Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Л. 22.10.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Мария Каралашева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №132 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази :
Производството
е за съдебна делба във фазата по извършването й.
Решението,
с което е допусната съдебната делба на процесните
имоти, определен обема на делбената маса и правата на
страните, е влязло в законна сила на 11.08.2020 год.
В
първото по делото заседание след допускане на делбата съделителката
И.Н.С., на основание чл.349, ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК, е заявила претенция
за възлагане в нейн дял на допуснатите до делба недвижими
имоти от т.3 до т.7, всички находящи се в с.Б., О.-гр.Л..
От
своя страна съделителят Л.Н.П. също е направил
претенция за възлагане на имотите по т.4, 5, 6 и 7, всички находящи
се в с.Б., О.-гр.Л. в негов дял, по реда на чл.349, ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК.
Налице
е и претенция по сметки от страна на ищцата И.Н.С. срещу ответника Л.Н.П., на
основание чл.346 от ГПК в размер на сумата 2 215,40 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от
25.09.2020 год. до окончателното издължаване.
Съдът
е сезиран и с претенция по реда на чл.346 от ГПК и от ответника Л.Н.П. против
ищцата И.Н.С. в размер на сумата 3 000 лева, впоследствие с допълнителна молба вх.№261362/01.10.2020
год. прецизирана на 3 500 лева за заплатени консумативи и данъци за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.13.5.3 от кадастралната
карта, както и за сумата от 4 000 лева за извършените в апартамента
подобрения и направения основен ремонт или половината от тази сума 2 000
лева.
С
протоколно определение от 25.09.2020 год. съдът е приел за съвместно
разглеждане претенциите на съделителите за възлагане на имотите в реален дял,
както и претенциите им по сметки.
Ищцовата страна, чрез пълномощника си моли съда да
постанови решение, с което да постави в нейн дял
всички сгради на имота в с.Б., О.-гр.Л. където тя е живяла заедно с родителите
си до смъртта им. По отношение на
претенцията на ответника за поставяне в негов дял на пристройките в с.Б.,
О.-гр.Л. без да предявява претенции за основната, счита, че това е недопустимо.
Моли съдът да уважи и претенцията й по сметки и да отхвърли претенцията по
сметки на ответника. моли за присъждане и на направените в делбеното
производство съдебно-деловодни разноски.
Пълномощникът
на ответника от името на доверителя си моли съда да уважи молбата му и да
постави в негов дял имота в с.Б., О.-гр.Л.
както и да уважи претенцията му по сметки. Моли съда да отхвърли претенцията по
сметки на ищцата. Има претенция за присъждане и на сторените в делбеното производство разноски.
С
оглед предмета на спора и за правилното решаване на делото, по реда на чл.195,
ал.1 ГПК, съдът е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза с
вещо лице Д. Нешева, с конкретно поставени задачи, която кредитира само в
частта относно пазарната стойност на имотите и стойността на претенцията по
сметки на ищцата.
Съобразното
влязлото в сила решение по първата фаза на делбата под №245/17.07.2020 год. същата
е допусната на два равни дяла по един за всеки един от двамата съделители.
ПО
ДЕЛБАТА НА ДОПУСНАТИТЕ ДО ДЕЛБА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И НА ДВИЖИМАТА ВЕЩ.
В
първоначално постъпилото по делото становище вх.№261645/12.10.2020 год.
Гл.архитект на О.-гр.Л. изтъква, че самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 43952.506.13.5.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Л. представлява апартамент с площ 76,26 кв.м. с прилежащи части : маза и
идеални части от общите части на сградата. Разположен е в УПИ I на кв.4
по действащия устройствен план на гр.Л. и
представлява неподеляем недвижим имот. Относно сграда
с идентификатор 02935.501.605.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Б. е еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 61 кв.м.
Намира се на адрес : с.Б., ул.“Г.Д…….“№…. и представлява поделяем
недвижим имот, от който могат да бъдат обособени самостоятелни части,
отговарящи на изискванията на чл.203, ал.1 от ЗУТ.
С последващо
становище вх.№263111/19.07.2021 год. Главният архитект на О. Л. прецизира
първоначално даденото си становище, че жилищна сграда с идентификатор
02935.501.605.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., О.-гр.Л.
намираща се на адрес : с.Б., О.-гр.Л. двуетажна, със застроена площ 61 кв.м.
представлява неподеляем поземлен имот, от който не
могат да бъдат обособени самостоятелни обекти, отговарящи на изискванията на
чл.203, ал.1 от ЗУТ за обособяване на отделни дялове в самостоятелни обекти без
значителни преустройства.
Съдът
е длъжен да спомене, че способите за прекратяване на съсобствеността са
следните : чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК, посредством теглене на
жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ
е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите
и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите.
В
конкретният казус съдът е приел за разглеждане в делбеното
производство претенцията и на двамата съделители И.Н.С.
по чл.349, ал.2 от ГПК за поставяне в нейн дял на имотите
находящи се в с.Б., О.-гр.Л. /от т.3 до т.7 на
решението, с което е допусната делбата/ и на съделителя
Л.Н.П., на основание чл.349, ал.2 от ГПК за имотите по т.4, 5, 6 и 7 на
решението, с което е допусната делбата.
Съгласно
разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. По делото
няма спор, че страните се явяват преки законни наследници /низходящи/ на Н.Л.П.,***,
починал на 04.02.2013 год. и на К.И.П., б.ж. на с.Б., О.-гр.Л. починала на
04.09.2010 год.
Спорно
по делото е кой от двамата наследници на общите наследодатели е живял в с.Б., О.-гр.Л.
към момента на откриване на наследството и
дали притежава друго жилище. За целта е представено писмо
вх.№263370/24.08.2021 год. на О.-гр.Л. от което е видно, че след направена
справка в Национална база данни е установено, че лицето И.Н.С. е с постоянен и
настоящ адрес *** от дата 20.10.2005 год. и дата 06.12.2000 год. и няма адресна
регистрация в чужбина.
От
своя страна ответникът също е представил декларация с нотариална заверка на
подписите рег.№1390/28.09.2020 год. на Младен Дойнов, Нотариус в район РС-гр.Л.
с рег.№173 на НК, в която е декларирал, че настоящият му адрес е в с.Б., О.-гр.Л.
ул.“Г.Д.“№116. На този адрес е жилището, в което живее, което е единственото му
жилище и това е адресът му за кореспонденция. Този факт се установява и от
удостоверение за настоящ адрес изх.№71/10.08.2020 год. на Населено място-с.Б., О.-гр.Л.
от което е видно, че Л.Н.П. има заявен последен настоящ адрес *** от дата
10.08.2020 год.
На
въпроси, зададени им по реда на чл.176, ал.1 от ГПК в съдебно заседание от
25.09.2020 год. ищцата уточни, че постоянният й адрес е в гр.Л. ул.“Б.М.“№214,
вх.“Б“, ет.1, ап.2, а настоящият й адрес в момента е в с.Б., О.-гр.Л. където
живее от 2000 год., откакто е разведена със съпруга си. От този момент живее в
с.Б. с родителите си.
Ответникът
на въпроси, зададени му по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, в същото съдебно
заседание, отговори на съда, че неговият постоянен адрес ***, в пристройката
живее от около 4 години.
Съдът
след като извърши констатации от личните карти на страните в съдебно заседание
от 25.09.2020 год. действително констатира, че постоянният адрес по лична карта
и на ищцата и на ответника е в гр.Л. ул.“Б.М.“№214, вх.“Б“, ет.1, ап.2.
С
представена като доказателство по делото декларация с нотариална заверка на
подписите рег.№2308/28.09.2020 год. на Н.Х., Нотариус в район РС-гр.Л. с
рег.№139 на НК, съделителката И.Н.С. е декларирала,
че към датата на изготвяне на тази декларация не притежава други недвижими
имоти с жилищен характер освен получените по наследство от покойните й родители
и наследодатели Н.Л.П., б.ж. на с.Б., починал на 04.02.2013 год. и К.И.П., б.ж.
на с.Б., починала на 04.09.2010 год. : ½ идеална част от апартамент в
гр.Л. съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.13.5.3
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Л. одобрени със заповед
№РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес гр.Л. ул.“Б.М.“№214, вх.“Б“,
ет.1, ап.2, намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор 43952.506.13.5 с
брой надземни етажи 6 с предназначение жилищна сграда, многофамилна,
разположена в поземлен имот 439952.506.13, с предназначение на самостоятелния
обект жилище, апартамент, с площ 76,26 кв.м. и ½ идеална част от жилищна
сграда в с.Б., О.-гр.Л. съставляваща сграда с идентификатор 02935.501.605.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., О.-гр.Л. одобрени със
заповед №РД-18-42/24.07.2006 год. на ИД на АГКК с адрес : с.Б., ул.“Г.Д.“№116, разположена
в поземлен имот 02935.501.605 със застроена площ 61 кв.м., брой надземни етажи
2, брой подземни етажи – няма данни, с предназначение жилищна сграда –
еднофамилна.
Тези
обстоятелства се потвърждават не само от обсъдените по-горе писмени доказателства,
но и от ангажираните по делото гласни доказателства на св.Х.Х.,
който познава страните, тъй като живее в с.Б., О.-гр.Л. на 50 м. от тяхната
къща С баща им си услугвали, като той все ме казвал,
че имота в с.Б., О……-гр.Л. е за дъщерята, а в гр.Л. за К….. – дъщерята на Л..
От показанията на този свидетел се разбира, че И. дошла в с.Б. през 200 год, тъй като знаел, че се е развела със съпруга си и дошла
с децата си да живее в с.Б.. И майка й и баща й живеели там. Майка й починала
през 2010 год., като дъщеря й И. се грижила за нея и я водела по болници в
гр.Плевен. Л. се появил в с.Б. преди 3-4 години. След като починала майка й И.
останала в къщата при баща си и след като починал и той пак си останала в с.Б..
За погребението на баща си се погрижила И. и всичко тя ръководила. И. ходила в
чужбина да гледа внучето на сина си, но багажът й е бил винаги в къщата в с.Б..
И. още живеела там. Л. не е живял в къщата. Сметките за имота е плащала И.,
като свидетелят уточни, че тя не е ходила в апартамента в гр.Л..
Свидетелката
Д.А., която е съученичка на И., от първи клас заяви, че познава родителите й от
дълги години. Уточни, че И. живее в с.Б., като лично тя е ходила там след абитурентския им бал през 1988 год. По думите й И. отишла
постоянно да живее в с.Б. през 2000 год., след като се развела с мъжа си.
Отишла в къщата, заедно с децата си. От показанията на тази свидетелка се
установи, че през 2010 год. починала майката на И., като И. я гледала и се
грижила за нея, купувала й лекарства и всичко каквото трябва. По това време И.
живеела в с.Б. и сага също е там, тъй като нямала друго жилище. По това време
не е виждала Л. в с.Б.. През 2013 год. починал бащата на И., като свидетелката
през м.септември същата година се разделила със съпруга й, поради което
помолила И. да живее при нея. И. я приела при нея, където живяла до м.април
2017 год. в с.Б.. По това време Л. не е живял там. Минавал е, но никога не е
оставал в къщата. Живеели тримата – тя, И. и малкият син на И.. След като
свидетелката напуснала къщата в с.Б., Л. е дошъл и се е настанил в постройката.
След 2017 год. е ходила в с.Б., със сина си, защото правили ремонт на плочките
По фасадата на къщата също е правен ремонт, като Л. не е участвал.
Показанията
на двамата свидетели Христов и Александрова съдът кредитира с доверие, като
непротиворечащи и напълно съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства. Що се отнася до показанията на св.Велислав Симеонов, който е син
на ищцата и племенник на ответника, съдът приема, че не следва да ги обсъжда
предвид близките му родствени отношения и с двете страни по казуса /чл.172 от ГПК/, а показанията на св.Петков и Кръстев съдът счита, че са изолирани и
некореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка, поради което и
не намира за нужно да ги кредитира.
След
като липсват доказателства към настоящият момент съделителката
И.Н.С. да има друго жилище, което да е изключително нейна собственост, то съдът
съобразявайки й липсата на възлагателна претенция от
страна на ответника приема, че се касае за неподеляем
имот, като съделителката И.Н.С. отговаря на
законовите изисквания на чл.349, ал.2 от ГПК, поради което и процесният имот, представляващ Сграда с идентификатор
02935.501.605.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б., О……-гр.Л. О…..-гр.Л. одобрени със заповед
№РД-18-42/24.07.2006 год. на ИД на АГКК с адрес : с.Б.-5567, ул.“Г.Д.“№116,
разположена в поземлен имот 02935.501.605 със застроена площ 61 кв.м., брой
надземни етажи 2, брой подземни етажи – няма данни, с предназначение – жилищна
сграда – еднофамилна, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма,
следва да бъде поставен в нейн дял.
По
отношение на допуснатите до делба Сгради с идентификатори 02935.501.605.1; 02935.501.605.2;
02935.501.605.3; 02935.501.605.4 и 02935.501.605.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б., О…..-гр.Л. О…..-гр.Л. одобрени със Заповед
№РД-18-42/24.07.2006 год. на ИД на АГКК с адрес : с.Б.-5567, ул.“Г.Д.“№116,
разположена в поземлен имот 02935.501.605, съдът счита, че те следва да се
предоставят на съделителката И.Н.С., предвид факта,
че се касае за сгради на допълващо застрояване – чл.20, ал.3, чл.41, ал.1 от ЗУТ и тъй като имат обслужващ характер спрямо основното застрояване и не
представляват самостоятелни обекти, подлежащи на делба отделно от сградата на
основното застрояване. В такъв случай както спомагателните постройки, така и
дворното място не могат да се отделят в самостоятелен дял, а следват основния
жилищен имот, като в този смисъл съдът съобрази Решение №89 от 12.07.2019 год.
по гр.д.№3607/2018 год. на ВКС, I ГО.
Следователно изхождайки от практиката на ВКС по цитираното по-горе
решение и след като съдът поставя в дял на ищцата Сграда с идентификатор
02935.501.605.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б., О.-гр.Л. Област-гр.Л. одобрени със заповед
№РД-18-42/24.07.2006 год. на ИД на АГКК с адрес : с.Б.-5567, ул.“Г.Д.“№116,
разположена в поземлен имот 02935.501.605 със застроена площ 61 кв.м., брой
надземни етажи 2, брой подземни етажи – няма данни, с предназначение – жилищна
сграда – еднофамилна, стар идентификатор - няма, номер по предходен план -
няма, тъй като именно тя е сезирала съда с възлагателна
претенция за този имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, то счита, че и
останалите сгради следва да се поставят в нейн дял.
Претенцията на ответника, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, за възлагане
на имотите, допуснати до делба с влязло в сила решение №245/17.07.2020 год. по
гр.дело №132/2020 год. по описа на РС-гр.Л. по т.4, 5, 6 и 7 следва да се
остави без уважение, тъй като по делото се установи по безпорен
начин, че той не отговаря на законовите изисквания на чл.349, ал.2 от ГПК – не
е живял в с.Б., О.-гр.Л. към момента на откриване на наследството на
наследодателите Н.Л.П., б.ж. на с.Б., починал на 04.02.2013 год. и К.И.П., б.ж.
на с.Б., починала на 04.09.2010 год., а и възлагателната
му претенция не се отнася до неподелям жилищен имот, а до сгради на допълващо
застрояване към основния жилищен имот, за който Л.П. не е сезирал съда с възлагателна претенция при условията на чл.349, ал.2 от ГПК.
По
отношение на допуснатия до делба имот в гр.Л. и бетонова гаражна клетка в гр.Л.
/т.1 и т.2 на решение №245 от 17.07.2020 год. по гр.дело №132/2020 год. по
описа на РС-гр.Л./ нито един от съделителите не е
сезирал съда с претенция за възлагане, но изхождайки от основния принцип при
извършване на делбата е този, залегнал в чл.69, ал.2 от ЗН, според който когато
е възможно, всеки от съделителите следва да получи
дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари, то счита, че
най-целесъобразно е предвид наличието на повече делбени
имоти, уравнението на деля на съделителя Л.П. да се
извърши с имот, а именно чрез поставяне в негов дял на апартамента в гр.Л.
заедно с гаражната клетка, която като местоположение и като предназначение
принадлежи към този имот.
Щом като
се поставят в реален дял на ищцата И.Н.С. процесните недвижими
имоти в с.Б., О.-гр.Л. то следва да се има предвид стойността на същите,
определена от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Според
заключението на вещото лице инж.Нешева пазарната оценка на обектите в с.Б. към
датата на изготвяне на заключението 23.06.2021 год. е в размер общо на сумата 34 008,30
лева, като апартамента в гр.Л. е оценен на 42 260 лева, а на бетоновата
гаражна клетка – 1 100 лева, т.е. стойността на имотите, които съдът ще
постави в дял на ответника е 43 360 лева, като всеки от съделителите има право на дял на стойност 38 684,15
лева. За уравнение на неравенството в дяловете на двамата съделители,
Л.П. следва да заплати на И.С. сумата от 4 675,85 лева. Изплащането на
тази сума следва да стане в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане, на основание чл.349, ал.5 от ГПК. Ако уравнението не бъде изплатено
в този срок, решението за възлагане се обезсилна по
право и имотът се изнася на публична продан. Върху поставените в дял на ответника
имот съделителката И.С. има възможност да поиска
вписването на законна ипотека, съгласно нормата на чл.349, ал.3 от ГПК, до
размера на вземането си спрямо него.
Посочената
по-горе сума за уравнение на дяловете следва да се присъди заедно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното
изплащане, начиная от влизане в сила на решението за
възлагане.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА
ПО СМЕТКИ НА ИЩЦАТА И.Н.С..
Съдът е сезиран
с претенция по сметки в преклузивния срок от съделителката И.Н.С. срещу съделителя
Л.Н.П., при условията на чл.346 от ГПК в размер на сумата 2 215,40 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2020 год.,
изразяваща се в платени от нея данъчни задължения за получените в наследство
недвижими имоти в размер общо на сумата 480,81 лева, от които съделителят Л.П. дължи половината в размер на 240,40 лева,
платени от И.С. консумативи за ел.енергия и вода в имота в с.Б. за последните 3
години в размер общо на сумата 3 600 лева, от които ответника дължи сумата
от 1 800 лева и извършени подобрения в имота в с.Б. върху жилищната
сграда, а именно изпълнена каменна облицовка на жилищната сграда с
идентификатор 02935.501.605.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Б., О…..гр.Л. с площ от 3 кв.м. на обща стойност 350 лева, от които
ответникът дължи половината в размер на 175 лева за периода от 25.09.2017 год.
до 25.09.2020 год. за три години назад. Съдът намира така предявената и приета
за разглеждане претенция по сметки на тази съделителка
за частично основателни и доказана. Като доказателство по делото са представени
приходни квитанции от 03.05.2019 год. и приходни квитанции от 12.12.2019 год. за дължимите данъци и такси по партидите на
наследодателите на страните. Видно от удостоверение изх.№ПД-7596-1/26.10.2020
год. на „ВиК“АД-гр.Л. издадено на името на И.Н.С.,
чрез пълномощника й адв.Д. в уверение на това, че на
името на Н.Л.П. е открита партида №906437, в качеството му на потребител
„услуги ВиК“ в имот с административен адрес ул.“Г.Д.“№116
в с.Б., О….-гр.Л.. В удостоверението е посочено, че към настоящият момент
постъпилите плащания по фактури „изразходвани ВиК
услуги“ с получател Н.Л.П., считано от 04.02.2013 год. са на обща стойност
787,53 лева. Към удостоверението е приложена справка извлечение – разплащания
по упоменатата партида. Истишнността на всички тези
писмени доказателства не бе оспорена най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен от
заинтересованата страна, на основание чл.193, ал.1 от ГПК, което дава основание
на съда да ги приеме за обективни и достоверни и да се позове на тях. По
отношение претенцията за изпълнена каменна облицовка на сградата с
идентификатор 02935.501.605.1 съдът кредитира с доверие не само гласните
доказателства – показанията на св.Д.А., но и заключението на в.л.Нешева, което
е посочило каква е площта й 4,41 кв.м. и е остойностило
нейното изпълнение, че възлиза в размер на сумата 341,20 лева. Претенцията на
ищцата за каменната облицовка е в размер на сумата 350 лева, а в.л. е
изчислило, че възлиза на 341,20 лева, но тъй като не бе направено изменение на
иска по чл.214, ал.1 от ГПК – намаление съдът счита, че следва само в тази му
част да се уважи за по-малката от двете суми в случая 341,20 лева, а не както е
претендирано 350 лева или вместо 175 лева ответникът
следва да заплати 170,60 лева. Следователно ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата 2 211, а за разликата от 4,40 лева до пълния претендиран размер на сумата от 2 215,40 лева
претенцията на ищцата против ответника се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА ПО СМЕТКИ НА ОТВЕТНИКА Л.Н.П..
Този съделител сезира съда с претенция за заплащане на сумата в
размер на 3 000 лева за заплатени консумативи и данъци за самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 43952.506.13.5.3 от кадастралната карта, както и
сумата от 4 000 лева за извършените в апартамента подобнения
и направения основен ремонт или половината от тази сума 2 000 лева.
С
допълнителна молба вх.№261362/01.10.2020 год. е уточнено искането по сметки
срещу ищцата, че е в размер на сумата 3 500 лева, представляваща ½
от 7 000 лева, изразяващо се в конкретно посочени суми за заплащане на
консумативи ел.енергия и вода м имота в гр.Л. за последните три години и
извършени подобрения в имота в гр.Л. на стойност 4 181 лева, от които И.С.
дължи половината в размер на 2 000 лева за основен ремонт на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 43952.506.13.5.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Л. одобрени със заповед №РД-18-10/17.04.2007 год.
на ИД на АГКК с адрес гр.Л. ул.“Б.М.“№214, вх.“Б“, ет.1, ап.2, намиращ се на
първи етаж в сграда с идентификатор 43952.506.13 с брой надземни етажи 6 с
предназначение жилищна сграда, многофамилна, разположена
в поземлен имот 439952.506.13 с предназначение на самостоятелен обект жилище,
апартамент, с брой нива – 1, с площ 76,26 кв.м., заедно с прилежащите части :
маза №21 с площ 5,44 кв.м., заедно с 1.45979 идеални части от общите части на
сградата, както следва : извършено пълно
саниране на апартамента 2018/2019 год. с подмяна на дограма на прозорци и
тераса. заплатено за допълнителна услуга отваряне на прозорците тип „нижица“-4 броя прозореца х 15 лв. общо 60 лева и поставяне
на мрежа против комари на 3 броя прозореца х 40 лв. общо 120 лева. Заради
санирането се е наложил основен ремонт вътре в помещенията; извършен основен
ремонт на апартамента през м.април и май 2019 год., състоящ се в : закупуване и
монтаж на плоскости за таван в кухня 9 кв.м. общо 320 лв.; закупуване и монтаж
на гипсокартон на авана в
хола – 19 кв.м. х 30 лв. общо 570 лева; шпакловка на стените на апартамента и
монтиране на метални ъглови ленти 187 кв.м. х 10 лв. – 1 870 лв.;
боядисване 187 кв.м. х 3 лв. – 561 лв и закупуване,
редене и фугиране на теракот в кухня, коридор и
тоалетна общо 17 кв.м. х 40 лв. – 680 лв.
Съдът
счита, че претенцията по сметки на ответника се явява неоснователна и
недоказана, тъй като са налице неопровержими гласни доказателства – показанията
на св.Христов, св.Александрова, че И.С. не е влизала и дори няма ключ от
апартамента в гр.Л.. Всички свидетели категорично уточниха, че още от 2000 год.
тя е била и продължава за живее в с.Б.. В този смисъл и разходите за
консумативи в апартамента в гр.Л. следва да се понесат от неговите обитатели Лъцезар П. и неговото семейство, тъй като няма данни ищцата
да е обитавала този апартамент
Изцяло
недоказано по основание и размер е и претенцията за извършени подобрения в апартамента
в гр.Л. защото по делото не бяха представени каквото и да е писмени доказателсва – фактури, разписка, от които да е видно каква
е стойността на закупените и вложени материали. Не бяха ангажирани и гласни
доказателства, от които да се установи какви точно подобрения в имота в гр.Л.
са направени. Не е установен какъв е точния размер на пизвършените
ремонтни дейности, а и ответниът в хода на процеса не
уточни за какъв ремонт се касае – необходим, неотложен или текущ и взел ли е
предварителното съгласие за това от ищцата. Това дава основание на съда да
отхвърли претенция на ответника против ищцата с правно основание чл.346 от ГПК,
като изцяло неоснователна и недоказана.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по въпроса
за сторените от страните разноски. Искане за присъждане на разноски са
направени от пълномощниците и на двете страни.
Само
за пълнота на мотивите на решението, съдът намира за необходимо, че следва да
даде отговор на въпроса : Дължат ли се съдебно-деловодни разноски на ищцовата и на ответната страна съгласно правилата на чл.78,
чл.80, чл.355 от ГПК и ако се дължат такива в какав
размер и за кои разходи? Отговорът на въпроса дължат ли се разноски в делбеното производство, се съдържа както в разпоредбата на
чл.355 от ГПК, така и в Определение №282/19.12.2016 год., постановено от ВКС по
гр.дело №2107/2016 год., I г.о., ГК, в което се приема, че общото правило на
чл.78, ал.1 от ГПК за разпределение на разноските съобразно изхода на спора не
се прилага в производството за делба предвид двойното качество на всяка страна
/ищец и ответник/. Този довод касационната инстанция намира за частично верен,
но за производството пред районният съд като първа инстанция, където
необходимите за движението на делото по делбата и ликвидирането на
съсобствеността разноски, когато съделителите не
спорят относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се
понасят от тях във втората фаза съразмерно дела им, съобразно установеното в
чл.355 от ГПК правило. Всички останали разноски по делбения
иск в първоинстанционното производство, каквото е и
това за адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се
понасят от всяка страна така, както ги е направила. Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното правило по чл.355
от ГПК не важи и в следващите фази на делбеното
производство – по обжалване пред въззивна и
касационна инстанция, където разпределението на разноските става по общите
правила на чл.78 от ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС и
по-конкретно Определение №268/08.04.2014 год. по Ч.гр.дело №1308/2014 год. на
IV г.о.; Определение №255/09.10.2013 год. по гр.дело №563/2012 год. на I г.о.;
Определение №47/29.01.2015 год. по Ч.гр.дело №6919/2014 год. на I г.о. и др./.
Тоест налага се извода, че разноски, дори и да са поискани от страните, в
конкретният казус остават за съделителите, така както
са ги сторили.
ПО
ТАКСИТЕ.
Предвид изхода на настоящото делбено
производство и на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните дължи държавна такса в размер
на 4% от стойността на делбения имот, съобразно дела си в съсобствеността,
съответно съделителката И. Сиемонова следва да заплати 1 547,36 лева по
сметка на РС-гр.Л. а съделителя Л.Н.П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Л. 4%
върху стойността на сумата, която получава за уравнение на дяла и на имота,
поставен в негов дял или общо сумата 1 547,36 лева, а също и 100 лева
такса за отхвърляне на молбата за делба, на основание чл.10 от ТДТССГПК. Ищцата
ще следва да заплати и такса по сметка на съда 4 на сто върху признатите с
решението подобрения, на основание чл.10 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК или сумата 88,44 лева.
Водим от изложените дотук съображения, РС-гр.Л.
Р
Е Ш И
:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, по реда на чл.349, ал.2
от ГПК на И.Н.С., ЕГН-********** ***
следният останал й по наследство от наследодателите й Н.Л.П., б.ж. на с.Б., починал на 04.02.2013 г. и К.И.П.,
б.ж. на с.Б., починала на 04.09.2010 год., имот, а именно :
1.Сграда с идентификатор 02935.501.605.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б…., О…..-Л….., О….. Л…., одобрени със заповеде
№РД-18-42/24.07.2006г. на ИД на АГКК с адрес с.Б., п.к.5567, ул.'Т….. Д…….."
№…., разположена в поземлен имот 02935.501.605 със застроена площ 61 кв.м, брой
надземни етажи 2, брой подземни етажи - няма данни, с предназначение
жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен
план-няма.
2. Сграда с идентификатор 02935.501.605.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б.О.Л.О.Л., одобрени със заповеде
№РД-18-42/24.07.2006г. на ИД на АГКК с адрес с.Б., п.к.5567, ул."Г.Д."
№…, разположена в поземлен имот 02935.501.605 със застроена площ 37 кв.м, брой
надземни етажи 1, брой подземни етажи - няма данни, с предназначение друг
вид сграда за обитаване, стар идентификатор няма, номер по предходен план-няма.
3. Сграда с идентификатор 02935.501.605.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Б.О.Л.О.Л., одобрени със заповеде №РД-18-42/24.07.2006г. на ИД на
АГКК с адрес с.Б., п.к.5567, ул."Г.Д." №…., разположена в поземлен
имот 02935.501.605 със застроена площ 21 кв.м, брой надземни етажи 1, брой
подземни етажи - няма данни, с предназначение селскостопанска сграда,
стар идентификатор няма, номер по предходен план-няма.
4. Сграда с идентификатор 02935.501.605.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б.О.Л.О.Л., одобрени със заповеде
№РД-18-42/24.07.2006г. на ИД на АГКК с адрес с.Б., п.к.5567, ул."Г.Д."
№…, разположена в поземлен имот 02935.501.605 със застроена площ 24 кв.м, брой
надземни етажи 1, брой подземни етажи - няма данни, с предназначение
селскостопанска сграда, стар идентификатор няма, номер по предходен
план-няма.
5.Сграда с идентификатор 02935.501.605.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б.О.Л.О.Л., одобрени със заповеде
№РД-18-42/24.07.2006г. на ИД на АГКК с адрес с.Б., п.к.5567, ул."Г.Д."
№…, разположена в поземлен имот 02935.501.605 със застроена площ 44 кв.м, брой
надземни етажи 1, брой подземни етажи - няма данни, с предназначение
селскостопанска сграда, стар идентификатор няма, номер по предходен план-няма.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, по реда на чл.349, ал.2 от ГПК на Л.Н.П., ЕГН-********** *** следният останал му по наследство от неговите наследодатели Н.Л.П., б.ж. на с.Б., починал на 04.02.2013 г. и К.И.П.,
б.ж. на с.Б., починала на 04.09.2010 год., имот, а именно :
1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.13.5.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Л. одобрени със заповед
№РД-18-10/17.04.2007г. на ИД на АГКК с адрес гр.Л…, ул."Б. ……." №…,
вх…., ет…, ап…., намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор 43952.506.13
с брой надземни етажи 6 с предназначение жилищна сграда, многофамилна,
разположена в поземлен имот 439952.506.13, с
предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, с брой нива - 1, с
площ 76.26кв.м, заедно с прилежащите части:маза №1 с площ 5.44 кв.м, заедно с
1.45979% идеални части от общите части на сградата при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 439952.506.13.5.2, под обекта-няма, над
обекта: 439952.506.13.5.6.
2.Бетонова
гаражна клетка, монтирана до жилищен блок.214 в гр….., ул."…".
ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН-********** *** да заплати на И.Н.С., ЕГН-********** *** сумата
4 675,85 /четири хиляди шестотин седемдесет и
пет лева осемдесет и пет стотинки/ за уравнение на дяловете в 6-месечен срок от
влизането в сила на решението за възлагане, на основание
чл.349, ал.5 от ГПК, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
деня на падежа до окончателното изплащане. Ако уравнението
не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът се изнася на публична продан.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на И.Н.С., ЕГН-********** *** да поиска вписването на законна
ипотека върху поставените в дял на Л.Н.П., ЕГН-********** ***
недвижими имоти до размера на вземането си спрямо тях,
на основание чл.349, ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за възлагане в негов дял по реда на чл.349,
ал.2 от ГПК на Л.Н.П., ЕГН-********** *** на имотите Сграда с идентификатор
02935.501.605.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б.О.Л.О.Л.,
одобрени със заповеде №РД-18-42/24.07.2006г. на ИД на АГКК с адрес с.Б.,
п.к.5567, ул."Г.Д." №…, разположена в
поземлен имот 02935.501.605 със застроена площ 37 кв.м, брой надземни етажи 1,
брой подземни етажи - няма данни, с предназначение друг вид сграда за
обитаване, стар идентификатор няма, номер по предходен план-няма; Сграда с идентификатор
02935.501.605.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б.О.Л.О.Л.,
одобрени със заповеде №РД-18-42/24.07.2006г. на ИД на АГКК с адрес с.Б.,
п.к.5567, ул."Г.Д." №116, разположена в поземлен имот 02935.501.605
със застроена площ 21 кв.м, брой надземни етажи 1, брой подземни етажи - няма
данни, с предназначение селскостопанска сграда, стар идентификатор няма,
номер по предходен план-няма; Сграда с идентификатор 02935.501.605.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б.О.Л.О.Л., одобрени със заповеде
№РД-18-42/24.07.2006г. на ИД на АГКК с адрес с.Б., п.к.5567, ул."Г.Д."
№116, разположена в поземлен имот 02935.501.605 със застроена площ 24 кв.м,
брой надземни етажи 1, брой подземни етажи - няма данни, с предназначение
селскостопанска сграда, стар идентификатор няма, номер по предходен план-няма; Сграда с идентификатор 02935.501.605.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б.О.Л.О.Л., одобрени със заповеде
№РД-18-42/24.07.2006г. на ИД на АГКК с адрес с.Б., п.к.5567, ул."Г.Д."
№116, разположена в поземлен имот 02935.501.605 със застроена площ 44 кв.м,
брой надземни етажи 1, брой подземни етажи - няма данни, с предназначение
селскостопанска сграда, стар идентификатор няма, номер по предходен план-няма,
като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН-********** *** да
заплати на И.Н.С., ЕГН-********** *** сумата в
размер на 2 211 /две хиляди двеста и единадесет/ лева претенция по сметки,
на основание чл.346 от ГПК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.09.2020 год., изразяваща се в платени от нея
данъчни задължения за получените в наследство недвижими имоти в размер общо на
сумата 480,81 лева, от които съделителят Л.П. дължи
половината в размер на 240,40 лева, платени от И.С. консумативи за ел.енергия и
вода в имота в с.Б. за последните 3 години в размер общо на сумата 3 600
лева, от които ответника дължи сумата от 1 800 лева и извършени подобрения
в имота в с.Б. върху жилищната сграда, а именно изпълнена каменна облицовка на
жилищната сграда с идентификатор 02935.501.605.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Б., О.-гр.Л. с площ от 3 кв.м. на обща стойност
341,20 лева, от които ответникът дължи половината в размер на 170,60 лева за
периода от 25.09.2017 год. до 25.09.2020 год. за три години назад, а за
разликата от 4,40 лева до пълния претендиран размер
на сумата от 2 215,40 лева ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ищцата И.Н.С., с горните данни против ответника Л.Н.П., с горните данни, като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ приетата
за разглеждане в делбеното производство претенция по
сметки, на основание чл.346 от ГПК, на Л.Н.П., ЕГН-********** *** против И.Н.С.,
ЕГН-********** *** в размер на сумата 3 000 лева за заплатени консумативи
и данъци за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.13.5.3 от
кадастралната карта, както и сумата от 4 000 лева за извършените в
апартамента подобнения и направения основен ремонт
или половината от тази сума 2 000 лева, прецизирана с допълнителна молба
вх.№261362/01.10.2020 год. в размер на сумата 3 500 лева, представляваща
½ от 7 000 лева, изразяващо се в конкретно посочени суми за
заплащане на консумативи ел.енергия и вода м имота в гр.Л. за последните три
години и извършени подобрения в имота в гр.Л. на стойност 4 181 лева, от
които И.С. дължи половината в размер на 2 000 лева за основен ремонт на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.506.13.5.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Л. одобрени със заповед
№РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес гр.Л. ул.“Б.М.“№…, вх.“.“, ет..,
ап.., намиращ се на първи етаж в сграда с идентификатор 43952.506.13 с брой
надземни етажи 6 с предназначение жилищна сграда, многофамилна,
разположена в поземлен имот 439952.506.13 с предназначение на самостоятелен
обект жилище, апартамент, с брой нива – 1, с площ 76,26 кв.м., заедно с
прилежащите части : маза №21 с площ 5,44 кв.м., заедно с 1.45979 идеални части
от общите части на сградата, както следва
: извършено пълно саниране на апартамента 2018/2019 год. с подмяна на
дограма на прозорци и тераса. заплатено за допълнителна услуга отваряне на
прозорците тип „нижица“-4 броя прозореца х 15 лв.
общо 60 лева и поставяне на мрежа против комари на 3 броя прозореца х 40 лв.
общо 120 лева. Заради санирането се е наложил основен ремонт вътре в
помещенията; извършен основен ремонт на апартамента през м.април и май 2019
год., състоящ се в : закупуване и монтаж на плоскости за таван в кухня 9 кв.м.
общо 320 лв.; закупуване и монтаж на гипсокартон на авана в хола – 19 кв.м. х 30 лв. общо 570 лева; шпакловка
на стените на апартамента и монтиране на метални ъглови ленти 187 кв.м. х 10
лв. – 1 870 лв.; боядисване 187 кв.м. х 3 лв. – 561 лв
и закупуване, редене и фугиране на теракот в кухня,
коридор и тоалетна общо 17 кв.м. х 40 лв. – 680 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Съдебно-деловодните
разноски, направени
в настоящото делбено производство остават за сметка на всеки един от съделителите,
така както са ги напрвили.
ОСЪЖДА И.Н.С., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН
СЪД-ГРАД Л. сумата 1 547,36 /хиляда петстотин четиридесет и
седем лева тридесет и шест стотинки/, представляваща 4 на сто такса върху
стойността на дяловете, на основание чл.8 от ТДТССГПК и 88,44 /осемдесет и осем лева четиридесет и
четири стотинки/, представляваща 4 на сто такса върху признатите с решението подобрения,
на основание чл.10 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН-********** *** да заплати по сметка
на РАЙОНЕН СЪД-ГРАД Л. сумата 1 547,36 /хиляда петстотин четиридесет и
седем лева тридесет и шест стотинки/, представляваща 4 на сто такса върху
стойността на дяловете, както и сумата 100 /сто/ лева за отхвърляне на молбата
за делба, на основание чл.9 от ТДТССГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
ОС-гр.Л. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :