№ 262
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20243100900637 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „БАНКА
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска“ № 19, срещу Б. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*****, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми
по Договор за кредит за текущо потребление, сключен между страните на
19.09.2019 г., а именно: 39 458.77 лв. главница; 2 966.24 лв.
възнаградителна лихва за периода от 22.03.2022 г. до 02.10.2023 г .; 553.97
лв. лихвена надбавка за забава за периода от 22.03.2022 г. до 02.10.2023 г.;
1430.28 лв. лихвена надбавка за забава за периода от 03.10.2023 г. до
09.01.2024 г.; 120.00 лв. разходи по изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане
на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
795/15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 1753/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че на 19.09.2019 г. между „БАНКА ДСК“
АД и Б. И. К. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по който
банката е предоставила на ответника сумата от 50 000 лв. с краен срок за
издължаване до 19.09.2029 г. Всички средства по кредита били усвоени от
длъжника по нарочно открита банкова сметка, като погасяването му ставало
чрез месечни разплащания по същата сметка, съгласно погасителен план. По
силата на чл. 7 от договора, страните договорили променлив лихвен процент в
размер на 5 % годишно или 0.01 % на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор среден лихвен процент
по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2
1
години. Лихвеният процент се променя с промяна в референтния лихвен
процент. Ищецът твърди, че по силата на чл. 18.1. от общите условия,
неразделна част от договора за кредит, при забава в плащането на месечна
вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта,
като същата не се начислява, ако кредитополучателят погаси месечната вноска
до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл. 18.2. ОУ, при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, за кредитодателя се
поражда правото да обяви останалата сума от кредита за предсрочно
изискуема. Уговорено било между страните по чл. 18.3. ОУ, че непогасената
част от обявения за предсрочно изискуем кредит се олихвява със законна
лихва по чл. 86 ЗЗД. Поддържа се, че условията по кредита съответстват на
изискванията по ЗПК и в частност – чл. 11. Твърди се неизпълнение от страна
на кредитополучателя, като след м. февруари 2022г. последният преустановил
плащанията по кредита, а само частично била погасена дължимата сума за
03.2022 г. Ищецът сочи, че е изпратена покана с изх. № 01-20-
20621/14.08.2023 г., връчена на 03.10.2023г., с която е съобщено на ответника,
че се отнема договореното преимущество на срока. В условията на
евентуалност, ищецът обявява предсрочната изискуемост на кредита с
исковата молба. Отправено е искане за уважаване на предявените искове и
присъждане на направените в заповедното и настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, в който се излагат съображения за недопустимост, в евентуалност –
неоснователност на предявените искове. Възразява за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор. Ответникът поддържа, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва претендираните суми
по размер. Оспорва твърдението в исковата молба, че длъжникът се е запознал
и приел общи условия и приложима тарифа. Аргументира неоснователност на
твърдението, че изявлението за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита е получено от кредитополучателя. Във връзка с поканата, ответникът
излага, че не са конкретизирани параметрите на дължимите по кредита суми,
както и че липсва указан срок за погасяване на изискуемото задължение, които
обстоятелства намира за такива в разрез с практиката на ВКС. Възразява за
изтекла погасителна давност за падежиралите вноски по кредита и за лихви.
Поддържа наличие на анатоцизъм при начисляването на лихва върху
просрочената главница. Навежда възражения срещу възможността банката да
променя лихвения процент. Счита за неравноправна и клаузата за формиране
на наказателна лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат
становищата си.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 12.01.2024 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда
на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Б. К. за сумата от общо 44529.26
лева, от която: 39 458.77 лв. - главница; 2 966.24 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 22.03.2022 г. до 02.10.2023 г.; 553.97 лв. лихвена надбавка за
2
забава за периода от 22.03.2022 г. до 02.10.2023 г.; 1430.28 лв. лихвена
надбавка за забава за периода от 03.10.2023 г. до 09.01.2024 г.; 120 лв. разходи
по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.01.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията. След препращане
по подсъдност, с Разпореждане № 6740/15.02.2024 г., постановено ч. гр. д. №
1753/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, заявлението е уважено в цялост.
Съобразно приложените по делото книжа, заповедта за незабавно изпълнение
е връчена на длъжника чрез работодателя му на 19.08.2024 г. Срещу заповедта
е постъпило възражение по чл. 414 ГПК и след указания на заповедния съд
исковете по чл. 422 ГПК за предявени в срок от заявителя.
По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление,
сключен между страните по делото на 19.09.2019 г., по силата на който
„БАНКА ДСК“ АД е предоставилa на Б. К. паричен заем в размер на 50000.00
лева, с определен срок за погасяване до 19.09.2029 г., с погасителна вноска в
размер на 530.33 лева и падеж на вноската всяко 22-ро число на месеца.
Погасяването на кредита е предвидено да се извършва по приложен
двустранно подписан погасителен план. По силата на чл. 7 от договора,
страните договорили променлив лихвен процент в размер на 5 % годишно или
0.01 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, 0.170%,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преферинциална надбавка в размер на 4.83 %, предоставена с оглед сключения
между страните договор за ползване на пакет частно банкиране на Банка ДСК
и без право на допълнителни лихвени отстъпки. Стойностите на индикатора
„среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства,
със срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на страницата на БНБ.
Представени са към договора подписани от ответника погасителен план
с начална дата на първа погасителна вноска 19.09.2019г. /л. 9-10/, както и
общи условия за предоставяне на кредита /л. 7-8/ и тарифа за такси по кредити
за текущо потребление, в чиято т.5 са предвидени разходи при изискуем
кредит от 120 лв. /л. 11/.
Страните са уговорили в т.18.1 ОУ, че при забава в плащането на
месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като същата
не се начислява, ако кредитополучателят погаси месечната вноска до седмия
ден след падежната дата. В последващите клаузи на тчл.7 от договора са
доразвити условия за загуба на право на преференция в лихвения процент,
както и условията за промяна на лихвения процент. Според т.18.2 ОУ, при
допусната забава в плащанията над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем.
Във връзка с твърденията за обявена от банката предсрочна изискуемост
на кредита, е представена по делото покана-уведомление, отправена за
връчване чрез ЧСИ Р. Б. М., връчено на трето лице – майка на адресата Б. К.
със задължение за предаване на 03.10.2023 г. Приложена е и фактура, издадена
от ЧСИ, към получател Банка ДСК за сумата от 60 лв. за изготвяне и връчване
на уведомления извършване на справки за длъжника
Съобразно приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводна експертиза /л. 60-64/ и коригираното такова /л. 71-74/,
3
кредитополучателят е получил със заверяване на разплащателната му сметка
кредит в размер на 50 000 лв. Вещото лице сочи, че банката е започнала да
олихвява кредита с лихвен процент в размер на уговорения от 5%. От
15.01.2020г. до 03.10.2023г. кредитът е олихвяван с намален лихвен процент,
вариращ от 4.98% до 4.93%. След датата на твърдяното обявяване на
предсрочна изискуемост - 03.10.2023г. е прилаган лихвен процент над 13 %.
Вещото лице сочи, че при преглед и анализ на предоставените регистри за
движение на паричните средства по сметката на кредитополучателя не се
установява банката да е капитализирала лихви към главницата. Вещото лице е
изготвило според поставените задачи варианти на дължимите суми в
Приложение 1 – съобразно измененията по време на договора и в Приложение
2 – изчисления при действащия към датата на сключване на договора лихвен
процент от 5 %. Задълженията по процесния кредит, изчислени според
измененията по време на договора към 03.10.2023 г. са: дължима главница към
03.10.2023 г. 39 458,77 лв. От общо разрешения размер на кредита 50 000 лв.
са платени 10 541,23 лв. Възнаградителната лихва към 03.10.2023г. 8 515.92
лв., като платени са 5 549,68 лева, или дължим размер към 03.10.2023г. 2
966,24 лв. Дължимата наказателна лихва е 552.02 лв., а такса изискуемост –
120 лв. При същата хипотеза с изменение на лихвения процент към дата
10.01.2024г., изчисленията на вещото лице сочат, че дължимата главница
възлиза на 39 458.77 лв., възнаградителната лихва е в размер на 2 966,24 лв.,
наказателната лихва 552.02 лв., а такса изискуемост – 120 лв. Експертът е
изчислил съобразно поставените от съда задачи и дължимите суми при
вариант без изменение на лихвения процент, т.е. съобразно лихвен процент
към датата на сключване на договора, а именно: дължимата главница към
03.10.2023 г. възлиза на 39 525.96 лв.; възнаградителна лихва 2 746.70 лв.;
наказателна лихва 865.33 лв.; такса изискуемост – 120 лв. Към 10.01.2024 г.
главницата е в размер 39 525.96 лв.; възнаградителна лихва към 10.01.2024 г. 2
746.70 лв.; наказателна лихва 552.02 лв. и такса изискуемост 120 лв. За
периода 22.03.2022г.-02.10.2023г. върху неплатена главница 39 458,77 лв. по
Вариант 1 изчислената законна лихва е 6 741,20 лв. За периода 03.10.2023г.-
09.01.2024г. върху неплатена главница 39 458,77 лева по Вариант 1
изчислената законна лихва е 1 430,28 лв. За периода 22.03.2022г.-02.10.2023г.
върху неплатена главница 39525,96 лева по Вариант 2 изчислената законна
лихва е 6 752,68 лв. За периода 03.10.2023г.-09.01.2024г. върху неплатена
главница 39 525,96 лева по Вариант 2 изчислената законна лихва е 1432,72 лв.
Вещото лице е отразило, че при забава в плащанията частта от вноската,
представляваща просрочена главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта,
както е изложено в табличен вид. Последното извършено от
кредитополучателя плащане по кредита е на 12.05.2023г., с което е погасена
частично главница в падеж 22.03.2022г. и лихва със същата падежна дата.
След обявяване предсрочната изискуемост на кредита са постъпили 2
плащания в размер на 515 лв. и 501.40 лв. В открито съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че за ответника по-
изгоден вариант е Приложение 1, които условия банката е приложила.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
От гореописаните ангажирани по делото писмени доказателства, чиято
автентичност не е оспорена, по категоричен и безспорен начин се установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за банков
4
потребителски кредит между „БАНКА ДСК" АД и ответника като
кредитополучател. От изцяло кредитираното от съда заключение по съдебно-
счетоводната експертиза като неоспорено от страните, обективно и
компетентно дадено, се установи и усвояването, респективно реалното
предоставяне на заемната сума.
Настоящият съдебен състав достига до извод, че в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е допусната техническа грешка с
посочването на дата на сключването на договора за кредит 25.01.2028г. вместо
19.09.2019г. Съобразно тълкувателното решение на ВКС за заповедното
производство, редовността на заявлението може да се извлече и от документа
по чл. 417 ГПК. В случая в извлечението от счетоводни книги е посочена
коректната дата на сключване на договора за кредит – 19.09.2019г., която е
съответна на датата, посочена в самия представен договор за кредит за текущо
потребление.
Изпълнявайки служебното си задължение да следи за неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, настоящият съдебен състав намира,
че договорът е сключен в изискуема форма.
По предсрочната изискуемост: т.18.2 ОУ предвижда при допусната
забава в плащанията над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата да
става предсрочно изискуем. Касае се за нормативно предвидено в ЗКИ право
на банката при неизпълнение от страна на кредитополучателя да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Видно е от извлечението счетоводни книги
на банката, както и от заключението на вещото лице, че след дъжимите вноски
за м. март 2022г. липсват извършени плащания по договора за кредит от
страна на кредитополучателя, при което към м. 10.2023г. е налице
предвиденото в т.18.2 ОУ основание за кредитора да предприеме действия по
обявяване на предсрочната изискуемост. Представената покана-уведомление
от кредитора и доказателства за връчването й чрез ЧСИ Р. М. по реда на чл. 46
ГПК, съдът намира за редовно оформена съгласно изискванията на ЗЧСИ и
ГПК, което дава основание да се приеме, че банката е упражнила надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем към 03.10.2023г. и са
удовлетворени изискванията на т.18 от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г.
ОСГТК на ВКС.
Съобразно т. 2 от ТР 3/27.03.2019 г. по т.д. 3/2017 г. ОСГТК на ВКС,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит, следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че за периода до настъпване на
предсрочна изискуемост, размерът на вземането се определя по действалия до
този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.
С оглед гореизложеното, искът за главница е доказан по основание,
както и в претендирания размер от 39 458.77 лв. и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 12.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Възнаградителната лихва се претендира допустимо за период до датата
на настъпване на предсрочната изискуемост. Макар настоящият съдебен
състав да отчита неяснота за потребителя в договорните клаузи досежно
условията за изменение на лихвения процент, от заключението на вещото лице
5
се установява, че до датата на настъпване на предсрочната изискуемост, която
е крайният момент на претенцията, банката не е прилагала по-висок процент
на възнаградителната лихва спрямо първоначално договорения от 5 %.
Напротив, считано от 15.01.2020г. е прилаган по-нисък лихвен процент,
респективно по-изгоден за потребителя, поради което липсват основания да се
приеме приложение на неравноправен подход от страна на кредитора. Поради
това, искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен за посочения в
Приложение 1 от експертизата размер, съвпадащ с претендирания, а именно 2
966.24 лв. за периода 22.03.2022г. до 02.10.2023г.
По отношение на претендираните вземания за лихвени надбавки
забава, в процесния случай приложение намират разпоредбите на чл. 33 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, съгласно които при забава на
кредитополучателя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава /наказателната
лихва/ не може да надвишава законната лихва. Видно е от заключението на
вещото лице, че и в двата варианта на изчисления, законната лихва за първия
период 22.03.2022г. – 02.10.2023г. в пъти надвишава претендираната сума от
553.97 лв., а за периода 03.10.2023г. до 09.01.2024г. във възприетия от съда
вариант 1 на изчисленията, размерът на законната лихва е равен на
претендирания от ищеца. Изложеното налага исковете за обезщетения за
забава да бъдат уважени в претендираните размери за заявените периоди.
Възражението на ответника за погасяване на исковете по давност е
неоснователно, тъй като първата падежирала вноска за главница и най-
ранната дата по претенциите за акцесорни вземания е 22.03.2022г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от която дата се считат
предявени исковете по чл. 422 ГПК, е подадено 12.01.2024г., при което
давностните срокове по чл. 110 ЗЗД и чл. 111, б. „в“ ЗЗД не са изтекли.
Досежно заявената сума, представляваща разходи по изискуем кредит
от 120 лв., в уточняващата си молба ищецът е заявил тази сума на основание
чл.17 от договора за кредит и приложената тарифа за такси, т.е. по същество я
претендира като уговорена такса. Макар същата да е предвидена в подписната
от ответника тарифа за таксите на банката, настоящият съдебен състав
съобразява, че таксата е начислена единствено поради неизпълнение на
задължението на длъжника за заплащане на договорените суми в срок.
Липсват твърдения таксата да е уговорена за насрещна допълнителна услуга,
поради което не би могло да се приеме, че същата попада в приложното поле
на чл.10а, ал.1 ЗПК. Касае се за уговорено в договора между страните
обезщетение при неизпълнение, което по своята правна природа представлява
неустойка, независимо от използваната в тарифата терминология. Макар и
описаните плащания да са наименовани „такси”, това задължение не
съответства на допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а
представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато
неизпълнение на договорно задължение. С определяне на такова плащане по
същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК /предвиждащ при забава
потребителят да дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля
законна лихва/ и се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Претендирането на
неустойка във фиксиран размер кумулативно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, противоречи на императивна норма на чл. 33 ЗПК, поради
което този иск подлежи на отхвърляне. За пълнота следва да се отбележи, че
неясно остава защо в представената фактура от ЧСИ на стойност 60 лв. са
6
начислени двукратно такси за изготвяне и връчване на покана и извършване
на справки за длъжника и неговото имущество по повод връчването на
уведомлението за предсрочна изискуемост.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане, представените
доказателства и списък на разноски и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от 2 963.18 лв., от които
2025.12 лв. разноски за исковото производство за заплатена държавна такса,
депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение и 938.06 лв.
разноски за заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед отправеното искане
и представения договор за осъществена безплатна правна помощ от адвоката
на ответника, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адв. К. Т. адвокатско възнаграждение в размер от 4.05 лв.
За база за изчисление на адвокатското възнаграждение съдът определя сумата
от 1500 лв., която намира за съответна на фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Б. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, дължи на
ищеца „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, следните суми по Договор за
кредит за текущо потребление, сключен между страните на 19.09.2019 г., а
именно: 39 458.77 лв. /тридесет и девет хиляди четиристотин петдесет и осем
лева и седемдесет и седем стотинки/ главница; 2 966.24 лв. /две хиляди
деветстотин шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/
възнаградителна лихва за периода от 22.03.2022 г. до 02.10.2023 г .; 553.97
лв. /петстотин петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ лихвена
надбавка за забава за периода от 22.03.2022 г. до 02.10.2023 г.; 1430.28 лв.
/хиляда четиристотин и тридесет лева и двадесет и осем стотинки/ лихвена
надбавка за забава за периода от 03.10.2023 г. до 09.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 795/15.02.2024 г. по ч. гр. д.
№ 1753/2024 г. по описа на Районен съд – Варна., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за заплащане на сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/
разходи по изискуем кредит, на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, да
заплати на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 2 963.18 лв. (две
хиляди деветстотин шестдесет и три лева и осемнадесет стотинки),
представляваща сторени в исковото производството и в заповедното
производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
7
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, да заплати на адв. К. Т. от
ВАК, с адрес ****, сумата от 4.05 лв. /четири лева и пет стотинки/ адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8