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и ал.
5 били нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Моли договорът за кредит да бъде обявен за недействителен. Претендира
разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа
исковата молба, прави уточнение на исковата молба с молба от 25.03.2022 г. и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Навежда фактически и правни
доводи, че възнаградителната лихва не противоречала на ЗПК и на добрите
нрави. Неоснователни били твърденията за нищожност на неустойка, като
същите не следвало да се включват в ГПР и същият бил начислен
законосъобразно. Таксата за експресно разглеждане на документи била
дължима, като в случая приложение намирала разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД.
3
Посочва се, че неустойките предвидени в чл. 8, ал.4 и ал. 5 били условни и
зависели от действията на потребителя. Претендира разноски. В условието на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Пред съда процесуалния представител
на страната поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени
обстоятелствата, че е бил сключен договор за договор паричен заем Standart
14 № 5583044 от 23.01.2020 г., между Р. М. Р. и „Вива Кредит“ ООД, че
ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
а съответно ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Посочените обстоятелства се установяват и от представения договор паричен
заем Standart 14 № 5583044 от 23.01.2020 г., сключен между „Вива кредит“
ООД, като заемодател и Р. М. Р. като заемател, съгласно който на заемателя е
предоставена сумата от 800 лв., със срок на връщане от 60 седмици на 30
вноски, при фиксиран лихвен процент по заема 40.32 %, годишен процент на
разходите на заема 49.35 лв., като общия размер на задължението с включена
такса експресно разглеждане н кредита възлизал на 1509.90 лв. В чл. 1, ал. 3
от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен
заем в размер на 503.40 лв. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че
заемателят се задължавал в 3-дневен срок от подписването на договора да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор,
а именно: поръчител – физическо лице или банкова гаранция. Съгласно чл. 4,
ал. 2 е предвидено в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1
на заемателя се начислява неустойка за в размер на 335.40 лв., която се
разсрочвала на равни части, като всяка част била платима на съответната
падежна дата и в този случай дължимата вноска била 61.51 лв., а общото
задължение ставало в размер на 1845.30 лв. В чл. 8, ал. 4 се предвижда, че при
допусната първа забава от заемателя в заплащането на коя да е погасителна
вноска с повече от 50 календарни дни, същият следва да предостави на
заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по
дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с които
Заемодателят да може удовлетвори вземането си, като в случай че не бъде
предоставено дебитно съгласие и/ или в банковата му сметка няма достатъчно
парични средства, от които заемодателят да се удовлетвори, на 61-ия ден
забава в заплащането на погасителна вноска заемателят дължи 30 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Съгласно чл. 8, ал. 5
при първа забава на заемателят в плащането на коя да е погасителна вноска с
повече от 110 (сто и десет) календарни дни, същият се задължава в срок до
изтичане на 120- дневния период на забавата да предостави на Заемодателя
удостоверения за наличието или липсата на задължения но чл. 87, ал. 6 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, издадени oт Национална
4
агенция за приходите и от общината по постоянния адрес на Заемателя, като
от посочените документи следва да е видно, че заемателят няма задължения
към държавата. В случай, че заемателят не предостави изисканите съгласно
тази алинея документи или ги предостави, но от тях е видно, че заемателят
има задължения към държавата, то той дължи на заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
към 15.04.2022 г. постъпилите суми за погасяване по процесния заем били в
размер на 350 лв., като плащанията били извършени на 17.02.2020 г.,
08.03.2020 г., 20.03.2020 г., 30.03.2020 г., както и през м.04.2020 г. Съгласно
заключението към 15.04.2022 г. общият размер на задълженията по процесния
договор възлиза на 1605.30 лв., от която сума 690.96 лв. главница, 143.30
договорна лихва, 268.32 лв. неустойка, 402.72 лв., експресно разглеждане,
както и сумата от 100лв., разходи за събиране на просрочени вземания.
Съгласно заключението с включването на таксата за „експресно разглеждане“
в чл. 1, ал. 3 от договора и на неустойката по чл. 4, ал. 2 се получавала
оскъпяване на заема за срока на погасяване с 130.66 %. Вещото лице е
посочило, че при включване на таксата за „експресно разглеждане“ по чл. 1,
ал. 3 и на неустойката по чл. 4, ал. 2 от процесния договор в ГПР, то неговия
размер е 311.86%.
Първият спорен между страните въпрос по същество в производството е
свързан с валидността на оспорените клаузи и дали тяхната нищожност води
до нищожност на целия договор.
В тази връзка, на първо място, настоящият съдебен състав приема, че
кредитополучателят Р. М. Р. е физическо лице, на което с процесния договор
е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска
или професионална дейност. С оглед на това ищецът има качеството на
потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелства е и
отделено за безспорно между страните.
По делото е несъмнено установено, че на 23.01.2020 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 800 лв. за срок от
60 седмици, при размер на вноската по кредита: 50.33 лв., годишен процент
на разходите /ГПР/ 49.35 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.32 %.
Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и
има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
5
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са
индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени
доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че
оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради
което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени -
изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на
заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
На следващо място съдът намира, че разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от
процесния договор е сключена в условията на неравнопоставеност водеща до
нищожност поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са
критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради
това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на които
законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
/чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Понятието „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи
тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни
норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на
обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се
договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели
недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се
наложи на другата страна неизгодно условие. В процесния случай е уговорено
в чл. 4, ал. 2 от процесния договор, че в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 4, ал. 1 от договора /осигуряване на поръчител и/или
банкова гаранция/ на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в
размер на 335.40 лв., която се разсрочвала на равни части, като всяка част
била платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска
6
била 61.54 лв., т. е. съгласно предвидената разпоредба се предвижда
задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в
срок на обезпечение /поръчител/ на задълженията му по договора. Такава
уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение,
след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.
Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя
още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма
да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. С
оглед на горното разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор се
явяват нищожни.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
за което заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 503.40 лв., противоречи на добрите
нрави, поради обстоятелството, че увеличава многократно размера на
кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация. Същата
противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, доколкото видно от приетата и неоспорена по делото съдебно-
счетоводна експертиза при включване на таксата за „експресно разглеждане“
по чл. 1, ал. 3 и на неустойката по чл. 4, ал. 2 от процесния договор в ГПР, то
неговия размер става 311.86%. Последицата от това противоречие е
предвидена изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК- клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая предвиденият с
7
императивна разпоредба на закона таван на ГПР е многократно превишен,
което обосновава нищожност на посочената договорна клауза.
На следващо място нищожни се явяват и клаузите в чл. 8, ал. 4 и 5 от
процесния договор, съгласно които е предвидено, че при забава на което и да
е задължение с 50 и 110 дни и непредставяне на съгласие за директен дебит и
в банковата сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми парични
средства, както и не представяне на удостоверения за наличието или липсата
на задължения но чл. 87, ал. 6 от ДОПК, се дължала неустойка в размер на 30
лв. /по ал. 4/ и 50 лв. /по ал. 5/. В случая дължимостта на посочените суми е
изключена от забраната на императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата – чл. 8, ал. 2
предвижда, че при забава на плащанията на задълженията по процесния
договор за заем да се дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки
ден забава. Задълженията за заплащането на тези неустойки се пораждат от
неизпълнението на главните задължения на заемателя /потребителя/ да върне
на падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва,
поради което и с тях се цели обезпечаване на срочното изпълнението на тези
задължения и да се обезщетят вредите от забава. Следователно клаузите в
договора за кредит, на които ответникът, в качеството си на заемодател,
основава процесните вземания и с които е уговорено, че при забава
кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава,
противоречат на горепосочената императивна законова норма, която
ограничава отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че в случая доколкото се касае за договор за
потребителски кредит, при констатиране на нищожност на посочените по-
горе клаузи от същия, съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да
изменя съдържанието им, като нищожността на клаузите относно неустойките
за договорно неизпълнение и на таксите във връзка с експресното
разглеждане на кредита не влече нищожност на целия договор – арг. чл. 26,
ал. 4 ЗЗД. За пълното следва да се посочи, че и изложените твърдения от
страна на ищеца за противоречие на добрите нрави на възнаградителната
лихва и размера на ГПК макар и принципно правилни, също не са в състояние
да доведат до нищожност на целия договор и потребителят дължи чистата
стойност на кредита – по арг. от чл. 23 ЗПК. В случая констатираната
нищожност на посочените по-горе клаузи от договора ще доведе до тяхното
неприлагане, но не и до нищожност на процесния договор, поради което
предявения иск с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД за признаването за нищожен на целия договор паричен заем Standart 14
№ 5583044 от 23.01.2020 г. се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на предявените под евентуалност искове за прогласяване
на нищожност на чл. 1, ал. 3, чл. 4 ал. 1 и ал. 2 и на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от
процесния договор, доколкото от изложените по-горе мотиви се установи, че
така посочените клаузи се явяват нищожни, то предявените в условията на
8
евентуалност искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 73.81 лв., представляваща платена държавна
такса и 200 лв. депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че не следва да обсъжда възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
доколкото в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА същото се определя от съда. При
този изход на спора на ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж. к. „Сухата река“, бл. 84, вх. Д, ет. 4, ап. 9, срещу „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин 7“,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г,
иск с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за
признаването за нищожен като противоречащи на закона и на добрите нрави
на договор паричен заем Standart 14 № 5583044 от 23.01.2020 г., сключен
между Р. М. Р. и „Вива Кредит“ ООД.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ като противоречащи на закона - чл. 143 от
ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на следните клаузи от договор паричен заем
Standart 14 № 5583044 от 23.01.2020 г., сключен от една страна от Р. М. Р.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „Сухата река“, бл. 84, вх. Д, ет. 4,
ап. 9 - заемател, и от „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, като заемодател, а именно:
Чл. 1, ал. 3 „За извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 503.40 лв.“
Чл. 4, ал. 1 „Заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:
1. Поръчител - физическо лице. което да представи на Заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна
9
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“: да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем н
качеството си на заемател.
ИЛИ
2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя
в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на
Заемодателя, а именно - гр. София. Р-н Люлин, ж.к. Люлин 7. бул.
Джавахарлал Неру № 28. бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, офис 73Г.“
Чл. 4, ал. 2 „Страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1. Заемателят
дължи неустойка в размер на 335.40. Страните се уговарят, неустойката да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски,
посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на
61.51 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 1845.30.“
Чл. 8, ал. 4 „С подписване на договора за паричен заем, Заемателят и
Заемодателят се споразумяват, че при допусната първа забава от Заемателя в
заплащането на коя да е погасителна вноска (включително, ако забави
заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна
изискуемост) с повече от 50 календарни дни, същият следва да предостави на
Заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по
дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с които
Заемодателят да може удовлетвори вземането си. В случай че Заемателят не
предостави дебитно съгласие и/ или в банковата му сметка няма достатъчно
парични средства, от които Заемодателят да се удовлетвори, на 61-ия ден
забава в заплащането на погасителна вноска (включително, ако забави
заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна
изискуемост) Заемателят дължи 30 /тридесет/ лева неустойка за неизпълнение
на договорно задължение. Задължението за предоставяне на съгласие за
директен дебит се дължи веднъж при допусната първа забава в заплащането
на погасителна вноска с повече от 50 (петдесет) календарни дни и при
допусната забава в заплащането на последващи погасителни вноски с повече
от 50 календарни дни предоставяне на съгласие за директен дебит не се
изисква.“
Чл. 8, ал. 5 „В случай, че Заемателят допусне първа забава в плащането
на коя да е погасителна вноска с повече от 110 (сто и десет) календарни дни,
същият се задължава в срок до изтичане на 120- дневния период на забавата
да предостави на Заемодателя удостоверения за наличието или липсата на
задължения но чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
издадени oт Национална агенция за приходите и от общината по постоянния
адрес на Заемателя. От посочените документи следва да е видно, че
Заемателят няма задължения към държавата. В случай, че Заемателят не
предостави изисканите съгласно тази алинея документи или ги предостави,
10
но от тях е видно, че Заемателят има задължения към държавата, то той
дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 50 (петдесет) лева.“.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на Р. М. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж. к. „Сухата река“, бл. 84, вх. Д, ет. 4, ап. 9,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 273.81 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.
АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на адв. Д.Л. Ф., вписана
в Софийска адвокатско колегия с личен № **********, с адрес на кантората:
гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 1, ет. 5, ап. 14, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Р. М.
Р. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11