Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2529 20.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16421
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против И.Г.В., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за
отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ......, ул. ....... №........ имал качеството на клиент
на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми
за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи
условия договор за покупко - продажба, дружеството доставило топлинна
енергия на стойност 1452,72 лв. през
периода 01.11.2017 г. – 30.09.2018 г., която не била платена. Предвид забавата,
се дължала и сумата от 132,42 лв. - обезщетение за забава за периода 03.01.2018
г. – 15.05.2019 г.
Поради липса на плащане, ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
4046/17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 7602/19 г. на ПРС, XIV гр.с., връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК,
при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите претенции в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Твърди, че след образуване на
заповедното производство, на 31.05.2019 г. ответникът извършил частични
плащания, поради което в настоящия процес се претендира за установяване на: 1283,88 лева - главница за периода
01.11.2017 г. – 30.09.2018 г.; 132,42
лева - обезщетение за забава за периода 03.01.2018 г. – 15.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в
съда - 16.05.2019 г. до погасяването.
Претендира разноските в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор, макар исковата молба и приложенията към нея да са редовно
връчени лично. Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената
призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 3973/15.04.2020 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 29.06.2020 г. ответникът
не се е явил, не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не
се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От
писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото
решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени,
но отчасти, като се съобрази представената справка от ищеца за допълнително
извършени в хода на настоящия процес
/след предявяване на ИМ/ плащания от ответника. Така, искът за главница
е основателен до размера от 1040,72 лева за периода 01.03.2018 г. – 30.09.2018
г., като за разликата до първоначалния размер от 1283,88 лева и за периода
01.11.2017 г. – 28.02.2018 г. – ще бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в
хода на процеса. Обезщетението за забава не е платено, поради което сумата се
дължи изцяло и ще бъде установена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за сторени такива в
размер на 75 лева – платена ДТ. Претендира се и юрк. възнаграждение, което
следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12
на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 31,70 лева – ДТ и 50
лева – юрк. възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от НЗПрП, предвид едностранния характер на
производството и липсата на фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.Г.В., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1040,72 лева - главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.03.2018 г. – 30.09.2018
г. за обект на потребление, находящ се в гр. ......, ул. ....... №........, с
ИТН: .......; 132,42 лева -
обезщетение за забава за периода 03.01.2018 г. – 15.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда - 16.05.2019 г. до окончателното погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над посочената сума до първоначално претендираната от 1283,88 лева и
за периода 01.11.2017 г. – 28.02.2018 г., като погасен чрез плащане в хода на
процеса, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 4046/17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 7602/19 г. на ПРС, XIV гр.с.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми:
общо 81,70 лева /осемдесет и един
лева и седемдесет стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7602/19
г. на ПРС, XIV гр.с. и общо 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ -
разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ МИХАЕЛА БОЕВА
Вярно с оригинала!
ММ