О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 941
24.06.2020г,
гр.Пловдив
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа докладваното от
съдията Рабчева в.ч.гр.д.№ 900/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278,
ал.1 и сл. ГПК.
Делото е
образувано по частна жалба вх.№ 13986/ 03.06.2020г. по описа на ПОС от В.С.К. ***,
чрез пълномощника си адв.Д.Б.,*** против Определение № 2111/ 17.02.2020г. по
гр.д.№ 14265/ 2018г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с., с което е прекратено като
недопустимо производството по делото, с
което е поискано от съда да признае за установено, че дължи на Банка ДСК ЕАД сумата от 690,52 лева, съставляваща главница по договор за кредитна карта
от 11.03.2014 г., ведно със законна
лихва, считано от 07.12.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 260, 76 лева редовна лихва за периода 11.03.2014 г. до 07.12.2016 г., и сумата от 0,50 лева санкционираща лихва за периода от 11.03.2014 г. до 07.12.2016 г. и сумата 175,29 лева заемни такси, съдебни разноски по делото в размер
на 25,00 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ. По
изложени доводи и оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното
определение и връщане на първоинстанционния съд
за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия. Депозирано
е особено искане за присъждане на възнаграждение на проц.представител на
жалбоподателката на основание чл.38 ЗА в размер по НМРАВ в размер на 240 лева,
както и на жалбоподателката направените разноски за ДТ в размер на 15 лева за
настоящото производство.
Постъпил е писмен отговор по
частната жалба от ответника по нея от „Банка ДСК“ ЕАД, чрез гл.юриск.В.Т., в
който отговор се оспорва основателността на частната жалба по изложени
съображения, като се възразява и по особеното искане на жалбоподателката.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Образуваното първоинстанционно гр.д.№ 14265/ 2018г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с. е по предявен
от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземания спрямо длъжницата
В.С.К. ***,
за които в заповедно производство по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 16877/ 2016г. по
описа на ПРС - ХХІІ гр.с. е издадена ЗНИ и изпълнителен лист.
За да прекрати образуваното
производство по делото като недопустимо районният съд е констатирал, че както в
заповедното производство, така и в настоящото производство по делото по чл.422 ГПК, е представено Споразумение между заявителя/ищец и длъжника/отметник, сключено
на 09.02.2017г., в което изрично било посочено на 09.12.2016г. банката се е
сдобила с изпълнителен лист , издаден въз основа на ЗИ № 9814/ 09.12.2016г.,
поради което на тази именно дата длъжника В.К., която лично е подписала
споразумението, е станало известно за издадената ЗИ и ИЛ и от тази дата
започнал да тече срокът за възражение. При тези констатации е прието, че срокът
за възражение е изтекъл за длъжника на 23.02.2017г., поради което подаденото на
10.07.2018г. възражение е недопустимо, следвало е да бъде върнато, както и
поради това образуваното производство по чл.422, ал.1 ГПК прекратено също като
недопустимо.
С частната жалба са формулирани
доводите за наличие на правен интерес от обжалване на посоченото определение на
РС поради това, че с постановяването му остава в сила издадената ЗНИ; не се
оспорва обстоятелството, че издаденият първообразен и дубликат на ИЛ не са
приведени в изпълнение чрез образуване на изп.дело; по спорния въпрос относно
момента, от който следва да тече срокът за подаване на възражение против ЗНИ по
чл.414, ал.1 ГПК жалбоподателят мотивира довода, че същият е следва да тече от
връчване на ПДИ от СИ; обстоятелството и моментът на узнаване за съществуването
на ЗНИ без получаване по официален ред ПДИ, е ирелевантно и има отношение
единствено в производството по чл.423 ГПК; извършва се позоваване на съдебна
практика - Решение № 235/ 24.10.2019г.
по гр.д.№ 770/ 2019г. по описа на ВКС – ІV гр.отд.
Жалбата е основателна, вкл. по
доводите, формулирани в частната жалба.
Заповедното производство се характеризира с
висока степен на формалност, вкл. производството по чл.417 ГПК, което се
регулира от редица формални процесуални правила, спазването на които е условие
за издаване на ЗНИ и завършване на производството чрез връчването на ЗНИ на
длъжника. В тази насока процедурата по връчване на издадената ЗНИ е законово
регламентирана с изричната разпоредба на чл.418, ал.5 ГПК, която процедура в конкретния случай безспорно не е проведена
поради липса на инициирано от кредитора изпълнително производство. Независимо
от това обаче наличието на установени с нарочно издадена ЗНИ и ИЛ не лишава от
правен интерес длъжника за оспорване на вземането/ нията. Процесуалната форма на този етап от развилото
се производство е подаване на възражение по реда на чл.414, ал.1 ГПК, срокът за
което не се явява започнал да тече поради липса на условие за изпращане на ПДИ
от СИ с приложение на издадената ЗНИ и ИЛ. С оглед на това и при отчитане на
съществуващата съдебна практика в тази насока обжалваното определение следва да
се отмени като незаконосъобразно, като делото се върне на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателката следва да се присъдят направените
разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатена ДТ в размер на 15
лева.
На основание чл. 38 ЗА
и пар.2а ДР на НМРАВ на процесуалния
представител на жалбоподателката следва да се присъди адвокатско възнаграждение
с включване на ДДС, възлизащо в общ
размер на 240 лева.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр.І във вр.с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 2111/ 17.02.2020г. по гр.д.№ 14265/ 2018г. по
описа на ПРС – ХІІІ гр.с., с което е прекратено като недопустимо производството по делото, в което е поискано от съда да
признае за установено, че В.С.К. *** дължи на Банка ДСК ЕАД
сумата от 690,52 лева, съставляваща
главница по договор за кредитна карта от 11.03.2014 г., ведно със законна лихва,
считано от 07.12.2016 г. до окончателното
плащане, сумата от 260, 76 лева редовна лихва за периода 11.03.2014 г. до 07.12.2016 г., и сумата от 0,50 лева санкционираща лихва за периода от 11.03.2014 г. до 07.12.2016 г. и сумата 175,29 лева заемни такси, съдебни разноски по делото в размер
на 25,00 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
ВРЪЩА делото на Пловдивски
районен съд – ХІІІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Осъжда «Банка ДСК» ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на В.С.К., ЕГН: **********
*** сумата 15 лева / петнадесет лева/ разноски за въззивната инстанция за ДТ.
Осъжда «Банка ДСК» ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Д.Г.Б. с личен номер **********, на
основание чл.38, ал.2 ЗА и пар.2а от ДР на НМРАВ сумата 240 лева / двеста и
четиридесет лева/ - адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: