Р Е Ш Е Н И Е № 260079
гр. Н., 29.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА Н.А
при секретаря Д. Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Н.а гражданско дело № 1608 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, ведно с акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, респ. ведно с акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД, подадена от Н.Л.И. с ЕГН ********** и Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, действащи чрез процесуалният си представител адв. С.Е. от *АК, срещу Л.Г.Л. с ЕГН ********** *** и Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ответниците Й.Г.Л. и Л.Г.Л. били син и дъщеря на Г. Л. Н., който от своя страна бил брат на ищцата и шурей на втория ищец. Г. Л. починал на ***г. Приживе наследодателят на ответниците притежавал идеални части от дворно място и къща в гр. П., на ул.***, където живял до смъртта си, заедно със своята майка. В последните години от живота си бил със заболявания, а получавал минимална пенсия. През 2014 г. било нужно в къщата да се направят ремонти и подобрения, но не разполагал с нужните средства. Затова взел в заем 4500 лв. от ищците, като средствата му били предоставени на 06.05.2014 г., на Гергьовден, с ангажимент да ги върне до края на ноември същата година. Със заетата сума бил направен ремонт на къщата, поставена била дограма и други поправки. След това, същата година Л. се разболял и постъпвал в болнично заведение два пъти. След това имал нужда от лечение в домашни условия, както и да приема медикаменти. Пенсията му поради инвалидността не била достатъчна да покрие тези негови нужди. Наложило се да поиска отново пари в заем от сестра си и нейния съпруг. На 29.07.2014 г. сумата от 4000 лв. му била предадена, отново с уговорката да я възстанови до ноември същата година. Сумата била използвана за лечение, както и за направа на вътрешна баня в дома. След смъртта на Л. на 15.06.2015 г. ищците направили опит доброволно да уредят отношенията си с ответниците, като роднини. Не постигнали успех за това. Тогава им изпратили нотариални покани да върнат заетата сума, отново безрезултатно. Молят от съда да осъди: 1/ Л.Г.Л. да заплати поравно на Н.Л.И. и Д.Г.И. сумата 2250 лв. по договор за заем, даден на наследодателя на ответницата на 06.05.2014 г. с падеж края на м. ноември 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 646,88 лв. за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното плащане, 2/ Й.Г.Л. да заплати поравно на Н.Л.И. и Д.Г.И. сумата 2250 лв. по договор за заем, даден на наследодателя на ответника на 06.05.2014 г. с падеж края на м. ноември 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 646,88 лв. за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното плащане, 3/ Л.Г.Л. да заплати поравно на Н.Л.И. и Д.Г.И. сумата 2000 лв. по договор за заем, даден на наследодателя на ответницата на 29.07.2014 г. с падеж края на м. ноември 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 575 лв. за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното плащане, 4/ Й.Г.Л. да заплати поравно на Н.Л.И. и Д.Г.И. сумата 2000 лв. по договор за заем, даден на наследодателя на ответника на 29.07.2014 г. с падеж края на м. ноември 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 575 лв. за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното плащане. При условията на евентуалност се иска сумите да бъдат присъдени на основание неоснователно обогатяване. Иска се заплащане и на направените по делото разноски.
В предоставения на всеки от ответниците едномесечен срок е постъпил един общ писмен отговор. Ответниците считат исковете за неоснователни. Заявяват още, че до смъртта си баща им е предоставял всичките си средства на своята сестра – ищцата. Отделно отглеждал животни, грижел се за градина и предоставял изцяло продукцията на сестра си. Практически не вземал никакво решение сам, а само под влияние на ищцата Н.И.. Твърдят, че дори след смъртта на баща им ищцата се явила и получила полагащата се рента, като касовият ордер за това бил издаден на името на починалия, но ищцата се подписала за получила сумата. В последствие ищцата започнала да упражнява натиск върху племенниците си да й прехвърлят имота в гр. П., както и да прехвърлят земеделската земя, оставена им в наследство от баща им. След като ответниците отказали, последвала нотариалната покана да бъдат върнати взети в заем от баща им суми в общ размер 8 500 лв. Твърдените ремонтни дейности били извършени от ищеца Д.Г. и негови близки, за удобство на ищците, защото те живеели в къщата. Отделно времево не били извършвани във времето, твърдяно в исковата молба. Ищците били пенсионери и не разполагали със средства, които да дават в заем. Ищецът Д.Г. бил едноличен собственик на капитал в ЕООД, обявено в несъстоятелност и заличено от ТР през 2011 г. Ищцата ползвала заем от 10000 лв. Затова намират за нелогично да са давали пари в заем на наследодателя им. Позовават се на изтекла давност на вземанията. Молят исковете да бъдат отхвърлени, включително и евентуалния такъв.
С отговора на исковата молба е постъпил и насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ведно с акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД от ищците Л.Г.Л. и Й.Г.Л. срещу ответницата Н.Л.И., с цена на иска 1251 лв. Заявява се, че ищците са законни наследници на Г. Л. Н., който починал на ***г. На ***г. ответницата получила с РКО от същата дата полагащата се на ищците като наследници рента за 2015 г. на стойност 1 251 лв., за земеделска земя-нива с площ 27,799 дка. Ответницата се разписала вместо починалия им баща. Освен тази сума ищците претендират и лихва върху нея, в размер на 254 лв., за времето от 20.01.2017 г. до 20.01.2020 г. Молят съдът да осъди ответницата да им заплати тези две суми, в едно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното плащане. Иска се заплащане и на направените по делото разноски.
По насрещния иск е постъпил писмен отговор. Ответницата не оспорва авторството на подписа в РКО от ***г. за получил сумата. Земеделската земя – нива в землището на гр. П., местност „***“ станала собственост на наследодателя на ищците след като майката на наследодателя и на ответницата се разпоредила с нея в полза на сина си Г. Л.. Винаги през годините рентата се получавала основно в натура и много малка част в пари. Паричната сума била давана за издръжка на майката на ответницата и на наследодателя – Й.В.. Количеството в натура получавали ответницата и съпруга й, тъй като разполагали с превозно средство. Оспорва се твърдението, че на ***г. ответницата е получила в брой сумата от 1251 лв. Сумата включвала и стойността на натуралната рента, получена по-рано през годината. Частта, получена в брой послужила единствено за нуждите на бабата на ищците. Затова счита, че не само не се е обогатила за сметка на ищците, а те се обогатили за нейна сметка, спестявайки си разходи по погребението, панахиди и надгробен паметник на своя баща, които били поети от ответницата. Затова моли така предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност е направено възражение за прихващане между сумата, дадена от ответницата за изработване и поставяне на надгробен паметник в размер на 1180 лв. и исковата сума от 1251 лв.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа изложеното в исковата молба и счита, че с оглед събраните доказателства исковете са доказани и моли за уважаването им. Оспорват възраженията на ответната страна и обръща внимание, че се базират на твърдения за характера на наследодателя на ответниците, изложени от хора, които не го познават добре, тъй като децата му не са поддържали близки отношения с баща си, а майка им се е развела с него преди толкова много години и също не е поддържала контакт се него. Твърди, че всички доказателства доказват дадения на Гергьовден заем от ищците на наследодателя на ответника. Моли да се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответниците поддържа изложеното в отговора и насрещната искова молба. Обръща внимание, че в исковата молба е поискана сумата да се присъди разделно на Н. и Д. сумите от заема все едно те не са СИО, а лични средства. Твърди, че подобни данни не се събраха в производството. Освен това твърди, че събраните доказателства са противоречиви и не може да се установи с категоричност, че са давани пари на посочената от ищците дата, тъй като показанията на доведените от тях свидетели били противоречиви и се оборвали от показанията на доведените от тях свидетели, поради което моли съдът да не кредитира тези твърдения. Счита, че дори и евентуалната претенция по чл. 59 от ЗЗД не следва да се уважава, тъй като в случая ищците са разполагали с друг иск, а именно с чл. 240 от ЗЗД. Моли съда да уважи насрещния иск, но да остави възражението за прихващане без уважение, тъй като представените писмени доказателства доказват само, че паметник е поръчан, но не и че е платен, т.е. няма доказателство за сторения разход.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищцата Н.Л.И. е сестра на Г. Л. Н., който е наследодател на ответниците Й.Г.Л. и Л.Г.Л.. Той бил техен баща и след смъртта му, настъпила на ***г. те наследили имуществото му.
Установи се още, че Г. Л. Н. се е развел преди много години с майката на децата си и рядко поддържал връзка с тях. Живеел с майка си в гр. П. в стара къща с голям двор. Гледал животни и зеленчуци. От всичко, което произвеждал, отделял за сестра си, с която били много близки.
През пролетта на 2014 г. Г. Н. решил да направи ремонт на къщата, в която живеел – да ремонтира покрива, да направи вътрешна банята с тоалетна, да смени дограмата на долните стаи, да сложи ламинат, изолация, да смени част от вратите, да изгради навес пред вратата на долния етаж, за да не навява и духа. Тъй като бил пенсионер по болест, за да набави средствата, необходими му за ремонта, решил да продаде притежаваната от него земеделска земя – нива с площ 27,799 дка. В разговор с него обаче св. И.Х., която работи за фирма вземаща под аренда и изкупуваща земеделска земя, последната го посъветвала да изчака до есента, за да може да запази рентата за текущата стопанска година. Предложила му да намери сега парите от другаде, а на есен да продаде земите, ако още иска.
Това наложило Г. Н. да се обърне за помощ към най-близкия си роднина – а именно сестра му Н.И.. Двамата с мъжа й Д.Г.И. се съгласили да му дадат 4500 лв. на заем и дори да помогнат при извършването на ремонтните дейности. Уговорката била парите да бъдат върнати по-късно до края на м. ноември на същата 2014 г. като Н. имал намерение да продаде земеделските земи, за да осигури връщането на заема.
Сумата от 4500 лв. била предадена от ищцата и съпруга й на 06.05.2014 г. – Гергьовден. На този празник Г. Н. празнувал именния си ден и всяка година колел агне и канел близки, приятели и роднини. Парите били предадени в присъствието на св. В.А., която дори преброила парите, тъй като самият Г. Н. не искал да ги брои.
За да приеме горните факти за установени съдът кредитира показанията на св. П. И., св. И.Х. и св. В.А.. Техните показания са последователни, подробни и непротиворечиви. В унисон с техните показания са и показанията на св. В.К., която не е присъствала на предаването на парите, но подробностите от нейните показания потвърждават показанията на тези трима свидетели. Съдът не кредитира показанията на св. С.Г.и св. Т.С.. Показанията на тези две свидетелки бяха твърде противоречащи си – налице бяха както вътрешни противоречия в показанията на всяка от тях, така и между показанията на двете. Св. Г. твърдеше, че е виждала св. А. само веднъж преди погребението на Г. Н., а след това по време на очната ставка призна, че двете се познават от няколко години. По време на разпита си каза, че св. В.А. не е била на въпросният празник, а след това каза, че не си спомня дали същата е била там, тъй като са минали 7-8 години. Отговорите й на зададените въпроси бяха твърде кратки и често не по същество. Твърдеше, че на този празник са били лицата Д. и В., които обаче (както се установи от показанията на св. В.К., тя и съпругът й са отишли там късно вечерта й и К.потвърди, че не е виждала С. Г.. Самата св. Г. каза, че е помагала за подготовката на празника, а после св. Т.С. твърдеше, че тя е сторила това. Самата св. С. също си противоречеше. Твърдеше, че св. В.К. е била на празника с мъжа си, а после каза, че ако са дошли е било след като си е тръгнала. Показанията на св. Р.М.и св. Н.А.по същество не допринесоха с нищо за изясняване на спорния предмет, защото единственото, за което дадоха показания беше, че Г. Н. не би взел пари на заем, защото не му бил такъв характера. Тяхната преценка за характера на Г. Н. е въпрос на субективно възприятие и не може да се възприеме като част от обективната реалност.
Съдът обаче намира за недоказани твърденията, че малко по-късно същата година – на 29.07.2014 г. ищците са предали на наследодателя на ответниците сумата от 4000 лв., тъй като доказателства в тази връзка не бяха събрани. Само св. В.А. е чувала за подобна размяна на пари, но от ищцата. Показанията на тази свидетелка, както и на св. П. И., че баба Д. (майката на ищцата и Г. Н.) се е вайкала,. Че той не успял да върне парите преди смъртта си не означава, че е имало втори заем, тъй като тези разговори не са засягали конкретна сума пари, а са били общи и е напълно вероятно да са засягали само заемът, даден на Гергьовден същата година. Няма нито едно пряко доказателство, че ищците са дали втори заем на наследодателя на ответниците.
Независимо, че обещал да върне парите, взети на заем на 06.05.2014 г., в края на м. ноември 2014 г. Г. Н. не успял да стори това, тъй като започнал често да боледува. Съдът приема за безспорно установено, че същият е починал на ***г. След смъртта му бил наследен от децата си – Л.Г.Л. и Й.Г.Л..
След смъртта му всички дейности и разходи за погребението му били поети от неговата сестра и съпруга й. Н.И. поръчала дори и надгробен паметник за брат си на стойност 1180 лв., от които платила като капаро 500 лв. – отбелязано е в договора и в тази си част има характер на разписка за платена сума. Няма доказателства дали и кога е платила остатъка от сумата по договора за изработка.
В началото на 2017 г. ищците отправили към ответниците нотариална покана за заплащане на сумите, дадени на наследодателя им на заем, но в дадения срок до 27.01.2017 г. парите не били платени от ответниците.
Същевременно ищцата Н.И. получила от името на починалия си брат сумата от 1251 лв., представляваща наемна цена за 2015 г. за нива, представляваща имот № *** от 27,799 дка в землището на гр. П., местност „***“, за която още Г. Н. сключил договор за наем с „***, гр. Н.. За да приеме този факт за доказан съдът кредитира изцяло писмения документ по делото – РКО № *** от ***г., издаден от арендатора и подписан от ищцата, както и от представения по делото договор за аренда и писмо от арендодателя (в това писмо изрично е посочено, че рентата е платена в брой).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД
и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240 от ЗЗД – за връщане на даден паричен заем между физически лица. По този иск ищецът трябваше да докаже, че е дал определена сума пари в заем на ответникът, който се е задължил в определен срок да ги върне. При липса на уговорка за срок, връщането се дължи след покана.
По настоящото дело безспорно се доказаха само част от твърдените в исковата молба факти, а именно, че ищците са дали на наследодателя на ответниците в заем сумата от 4500 лв., а той се е задължил да я върне до края на м. ноември 2014 г. Срокът за връщане на сумата е изтекъл. Недоказан остана искът за даден заем в размер на 4000 лв. на 29.07.2014 г.
Тук съдът намира за необходимо да отговори на възраженията на ответниците относно това защо ищците претендират сумата от заема все едно средствата не са били СИО, а същевременно не са ангажирали доказателства, че средствата са с личен произход без принос на другия съпруг. В действителност на основание чл. 21, ал. 1 от СК парите не са СИО, в този смисъл и Решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр.д. № 352/2019 г. на II г.о. на ВКС. Предвид това правилно сумата се претендира от всеки от тях, а не солидарно. От друга страна те изрично са заявили, че това са техни общи пари, т.е. че всеки от тях има равен принос в събирането им и с това признават неизгоден за себе си факт (че парите не са само на единия от тях), поради което съдът трябва да приеме това за доказано. Правата на ответниците не се нарушават, тъй като въпросът е дали дължат тези пари. Без значение е кой ги е предал физически на Г. Н..
Предвид факта, че последния е починал, то всеки от наследниците му отговаря за задълженията на наследодателя съобразно дела си от наследството. Г. Н. е оставил като наследници двете си деца, които наследяват по ½ ид.ч. от наследството му. Следователно всеки от тях отговаря и за ½ от задълженията на наследството. Предвид горното всеки от двамата ответници дължи на ищците сумата от 2250 лв., която следва да се подели поравно между ищците.
Относно акцесорната претенция за обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, то искът е основателен само в частта относно заемът от 4500 лв. като отново всеки от наследниците следва да заплати лихва за забава само върху своята част от дължимата главница за периода от датата на нотариалната покана до датата на подаване на исковата молба. Тук съдът намира за необходимо да уточни, че след като между страните по договора за заем е бил уговорен падеж, то лихва за забава се дължи от датата на падежа. С исковата молба обаче ищците са претендирали обезщетение за забава единствено от датата на нотариалната покана и съдът няма как да им присъди повече отколкото са претендирали. Съдът изчисли размера на законната лихва върху главницата от 2250 лв. за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г. в размер на 646,88 лв. Искът по чл. 86 от ЗЗД относно лихвата за забава върху претенцията от 4000 лв. (по 2000 лв. от всеки от ответниците) следва да бъде отхвърлена, тъй като претенцията за главницата остана недоказана, а следователно неоснователно се явяват и исковете за акцесорните вземания.
Предвид основателността на иска по чл. 240 от ЗЗД относно първата претенция от 4500 лв. то евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД не следва да се разглежда, но в частта относно отхвърлената част от иска по чл. 240 от ЗЗД евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД подлежи на разглеждане.
По евентуалния иск с правно основание чл.
59 от ЗЗД:
Предвид факта, че съдът намери за неоснователен иска относно дадения в заем на наследодателя на ответниците заем от 4000 лв. и съответно обезщетението за забава върху тази сума, то съдът е длъжен да разгледа и предявеният като евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на същите суми на основание неоснователно обогатяване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Съгласно алинея две на цитираната разпоредба това
право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. По
този иск в тежест на ищците е да докажат, че е имало неоснователно разместване на
блага в резултат на което ответниците като наследници на Г. Н. са се обогатили
за тяхна сметка.
Искът
се явява неоснователен, защото от установената фактическа обстановка въобще не
се установява разместване на блага – даване на сумата от 4000 лв. въобще не се
доказа, не само като заем, а въобще няма доказателства за даване на такава сума
от страна на ищците на Г. Н.. По тази причина и евентуалният иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД да се осъдят ответниците всеки от тях да заплати на ищците
по 2000 лв. се явява неоснователен.
По
насрещния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ведно с акцесорния иск по чл.
86 от ЗЗД:
Както вече стана ясно по-горе разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно алинея две на цитираната разпоредба това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
В рамките на насрещния иск Й.Г.Л. и Л.Г.Л. трябваше да докажат, че Н.Л.И. е получила сумата от 1251 лв., представляваща наемна цена (рента) за стопанската 2015 г. – 2016 г. по договор за аренда, сключен от техния наследодател, дължаща се на тях след смъртта му.
Искът се явява изцяло основателен. По делото се доказа безспорно, че Н.Л.И. е получила процесната сума с РКО № *** от ***г. Тъй като става дума за рента за стопанска година, дължима след смъртта на Г. Н., то тя се дължи на неговите наследници. Сумата е получена от Н.И. без каквото и да е основание. Каквато и уговорка да е имала тя с брат си, тази уговорка е отпаднала със смъртта му и сумите за рентата е следвало да бъдат получени от децата му – Й.Г.Л. и Л.Г.Л. и им дължи тези суми. Тъй като не е налице друг иск срещу нея, с който да защитят правата си, сумата се дължи на основание чл. 59 от ЗЗД. Недоказани останаха твърденията на ответницата по насрещния иск, че посочената в РКО сума включва и стойността на рентата в натура – дори изходящите от арендодателя писмени документи потвърждават, че рентата е платена в брой. А за какво е била използвана рентата е без значение за спора – важното е, че рентата не е получена от лицата, на които се дължи (ищците), а от Н.И. и тя е взела решение как да се използва рентата, а не ищците.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че макар и първоначалния и насрещния иск да касаят парични вземания, които са насрещни, нито една от страните не е направила искане съдът да прихване тези две насрещни вземания, ако установи тяхната основателност. Налице е обаче друго възражение за прихващане, направено от Н.Л.И. с отговора по насрещния иск и съдът е длъжен да го разгледа след като установи основателността на този иск. При това съдът следва да разгледа това възражение преди да се произнесе по искането за присъждане на обезщетение за забава по този иск.
По възражението за прихващане:
С отговора по насрещния иск ответницата по него Н.Л.И. е направила възражение за прихващане при условията на евентуалност – ако съдът приеме предявения срещу нея насрещен иск за основателен да прихване част от задължението по него с разходите, които тя е направила за изработване на надгробен паметник на брат й Г. Н.. Твърди се, че след смъртта на брат й не неговите деца, а тя е поела цялата тежест по организацията и заплащането на всички дейности, свързани с погребението, включително изработването на надгробен паметник на стойност 1180 лв., които средства ищците по насрещния иск Й.Г.Л. и Л.Г.Л. като наследници на починалия са си спестили.
По делото безспорно се установява, че Н.Л.И. е поръчала изработването на надгробен паметник за Г. Л. Н. на стойност 1180 лв. и е платила 500 лв. капаро. Няма никакви доказателства обаче дали и кога е платила остатъка от сумата по договора за изработка. Остатъкът от сумата по договора може да е била опростена, намалена или платена от друго лице. По тази причина направения разход за разликата над 500 лв. съдът приема за недоказан, но в частта относно платените 500 лв. капаро е налице категорично доказателство, тъй като те са изрично посочени в договора за изработка, който е представен по делото.
Въпросът тук е дали ответниците дължат заплащане на тази сума. За да се даде отговор на този въпрос се налага да се отговори на въпроса кой има задължението да поеме разходите по погребението на починалия.
В правната уредба няма норма, която да урежда този въпрос. Тези въпроси се уреждат от българските традиции и обичаи. Според българските традиции погребението се организира и заплаща от най-близките лица или роднини на починалия. Затова всяка община отделя бюджет за погребения на лица, които са починали без близки и роднини или чиито близки и роднини нямат средствата, необходими за погребението им – т. нар. социални погребения. Това означава, че организацията и заплащането на погребението и свързаните с него дейности попадат в категорията морален дълг. Тук обаче правилото на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, тъй като с Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, което все още не е загубило сила, изрично е посочено, че тази разпоредба се прилага единствено и само относно чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, но не и спрямо останалите състави на неоснователното обогатяване, т.е. определено не се прилага в случаите по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В случая обаче и двете страни по делото попадат в категорията на близки и роднини на починалия Г. Н. – сестра му от едната страна и децата му от другата. Тъй като няма изрична правна норма, която да урежда директно въпросът кой има задължението да поеме разходите за погребението, то тогава съдът трябва да приложи някой правен принцип, от който да се изведе правило на поведение. Най-подходящ в случая е правния принцип „За когото ползите, за него и тежестите“, т.е. разходите следва да се поемат от този, който получава някаква полза от факта на смъртта на починалия, а това са именно неговите наследници, които по закон наследяват неговото имущество. Предвид това трябва да се приеме, че разходите по погребението на едно лице, включително и относно изготвянето на надгробен паметник, тъй като това също е част от установените в страната традиции, следва да се поемат от наследниците на починалия. Когато някой извън кръга на наследниците е поел тези разходи, се стига до неоснователно обогатяване като наследниците си спестяват разходи, които иначе биха направили.
Предвид горното съдът намира, че в случая Й.Г.Л. и Л.Г.Л. са си спестили разходите по изработка а надгробен паметник за баща им и следва да възстановят тези направени от леля им в размер на 500 лв.
С оглед направеното възражение за прихващане тази сума следва да се прихване от сумата, която Н.И. им дължи за получената от нея рента в размер на 1251 лв.
Предвид горното съдът намира насрещният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за частично основателен до размера от 751 лв., а до пълния предявен размер от 1251 лв. следва да бъде отхвърлен поради прихващане със сумата от 500 лв., дължима от Й.Г.Л. и Л.Г.Л. на Н.Л.И. за платено капаро за изработка на надгробен паметник на Г. Н..
Относно акцесорната претенция за обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата и изводите на съда за частична основателност на този иск, то съдът намира, че такава безспорно се дължи. С исковата молба ищците са претендирали обезщетение за забава от 20.01.2017 г. до 20.01.2020 г. Съдът изчисли размера на законната лихва върху главницата от 751 лв. за този период в размер на 228,64 лв. С исковата молба обаче ищците са претендирали обезщетение за забава в размер на 254 лв. Предвид това съдът намира предявения иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по насрещния иск е основателен в размера относно 228,64 лв., а до пълният предявен размер от 254 лв. следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този изход на процеса и с оглед направеното искане от страна на всяка от страните да й бъдат заплатени направените по делото разноски, както и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК, всяка от страните има право на част от направените разноски, съразмерно на уважената част от претенциите, но следва да поеме и част от сторените от другата страна разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от претенциите и на уважената част от насрещните претенции.
Предвид това и с оглед представените списъци на разноските, съдът намира следното:
Ответниците Й.Г.Л. и Л.Г.Л. следва да заплатят на ищците Н.Л.И. и Д.Г.И. 227,82 лв. от сторените от последните разноски в производството. Тук следва да се посочи, че единствените претендирани от ищците разноски касаят държавната такса по първоначалния иск, т.е. няма разноски по защитата по насрещната претенция и възражението за прихващане.
Същевременно Н.Л.И. и Д.Г.И. следва да поемат 544,03 лв. от сторените от ответниците Й.Г.Л. и Л.Г.Л. разноски по делото.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищците Н.Л.И. с ЕГН ********** и Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 2250 лв. (две хиляди двеста и петдесет хиляди лева), главница по договор за заем, даден от ищците на наследодателя на ответницата Г. Л. Н. на 06.05.2014 г. с падеж края на м. ноември 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 646,88 лв. (шестстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищците Н.Л.И. с ЕГН ********** и Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 2250 лв. (две хиляди двеста и петдесет хиляди лева), главница по договор за заем, даден от ищците на наследодателя на ответника Г. Л. Н. на 06.05.2014 г. с падеж края на м. ноември 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 646,88 лв. (шестстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Л.И. с ЕГН ********** и Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, срещу Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, за заплащането на сумата 2000 лв. по договор за заем, даден на наследодателя на ответницата на 29.07.2014 г. с падеж края на м. ноември 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 575 лв. за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Л.И. с ЕГН ********** и Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, срещу Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***, за заплащането на сумата 2000 лв. по договор за заем, даден на наследодателя на ответницата на 29.07.2014 г. с падеж края на м. ноември 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 575 лв. за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Л.И. с ЕГН ********** и Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, срещу Л.Г.Л. с ЕГН ********** ***, за заплащането на сумата 2000 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 575 лв. за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното плащане на основание неоснователно обогатяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Л.И. с ЕГН ********** и Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, срещу Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***, за заплащането на сумата 2000 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 575 лв. за периода от 28.01.2017 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното плащане на основание неоснователно обогатяване.
ОСЪЖДА Н.Л.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Л. с ЕГН ********** *** и Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***, сумата от 751 лв. (седемстотин петдесет и един лева), представляващи получена от нея с РКО № *** от ***г. наемна цена за 2015 г. за нива, представляваща имот № *** от 27,799 дка в землището на гр. П., местност „***“, по договор за наем с „***, гр. Н., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 228,64 лв. (двеста двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки) за периода от 20.01.2017 г. до 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от 21.01.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск от Л.Г.Л. с ЕГН ********** *** и Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***, срещу Н.Л.И. с ЕГН ********** ***, за главницата от 751 лв. до пълния предявен размер от 1251 лв., поради прихващане с насрещно вземане на ответницата срещу тях, предявено с възражение за прихващане, за сумата от 500 лв. за платено капаро за изработка на надгробен паметник на техния наследодател, както и за обезщетението за забава в размер на законната лихва за разликата между 228,64 лв. до пълния предявен размер от 254 лв.
ОСЪЖДА Л.Г.Л. с ЕГН ********** *** и Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Л.И. с ЕГН ********** и Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 227,82 лв. (двеста двадесет и седем лева и осемдесет и две стотинки), представляващи направени от тях разноски в производството, съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Н.Л.И. с ЕГН ********** и Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Г.Л. с ЕГН ********** *** и Й.Г.Л. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 227,82 лв. (двеста двадесет и седем лева и осемдесет и две стотинки), представляващи направени от тях разноски в производството, съразмерно на уважената част от претенциите и на отхвърлената част от насрещните претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Петина Н.а /