Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 736
гр. Русе, 03.07.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд - Русе, девети състав, в закрито заседание на трети юли,
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Галена Дякова
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 383 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.250 и следващите от
Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по искане от М.Б.А., с ЛНЦ **********,
роден на ***г. в Сирия, гражданин на Сирия, понастоящем настанен в Регистрационно
приемателен център/РПЦ/ Харманли, чрез процесуални представители адв.Л.М. и
адв.В.П. – двамата от АК Хасково за прекратяване на неоснователни действия на
Председателя на ДАБ и Изпълнителния директор на АСП, Дирекция Закрила на детето
при МТСП. Твърди се, че пристигнал в България в началото на 2023г., заедно с
брат си А., роден на ***г. Двамата били заловени в района на Русе и там били
разделени. Малолетният А. бил настанен в КЦНДЧГДБР Русе, а пълнолетният му брат
- в СДВНЧ Любимец и после - в РПЦ Харманли. Иска се да бъде постановен съдебен
акт, с който на основание чл.253, ал.2 от АПК да се нареди незабавно
прекратяване на посочените неоснователни действия, изразяващи се в разделянето
на двамата братя. Делото е образувано пред АС Хасково и по подсъдност е
изпратено в АС Русе.
На основание чл.252, ал.2 от АПК съдът е изискал
незабавно от Председателя на Държавна агенция
за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет/МС/ и Изпълнителния директор на
АСП, Дирекция Закрила на детето при МТСП да бъдат предоставени данни относно
основанието, на което са разделени двамата братя, както и социалния доклад от
ДСП ОЗД Русе.
Със становище от 23.06.2023 и от 28.06.2023г. са
дадени разяснения от ДАБ и АСП и са представени са писмени доказателства.
Ответникът
по жалбата – Председателят на ДАБ изразява становище за неоснователност
на искането. Посочва, че от
тяхна страна не са осъществени действия по разделяне на членове на семейството,
а именно М.Б.А. и малолетния А. Б.А. поради факта че никъде по
административната преписка на М.Б.А. няма индикация да е придружавал А. Б.А.,
както още при самото му задържане на ГПУ-Русе, настаняването му в РПЦ-Харманли,
така както и по време на административното производство да е представил някакви
документи удостоверяващи роднински връзки с членове на неговото семейство
намиращи се на територията на Република България.
Ответникът
по жалбата – Изпълнителният директор на АСП, Дирекция Закрила на детето при
МТСП в представеното становище подробно описва реда и начина, по които детето А.
е настанено в кризисен център в гр.Русе/
КЦНДЧГДБ/. Посочва, че предвид заявеното желание от страна на двамата братя и с
оглед най-добрия интерес на детето А. са предприети действия с РПЦ-Харманли,
детето А. да бъде настанено в семейството на неговия биологичен брат М.Б.А.,
като двамата да обитават в самостоятелнто помещение, намиращо се в РПЦ Харманли
– Каравана F-3.
От
представените по делото доказателства от страните се установява следната
фактическа обстановка:
На
27.12.2022г. в гр.Русе, на ГКПП Дунав
мост - изход са задържани двамата братя М.Б.А.,
р. 30.01.2003г. и А. Б.А.,р.01.04.2013г. в Сирия, сирийски граждани, които не можели да
удостоверят пред граничните полицейски
власти надлежното си влизане в страната. Със Заповед
с рег.№ 5403 ПАМ-51/24.02.2023г./л.24-гръб/ на Началник ГПУ Русе на М.Б.А.
е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход
Сирия“. М.Б.А. е приет и на 14.03.2023г. от
СДВНЧ-Любимец. Същия е регистриран в РПЦ-Харманли на 14.03.2023г. По време на
своята регистрация не е заявил данни за своя малолетен брат, с който е бил на територията на Република
България. С молба вх.№ 105450-1521/07.03.2023г. /рег.№ УП-26540 от 15.03.2023г./
/л.25/ чрез Дирекция „Миграция"-МВР до ДАБ при МС М.Б.А. е поискал закрила.
Към молбата е приложена декларация/л.26/, в която на основание чл.30, ал.1, т.3
от ЗУБ, когато не притежава документите по т. 2, за да удостовери самоличността
си, датата и мястото на раждане, семейното си положение, както и тези на
придружаващите го малолетни и непълнолетни деца, чужденецът подава декларация
пред длъжностно лице, за верността на която носи наказателна отговорност по чл.
313 от Наказателния кодекс. В подадената декларация М.Б.А. не
е заявил, че е придружаван от малолетно или непълнолетно лице. Подадената молба
за международна закрила е изпратена по компетентност на Държавна агенция за
бежанците при МС към РПЦ-Харманли съгласно нормата на чл.58, ал.4 от ЗУБ. М.Б.А.
като чужд гражданин е настанен в РПЦ-Харманли с Решение № 426/14.03.2023г. на
Директора на РПЦ-Харманли. Към настоящия момент, според становището на ДАБ при
МС няма постановено решение по подадената от М.Б.А. молба за международна
закрила и статусът му е „кандидат бежанец".
След
задържането в гр.Русе на ГКПП-Дунав мост, на детето А. Б.А. е предоставена
полицейска закрила със Заповед №
457з256/27.12.2022г. на Началника на РУ Ветово към ОД МВР Русе от Инспектор
ДПС-Ветово, тъй като детето е останало без надзор и родителска грижа.
На 29.12.2022г.
в Интегрираната информационна система на АСП, Дирекция Закрила на детето при
МТСП – Русе бил регистриран сигнал за
детето А. Б.А.. Със Заповед № ЗД/Д-Р-173/29.12.2022г./л.27/ на Директора на
„Социално подпомагане" - гр.Русе детето А. Б.А. е настанено в Кризисен
център за непридружени деца, чужди граждани и деца бежанци в риск. Наложената
мярка за закрила е потвърдена с Решение
№ 167/20.02.2023г. на РС-Русе по гр.д.571 по описа за 2023г. След подадената молба за международна закрила
на 10.01.2023г. /л.57/от А. Б.А. е
осъществена регистрация от служители на ДАБ при МС на РПЦ-с.Баня-
регистр.лист/л.58/. В приложението към рег.лист / л.59/ А. Б.А. е посочил
членовете на семейството си – майка, баща, двамата си братя и сестра си, които
се намират в Сирия и брат си М.Б.А., който към него момент се намирал в ареста
в гр.Русе. По време на производството за международна закрила с писмо рег.№
20657/12.01.2023г. от Директора на РПЦ с.Баня/л.62/е поискано от Председателя
на НБПП назначаване на представител – адвокат, тъй като чужденецът е непридружен малолетен. С Решение
№146/17.01.2023г. /л.60/на председателя на НБПП по реда на чл.25 от ЗУБ на малолетния А. Б.А. е назначен адвокат Д.
Л.П. С решение № 4994/13.03.2023г. /л.64/на заместник-председателя на ДАБ при
МС на А.Б.А. е предоставен статут на бежанец. А. Б.А. е подал молба за събиране
на семейство на 30.03.2023г., като с Решение № 9501/02.06.2023г. /л.66/на
заместник- председателя на ДАБ при МС е разрешено да се събере на територията
на Република България със своите родители и непълнолетните си брат и сестра.
От
представеното по делото становище на АСП/л.77-72/ се установява, че на
24.03.2023 г. чрез Български хелзингски комитет по имейл в ОЗД към ДСП - Русе
постъпва молба от М.Б.А. - брат на детето А. Б.А., за осъществяване на среща на
27.03.2023 г. между него и А. След осъществена кореспонденция и създадена
организция в периода от 28.03.2023 г. до 29.03.2023 г. на територията на
кризисния център - КЦНДЧГДБР в Русе е проведена среща между г-н М.Б.А. и брат
му А. На 30.03.2023 г. в КЦНДЧГДБР - Русе пред представители на ДАБ при МС и чрез
особения си представител адв. Д. П., А. попълва молба, в която изразява желание
да се събере на територията на Република България със своето семейство. На
26.04.2023 г. е проведено интервюто с чужденеца от служители на ДАБ при МС.
С молба с вх.№ СЛ/ДЗ/1391-013 от 22.05.2023г./л.77/ подадена
до Председателя на ДАБ, Директора на РПЦ гр.Харманли и ДСП гр.Русе, М.Б.А. е
отправил искане да бъде разрешено двамата с брат си А.Б.А. да се съберат в
РПЦ-Харманли.
От
справката на АгенцияСП/л.70 -72/ се установява, че във връзка с изразеното от А.
А. желание да се събере с брат си М.А., на 05.06.2023 г. е изпратено писмо до
ДСП - Харманли с отправена молба за съдействие за извършване на социално
проучване, относно нагласата и възможността на брата да полага грижи за детето.
В тази връзка от страна на ДСП-Харманли е изпратено писмо с per. №2605-92-00-
0622 от 06.06.23 г. до Директора на РПЦ-Харманли, с молба за организиране на
среща на социален работник от ОЗД -Харманли с М.Б.А., ЛНЧ **********- брат на
детето, пребиваващ в Центъра. От проведените разговори се установило, че М.Б.А.
изразява готовност да полага грижи за малолетния си брат на територията на
РПЦ-Харманли. Установено е, че М.Б.А. пребивава в 11-то хале, което е пригодено
за пълнолетни чужди граждани, но помещението не е подходящо за пребивавне на
малолетни и непълнолетни деца, тъй като не предоставя достатъчно лично
пространство. С оглед на това е изпратено писмо с изх. №2605-92-00-0646 от
13.06.23 г.до Директора на РПЦ-Харманли за съдействие и навременен отговор
относно възможността М.Б.А. да пребивава с малолетния си брат А. Б.А. в отделно
подходящо помещение на територията на РПЦ-Харманли. На 20.06.23 г. с писмо с
изх.№Х-16-243-1 в АСП е получен отговор от РПЦ-Харманли, от който се установява,
че "след предприемане на необходимите действия за реинтегриране на
малолетното дете А. Б.А. в семейството на неговия биологичен брат М.Б.А.,
същите ще бъдат настанени в самостоятелно помещение намиращо се РПЦ-харманли-
Каравана F-3".
При така установеното от фактическа страна, съдът, направи следните изводи
относно допустимостта на производството:
Разпоредбата на чл. 250 АПК дава средство за защита на всеки, на когото
гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия,
извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на
администрацията на административния орган. За целите на
съдебното производство по чл.250-254 АПК
законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия.
Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона.
Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от
неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу
фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия
на органа.
За да е допустимо искането по чл.250 АПК е необходимо твърдяното фактическо
действие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита.
В
случая твърдяното от жалбоподателя незаконосъобразно фактическо действие е:
"да се преустановят неоснователни
действия, изразяващи се в разделянето на двамата братя“. Твърдяното фактическо
действие не е прекратено и е налично към датата на подаване на искането, тъй
като двамата братя са настанени на различни места в различни градове. Следователно,
към датата на подаване на искането, твърдяното фактическо действие не е
приключило и това прави допустимо искането.
Налице е и другата процесуална предпоставка за допустимост на искането – за
молителя съществува правен интерес от търсената защита, тъй като същият се
легитимира като брат на малолетно дете, което живее само в чужда страна, в
която няма други близки и родственици освен молителя. Воден от братска обич и
загриженост молителят иска да бъдат събрани с малолетния си брат, за да полага
грижи за него и да му осигури спокойствие, сигурност, семейна среда и
емоционален комфорт.
По изложените съображения, съдът приема, че искането е процесуално
допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
За да е основателно искането, с правно основание чл.250 АПК, фактическото
действие трябва да не бъде основано по силата на закон или на административен
акт. В
тежест на жалбоподателя е да докаже, че е извършено твърдяното действие, а в
тежест на ответника, че то е извършено на правно основание.
В случая, молителят твърди фактически действия, изразяващи
се в разделянето на двамата братя - чужденци, единият от които е малолетен, като
твърди също, че тези действия не са преустановени към момента, в който е
сезирал съда, т.е. административният орган продължава да ги държи. Ответникът
от своя страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците твърди, че тези
фактически действия са извършени от компетентните длъжностни лица, тъй като
пълнолетният М.Б.А. е настанен в РПЦ Харманли, като по време на
административното производство не е представил документи, удостоверяващи
роднински връзки с членове на семейството му, намиращи се на територията на
РБългария. Относно настаняването на малолетния брат А.Б.А. в кризисен център посочват, че настаняването е въз основа на
постановен административен акт.
По делото е безспорно установено, че двамата братя са фактически разделени след
задържането им при в гр.Русе, на ГКПП
Дунав. Няма спор, че двамата са чужденци по смисъла на ЗЧРБVVVVVV Относно пълнолетния брат М.Б.А. е установено, че същият по реда на Закона за убежището и бежанците е
поискал от българските власти международна закрила по смисъла и по реда на чл. Чл.1а,ал.1,
т.2 от ЗУБ :“Република България предоставя по реда на този закон международна
закрила и временна закрила. Международна закрила се предоставя по силата на
Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и
Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ,
бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на
международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва
статут на бежанец и хуманитарен статут. Като чужденец, търсещ международна закрила
правата и задълженията на М.Б.А. са регламентирани в …. Права и задължения на чужденци, търсещи
международна закрила, по време на производство. Съгласно чл. 29, ал.4 от ЗУБ „Чужденецът
се настанява в транзитен, регистрационно-приемателен център или на друго място
за подслон от Държавната агенция за бежанците след преценка на здравословното
състояние, семейното и материалното положение на чужденеца при условия и по
ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците.“ На това
законово основание М.Б.А. е настанен в РПЦ Харманли и въз основа на Решение №
426/14.03.2023г. на Директора на РПЦ Харманли, цитирано в становището на ДАБ
при МС и изискано от съда. Видно от представените доказателства при подаване на
молбата за международна закрила, декларацията и регистрационния лист към нея М.Б.А.
никъде не е посочил, че пътува и се намира на територията на РБългария с малолетния
си брат А. Б.А..
Следователно, изпращането на пълнолетния брат М.Б.А. в РПЦ Харманли, се
основава на закона и на административен акт - Решение № 426/14.03.2023г. на
Директора на РПЦ Харманли.
Относно малолетния брат А. Б.А. е установено, че същият е непридружен по
смисъла на пар.1, т.1, т.4 от ДР на ЗУБ - "Непридружен" е този
малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на
Република България и не е придружен от свой родител, настойник или попечител. А.
Б.А. по реда на Закона за убежището и бежанците е поискал от българските власти
международна закрила по смисъла и по реда на чл.1а,ал.1,т.2 от ЗУБ и съответно е му е предоставен статут на
бежанец с Решение № 4994/13.03.2023г. /л.64/на заместник-председателя на ДАБ
при МС. А. Б.А. е подал молба за събиране на семейство на 30.03.2023г., като с
Решение № 9501/02.06.2023г. /л.66/на заместник- председателя на ДАБ при МС е
разрешено да се събере на територията на Република България със своите родители
и непълнолетните си брат и сестра, доколкото членовете на семейството се
преценяват по смисъла на пар.1,т.3,б.“а“ от ДР на ЗУБ:“Членове на
семейството" са:а) съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в
доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие,
невстъпили в брак деца;б) навършилите пълнолетие, невстъпили в брак деца, които
не са в състояние да осигурят сами издръжката си поради сериозни здравословни
причини;в) родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се
грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да
живеят в едно домакинство със своите деца;г) (нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в
сила от 16.10.2015 г., изм., бр. 89 от 2020 г.) родителите, настойникът или
попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена
международна закрила. Очевидно е, че
пълнолетният му брат М.Б.А. не попада в тази категория лица, поради което
същият не е посочен в решението, с което е разрешено събирането на семейството.
Установено е, че малолетният А. Б.А. е настанен по
реда на чл.33 ЗУБ, според който:“Непридружените малолетни или непълнолетни
чужденци, получили международна закрила, се настаняват до навършване на
пълнолетие във:
1.семейство на роднини
или при близки, приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа при условията и по реда на Закона за закрила на
детето; А. Б.А. е настанен в кризисен център в гр.Русе по силата
на закона и издаден административен акт-Заповед № ЗД/Д-Р-173/29.12.2022г./л.27/
на Директора на „Социално подпомагане" - гр.Русе. В този смисъл му е
предоставена законово предвидената социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа. Мярката за закрила е наложена във връзка със Закона
за закрила на детето. Същата е наложена и по съдебен ред с Решение №
167/20.02.2023г. на РС-Русе по гр.д.571 по описа за 2023г./л.73/ след проведено
съдебно производство по реда на чл. 26-28 от ЗЗД.
Анотирана съдебна практикаПри тези данни, съдът намира, че понастоящем двамата братя на законови
основания и по силата на административен и съдебен акт са разделени и се
намират съответно в РПЦ Харманли и кризисния център в Русе. Както
административния, така и съдебния акт са необжалвани и са влезли в сила.
Съгласно чл. 253 ал. 2 от АПК с разпореждането по ал. 1 се нарежда да бъдат
прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на
представен при проверката административен акт или на закона, или се отхвърля
искането. Както се посочи, в случая действията по настаняването на двамата
братя от сирийски произход в различни места, предвидени в ЗУБ, са извършени въз
основа на закона, на административен акт – решение на директора на РПЦ Харманли
и по силата на съдебно решение, поради което същите не представляват фактически
действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на двата административни органа.
Само за прецизност следва да се посочи, че след като с молба с вх.№ СЛ/ДЗ/1391-013 от
22.05.2023г. подадена до Председателя на ДАБ, Директора на РПЦ гр.Харманли и
ДСП гр.Русе, М.Б.А. е отправил искане да бъде разрешено двамата с брат си А. Б.А.
да се съберат в РПЦ-Харманли, по друг ред следва да се търси защита от непроизнасянето
на административните органи по молбата, с която са сезирани.
Предвид изложеното, съдът намира искането, с което се търси защита по реда
на чл. 250 от АПК, за неоснователно.
На основание чл. 253, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Б.А., с ЛНЦ **********, роден на ***г. в Сирия, гражданин на
Сирия, понастоящем настанен в Регистрационно приемателен център/РПЦ/ Харманли,
чрез процесуални представители адв.Л.М. и адв.В.П. – двамата от АК Хасково за
прекратяване на неоснователни действия на Председателя на ДАБ и Изпълнителния
директор на АСП, Дирекция Закрила на детето при МТСП, изразяващи се в разделянето на двамата братя, като
неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, в 3-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: